Дорина Василева: Антропософска картина на хармонията и дисхармонията в човешкото същество (14.04.2018 год., първа част)

Submitted by admin 2 on Нед., 15/04/2018 - 19:11
Човек и Космос

Скъпи приятели, нека продължим разглеждането на основните духовно-научни принципи и процеси, които разгръщат цялостния образ на човешкото същество пред нас, и които са основополагащи за превенцията, диагностицирането и лечението в антропософската медицина и нейните терапевтични направления.

Постигането на хармонията е един извечен стремеж на осъзнатото човешко същество, но той се поражда именно чрез знанието ни и преживяването на обратната страна – на дисхармонията. Второто е причина да потърсим и се стремим към първото, когато сме осъзнати и търсещи. Това е една дуалност, която съществува като основен космически, а оттам естествено, и като човешки физически, душевен и духовен принцип на противопоставяне вътре в нас.

Нека да разгледаме хармонията като преживяване в различни области от живота ни! Музикалната област я описва като благозвучие и съзвучие на мелодично едновременно звучащи тонове. Хармонията може да бъде описана също от гл.т. на идеално съчетани пространствени измерения и отношения с изрази като съразмерност, хармонично съотношение и съответствие, симетрия, като хармонично съчетание на частите на цялото. Хармонията може да бъде разгледана и в контекста на отношенията в социума като съгласие, разбирателство, единодушие, единомислие. Дисхармонията е всичко, което е обратно на търсеното чрез хармонията, а именно тя е – хаос, дисонанс, несъразмерност, несъгласуваност, несъответствие между частите на целостта, от което тя губи своя вътрешен и външен баланс или различни гледни точки, които не могат да се съчетаят и водят до дисонантна връзка в общуването.

Древногръцката митология ни разказва за богинята Хармония. Тя е богиня на разбирателството и мира. Коренът на думата е „harmos” – съединение, а „harmonia” значи буквално „сходство”, „съзвучие между звуци”. От музикална гл.т. в древногръцко време „хармония” означава още съчетание между контрастиращи елементи. Според някои от митовете Хармония е дъщеря на Арес /Марс/ и Афродита /Венера/ - богът на войната и богинята на любовта, а според други - на Зевс и Електра. Виждате, че за нейни божествени родители се смятат едни от най-висшите богове на Олимп. Нека само вметна тук, че от антропософска гл.т. митологичните образи, които срещаме в различните култури са духовни картини, образи и процеси, които реално са съществували в астралния свят. Те били преживявани от човешките същества в древните времена, съвместно с духовните същества, тъй като конституцията на тогавашния „човек” е позволявала това. Поради промените, които са настъпили във времената човекът губи тази пряка връзка с Духовния свят. Но тези процеси и събития започват да се вплитат в образите, които днес са достигнали до нас в митовете, легендите и приказките на народите. Те са една безценна истинна съкровищница, от която можем да черпим истинско духовно познание. Рудолф Щайнер много говори за това! И така богинята Хармония става жена на Кадъм /простосмъртен, но закрилян от боговете!/ – първият цар на Тива. На тяхната сватба, не коя да е, а самата Атина Палада й поднася саморъчно изтъкана скъпоценна дреха, а Хефест – покровителят на огъня - огърлица. Хармония е била една тачена богиня сред своя божестевен олимпийски род, както и сред земните простосмъртни. В края на живота си Кадъм и Хармония, след много преживени нещастия с техните деца и внуци, достигат една външна и вътрешна метаморфоза, която те сами пожелават. В отчаянието си Кадъм иска да се сбъдне едно пророчество за него – да се превърне в змей. Съпругата му Хармония във верността си, за да го последва и за да не го остави сам в тази негова метаморфоза, се увива около него и също се превръща в змеица. Това е интересен завършек на живота на богиня и на прославен простосмъртен. Естествено, че тя е можела като богиня да не предпочете тази метаморфоза, както и той е можел след като е подкрепян в делата си от боговете, да потърси друго спасение в своето отчаяние.

 

Хармония и Кадъм
Хармония и Кадъм

 

Но какво означава тази трансформация, т.е. това буквално връщане на същностите им към една по-низша, животинска природа? Нека се опитаме да пренесем тази история в собствените си души, в мъжко-женската природа в нас, в нашата всъщност цялостна и единна душевност, каквато би трябвало да бъде, за да се чувстваме хармонични. Къде там ние намираме тази животинска природа – в астралното си тяло! Там са се „загнездили” тези две нещастни, отчяни и самообрекли се същества! Ние ги носим в себе си като своего рода връщане към инстинктивното, мрачното, като живот на страстите и неовладяните чувства. От друга страна обикновено в образа на змея се изобразява ариманичната човешка природа, а от Духовната наука знаем, че ариманичните същества са загнездени еволюционно в етерното човешко тяло. Всъщност именно етерното и астралното ни тяло са онези две наши свръхсетивни обвивки, които носят в себе си както предразположенията за болести, така и за лечение. Можем да погледнем тези два митологични образа като свързани с етерната и астралната обвивки в нас, които носят именно баланса и дисбаланса в живота ни. Нека потърсим Кадъм и Хармония в себе си по медитативен път и да почувстваме цялата им болка и отчаяние! В нашите ръце, в свободната ни воля, е тяхното спасение!

Можем да кажем, че хармонията е един висш, жив космически принцип, който древните ясновиждащи са изживявали съвместно с духовните същества, които са го излъчвали. Това се е отнасяло и за обратния процес – за дисхармонията.

Нека да видим как тази дуалност хармония-дисхармония може да бъде открита в същността на човешкото същество.

Във втора лекция от „Окултна физиология” Рудолф Щайнер достига до картината, че вътрешните ни органи, които принадлежат към веществообменния полюс, са сбит макрокосмос, който отпечатва себе си върху кръвта.

„И да си представим сега, че можем да концентрираме целия този свят, да го концентрираме в отделни органи, да получим нещо като извлек на този свят, и да го положим във вътрешността на тялото; така че всичко нахлуващо да въздейства върху кръвта от другата страна - ето така ще получим схематизиран образ на външността и вътрешността на човешкия организъм, образ, получен по съвсем странен начин. Така в известен смисъл вече можем да кажем: главният мозък всъщност отговаря на вътрешното устройство, доколкото то изпълва гръдната и коремната кухина. Като че ли светът е вложен в нас.”

Планетите, с тяхното влияние в еволюционното развитие, са вместени вътре в самите нас. Древните окултисти, благодарение на своите ясновидски способности, свързват далака с планетата Сатурн, черният дроб - с планетата Юпитер и жлъчката - с планетата Марс. Така оживяват самите връзки между орган и планета, и те не остават само схематично съотнесени, както често се случва. Т.е. важно е да се прозре дълбоката окултна връзка в тези неща, иначе в противен случай ги засипваме с материалистично-интелектуалистичното си мислене, умъртвяваме и живината, която можем да им дадем чрез Антропософията.

В друг цикъл Щайнер казва, че човекът носи в себе си, в своя мозък, един образ на небесното пространство от момента на своето раждане – нашият мозък в своите дялове и вътрешна конфигурация повтаря звездните съотношения над конкретното място, в което сме се родили. В тази имагинативна картина виждаме, че в човешката глава е влял своите сили самият звезден свят – Зодиакът. Средната част на човешкото същество е планетният свят, свързан от дълбока древност с основните човешки органи, в нас на практика циркулира Слънчевата система. А крайниците ни са здраво стъпили върху земната повърхност, те ни дават силата и опората, за да се изправим и да бъдем човешки същества на планетата Земя. И така – Вселената с нейните близки и далечни съзвездия, Слънчевата система и Земята с нейните закони, изпълват цялото човешко същество.

Тази картина напълно се противопоставя на редукционистичната гледна точка на днешната психология, че всичко идва от централната нервна система, независимо дали става дума за воля, за мислене или за чувстване. Ние обаче виждаме как човекът е цялостен в своите душевни способности – мисленето, чувстването и човешката активност живеят вътре в човешкото същество чрез живия кръвен поток, който циркулирайки в цялото ни тяло носи не само чисто материално полезното, но носи и образи, приети чрез сетивната система от външния свят и от макрокосмоса. Тези образи стават чрез кръвта част от цялото ни същество чак до клетъчното ниво. Също така от човешките органни дълбини, за които ние сме несъзнателни, отново тези макрокосмични образи навлизат в кръвния поток. Защото органите са също един микрокосмос побрал в себе си макрокосмоса. Кръвта ни се „захранва” двустранно с образи.

И сега е моментът отново в контекста на космически-духовното да се върнем към образите на хармонията и дисхармонията, като се опитаме да видим имагинативната картина на това – как космическата хармония навлиза в човешкото същество, и каква е ролята на осъзнатия човек да прозре идеите, че тя е вложена в нас, че всеки човек я носи, но по ред причини, я губи!

Под израза „Музика на сферите” още от времето на Питагор, и след него, се е влагала дълбока философска трактовка. Този израз е обозначавал съотношението в скоростта на движение на небесните тела – Слънцето, Луната, планетите, като хармонично движение, създаващо синхрон между тях. От тяхното взаимодействие се ражда истинска космическа музикална хармония, но не само това – чрез тази космически звучаща хармония те определят пътя на развитие на всички обекти, които са свързани с нея. Т.е. тя не е съществуваща сама за себе си, а е градяща и съзидателна.

 

Питагорейската школа
Питагорейската школа

 

Ето какво казва Рудолф Щайнер по въпроса в „Митове и легенди. Окултни знаци и символи”, трета част, първа лекция, като ни потапя в една уникална картина:

„Ако чо­век се уп­раж­ня­ва дос­та­тъч­но в по­соч­ва­но­то от тайния учител, то той се науча­ва да виж­да вът­реш­но не са­мо ед­но прос­вет­ле­но пространство, ко­ето е из­раз на мъдростта, а и да чу­ва му­зи­ка­та на сферите, ко­ято про­ти­ча през все­лен­с­ко­то пространство. И ко­га­то прос­т­ран­с­т­во­то за­поч­не да прозвучава, се казва, че чо­ве­кът е в не­бес­ния свят, в Девакана. Вярно е, че прос­т­ран­с­т­во­то прозвучава, но то­ва не е фи­зи­чес­ки звук, а ду­хов­ни звуци, ко­ито не се съ­дър­жат във въздуха, а в ед­на мно­го по-висша, по­-фи­на материя, в ма­те­ри­ята Акаша. Пространството е из­пъл­не­но неп­рес­тан­но от та­ка­ва музика, и в та­зи му­зи­ка на сфе­ри­те съ­щес­т­ву­ват оп­ре­де­ле­ни ос­нов­ни тонове.

Планетите се на­ми­рат в стро­го оп­ре­де­ле­ни вза­имо­от­но­ше­ния помеж­ду си. Но окул­тис­тът из­ра­зя­ва те­зи от­но­ше­ния раз­лич­но от днеш­ния астроном. Знаете, че пла­не­ти­те се дви­жат със съв­сем оп­ре­де­ле­ни ско­рос­ти око­ло слънцето. Но и то се движи, и то­ва дви­же­ни­е­, как­то и дви­же­ни­ето на пла­не­ти­те е из­с­лед­ва­но съв­сем точ­но от окул­т­ни­те астрономи. Изследвани­ята показаха, че слън­це­то се дви­жи око­ло един ду­хо­вен център, и че ор­би­ти­те на пла­не­ти­те са спирали, чи­ято по­со­ка е ор­би­та­та на слънцето. Скоростите, с ко­ито от­дел­ни­те пла­не­ти пре­ми­на­ват през ор­би­ти­те си, се съ­от­на­сят ед­на към дру­га в съв­сем определени, хар­мо­нич­ни отношения, и те­зи от­но­ше­ния се съ­бират за слу­ша­щия ка­то то­но­ве­те на ед­на симфония, ко­ято бе­ше обоз­на­че­на от пи­та­го­рей­ци­те ка­то му­зи­ка на сферите. Това съзвучие, та­зи му­зи­ка е ед­но от­ра­же­ние на кос­ми­чес­ки­те процеси, и в това, на ко­ето учи пи­та­го­рейс­ка­та шко­ла ня­ма ни­що измислено. Древните окул­т­ни ас­т­ро­но­ми си казваха: Звездното небе, ко­ето из­г­леж­да за­сти­на­ло в спокойствие, в дейс­т­ви­тел­ност се на­ми­ра в дви­же­ние и се вър­ти око­ло ду­ховния цен­тър с та­ка­ва скорост, че за 100 го­ди­ни се из­мес­т­ва с 1°...

Когато въз­ник­ват фи­зи­чес­ки му­зи­кал­ни хармонии, то­ва се дъл­жи на факта, че при­мер­но раз­лич­ни стру­ни треп­тят различно, ед­на­та по-бързо, дру­га­та по-бавно. Според скоростта, с ко­ято треп­ти вся­ка от­дел­на струна, проз­ву­ча­ва по­-ви­сок или по­-ни­сък тон, а съз­ву­чи­ето на те­зи раз­лич­ни то­но­ве проз­ву­ча­ва ка­то музика, да­ва хармонията. Точно как­то тук във фи­зи­чес­кия свят по­лу­ча­ва­те му­зи­кал­но впе­чат­ле­ние от дви­же­ни­ето на струните, та­ка този, кой­то е дос­тиг­нал стъ­па­ло­то на яс­но­чу­ва­не­то в Девакана, чув­с­т­ва дви­же­ни­ето на не­бес­ни­те те­ла ка­то му­зи­ка на сферите. И по­ра­ди съ­от­но­ше­ни­ето на раз­лич­ни­те ско­рос­ти в дви­же­ни­ето на пла­не­ти­те въз­ник­ват ос­нов­ни то­но­ве в хар­мо­ни­ята на сферите, ко­ято проз­ву­ча­ва през ця­ла­та вселена. В пи­та­го­рейс­ка­та шко­ла с пра­во се го­во­ри за му­зи­ка на сферите, чо­век мо­же да я чуе с уши­те си.

Към те­зи наб­лю­де­ния мо­жем да при­ба­вим още един феномен. Ако взе­ме­те ед­на тън­ка ме­син­го­ва пло­ча и я по­си­пе­те въз­мож­но на­й-­рав­но­мер­но с прах и ако по­га­ли­те пло­ча­та с лък за цигулка, вие ще чу­ете не само един тон, а час­ти­ци­те прах ще се под­ре­дят в оп­ре­де­ле­ни линии. Ще се об­ра­зу­ват вся­как­ви фи­гу­ри в съ­от­ветс­т­вие с тона. Тонът пре­диз­вик­ва ед­но раз­п­ре­де­ле­ние на материята, на веществото...

Когато ду­хов­ния тон проз­ву­ча­ва­ше през вселената, пла­не­ти­те се под­ре­ди­ха в съ­от­но­ше­ни­ята по­меж­ду си в ед­на хар­мо­ния на сферите. Това, ко­ето виж­да­ме раз­п­рос­т­ря­но във все­лен­с­ко­то прос­т­ран­с­т­во е под­ре­дено от то­зи тво­рящ тон на божеството. Поради това, че то­зи тон проз­ву­ча във все­ле­на­та ма­те­ри­ята се под­реди в ед­на система, в Слънчевата и пла­нет­на­та система. Така из­ра­зът "му­зи­ка на сферите" се оказ­ва не просто ед­но ду­хо­ви­то сравнение, той е действителност.

В седма лекция от този лекционен цикъл Щайнер също ни разкрива особености на Музиката на сферите. Всъщност чрез даденото от Щайнер получаваме един окултен дар, едно истинско окултно знание – ние можем да видим картината на духовните корени на космическата хармония, на хармонията, в която пулсира космическият свят, и на тази космическа хармония, която носим в себе си като същества, родени физически, душевно и духовно в Космоса:

„...Ако преб­ро­дим ас­т­рал­ния план, в об­щи ли­нии виж­да­ме един свят от образи, ко­ито са праоб­ра­зи­те на на­ши­те пред­ме­ти тук. Колкото по­ве­че се из­ди­га­ме нагоре, тол­ко­ва по­ве­че нав­ли­за­ме в един свят на зву­ци­те и на тоновете, при ко­ето не би­ва да си представяте, че све­тът на зву­ци­те е един зву­чащ във вън­шен сми­съл зву­ков свят. В Девакана не слу­ша­те с външ­но­то ухо. Не мо­же­те да срав­ни­те същ­ността на зву­ча­щия ду­хо­вен свят с на­шия фи­зи­чес­ки звук, кой­то е са­мо ед­но от­к­ро­ве­ние на зву­ка от Девакана. Духовните зву­ци са суб­с­тан­ци­ята на све­та на Девакана, на ду­хов­ния свят, кой­то за­поч­ва там, къ­де­то светът на об­ра­зи­те пре­ми­на­ва в све­та на звуците. Тези све­то­ве пре­ли­ват един в друг. Тук, око­ло фи­зи­чес­кия свят, па­ра­лел­но съ­щес­т­ву­ват и ас­т­рал­ни­ят свят и Девакана, еди­ни­ят про­низ­ва другия...

...Така нап­ри­мер във вза­имов­ръз­ки­те меж­ду пла­не­ти­те в на­ша­та пла­не­тар­на сис­те­ма ни е да­ден един из­раз на ду­хов­ния свят. Това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва в раз­ли­чен вид в на­ша­та пла­не­тар­на система, мо­же да се приведе, за този, кой­то виж­да нещата, до това, ко­ето се на­ри­ча хар­мо­ния на сферите. Движенията на пла­не­ти­те са такива, че този, кой­то има спо­соб­ност да въз­п­ри­ема ду­хов­ни­те светове, мо­же да "чуе" вза­имо­от­но­ше­ни­ята в тях...

За този, чи­ето ду­хов­но ухо е обу­че­но в това, за всичко, ко­ето е от­к­ро­вение тук на фи­зи­чес­кия план са въз­п­ри­ема­еми тоновете, ка­то скри­ти ду­хов­ни причини. Така за окул­тис­та че­ти­ри­те еле­мен­та - земя, вода, въз­дух и огън се явя­ват в раз­лич­ни то­но­ви съотношения, ко­ито са съ­върше­но скри­ти за въз­п­ри­яти­ята на обик­но­ве­ния човек.

...всичко, ко­ето се случ­ва в човека, в микрокосмоса, е под­ра­жание на това, ко­ето жи­вее в макрокосмоса. Ако всич­ко в мик­ро­кос­мо­са е в съз­ву­чие с мак­ро­кос­ми­чес­ко­то ду­хов­но битие, то­га­ва све­тът и чо­ве­кът ще бъ­дат в съзвучие. Поради това, че не съ­щес­т­ву­ва дисхармония, чо­ве­кът дейс­т­ви­тел­но мо­же да се свър­же и да се чув­с­т­ва ед­но със све­тов­но­то развитие. Ако оба­че чо­ве­кът на­пус­не та­зи хармония, ако не се вклю­чи в све­тов­на­та хармония, то­га­ва и външ­на­та му кон­с­ти­ту­ция ще бъ­де дисхармонична, и за не­го ще е не­въз­мож­но да про­дъл­жи пъ­тя си в хо­да на света.

 

Музика на сферите

 

В ГА 102, в пета лекция, Рудолф Щайнер ни разкрива самият път, по който хармонията на Музиката на сферите като космичен процес навлиза в земното развитие и от само космичен факт се превръща в градящ и съзидателен процес в земното развитие. Той описва случилото се на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и на Земята, която преди същинското си ново еволюционно стъпало – раждането на белтъка – протоплазмата от хармонично изградена топлинна духовна субстанция, залегнала в основата на материализираната форма на живота, отново преповтаря в сгъстен вид предишните еволюционни стъпки:

„Както заедно с образуване на въздуха възниква светлина, така с уплътняване на въздуха до вода се появило съответното отражение. А именно, както въздухът се отнася към светлината, точно така водата се отнася към звука, към тона. Разбира се, звукът може да минава през въздуха и да предизвиква там колебания; благодарение на това, той става чуван, може да се чува. Но звукът – като такъв – възникнал, появил се на Земята, с образуването на водата. И както въздухът бил пронизан от действието на светлината, точно така, сега цялата вода, до която се уплътнил въздуха, - тъй като тук имаме Земя, състояща си от топлина, въздух и вода, - така цялата вода се пронизва от звукови лъчи. В това време нашата Земя, особено в тези части, където била водна, е пронизана от хармонията на сферите, чиито хармонични звучения във всевъзможни съчетания се вливат в нашата Земя от мировото пространство; и като следствие на тези взаимодействия на звука във водата, е придобило важност във висша степен. Разбира се, вие трябва да си представите, че в тази първична вода, в тази течаща водна Земя, са се съдържали всички субстанции, които сега са отделени като метали, минерали и т.н. Особено голям интерес представлява да отправим духовен поглед в това далечно време и да видим, как от водата възникват всевъзможни форми под въздействието на звука, който създава образувания във водата. Това е било удивително време от нашето земна развитие. Това се е извършвало тогава в грандиозни размери, нещо подобно на онова, когато изсипвате ситен пясък на метална пластинка и прокарате по нея лък, тогава възникват трептящи звукови фигури. Вие, разбира се, знаете, какви правилни фигури възникват тогава. По същия начин под въздействието на музиката, звучаща в мировото пространство, възникнали всевъзможни образувания и форми; веществата, които били разтворени във водата, самите те били течащи, се подчинили на мировата музика и се подреждали съгласно нея. Най-важното образувание от този танц на веществата е белтъкът, протоплазмата; това е основата на всички живи организми. Оставете материалистите да размишляват над механичното съединяване на белтъка от кислород, азот, въглерод и т.н., колкото им се иска. Първичната протоплазма, белтъчното вещество, се е образувало от мировото вещество, което се е създало под действието на хармонията на мировата музика. Така че в живия организъм веществата се обединяват съгласно музиката на сферите. Към предишните тънки образувания сега се присъединява и влиза в тях това белтъчно вещество, тази протоплазма, която пронизва всичко живо по линиите, които ви обрисувах като топлинни; водата, под въздействието на мировия звук преминава сгъстявайки се в белтъчно вещество и постепенно преминава в образуването на кръвта. Сгъстената до белтъчно образувание вода се включва в линиите на нервите. И преди всичко белтъчното вещество е образувало себе си като един вид обвивка, лепкава субстанция, за да бъде, така да се каже, защитено външно. Всичко това действително е станало в следствие танца на веществата в съответствие с музиката на сферите.

Ако вие вземете под внимание краткия преглед на земното развитие, който направих, ще видите, че човекът като земно същество, какъвто се явява сега, има своя изходна точка, всъщност, сърце. Разбира се, сърцето не е било тогава такъв орган, какъвто е сега. Този вид е придобило много по-късно: но зачатъкът на сърцето е възникнал от огъня. След това към него се присъединило породената от въздуха дихателна система. По-късно се включила протоплазмата в органите, която е направила всичко жива материя под влиянието на мировия звук, сгъстил различните субстанции до белтъчини. В края на този период от земното развитие, когато Земята е била още съединена с лунната субстанция, станало уплътняване на водното състояние до земно, и малко преди отделянето на Луната е настъпило това, което сега се нарича обикновено минерално царство, появило се твърдото от течното. И твърдото земно, всъщност, възникнало в самия край на тази епоха.

...това, което служи на човека за изразяване на любовта, в началото е било заложено във вид на онова, което открихме като топлинен орган; това се проявява първо. Преди органичното е било духовно под формата на силови линии; органичното се е присъединило по-късно под въздействието на удивителната музика на сферите, и едва след това всичко се пронизва с минерална субстанция, с плътно вещество под действието на словото или мислите. Най-плътното се появява след всичко. Човекът се е развил от духовното, както видяхме ние, когато разглеждаме хода на земното развитие. Своето начало и произход човек има, както това винаги е показвало истинското разглеждане на света, не от материята, а от духа; и материята е влязла в човешкото същество само под въздействието на духовни сили. Това все повече и повече се разкрива при подобни изследвания.”

И отново можем да видим представата на древните гърци за Сътворението на земния свят от Божествения свят – лирата на Аполон в „Древноегипетски митове и легенди” на Рудолф Щайнер, във връзка с духовните силови полета:

„Мозъкът е лирата, нервите са струните, които ръцете на Аполон докосват. Аполон свири на мировата лира, на великото произведение на изкуството, което Космосът е сътворил, и прави така, че в човека да прозвучат тонове - тонове, които представят неговия душевен живот."

Чрез космическата лира на бог Аполон прозвучава мировото Слово – самото човешко същество, неговото тяло, душа и Дух.

Кой е физическият, душевният и духовен център на човешкото същество? Логичен е и въпросът кой е космическият му център – това е нашето сърце!

Видяхме, че то не е просто механична помпа за задвижване на кръвта, напротив – кръвта си има своя собствена енергия, която от една страна се подчинява на гравитацията, която я тегли надолу, а при изкачването й в организма се подчинява на левитацията – това са периферни сили, които теглят нагоре, извън формата. Следователно сърцето не е механична причина за пулсацията на кръвта в целия човешки организъм, а е само регулиращ орган, задържащ и насочващ. То е централен регулиращ орган, който дава животворната ритъмна вълна на всичките ни органи и системи, на живота в нас. Сърцето е и в тясна връзка с човешката душа, с нашите чувства. Видяхме, че дори чисто физиологично кръвният поток отгоре пристига в сърцето с впечатани на клетъчно ниво сетивни впечатления, образи. Продължавайки надолу, това се случва и при срещата между вътрешните органи и кръвта, като отново тази кръв, макар и различна, се връща в сърцето... То събира външния свят - макрокосмоса и вътрешния ни свят, който се оказва микрокосмос на външния свят, в едно, в центъра на човешкото тяло.

Пред нас застава човешкото същество в неговата цялост в космическо-земен план, пронизан от космическо разливащите се етерно вплетените нишки на нервната и кръвоносната ни система, сърцето ни – като хармонично действащ централен космическо-земен орган /подобно на Слънцето/. И всичко това се е случило благодарение на навлизането на висшата космическа Музика на сферите във водния елемент на Земята и последващото й сгъстяване. Кръвта, кръвният поток реално „разлива” до всяка частица от нашия организъм тази Божествена космическа хармония! От предишните лекции ние научихме, че кръвта и кръвният поток се явяват физически инструмент и проява на Духовното ни тяло или Азът ни, и това се случва чрез топлината в нас – на физическо и душевно ниво. Тази циркулация в човешкия организъм се извършва чрез потока на течностите в него, чрез течния организъм, който е физически израз на етерното ни тяло. А сетивните образи се впечатват чрез астралното ни тяло и Аза именно в този кръвен циркулационен поток. Виждате в каква тясна и същевременно логическа връзка се намират взаимоотношенията на телата в нас.

Още веднъж ще се върнем на важността на етерното ни тяло и неговите лечебни сили, които имат за свой физически инструмент водния организам в човека, т.е. всички системно циркулиращи течности в нас. Музиката на сферите пронизва именно водния елемент и хармонично съгражда цялото бъдещо човешко битие. Човешкото същество е изградено от тези божествено спуснали се космически тонове или звукови лъчи, както ги нарича Щайнер, те пулсират и вибрират във всяка наша клетка!

Човешките същества извървяват своя еволюционен път в две посоки: като представители на човечеството в огромни космическо-земни стъпки и като индивидуални същества, преминавайки като индивидуални човешки души от въплъщение във въплъщение. Тези два пътя се преплитат. В нашето духовно-земно развитие ние сме плод на космическата саможертва на Висши Духовни йерархии. И днес видяхме, че именно благодарение на тях, като живо тъчащи в планетните сфери, се е осъществявала и продължава да звучи Божествената Музика на сферите. Във времената човечеството е загубило директната си връзка с Духа, но пък е спечелило възможността за свободна воля. С това, което казахме до тук за съграждащата роля на духовните звуци, излъчени и излъчвани от духовното взаимодействите на планетните тела в Космоса по посока на Земята, можем да си дадем ясна сметка какво е вградено в човешкото същество, какво действително то е! Кой е истинският свят, от който „слиза” човекът с неговото тяло, душа и духовна същност! На какъв висш космически процес е плод Земята – нашият човешки дом! Как космическите ритмически вибрации се съчетават със земните вибрации – Земята е също едно космическо-духовно и физическо тяло, и как се съчетават с общочовешката вибрация и с вибрацията на всеки един отделен човек... Картината е наистина могъща!

Нека сега да се насочим и задълбочим отново на земно ниво в тези отношения!

Основна тема на лекцията ни от 3.02.2018 год. беше темата за числата и техния космичен произход, който можем да видим вплетен в цялата земна еволюция и съответно в човешката еволюция. Навлязохме в числата като живи космически процеси, дори като живи космически реалности в лицето на Висшите духовни йерархии, които могат да ни насочат към истинския смисъл на числовата сакралност днес и как тя се вплита в човешкото същество на ниво тяло, душа и дух.

В лекцията от 3.03.2018 год. разгледахме тричленността и четиричленността в човешката организация. Те са основи на диагностиката в антропософската медицина. Разгледахме външната троичност в човека, в която виждаме три основни елемена – кръг, полу-отворен кръг и напълно отворен кръг /лъчеобразни прави/ - в лицето на човешката глава, на гръдния кош и на крайниците. Това са трите „архитектурни пра-принципи” - „сводести или кръгли форми” и „прави форми или протегнати форми” /д-р Олаф Кооб/. Първите имат връзка с небесните, с космическите сили със своята заобленост и кръгловатост, а вторите – със земните сили. Троичността е основен принцип в изграждането на човешкото същество. Имаме горна част на тялото /глава/, средна част /бели дробове и сърце, закриляни от гръдния кош/ на тялото и долна част на тялото /тук влизат крайниците, но заедно с това и веществообменните процеси, извършвани от вътрешните органи – далак, черен дроб, жлъчка.../. Човекът е затворен в главата си и именно тази затвореност му позволява с помощта на сетивата си да възприеме света, да го осмисли и той да навлезе дълбоко в човешката същност, за да даде възможност на човешкото същество да се развива вътрешно. Тук меката част – мозъкът е отвътре, обвит от бронята на човешкия череп. Ние сме в нашия вътрешен свят. Противоположната област е оформена по обратен начин – меката част е отвън, а костите са отвътре. Точно крайниците се нуждаят от една концентрирана външна мускулна обвиваща маса, за да водят човека в света, да го развиват чрез движението в пространството. Те ни изнасят навън, в света. Но тук имаме и една много важна област, която като че ли от дълбините на човешката физиология дава живот, отново съгражда и регенерира – това е областта на веществообмена. Средната област се явява онази част от нас, която е призвана да уравновеси вътре и вън, моя вътрешен свят и света отвън. В тази област двата полюса се срещат и човекът е в единството на вътрешното си същество и на света. Затова именно тук се локализира и дишането – светът бива вдишан, среща се със съществото вътре в мен, настъпва взаимодействие на всякакво ниво, и отново бива издишан с онова, от което моето същество не се нуждае.

Тези три системи проникват една в друга в целия организъм, но всяка една си има свой център. Щайнер нарича тези три системи: нервно-сетивна система /НСС/, ритмическа система /РС/ и системата веществообмен-крайници /ВОКС/ или метаболитна система. Съответно процесите в тях ще бъдат наречени – нервно-сетивни, ритмически и веществообменни процеси.

Трите системи, въпреки, че имат свой собствен център, действат в неделимо единство в човешката природа. Човекът е едно цяло и цел на антропософското изследване е да умеем именно да „виждаме” тези области как действат едновременно в човека – в хармония, или някой от полюсите преобладава – тогава се ражда дисхармонията. В това е именно майсторството и изкуството на диагностицирането и лечението.

В превенцията, диагностиката и лечението на антропософската медицина и нейните терапевтични направления, четиричленността на човешкото същество заема също основно място. Взаимодействието на четирите тела - физическото, етерното, астралното и Духовно /Азово/ тяло, както и начинът по който са поставени в тричленната човешка цялост, са ключови за състоянията на хармония или дисхармония, за здраве и болест в нас.

Освен като царства извън човека – минералното, растителното и животинското царство със своите процеси са впечатани еволюционно във вътрешната ни организация. В човека, животните и растенията протичат физико-химични, кристализиращи, и реално втвърдяващо-умъртвяващи процеси. Етерни /изграждащи, растителни, оживотворяващи/ процеси протичат в растенията, животните и човека. Астрални /одушевяващи/ процеси протичат в животните и човека. Духовни азови процеси протичат само в човека.

Физическото тяло е общо за трите царства със своя минерален състав, което практически без жизненото или етерното тяло, е напълно неживо, мъртво. Физическото тяло е свързано със земния елемент. Етерните сили са общи за растенията, животните и хората. Те са в основата на растежа, клетъчното размножаване, възпроизвеждането. Етерното тяло проявава себе си във водния елемент, а в човека – във всички течности, които циркулират в човешкия организъм. Астралното тяло или душата, или още тялото на чувствата, е общо за животните и хората. Това са нови сили, които работят по посока на овътрешностяване на онова, което което идва отвън, от сетивния свят. То се интериоризира, а след това отново се овъншностява под формата на реакция и движение. Астралното тяло се проявява в човешкия организъм чрез въздушния, газовия елемент. Етерното тяло се противопоставя на законите на физическия свят, на тежестта и земната гравитация. Астралното тяло се противопоставя на етерното тяло, като ограничава прекомерната му растежна сила.

Човекът в своята цялост притежава трите тела, които срещаме в минералите /само физическо тяло/, растенията /физическо и етерно тяло/ и животните /физическо, етерно и астрално тяло/. Четвъртият член от човешкото същество - човешкият аз /Духовно тяло, Духовен аз, Аз, Азово тяло/ има задачата да работи най-вече над своето астрално тяло по съзнателен начин, да го прочисти от инстинктите, страстите, импулсивните желания.

Важно е да отбележим, че астралното тяло в човешката четиричленност е основният причинител на различни заболявания. Т.е. ако ние се оставим на него да ни води в нашите мисли, чувства и действия, не само ще слезем стъпало надолу в животинското царство, но и онова, което е най-висшият член при животните, нас ще ни разболее. Ако пък в човека се умножават само растежните сили, без да бъдат подтискани чрез работата на астралното тяло, човекът много бързо ще израства, ще узрява и ще си тръгва от този свят. Виждате как са свързани като скачени съдове причините и следствията в организацията ни. При човека видимо е единствено физическото тяло, а останалите три тела са видими за ясновиждащия поглед, защото те са свръхсетивни, нематериални.

Нашият Аз има за материален субстрат топлината, или за да бъдем по-точни – нашия топлинен организъм, астралното ни тяло – въздушния организъм, етерното ни тяло – водния ни организъм, а физическото ни тяло – земно-минералния организъм.

Нашите физическо и етерно тяло съвпадат почти точно едно с друго, те се разделят едва при нашата смърт. Астралното тяло и Аза са също в тясно единство. Между четирите тела съществуват различни вариации в човешкия организъм, което определя степента му на здраве и болест, на хармония и дисхармония.

Важно е да задържим в съзнанието си няколко основни момента, които ще ни помогнат постепенно да навлезем в същността на дисхармоничните процеси в човешкото същество:

  • Човекът еволюционно и като индивидуален път на развитие е свързан с космическите духовно-физически обекти, процеси, движения и взаимодействия; /Слънцето, планетите, Зодиака/
  • Той е свързан с тях във времето на всяка своя земна инкарнация, когато душата е въплатена физически, както и когато премине Прага и душата живее сред космическите сили на Висшите Духовни йерархии;
  • Човекът преди всяка своя земна инкарнация, в живота на душата в Духовния свят, преди да се инкарнира отново, изгражда - заедно с Духовните йерархии, и в зависимост от индивидуалната си карма, която носи от всички свои предишни инкарнаци, духовните зародиши на своето физическо, етерно, астрално и Духовно тяло, които се инкарнират за земен живот изцяло на седемгодишни периоди след земното раждане – до около 21-та година;
  • Човекът е непрекъснато вибриращо и колебаещо се хармонично или дисхармонично съчетание на взаимодействието на своите четири тела, положено в нашата цялостна троичност по време на своя земен живот.
  • В тази сакрална седморност са съчетани не само кармично донесените наши качества и особености, но тази седморна наша организация е подложена на постоянното влияние на всички космически сили, които продължават да действат на човека в земния му живот: чрез храната, която приема и вложените в нея етерни и астрални чужди сили /от растителен и животински произход/; чрез изсушаващото интелектуализиране на съвременното образование и наука; чрез нарушения баланс с природата и природните сили; чрез обмена на негативна енергия с хората на физическо и психическо ниво.

Всички непреработени в нас сетивни впечатления, предизвиканите от тях чувства и преживявания, имат своя духовно-физически механизъм на „отпечатване” през нашата нервно-сетивна система до състава и качествата на кръвта и кръвопотока в нас. Т.е. ангажира се цялото човешко същество, светът влияе до физическото тяло, като медиатори са Азът, астралното тяло и етерното тяло. И това може да ни наведе на много мисли в посоката – какво допускаме и какво не допускаме от света да навлезе в нас, и как съзнателно работим върху това!

Следва!

Лекцията е представена на 14.04.2018 год. пред Работна група по Антропософска медицина, София.

Линкове към първа и втора част от лекция, изнесена на 3.02.2018 год., на тема "Числата като космически конструкти на човешкото същество":

http://med.anthrobg.net/bg/node/282

http://med.anthrobg.net/bg/node/283

Линкове към първа и втора част на лекцията от 3.03.2018 год.:

http://med.anthrobg.net/bg/node/294

http://med.anthrobg.net/bg/node/297