Дорина Василева: Антропософска картина на хармонията и дисхармонията в човешкото същество (14.04.2018 год., втора част)

Submitted by admin 2 on Вт., 17/04/2018 - 09:33
Леонардо да Винчи, Човешкото тяло

Нека да обобщим как си взаимодейства четворността – в лицето на четирите тела в човешкото същество и троичността – в лицето на НСС, РС и ВОКС!

Отношенията между ФТ, ЕТ, АТ и АЗА не са еднакви на нервно-сетивния и вежествообменния полюс. Всъщност е изключително важно да се осъзнае как точно Азът работи в организма ни, след като ако той се задейства директно, материята е обречена на пълен разпад. Но същевременно Азът е двигателят на нашето душевно, психо-емоционално, духовно развитие, усъвършенстване, цялостност и ни прави уникални същества с индивидуална собствена биография, която кармично отработваме от инкарнация в инкарнация. Азът бива вложен в нашите мисли, чувства и волеви импулси, той е главният двигател на волята ни.

На нервно-сетивния полюс имаме известно диференциране на четирите тела. Тук Азът действа директно, свързвайки се с организма, без посредничеството на другите три тела. Азът, чийто физически инструмент е кръвта и съответно кръвния поток, влиза в директна връзка с нервните пътища, като предизвиква процеси на разрушаване, смърт, отнемане на жизнеността, но заедно с това има и формираща роля. На нервно-сетивния полюс главна роля имат сетивните органи, в чието оформяне най-дейно участие вземат АТ и Азът. Колкото повече оформеност и структурираност имаме, толкова повече степента на девитализиране или на втвърдяване и изсушаване, е по-голяма, т.е. губи се движението, флуидността, животът се превръща в една вкостеняла форма. Въпреки че този поток, идващ от горния полюс, убива и минерализира веществата, то той прави възможни процесите на мисленето и съзнанието.

На долния полюс на веществообмяната и движението Азът работи в тясна връзка с ФТ, ЕТ и АТ. Те се явяват посредници или медиатори, чрез които Азът въздейства върху човешкия организъм. Следователно тук Азът действа косвено именно чрез посредничеството на по-низшите три тела. Той стимулира процесите на изграждане, регенериране, оживотворяване, които кръвният поток отнася по целия организъм, през ритмичната система, до нервно-сетивния полюс. Сърцето в ритмическата област регулира и ритмизира този поток. Той води началото си от полюса веществообмен-крайници и се разлива ритмично в целия организъм. Този първи поток оживява и етеризира веществата.

 

Схема

 

И сега, в хода на човешкия живот, което е свързано с процесите на хармония и дисхармония, с процесите на здраве и болест, това, което е било девитализирано, втвърдено от горния поток, трябва да бъде оживено отново от долния поток. Т.е. човешкият живот преминава през непрекъснатото търсене на баланс между тези два потока на въздействия в човешкото същество. Тази хармонизираща връзка изпълнява РС, в ролята на сърцето и белите дробове. Вземането на преднина и налагането на единия поток или на другия поток, води след себе си болестни предразположения Равновесието между двата потока е трудно постижимо и представлява основна задача, която е стремеж за диагностициране, превенция и лечение на антропософските лекари и на антропософските терапевти, а защо не и на всеки един осъзнат човек, който има импулса сам да разтвори воала на материалистичните илюзии и да прозре своята истинска духовно-земна същност?!

Всяко заболяване е придружено от известна частична промяна на състоянието на съзнанието ни – жизненото ни сетиво реагира, ние не се чувстваме добре, изпитваме болка, дискомфорт. Всъщност ние с болестта ставаме много по-съзнателни, защото тя ни провокира, тя ни дава непознати усещания. Хармонията ни приспива, макар и да изглеждаме съзнателно будни, докато болката и страданието издигат нашата будност до още по-високо ниво на съзнателност. Можем да кажем, че чрез болестта на човек му е дадено да стане своего рода свръхсъзнателен, да надхвърли собственото си ежедневно съзнание - това е и в буквален, и в преносен смисъл. По-нататък в нашите срещи ще разгледаме и темата за 12-те сетива, едно от които е жизненото сетиво. Неговата базисна роля в периода от раждането ни до смяната на млечните зъбки /около 7 год./ говори за мястото му, заедно с развитието и грижата за сетивата за допир, за собствено движение и за равновесие. Целият човешки живот по посока на здраве и болест е зависим от това как ще бъдат развити и обгрижени тези четири базисни сетива от родители и педагози, тъй като те са свързани изцяло с физическото тяло на детето в този период, с изграждането на органите му и с впрегнатите за тази цел растежни сили. Сетивото за живот физически се изразява от вегетативната нервна система. То е свързано с преживяване на чувството за комфорт и хармония като цялостен процес вътре в нас и извън нас, за цялостност и последователност в живота ни като човешки същества, в съществуването ни. Базира се на усета за хармония и съгласуваност на вътрешните телесни процеси. Свързваме го с усещането ни за здраве и болест. В тясна връзка с етерното тяло, тъй като функционира като орган за възприятие на телесните състояния.

На базата на познанията ни до този момент, можем да търсим факторите за дисхармония в човешкото същество в няколко основни насоки.

Първа насока

Съзнаващите процеси са приоритет на мисловната дейност, която е основна дейност в нервно-сетивната система, с център – нашата глава, където са разположени голяма част от сетивата ни, поемащи сетивни впечатления от света. Астралното тяло и Азът вземат главно участие в съзнаващите процеси, като всъщност изместват Етерното тяло, по-скоро – надделяват в НСС над него, и с това провокират разграждащи и разпадащи физическата материя процеси. Т.е. на практика колкото повече живеем, заляти от сетивни впечатления, които хранят нашата душа до физическо ниво, хранят мислите, чувствата и волевите ни импулси, толкова повече в течение на целия ни живот ние вървим към разграждане, остаряване, уморяване на физическо-етерния комплекс в съществото ни. Всъщност това е закономерното развитие на човешкия живот – в един момент ние вече нямаме нужните етерни сили, с които да подхраним физическото си тяло, те се изчерпват напълно. Това са естествените процеси на стареене на човешкия организъм.

Но... преди да настъпят тези естествени процеси в хода на живота ни, ако тези сетивно-нервни разграждащи процеси вземат превес в нашата организация, там където не им е мястото – в системата ВОК, могат да предизвикат болестни предразположения, болестни симптоми и да се стигне до заболяване. Достига се до затрудняване на двигателните и веществообменните процеси, защото в тях нахлуват нетипични влияния от горния нервно-сетивен полюс. Това води до засилени разграждащи и съзнаващи процеси там, където трябва да преобладават несъзнаващите, вегетативно-изграждащи, регенериращите етерни процеси. Става изместване на етерните, изграждащи сили от астралните и азовите разграждащи сили. Болестта или дисхармонията в нас в този случай се явява налагане на сили в нетипично за тях място, като в същия момент те изместват и пресират здравословно подходящите за това място сили и процеси. Нещо вместо да се регенерира, подновява, то бива атакувано в обратната посока – да бъде умъртвено.

Тук е мястото да кажа няколко думи за умъртвяващото интелектуализиране на малките деца от най-ранна възраст! Точно във възрастта до 7 год., когато етерните сили трябва да градят органите в детския организъм, тези сили биват натоварени и реално заливани с нетипични за този период знания. Етерните сили още не са готови и узрели, за да бъдат насочени към мисловната дейност, където е нужно да се ангажират с живота на логиката, на асоциациите и т.н. Това съответно измества работата на етерните сили от тяхната основна задача, за да подпомогнат процесите на засилено интелектуално мислене. В този период са корените на много заболявания в по-късна възраст.

Когато това абнормно разширяване на нервно-сетивната дейност в областта на ВОКС достигне и залее етерното тяло, се получават нарушения във функциите на дадени органи и системи в долния полюс. Когато достигне до физическото тяло, се стига до патологична структура на самите органи и съответните симптоми. Ако все пак етерното тяло успее да компенсира действието на АТ и Аза, то болестта не се проявява, но остава в латентно състояние. При първия пробив в етерното тяло, когато то отслабне и вече не е в състояние до се пребори за баланса, болестта ще се прояви.

Втора насока

Тук етерните, регенериращи и растежни сили, които действат в тясно сътрудничество с физическото тяло, астралното тяло и аза в долния полюс, остават твърде свободни и неизползвани за веществообенните и двигателните процеси. Азът не е достатъчно силен, за да ги насочи и преобразува в негова собствена дейност. Тогава тези етерни растежни сили вземат превес в организма, надделяват в области, които не са им типични, в нервно-сетивните процеси. Външен израз на това неправомерно разрастване на етерните сили са туморните образувания. Т.е. на едно нервно-сетивно ниво се случват нетипични, разрастващи и подхранени от етерните процеси абнорми вегетации. Затова Щайнер казва за туморните образувания, че се сетивни органи, които са се появили на неправомерните места. Случва се реално физическо неправомерно разрастване на тъканта. Знаем, че сетивните ни органи, които главно са съсредоточени в горния полюс, в главата ни, в лицевата част, са така устроени, че те представляват изцяло физически апарати за възприемане на различни впечатления от света. За тях е отделена съвсем малка част от етерните сили, за да бъде подхранвана, оживотворявана и регенерирана плътта им. Туморните образувания са родени благодарение на свръхрегенериращата дейност на етерните сили на неподходящи физически обособили се места в човешкия организъм, които обаче са създали предпоставка това да се случи. Там са се оттеглили напълно силите на съзнанието, нервно-сетивните сили, което ни прави в тези области с понижено съзнание – там астралното тяло и Азът се оттеглят.

Както констатират антропософските лекари – трудно е да се прецени на коя от двете тенденции принадлежи дадена болест, защото лекарят и терапевтът виждат и научават симптомите, които могат да са сходни, да кажем при двама болни, но причините, които ги предизвикват, да са противоположни.

Например, д-р Бот дава два примера. При метеоризма силите на астралното тяло, които идват от нервно-сетивния полюс са слаби, за да се справят с чуждите етерни сили на храната, не могат да ги разградят и да очовечат храната, т.е. да включат човешките съграждащи етерни сили на следващия етап. Тогава тези неразградени чужди етерни сили остават в стомашно-чревния тракт, влизат в контакт с патологичната чревна флора и се появява ферментация в съчетание с метеоризъм – раздуване, болки, газове.

В друг случай, обаче, пак можем да имаме раздуване /при аерогастрия и аероколия/, но то не идва от горната причина. Тук става дума за друга проява на астралното тяло – това, което нормално то изпълнява на нивото на белите дробове във връзка с въздушния организъм в човека – освобождаване на въглеродния двуокис, се измества в областта на стомашно-чревния тракт, т.е. астралното тяло надвишава правомощията си в организма ни. И тук отново се достига до подуване, което обаче няма за основа фарментацията.

Виждате два случая, в които при първия случай имаме слабо разграждащо астрално тяло, а във втория случай имаме прекалено силно астрално тяло в нетипична за него област.

 

Нараняване

 

Всеки е преживявал физическо нараняване и знае как протича процесът на оздравяване на нараненото място. Ако го погледнем през призмата на това как се проявяват четирите тела, ще видим следното:

  • В първата фаза след нараняването имаме болка и възпаление, по-висока температура в областта на нараняването – това говори за повишена активност на астралното тяло и Аза. Ако тази фаза се удължи, т.е. удължи се въздействието на астралното тяло и Аза, то тази рана ще се превърне в хроническа и незарастваща.
  • Във втората фаза – етерното тяло започва да възстановява разрушената тъкан, има повишена размножителна дейност на тъканните клетки, те се регенерират. Ако тази фаза надхвърли мярката, се появява абнормно разрастване, което достига до келоиди в третата фаза.
  • В третата фаза – втвърдяване и заздравяване на новообразуваните тъкани – етерното тяло частично се оттегля, но се появяват сърбежи, което говори за активно действие на астралните сили.

Важна основа на антропософската диагностика е да имаме познания за полярните взаимовръзки между мястото, в което се появяват причините за дадена дисхармония в човешкия организъм и мястото на проявяващите се симптоми. Затова е необходимо да познаваме ембрионалното развитие на всеки орган – място на зараждане, развитие, промяна... Напр. причината на дерматозите можем да търсим в проблеми с черния дроб, причината за отита - възпаление, разрушаване на тъканите, образуването на гной е един метаболитен процес, който се е развил в нервно-сетивната област, т.е. причината е преобладаващият метаболитен полюс на неправилното място.

Напр. при бронхопневмония микробната инфекция е вторично развил се процес и антибиотиците атакуваг само симптомите, които са вторична проява, но не и първичната причина. Това „лечение” изтласква болестта на по-дълбоко ниво, и тя ще се появи под същото или друго лице, вероятно в хронична форма. Коя е всъщност първичната причина? Налице е белодробна хепатизация, т.е. белодробният лоб, който е засегнат, започва да функционира като черния дроб – налице е веществообменен процес. При черния дроб той е естествен, но в тази ситуация надвишава своята роля и етерните процеси обземат и белите дробове. Т.е. нужно е да намалим тази активност на метаболитните процеси на неправилното място.

Физическо-етерният комплекс е инструмент на астрално-азовия комплекс, т.е. при психически симптоми, които са израз на астрално-азовия комплекс, е нужно да търсим основната причина в проблеми във физико-етерния комплекс. Има психически симптоми, които характеризират и са свързани с определени органи – напр. гневливостта е свързана с жлъчката, страховете – с бъбреците, а тъгата, депресивността, уморяемостта – с черния дроб... Всъщност астралното тяло се оказва най-големият носител на болествотворен потенциал в човешкото същество, защото болестите в човека са свързани именно с процесите, които протичат от астралното тяло към по-нисшите членове етерното тяло, до физическото тяло. Етерното тяло носи в себе си лечебните сили, то е медиатор между астралното тяло и физическото тяло.

Ето какво казва Рудолф Щайнер за връзката на етерното тяло с Пентаграма и ролята на човешката фигура в него /ГА 102, трета част, първа лекция/:

„Ще се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от фи­зи­чес­ко­то тяло, ко­ето е не­що ма­те­ри­ал­но и мо­же да се до­кос­не с ръка. Етерното тя­ло ве­че спа­да към скри­ти­те за фи­зи­чес­ки­те се­ти­ва неща, към та­ка на­ре­че­но­то "окултно", ко­ето не мо­же да бъ­де ви­дя­но с обик­но­ве­ни­те очи. За да се въз­п­ри­еме то е ну­жен яс­но­вид­с­ки метод. Но ако би мог­ло да се ви­ди то ще се окаже, че то е не­що съвсем, съв­сем раз­лич­но от физическото. Етерното тя­ло не е - как­то си пред­с­та­вят по­ве­че­то хо­ра - ед­но тън­ко ма­те­ри­ал­но тяло, един вид по­-фи­но мъг­ли­во образувание. Характер­но­то за етер­но­то тя­ло е, че то е със­та­ве­но от раз­лич­ни течения, ко­ито го пресичат. То е архитектът, скул­п­то­рът на фи­зи­чес­ко­то тяло. Както ле­дът се об­ра­зу­ва от водата, та­ка и фи­зи­чес­ко­то тя­ло се об­ра­зу­ва от етерното. И то­ва етер­но тя­ло е пре­се­че­но във всич­ки по­со­ки от течения, как­то морето. Сред тях се очерта­ват пет глав­ни течения. Ако се из­п­ра­ви­те с про­тег­на­ти кра­ка и ръце, то чо­веш­ко­то тя­ло се пред­с­та­вя та­ка как­то тук в ри­сун­ка­та /тук Щайнер дава рисунка/

Така мо­же­те точ­но да прос­ле­ди­те по­со­ки­те на пет­те глав­ни течения, те об­ра­зу­ват пентаграма. Тези пет тече­ния са скри­ти във все­ки човек. Те пре­ми­на­ват през етер­но­то тя­ло в ока­за­ни­те със стрел­ки­те по­со­ки, те об­ра­зу­ват та­ка да се ка­же "скелета" на етер­но­то тя­ло на човека. Те неп­рес­тан­но пре­сичат етер­но­то тя­ло дори, ко­га­то чо­век се движи. Каквото и да е телосложението, ви­на­ги ед­но те­че­ние преми­на­ва през сре­да­та на че­ло­то меж­ду две­те вежди, сти­га до дес­ния крак, от­там към ля­ва­та ръка, от­там към дяс­на­та ръка, след то­ва към дес­ния крак и от­но­во се връ­ща към челото. Това, ко­ето се на­ри­ча пен­таг­рам е тол­ко­ва под­виж­но вът­ре в човека, кол­ко­то е и са­мо­то фи­зи­чес­ко тяло...

Човекът може да усилва етерното си тяло чрез съзнателна работа. Ритмичната работа с Пентаграма в евритмията или чрез мислена медитативна визуализираща тези пет етерни течения работа, е един от начините. Изобщо живо и силно етерно тяло се създава, чрез работа с ритъма на всички нива – от храненето, през режима на детето, до ритмичния начин на живот при възрастния. Нека постоянно да носим в мислите си факта, че човешкото същество е част от космическия ритъм, който е роден от Божествената хармония на Музиката на планетните сфери! Това е една космическо-етерна връзка между човека, Земята и Космоса, която ни прави взаимно свързани във всеки момент от нашия живот!

В Лечебно-педагогическия курс Рудолф Щайнер ни дава няколко основни насоки, които са основни принципи в антропософската лечебна практика. В пета лекция той дава следните указания, като описва горния полюс – там е човешката глава. В нейната организация ние имаме разположени четирите тела по следния начин – в центъра е Азът, последван отвътре-навън от АТ, ЕТ, а в най-външната страна е ФТ – ЕТ и ФТ дават облика на човешкото лице, т.е. по отношение на Аза, той действа отвътре-навън центробежно.

Двигателно-веществообменната система е устроена така, че външно навсякъде в топлинните и осезателните възприятия на организма, вибрира Азът, и отвън-навътре се разполагат АТ, ЕТ, в най-вътрешната част е ФТ, представена в костите. Тук Азът действа центростремително отвън-навътре.

В Ритмическата система „всичко прелива непрекъснато едно в друго, така че просто не знаем в коя посока протичат процесите: отвън-навътре, или отвътре-навън. Ритмическата система е наполовина глава, наполовина веществообмяна. Когато вдишваме, тя се приближава по-скоро до двигателно-веществообменната система, когато издишваме, тя се приближава по-скоро до системата глава...” И Щайнер продължава: „Вие виждате, че в себе си ние всъщност носим две напълно противоположни същества, които се уравновесяват чрез посредничеството на средната част на ритмическия организъм.”

 

Схема

 

Основен принцип, който Щайнер ни разкрива е, че в организма всичко си взаимодейства, и веднага щом нещо навлиза в едната Азова организация /има предвид в горния полюс/, то започва да вибрира и в другата Азова организация /има предвид в долния полюс/. Веднага щом нещо навлезе в едната астрална организация, то започва да вибрира и в другата астрална организация и т.н. Именно по този начин впечатленията от външния свят навлизат в нас, потъват дълбоко в цялостната ни организация и се превръщат в нашата памет, те имат отражение в двигателно-веществообменната система. Когато човек призове спомените си, т.е. спомни си за нещо, то тогава впечатленията изплуват и отново се изкачват нагоре към главата, за да бъдат възпроизведени, осмислени, осъзнати.

Именно на базата на този основен принцип можем да разгледаме какви аномалии са възможни още в детското развитие, които рефлектират по-късно в живота на възрастния и могат да се превърнат в болестни тенденции.

Първата тенденция е когато впечатленията не се отпечатват достатъчно дълбоко в долния полюс, т.е. в долния полюс където Азовата организация е в периферията, тя е твърде слаба. Това, което остава непотопено в Азовата организация, се излъчва отново нагоре към главата. Този Аз във веществообмена е нужно да бъде подсилен, призован към активност, за да се справи и поеме достатъчно дълбоко нахлуващите впечатления. Ако не се случи те се връщат нагоре и се превръщат в натрапливи идеи, параноидности в по-късна възраст.

Втората тенденция е когато веществообменно-двигателнатата система прекалено силно абсорбира нахлуващите впечатления, не съумява да ги обработи, и те се загнездват тук. Това обаче е различно от т.нар. застой или натрупване в повърхността на органите, което предивдиква гърчовите състояния при епилепсията. Загнездването е по-скоро като всмукване на впечатленията, които сякаш изчезват, потъват безвъзвратно, но действат на дълбоко ниво фино и разтърсващо върху целия организъм, като същевременно те измъчват и работят вътре в човешката душа. Това води до външно изразена меланхолия и депресивност, защото волята не може да се прояви в представния живот – представите я пресират и тя трябва да бъде подсилена.

Във втора лекция от Лечебно-педагогическия курс Щайнер дава друг основен принцип, нарича го „педагогически закон”:

„... върху която и да е съставна част на човешкото същество, независимо къде се проявява тя, действа следващата по-висша съставна част, и развитието може да напредва правилно само по този път. Например за развитието на физическото тяло от решаващо значение са силите на етерното тяло. За развитието на етерното тяло от решаващо значение са само действените сили на това, което живее в астралното тяло. За развитието на астралното тяло от значение е само това, което живее в Аза. И за развитието на Аза от решаващо значение е само това, което живее в Духа-Себе.” Всъщност Духа-Себе /човекът освен ФТ, ЕТ, АТ и АЗ, има още 3 тела, които са свръхсетивни/ е преработеното и качено на по-високо ниво Астрално тяло. Човек притежава още две по-висши тела, които съответно биха били преработени етерно и физическо тяло, но те стоят като по-далечна еволюционна задача през нас.

В педагогическата дейност при нужда и при проблем в етерното тяло на детето, ние можем да влияем с нашето астрално тяло, което трябва да бъде така преформирано, че да има интуитивното знание как да постъпва, казва Щайнер, за да извършва „коригиращи въздействия”. Нужно е възпитателят да съумее да се пренесе вътрешно в ситуацията на самото дете, да мобилизира личната си воля, да се изпълни с истинско съчувствие, да изпита дълбоко състрадание, да умее да се отдели от собствените си симпатии и антипатии, по един духовно-медитативен път да потърси помощ от Ангела на детето, да превърне проблема в обективен образ пред душата си в пълно спокойствие... Както и при проблем във физическото детско тяло, ние ще въздействаме чрез нашето етерно тяло. Азът ни трябва да е в състояние да въздейства върху астралното тяло на детето. Нашият Дух-Себе е нужно да може да въздейства върху Аза на детето. Следователно нашите тела като педагози и възпитатели на децата е нужно да бъдат „захранвани” и усилвани съзнателно от нас самите, за да бъдем в помощ на самите деца, когато сме избрали професията на възпитатели и терапевти. Щайнер казва, че ако ние оставим това дете с неговия проблем и оставим нещата в техния естествен ход, или се намесим неправилно, то в следващата си инкарнация душата на това дете ще предприеме стъпки да се справи със сегашния проблем. Но намесвайки се с осъзнатост и знание сега, ние се намесваме в работата на Боговете и същевременно дълбоко в кармата на това дете. Така реално някои неща могат да бъдат преодоляни още в този живот, ако действаме правилно.

При възрастни хора, на които сме терапевти, е нужно да умеем отново да подпомогнем техните тела, но до определен момент, тъй като главно и основно там е нужно да се задейства съзнателната работа на Аза, който вече е напълно инкарниран в един зрял човек. Нужно е да се призове Азът да поеме своята роля в човешката организация.

Скъпи приятели, виждате как стъпка по стъпка навлизаме в реалното познание за човешкото същество, което действително ни дава образа му като неделима цялост от тяло, душа и дух. Само и единствено, когато осъзнаем тази неделимост и извечна свързаност на човека с всичко онова, което идва към него от Космоса и Земята - като наш дом, ние можем да пристъпим към задълбочено познание, а оттам – превенция, диагностика и терапия. Когато човек познава и се слее като мисъл, чувства и воля с тези космическо-земни измерения, тогава самият той ще може съзнателно да работи с тялото, душата и духа си, за да не се стига до дисхармонични предразположености към заболявания в живота му. Разбира се, постигането на вечна хармония е невъзможна и ние видяхме защо – защото сме така устроени, че стъпка по стъпка нашето физическо тяло остарява и се уморява, етерните ни сили отслабват, и това е естествен процес, който призовава душата ни в златната есен на годините да поеме към раждането ни отново в Духовния свят – другият ни вечен дом!

Пожелавам на всички ни една истинска осъзнатост по пътя на Духовната наука, чиито идеи отварят сетивата ни към истинското познание!

Следващата ни среща ще бъде на 20.05.2018 год., месец след семинара по Антропософско ритмично втриване на д-р Марина Рошкова, в който повечето от нас ще участват. Вярвам, че още и още ще обогатим както теоретичните си, така и практичните си познания в областта на антропософската медицина.

* * *

Лекцията е изнесена на 14.04.2018 год. пред Работна група по Антропософска медицина.

Линкове към първа и втора част от лекция, изнесена на 3.02.2018 год., на тема "Числата като космически конструкти на човешкото същество":

http://med.anthrobg.net/bg/node/282

http://med.anthrobg.net/bg/node/283

Линкове към първа и втора част на лекцията от 3.03.2018 год.:

http://med.anthrobg.net/bg/node/294

http://med.anthrobg.net/bg/node/297

Първа част от лекцията, изнесена на 14.04.2018 год.:

http://med.anthrobg.net/bg/node/310