Днес се навършват 151 години от рождението на Мария Щайнер - съпруга и духовен съмишленик на Рудолф Щайнер

Submitted by admin 2 on Ср., 14/03/2018 - 08:13
Мария Щайнер

Днес се навършват 151 год. от рождението на Мария Щайнер - съпругата на Рудолф Щайнер, една от важните жени в живота му, заедно с Ита Вегман. Отношения, излезли извън елементарните предели на мъжко-женските земни отношения, и превърнали се в импулси за истинско развитие не само на личности в тогавашния им антропософски кръг, но и за поколения напред, с поглед към бъдещето на цялото човечество. Робърт Пауъл в своята "Херметична астрология" пише следното по повод херметичната карта на нейното раждане:

"Интерпретирайки херметичната карта като посочваща латентните талантите и способностите в човешкото същество, за да бъдат разгърнати за осъществяването на духовната мисия на индивидуалността, картата на Мария Щайнер посочва, че тя била надарена с богатство от потенциални способности... четири от “седемте печата” (лотосови цветове), за да бъдат изработени от тази индивидуалност, имали възможността да действат творчески. Тези четири са: 8-листният лотосов цвят (Сатурн) – лотосовият цвят на памет и съвест; 2-листният лотосов цвят (Юпитер) – лотосовият цвят на мисъл и инициативност; 16-листният лотосов цвят (Марс) - лотосовият цвят на говор и сила; 6-листният лотосов цвят (Венера) - лотосовият цвят на баланс и хармония (т.е. сила проявяваща се позитивно като морални импулси или негативно като агресия)...

След като нейния баща бил освободен от военна служба, нейното семейство живяло в Сант Петербург (сега Ленинград), където първо учила в немско частно училище и след това в руско средно училище. По-късно тя пътувала много из Европа, отсядайки накрая в Париж, за да започне своите учебни занимания в Сорбоната. Тя също така взимала курсове по изкуство на рецитиране в Парижката Консерватория. По този начин започнала да подготвя кариера на актриса, която въпреки всичко тя никога не подела поради нейната среща с Рудолф Щайнер в началото на този век.
Когато била основана Германската Секция на Теософското Общество през октомври 1902 с главен секретар Рудолф Щайнер, Мария фон Сиверс станала негов асистент. Тя се заела с организирането на практичните детайли, свързани с неговата лекторска и писателска дейност. По-късно тя поела отговорността за артистичната активност произхождаща от Рудолф Щайнеровата работа на живота: евритмия, формиране на говора, режисиране на пиеси като Гьотевия Фауст и Рудолф Щайнеровите Мистерийни Драми. Като духовен компаньон на Рудолф Щайнер и асистент за повече от дванадесет години, тя станала негова съпруга в Коледната вечер на 1914, и разгърнала интензивно нарастваща артистична дейност успоредно с нейната задача за публикуване на неговите книги и цикли от лекции.
Мария Щайнер е запомнена най-вече за нейното активно участие в развиването на Рудолф Щайнеровите артистични импулси, особено в новите изкуства на говора и движението (формиране на говора и евритмия). От неговото възприемане на нейните латентни духовни таланти и способности Рудолф Щайнер могъл да й повери задачата за по-нататъшно развитие на артистичните импулси в създаването на нови форми на изкуството. (Тук 6-листният лотосов цвят – този на Венера – е от особено значение за артистичната креативност.)
Рудолф Щайнер видял в Мария фон Сиверс този, който кармично бил носителя на нови духовноартистични импулси за човечеството, и той способствал за оформянето на нейната съдба за да бъдат преведени на преден план тези импулси. Изключителните духовни и артистични дарове на Мария Щайнер дали плодове, и продължават да дават плодове в това, че хиляди хора били облагодетелствани, и продължават да бъдат облагодетелствани от новите изкуства на формиране на говора и евритмия, към развитието на които тя се посветила с цялото си сърце.
Мария Щайнер също така имала духовни възприятия. Например, докато рецитирала поемите на немския поет Новалис, тя имала визийно преживяване на ренесансовия художник Рафаел. "Това бе времето когато той (Рудолф Щайнер) ме окуражаваше все повече и повече да правя рецитали. Опитах се да достигна до същността на Новалис. Казах му, че за мен не бе лесно, и че все още не съм намерила ключа към Новалисовото същество. Той ме посъветва да се потопя в настроението на светиите монахини... Един ден дойде озарение. Фигурата на Рафаел стоеше пред мен… Аз казах на Рудолф Щайнер, “Монахините не помогнаха, но друг го направи: Рафаел. Сега Новалис стана сравнително открит за мен. На Рудолф Щайнеровото нежно лице се появи лъчезарност. Няколко дни по-късно той ни разкри за първи път мистерията на Новалис-Рафаел-Йоан Кръстител-Илия." Това възприемане на Мария Щайнер й било кармично дадено. Тя разбрала, че Новалис бил реинкарнацията на Рафаел, и тогава Рудолф Щайнер говорил за тази реинкарнация като част от една последователност на инкарнации простиращи се назад до Йоан Кръстител и дори по-рано до Старо Заветния пророк Илия.

 

Мария и Рудолф Щайнер


В случая на Мария Щайнер имаме един пример за това как един посветен (Рудолф Щайнер), от възприемане на кармата, могъл да помогне на някой да развие своите кармични импулси, за да подпомогне да се разгърнат неговите таланти и способности от тяхното състояние на латентност. Кармичните импулси живеещи в Мария Щайнер – произтичащи от една страна от нейните предишни инкарнации, и от друга страна от нейната мисия за бъдещето – били доведени към развитие, чрез Рудолф Щайнеровата помощ, за да предизвикат нови артистични импулси в двадесети век. Най-вече развитието на формиране на говора – една нова форма на рецитиране и декламиране – е това, за което е запомнена Мария Щайнер...
...В светлината на херметичната астрология Мария Щайнер имала латентна възможност за развитието на говорната способност (на космично ниво Марс, съответстващ на 16-листният лотосов цвят в човешкото същество). С помощта на Рудолф Щайнер, Мария Щайнер (моминско име: Мария фон Сиверс) довела тази способност – наречена “формиране на говора” – към развитие. Формирането на говора издига говора (Марс) до нивото на изкуство (сферата на Венера). Динамичното взаимодействие между Марс и Венера в нейната херметична карта било особено подходящо за това. Рудолф Щайнер разпознал, че Мария фон Сиверс имала този латентен капацитет и й помогнал да го доведе до изразяване. Той й посочил определени поетични текстове, които били подходящи да доведат до изразяване силата на словото, когато бъдат изговорени по правилен начин. Мария фон Сиверс преживяла тези текстове по един възвишен начин, и работила интензивно при рецитирането им, за да проникне до едно по-висше преживяване на поддържащата ги духовна реалност. Нещо от това тя описва в по-горния цитат засягащ нейния стремеж да бъде справедлива към дълбоката духовна поезия на Новалис. Тя търсила да достигне до едно преживяване на духовните архетипи на поемите, които рецитирала. От архетипа потича потока на ритмични звуци, образи и тонове, които правят една поема истинска поезия.
Рудолф Щайнер подел – на основата на неговите духовни способности – едно изследване на духовния произход на индивидуалните звуци (гласни и съгласни) на езика. По този начин той могъл да помогне на Мария фон Сиверс да се приближи до архетипите на текстовете, които тя рецитирала. Тя имала възможността да преживее силата на говора, да усети звуците на езика, и да оживи ритмите на поезията. Посредством нея се родило “формирането на говора”. Тези, които са я чували да рецитира поезия имали възможността да преживеят една нова сила на говора, един истински артистичен говор, при който индивидуалните звуци на езика са доведени до манифестация по един нов начин, в съответствие с техните присъщи духовни качества.
Развитието на формирането на говора от Рудолф Щайнер в сътрудничество с Мария фон Сиверс тогава довело до задачата за обновление на изкуството на драмата, и помогнало също така за раждането на едно ново изкуство на движението, което Мария фон Сиврес нарекла евритмия.
По този начин разгръщането на способностите на Мария фон Сиверс в сферата на формиране на говора започнало да ражда плодове в широк мащаб. Кръг от ученици събрани около нея, които работили за поставянето на театрална пиеса, накрая изнесли Мистерийните Драми, които Рудолф Щайнер написал, за да представи учението за реинкарнацията и кармата по един артистичен начин. В тези последователни развития е ясно, че работата е много повече отколкото развитието на формиране на говора, посочено като една потенциална способност чрез динамичното взаимодействие между Марс и Венера в Мария Щайнеровата херметична карта. Но основата за огромния артистичен импулс, който се разгърнал в сътрудничеството между Рудолф Щайнер и Мария фон Сиверс (по-късно Мария Щайнер) основно бил формирането на говора, възможността, за което е посочена чрез взаимоотношението квадрат между Марс и Венера в херметичната карта.
Въпреки всичко, това е въпрос лежащ в сферата на свободата на индивида дали един такъв талант е доведен до осъществяване в дадена инкарнация. Няма необходимост прикрепена към това, след като това лежи изцяло в сферата на свободата на всяко човешко същество дали то работи върху духовното развитие на своите лотосови цветове..."