Бернд Лампе: Срещу разпокъсаността. За питагоровата тайна на мантрите на Рудолф Щайнер. Смърт и възкресение на «Въздействието на мантричните текстове»

Submitted by admin 2 on Пон., 05/03/2018 - 12:32
д-р Рудолф Щайнер

1. Вътрешно спокойствие

Много пъти Рудолф Щайнер споменава: «Медитацията е почиване върху една мисъл, призната за истина».[1] Само че кой може днес все още да «почива»? Кой изживява една истина така, че вътрешно да се осмели да се задържи на нея? Кой все още може «спокойно да изслушва» или спокойно да спре вниманието си на един душевен жест, на едно духовно вълнение?

Какво тогава ни остава за пътя на познанието; какво означава Медитацията? Разбира се, тук едно фундаменталистично самовнушение бързо дава съвет: Вътрешно се говори и винаги отново се говори. Може би дори се рецитира с патос и този процес чисто и просто се нарича «медитация». Или: Една представа се натрапва на съзнанието и се задържа насила. Но това не е почиване върху творящата сила на истината.

Основна опитност на антропософията е, че може да се опознае само това, към което човек се обръща с любов или състрадание, или поне това, което го засяга. Също това не е и «добронамереното самовнушение» или «упоритото въобразяване на присвоена мисия».

Може би това е причината, защо Рудолф Щайнер не употребява една дума, която така лесно се появява на устните на съвременниците. Думата «Schulungsweg – път на обучение».[2] Има «път на познанието», «познавателен път» – изразът «път на обучението» не може да съществува, понеже познанието се обучава също така малко, както обичането. Какво би могло да се постигне, ако «обичането» толкова дълго би се упражнявало, докато стане перфектно? Това, което би се появило по такъв начин, не би било нито познание, нито обич. То по-скоро е «разрушаване на цялата способност за обичане» и «жива безнадеждност и липса на перспектива», които днес заплашват да доведат до «анимализиране на човешките тела», а при познанието – до брутален фундаментализъм, който в името на религията или на християнството изобщо изпуска от погледа си човешкия живот.

Естествено, човек може да се обучава; той може в душевно спокойствие и с вътрешна сила да се упражнява да изсвири поредица от тонове. Това, което се постига така, е съвършенство на пръстите, което може да бъде необходимо за познанието, понеже без тази техника на пръстите едно музикално произведение не може да се чуе, просто защото не може да се изсвири. Но от упражнението и обучението един път извежда към вниманието, от вниманието към опитността, която не е зависима от «упражняването», а от това да си човек. И колко често музицирането и откриването на още неоткрит пасаж не е резултат на упражняването, а е способноста да се търси там, където никой досега не е търсил, едно предчувствие, където най-тежки удари на съдбата създават конгениалния поглед. Наистина великите изпълнители преди всичко са велики хора; както например Гюнтер Ванд (диригент в Хамбург б.пр.). Останалите скоро се забравят. Затова в своята книга «Как се постигат познания за висшите светове» Рудолф Щайнер пише:

«Към свойствата (на характера), които също така трябва да бъдат победени както гневът и ядосването, принадлежат страхливостта, суеверието и предразсъдъците, суетността и честолюбието, любопитството и прекаленото говорене, разграничаването на хората по външен ранг, пол, произход и др. В нашето време трудно се разбира, че борбата с такива черти на характера има нещо общо с повишаването на способността за познание. Но всеки духовен изследовател знае, че всичко зависи много повече от такива неща, отколкото от разширяването на интелигентността и от прилагането на изкуствени упражнения».[3]

Съзнанието на днешния човек е разпокъсано на парчета, на моменти, на «spots». Впечатленията се редуват едно след друго, също така нарязани, както спомените за различните впечатления, парцали от думи, настроения. Кой може вече да свърже три изречения с истинска мисъл и чувство? Не е ли предпочитанието на израза «път на обучение» родено от страха, че пътят на познанието вече не може да се достигне и би трябвало «нещо» да се направи насила? Изнесените на показ резултати във всеки случай говорят за това. Може би наистина ще бъде намерен път към «вътрешно спокойствие», когато безпокойствието бъде усетено в неговото отчаяно положение. Безпокойствието е болест.

Най-ужасната форма на разбитост често е дадена в изпълнената с болки жизнена ситуация на тежко болните. Болки, които отнемат всякакво душевно спокойствие, страхове, кратки, бързо изгасващи надежди, последвани отново от ужас, невъобразими болки и липса на перспектива. Събития, като че ли произлизащи от една външна разрушителна сила, удрят човека и изглежда, че му ограбват човешкото съществуване. Човек може да се види поставен в едно разпокъсано съзнание. Душевно-дишащото звучене на едно впечатление, отправено към едно друго, отпочиване върху музикалността или картинността на дадено впечатление, вдишването на изпълнена с истина опитност, отново и отново биват разрушавани, разпокъсвани, унищожавани. Не би трябвало да е така. Но толкова лесно не се постига спокойната съзнателност на един Християн Моргенщерн, който въпреки най-тежкото си заболяване можа да напише: «Аз не съм болен! Аз съм страдащ».

  1. Въздействието на един мантричен текст

Ако трябва да допринесем нещо за «вътрешното спокойствие» в нашето хаотично време, ще е добре да разберем, направената тук връзка с един медитативен текст, даден от Рудолф Щайнер за «тежко болни». От такъв текст болният очаква, надява се да получи помощ и излекуване. Този текст обаче не се дава само с думи и мисли, дори не само и с чувства, с които трябва да се прочита един медитативен текст, а се дава във вътрешни структури, в числови закони. Такива тайни на числата се смятат още от времето на Питагор за свързани с всички духовни действени сили. Реалното въздействие на духа може да се познае чак до физическото излекуване и структуриране, чак до порядъка и формирането на материята и телесноста според мярката и числото.

При характеризирането на следната мантра текстът слабо е взет под внимание. Това не е необходимо, защото той ясно стои пред очите и е разбираем за всеки човек от непосредствен опит или нужда.

4 «O Gottesgeist erfülle mich 8

5 erfülle mich / in meiner Seele 9

5 Meiner Seele /leihe starke Kraft, 9

5 Starke Kraft / auch meinem Herzen 8

5 Meinem Herzen, / das Dich sucht 7

4 Sucht / durch tiefe Sehnsucht 6

4 Tiefe Sehnsucht / nach Gesundheit 8

4 Nach Gesundheit / und Starkmut 7

6 Starkmut, / der in meine Glieder strömt 9

4 Strömt / wie edles Gottgeschenk 7

5 Gottgeschenk / von dir, // o Gottesgeist,5

4 O Gottesgeist / erfülle mich 8

5 Erfülle mich / in meiner Seele...»[4] 9

* * *

5 О Божествен Дух проникни ме 9

3 проникни в душата ми; 7

6 На душата ми дай мощ, сила, 9

5 мощ, сила на мойто сърце, 8

5 мойто сърце, що Теб търси, 8

5 Теб търси с дълбок копнеж, 7

4 дълбок копнеж за здраве, 7

3 здраве и смелост, 5

5 смелост в мене да тече, 7

4 да тече кат Божи дар, 7

7 Божи дар от Теб, // о, Божествен дух 10

5 О, Божествен дух проникни ме 9

3 проникни душата ми... 7

* * *

«О Божествен Дух проникни ме

проникни в душата ми;

На душата ми дай мощна сила,

мощна сила и на моето сърце,

моето сърце, що Тебе търси,

Тебе търси със дълбок копнеж,

със дълбок копнеж за здраве,

за здраве и смелост,

за смелост, която в моите органи тече,

тече като благодатен Божи дар,

Божи дар от Тебе, о Божествен дух

О, Божествен дух проникни ме.

проникни в душата ми...»

(по-добър превод по отношение на точността на съдържанието и изразителността на българския език, но без да се взимат под внимание числовите закони)

Още на пръв поглед се вижда, че всеки следващ стих отново повтаря отзвучаващите думи на предишния. Поради това те се изговарят по два пъти. Това е както при шиенето – «Steppstich – зад игла», при което всеки следващ бод започва малко по­назад, за да може да се осъществи една по-здрава връзка. Медитиращият – в своето разпокъсано съзнание – работи всъщност върху едно тъчащо здраво-едно-в-друго-вплитане. Една вътрешна дейност вплита, свързва там, където всичко изглежда да е разпокъсано на парчета. Чрез формиращата медитационна сила не се ли вплита лечебно тук, в етерното тяло, това, което тогава лекувайки, действа свързващо в телесността?[5] Така и краят на цялата мантра по същия начин непосредствено преминава в началото. Още едно вплитане!

 

Човек и ангелрските йерархии

 

Единадесет стиха, единадесет бразди се приплитат чрез задълбочаващи и срързващи се като в един поток думи. И тук се проявява също първата Питагорова тайна. Колкото и често да бъде изтоваряна мантрата, винаги едно единадесет се прибавя към друго единадесет. Единадесет е слънчево число, числото, което характеризира въздействието на Слънцето чак до събуждането на аза във физическото. Единадесет е числото на земното слънчево съзнание "октавата" на десетичната система. Въздигането на хода на света, който в десет категории, десет стъпки води към човека /единадесетия/. Той, единадесетият поставя пред себе си осветения от слънчевата светлина свят, който е създаден от десетте, десетте категории. Относно десетичността на категориите на Аристотел, тук може само да се каже, че те означават осъществяването на човешкото битие в 1+2+3+4=10. В космическото развитие при една следваща степен винаги се прибавя нещо към предишните и същевременно отминалото метаморфозира. При четири космически степени това означава 1+2+3+4. И точно така са разчленени категориите при Аристотел; точно така Рудолф Щайнер описва четворността на човешките тела, която четворност всъщност е десеторност.

Много други сили са изразени в действието на числови съотношения на мантрата. Това също ще бъде разгледано тук. Последната дума, преди отново да се въведе началото, е «dir– теб»; това е 49-тата дума; 7 по 7 = 49.

Значи изговарят се 49 думи преди отново да се започне с първата дума, която е 50-тата. 7 по 7 в питагоров числов смисъл, но и в старо-еврейски смисъл е числото на осъществяването, и на световните епохи; след 49 години идва юбилейната година. Когато са изказани 49 думи, медитиращият може да се надява на освобождението, на юбилейното изживяване –благодарност за излекуването.

Числовият ритъм 49 важи следователно за лечебно-свързващия подбор на думите на цялата мантра. Ако думите се изговорят два пъти в хода на молещата медитация, то тук се преброяват също два пъти. Погледне ли се обаче фактът как чрез това подреждане същевременно се появява като резултат един текст, тогава за едно второ разглеждане би трябвало да се изостави всяко повторение.

4 O Gottesgeist erfülle mich 8

3 in meiner Seele; 5

3 leihe starke Kraft 5

3 auch meinem Herzen 5

3 das Dich sucht 3

3 durch tiefe Sehnsucht 5

 2 nach Gesundheit 4

2 und Starkmut 3

5 der in meine Glieder strömt 7

3 wie edles Gottgeschenk 6

2 von Dir 2

33                                      53

* * *

5 О Божествен Дух проникни във 9

2 душата ми; 4

3 дай мощна сила, 5

3 на моето сърце, 6

3 що Теб търси 4

3 със дълбок копнеж, 5

2 за здраве, 3

2 и смелост, 3

5 тя в мойте органи тече 8

3 кат Божи дар, 4

2 от Теб 2

33                               53

В този случай «dir - теб» не е 49-та, а 33-та дума. Значи един мантрично-творчески, етерно вплитащ ритъм води през ритъма на 49-те думи към Логос-ритъма 33. Чрез преплитането на стиховете е създадено едно полифонично ритмично изразяване: 49 като път води до присъствието на 33. С което в тайната на мярката и числото, като реално духовно свързване, молбата на търсещия в живота излекуване човек (49) още веднъж се довежда до господаря на кармата и на опрощението, до «Спасителя» (33).

Досега разглеждахме дихателния ритъм, който се получава от скандирането на думите. Полиритмично към този ритъм на думите трябва да се разгледа още един душевен пулс, който живее в потока на сричките, на гласните.

Преброят ли се тези сричкови звучения до думата «dir – ти», се получават две числа, които очевидно не са от значение: Свързващият физически ритъм на сричките е 83; този на получената цялост е 53. Така очевидно не може да се чете. За сричковия пулс изглежда че трябва да има значение цялата дължина на стиховете. Тогава се получава, че единадесетте стиха имат 87­сричков пулс, а полученият чрез вплитането текст – текстът без повторенията – има 57­сричков пулс.

При дихателния ритъм на думите, при акцентирането на думите се стигна от 49 до 33. Също и сега при сричките вплетеният ритъм е молещ, човешки. Числото 87 е 3 по 29; Числото 29 в еврейската числова мистика е «числото на помощника».[6] Сричковият пулс на текста, но без повторенията е 57. А 57 е 3 по 19. Всеки 19 години се е празнувал аполоновият празник, понеже след всеки 19 години Слънцето, Луната и Земята геоцентрично отново се намират в същите взаимни съотношения. Това е метоничният ритъм на атиняните. Той лежи в основата на Отче наш и в много култови текстове на Рудолф Щайнер. Освен това 19 е числото на часовете на първия клас от Висшата школа на свободното висше училище. И числото 19 се среща там не само в този смисъл.

Когато от един посветен се дава мантричен текст, той същевременно се оформя в думите на езика от още «присъстващия» етерен поток. Числовите закони са израз на това продължаващо въздействие на световния етер в мярката и числовата даденост. Когато текстът е написан, може да стане обект на недуховно мислене, на книгопечатане или на дигитално размножаване и разпространение. Той изгубва своето въздействие, може да се пренесе от едно място на друго чрез електрически импулси или чрез необмислено бърборене да се предава от един човек на друг, който не го разбира. Въздействието е изгубено! Въздействието е изгубено също и заради свободата на медитиращия, който предчувствайки постепенно тези и други алхимични закони, като ги изпълнява, създава дадено въздействие само от своята собствена сила. То тогава е свързано със свободата на медитиращия и търсещия познание и винаги е само дотолкова налице, доколкото бъде създадено от индивидуалната свобода. То е в такава степен осъществено, в каквато се отправя към света «Любов към всичко, което е около мен». На текста не е «окачено» никакво въздействие, той обаче дава възможност да бъде превърнат в инструмент за въздействие на «изпълнени мигове».

Когато Рудолф Щайнер пояснява, че един мантричен текст би могъл да изгуби своето въздействие още по времето на неговото оформяне от посветения, чрез начина и отношението на получаващия, тогава той намеква как начинът на приемането на едно духовно богатство зависи от творческата сила на посветения. Когато концепцията и променливото оформяне на един текст най-после бъдат приключени, тогава той трябва да стане работен предмет в работния свят и само закони и форми, мярка и число, знаци и гласни насочват все още към едно изминало творчество, произлизащо от дейността. За днешното въздействие на един мантричен текст или на Висшата школа за духовна наука едно такова изказване не казва нищо, понеже към същността на мантричната дума, принадлежи, че тя трябва да узнае «смърт и възкресение».

Авторът Бернд Лампе е роден през 1939 год. в Хамбург. Изучава германистика, стара филология и история в Хамбург, Фрайбург и Щрасбург. Театрална работа във Фрайбург и Салем. Работа във Висшата езотерична школа с Фридрих Хибел (Гъотеанум) в секцията за изобразителни изкуства. От 1986 г. работа във Висшата школа на работен център Север, особено във Фризланд, Норвегия и Северна Швейцария. Семинари и лекционни турнета. Публикации: за Волфрам фон Ешенбах; за първия Гъотеанум; превод на Апокалипсиса и евангелието на Йоан; четири сценични произведения; разкази - всичко е издадено от Verlagder Kooperative Dürnau, D88433 Dürnau.

 

[1] Процесът на медитирането: «Най-напред човек работи над една мисъл, която може да разбере със средствата, които му дават обикновеният живот и обикновеното познание. След това той се потопява повече пъти в тази мисъл и се слива с нея. Усилването на душата настъпва чрез живота с такава опозната мисъл.» (Рудолф Щайнер, „Прагът на духовния свят“, 1 глава) - «...Медитация, това означава мисловно отпочиване.» (Полагане на основния камък при Коледното събрание, текст от 27 декември 1923 г.).

[2] Също и Емил Мьотели в трудовете си не използва думата Schulungsweg «път на обучение». Понеже често не се чете съвсем точно, обръщаме вниманието към това, че става въпрос за израза «път на обучение» не за обучение, тайно учение, духовен ученик. Изразът «път на обучение» днес играе важна роля например при едно «мениджърско обучение», «обучение за продавач», «обучение на кадри», и в този смисъл в така наречения трети Райх беше нормално тя да се употребява, също и в религиозните движения, които искаха да «пренастроят, да обучат» характера на даден човек, в противоречие с гласа на съвестта. При всички споменати примери става ясно, защо при антропософията не може да има «път на обучение». Въпреки това думата «обучение», независимо от споменатите примери, не бива да се употребява дисквалифициращо. Още смисълът на гръцките думи (муза, спокойствие; етимологично даже: спиране застой) и употребата на същите в схоластиката, би трябвало да предпази от това и да направи ясно, че думата днес се употребява най-често далеч от нейния първоначален смисъл.

[3] Рудолф Щайнер, «Как се постигат познания за висшите светове» глава: Практически гледни точки»

[4] Рудолф Щайнер, Събр. съч. 268 Мантрични текстове, стр. 181. На страница 180 впрочем се намират две мантри, които според изложените тук взаимовръзки се оказва, че са «предварителни варианти» или «работни стъпки». Ясно се вижда как е имало стремеж към изразяването на описаните тук числови закони, което обаче все още не е било постигнато.

[5] Въведението на така нареченото и днес вече публикувано «Неделно свещенодействие за деца», Събр. съч. 269, стр. 42, има подобна структура. Не лежи ли тук един текст, който ще получи обширно и всеобхващащо значение, когато вътрешната разпокъсаност на децата постави пред хората задачи, които могат да се разрешат само духовно?

[6] Сравни Оскар Фишер, Произходът на юдейството, 1917 г.

Превод: Нели Хорински

Пояснение към медитaциятa (бел.ред.): Цифрите, които сa вляво от редовете, покaзвaт броя думи. Цифрите, които сa вдясно от редовете, покaзвaт броя срички.