Д-р Инго Юнге за човека като отражение на Космоса и развитието на света (втора част)

Submitted by admin 2 on Съб., 31/03/2018 - 08:49
д-р Инго Юнге

Развитието на света

До сега разказвах какво е подготвил Христос. Той е създал Зодиакалния кръг с четирите небесни посоки. Всичко се съдържа в Зодиакалния кръг, всичко, което е подготвил Христос за нас.

Стария Сатурн

Когато Духовете на Волята започнали да работят по плановете, те открили пространство, което се намирало по средата на Зодиакалния кръг. Духовете на Волята открили подходящо място и ето тук започваме. Те направили жертва, принесли в жертва себе си, оставили собствената си субстанция да се втече в това място. А тази субстанция се състояла от топлина. Тази топлина е нещо съвсем специално, тя и до днешен е още тук. През лятото, когато е толкова топло, това не се появява от само себе си, това става защото Духовете на Волята са тук. Когато една жена иска да забременее, за да стане това възможно, за зрелостта на яйцеклетката трябва да присъства достатъчно топлина, иначе забременяването е невъзможно. Винаги Духовете на Волята са тези, които предоставят тази топлина. Тогава от тази топлина те изградили нашето физическото тяло, те изпълнили това голямо пространство с топлина и тогава се присъединили Христовите сили, които можем да наречем Словото: “В началото бе Словото…” - Лъв, Скорпион, Водолей и Телец. Техните сили също са въздействали върху топлината и тя започнала да се оформя като кълба, тези кълба започнали да се движат и от тези кълба топлина започнали да се обособяват нашите органи и сетива. След като приключили с това Духовете на Волята предали по-нататък задачата на Духовете на Мъдростта, които направили възможно в тези кълба топлина да се втекат силите на Мъдростта, за да могат те да работят върху тях и след като приключили Духовете на Мъдростта предали по-нататък задачата на Духовете на Движението. Така органите придобили способността да се движат, да функционират заедно. Те ги предали по-нататък на Духовете на Формата. След тях нямало кой друг да прави нещо на топлинните тела, защото идващите след тях не били достатъчно развити да работят по това дело, затова по-висшите Духове на Хармонията и Любовта поели следващата функция, а накрая Духовете на Волята завършили, дали последните щрихи на това развитие. Едновременно с това физическо тяло и Духът на човека също бил подготвен за бъдещето, но само като духовна същност – това е което трябва да постигнем на Вулкан – крайния резултат на нашето развитие.
Настъпил сънят на световете, Пралайя.
Така се образували сегашните пръстени на Сатурн. Днешният Сатурн е толкова голям в момента, колкото тогава са били топлинните тела. Днес на Сатурн има само топлина, никаква материя. Отдалеко виждаме само топлината, изначалното, което е заложено в нас.

Старото Слънце

След сънят на световете всичко започнало да става по-плътно, по-материално. Физическото тяло, което било изградено на стария Сатурн не можело да поеме повече, то трябвало да бъде преработено и всичко, което се случило на стария Сатурн трябвало да се повтори за по-кратко време и по-бързо. Физическото тяло било така променено, че вече можело да поеме едно етерно тяло към себе си. След това повторение на Сатурновото състояние Духовете на Мъдростта поели главната функция. Те започнали да уплътняват всички тела. Пространството ставало по-малко и в процесът на това свиване на тази топлина започнали да изскачат искри и в същото време се появил въздухът /пушек/. Това, което отивало нагоре образувало светлината, а което отивало надолу въздуха. Основният принцип в света е: ако нещо иска да се издигне, друго нещо трябва да слезе. Ако искаш да постигнеш нещо нагоре, трябва да понесеш някаква жертва или да платиш някаква цена надолу. Жертвата била пренесена от Духовете на Мъдростта, за да могат висшите Йерархии да продължат работата си.
Накратко: Развитието имало 7 периода /стъпки/, както на стария Сатурн. Духовете на Мъдростта се включили при втората стъпка, тъй като първата била само повторение на стария Сатурн, а после те отново се включили при предпоследната стъпка като творци, На последната стъпка се включили Херувимите, за да завършат този цикъл на развитие. Така било създадено облагороденото етерно тяло – Дух Живот. Духовният Човек е облагороденото физическо тяло. Когато това развитие завършило всичко било разпръснато. Отново настъпил сънят на световете и всичко се разпръснало.

 

Старата Луна

Всичко съществуващо отново се повторило от самото начало, защото това физическо и етерно тяло не били в състояние да приемат едно астралното тяло. Всичко било преработено. При третия цикъл главни действащи били Духовете на Движението и за някои от тях това било прекалено голямо натоварване. Слънчевите петна са резултат на слабостите на Духовете на Движението. След като всичко ставало по-компактно изостаналите Духове на Движението започнали битка – Битката на Небето – неин резултат са метеоритите. Това е въстанието на Титаните срещу Боговете. Тогава се случило и още нещо: Духовете на Движението принесли своята жертва за по-нататъшното развитие, но Духовете на Волята не приели жертвата, те я отблъснали, отказали се от всичко. Но жертвата била принесена, тя съществувала и тогава изостаналите Духове на Движението се възползвали от това и си взели от пожертваното. Точно тогава злото станало много силно в света, точно от това време ние имаме злото в света. От сгъстяването на старото Слънце до старата Луна от въздуха се зародила водата. Когато пием вода, това е от старата Луна. Водата не е земно вещество. Тя си има свои собствени качества: лечебни свойства. Водата е много специална – като изстива тя вместо да се свие се разширява. Заедно с въздуха и светлината тя е носител на живота. Всичко на нашата планета се състои от въздух, светлина и вода. Тогава се зараждат и тоновете. Светът започнал да звучи, появили се звуковите хармонии. Това е бил рожденият час на музиката.
На старата Луна се случило и друго: злото вече присъствало. Затова за някои същества, живеещи на старата Луна, целият този процес бил твърде бавен. Те откъснали една част от Луната и се отделили. Така се зародило още едно Слънце, което започнало да се върти около Луната. Чрез тези духове на злото, чрез противниците, се появила още една сфера – Осмата сфера – сферата на противниците на Боговете – Ада. Всъщност това не е ад, а една съкровищница, защото всичко, което противниците на еволюцията отмъкват, го замъкнат и влагат там. Например: ако един човек лъже, тогава в този момент лошите могат да вземат нещо от човека и да го пъхнат в осмата сфера. С това човекът става по-слаб, а те по-силни. Но може да работим и по обратния начин: когато правим такива семинари за звездите Осмата сфера става все по-малка, защото ние взимаме от тях, черпим от тях, работим срещу тях. Също това е една причина защо работим в събота, тогава им създаваме дискомфорт.

Накрая Духовете на Движението започнали да подготвят висшето астрално тяло или Манас, Духа-Себе. При 6-ти и 7-ми кръг се намесили още по-висши Духове.
Настъпил сънят на световете.

Земя

Отново всичко се повторило: стария Сатурн, старото Слънце, старата Луна. На стария Сатурн се заражда физическото тяло, това е днешния минерал; на старото Слънце се заражда етерното тяло, това са днешните растенията; на старата Луна се създава астралното тяло, на което отговарят животните. Между различните области имало и преходни периоди. Например едно парче минерал на старата Луна още щяло да има жизнени сили и е щяло да расте. Имало е междинни форми между минерал и растение, междинни форми между растение и животно, а в началото на земното развитие имало такива междинни форми между животно и човек. И за да може човекът да се издигне нагоре, другите форми е трябвало да слязат надолу и да станат животни. Всъщност животните са изнесли жертвата за развитието на човечеството.
След този малък сън /Пралайя/ Земята била все още много гореща и бавно започнала да изстива и да става все по-плътна.

Идва Хиперборейската епоха. На Земята имало същества, чиито темпове били твърде бавни. Слънцето се отделя от бавното развитие и започнало да осветява Земята отвън. От тая каша чрез слънчевата светлина започнали да се образуват хладни и твърди участъци. Образувала се субстанция с твърдост, подобна на черупката на костенурката, крокодила. Всичко плувало в тази каша. Всичко, което се зародило било гигантско. Например тези парчета субстанция били огромни колкото днешните континенти. На някои от съществата, които се отделили със Слънцето им били бързи темповете и те напуснали Слънцето, така се образували Меркурий и Венера, които останали близо до Слънцето. Слънцето се движи по една лемиската /по осмица/. Меркурий и Венера си имат техните лемнискати до Слънцето. Те вибрират в една друга равнина, перпендикулярна на Слънцето, но в близост до него.

През Лемурийското време Земята продължавала да се охлажда и да става по-плътна, появили се истински континенти: например Австралия. Земята ставала все по-студена и животът ставал по-труден. Човекът бил толкова развит, че можел вече да бъде одушевен. Тогавашното човешко тяло било подобно на облак, не било толкова плътно и можело да променя формата си. По това време Ангелите принесли своята жертва и оставили по една капка от тяхната субстанция да капне в тези облаци, една капка от Ангел в един човешки облак и тази връзка оставала във всички времена, а също и днес. Всеки човек си има своя Ангел, който трябва да преживее всичко, което и ние. Нашите Ангели правят всичко, което и ние правим. Това, че Ангелите са принудени да правят всичко, което ние правим имало в света не добри последици. По онова време Земята продължавала да се охлажда и настъпил рожденият час на материята. Разбира се, противниковите сили присъствали и всичко ново, което се появявало те го събирали и носели в Осмата сфера. Тогава Боговете се замислили какво да направят, за да спрат това и те направили материята толкова тежка, за да не могат противниковите сили да я помръднат. Боговете направили извън Земята един трезор – Луната, за да съхранят тази ценна материя. На Луната бил изпратен един от слънчевите богове – Йехова, за да я пази. Луната е нещо изключително, тя е подквасата за тестото, маята за Земята. Тайните общества в Индия заблуждават, че Осмата сфера е Луната, което прави Йехова лош, а Луцифер става “истинския” Бог. Източните религии /будисти, хиндуисти/ вярват в Луцифер и всъщност те са разпространили тази ужасна омраза към евреите. По този начин в света се разпространили много размирици, много конфликти.

Когато Земята била толкова плътна /преди отделянето на Луната/ животът бил много труден. Хората, които живеели на Земята преди това я напуснали и се разпръснали по различни небесни тела и в един момент на Земята останала само една двойка – Адам и Ева, които можели да издържат всичко случващо се. По-рано хората били двуполови и безсмъртни. Но по-късно се разделили на мъж и жена, и станали по-свободни. Това, от което нямали вече нужда се изнесло към главата и следствието от това е: че мъжът има женски мозък, а жената – мъжки. Гениталиите и цялото възпроизводство на човека зависят и принадлежат на Луната – Йехова. Мозъкът принадлежи към Луната. С това е свързана една голяма тайна: ние можем да използваме мислите малко емоционално, свързани с нагона, но можем и малко да ги извисим, тогава мозъкът ни става по-духовен. И това е развитието. Хората, които се преселили на другите планети по-късно се върнали на Земята и донесли на Земята мъдростта от другите небесни тела. Създали тайните школи, Мистерийните школи, и ги нарекли с имената на планетите, от които идвали: слънчеви, юпитерови, меркуриеви мистерии… Но някои от тях се върнали на Земята малко преждевременно, те още не можели да овладеят човешкото тяло и станали животни. Една част от животните са хора и са наши братя. Да помислим върху това.

 

Схема

 

Следва!

Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/170