157 години от рождението на Рудолф Щайнер: за бъдещето пред човешката душа!

Submitted by admin 2 on Нед., 25/02/2018 - 13:26
д-р Рудолф Щайнер

В тези дни се навършват 157 години от рождението на Рудолф Щайнер. Нека отбележим в най-съкровената част от душата ни това с думи, които е казал със сигурност с най-съкровеното от неговата собствена душа, с вярата, с надеждата, с цялата чистота на съществото си.

Признавам, че от всичко изчетено досега от неговите цикли с лекции не съм се чувствала толкова развълнувана и направо разтърсена, както от тези думи - до сълзи. Може би, защото тези думи осмислят всичко, към което се стремя от години. И може би, защото дълбоко в нас, в хората, които искрено вярваме, че Духовната работа е разковничето за спасението от краха, към който човечеството е тръгнало, тези думи са огромна опора, която ще ни води напред в годините, и ще ни дава силите да не прекланяме глава и да не униваме в отчаяние, въпреки всичко случващо се, да не губим вярата си най-вече. И да знаем, че всяка крачка в Духа, за която жертваме време, сили, средства, дори собственото си здраве, има смисъл... дори и за шепа хора. И не само за шепа хора, а и за Духовните учители, които със сигурност в трудни моменти ни подават своята невидима ръка от света на невидимото.

Благодарност към Тях, с ръка на човешкото ми сърце!

Дорина Василева

* * *

...защо се свързваме с дадени групи, и да се запитаме - защо основаваме работни групи и култивираме в тях духовното богатство, на което сме посветили силите си.

Но, докато изобщо е възможно да се установяват връзки в широк и тесен смисъл с хора, които се познават взаимно и се обособяват като приятели и в братство в рамките на тези работни групи, ние ще продължим да основаваме такива групи с ясното съзнание за душевната нагласа, която е съществена част от духовната наука.

Не е без значение, че сред нас има хора, които искат да култивират най-вътрешната страна на духовното познание и които искрено възнамеряват да работят заедно в братство и в съгласие. Връзките и общуването ни се повлияват не само от факта, че помежду си можем да говорим по различен начин, понеже знаем, че говорим на души, съзнателно свързали се с нас, но също така трябва да помним и нещо друго. Създаването на обособени групи е свързано с пълния замисъл, който има нашето движение, ако разбираме неговото най-вътрешно естество. Всички ние трябва осъзнаем, че движението ни е значимо не само заради съществуването му пред сетивата, което го прави разбираемо от насочения външно човешки ум, но и заради това, че чрез това движение нашите души търсят истинска и искрена връзка с духовните светове.

...чрез култивирането на духовната наука ние пренасяме душите си в сферите, обитавани не само от земните същества, но и от съществата на по-висшите йерархии, съществата от невидимите светове. Трябва да осъзнаем, че нашата работа е от значение за тези невидими светове и че всъщност живеем в тези светове. От гледна точка на духовния свят, работата, извършвана от тези, които се познават взаимно в такива групи, е доста различна от работата, извършвана извън такива групи и разпръсната по света. Работата, вършена в братско съгласие в нашите групи, има доста различна значимост за духовния свят, в сравнение с останалата работа, която предприемаме.

Нашата Пета следатлантска епоха трябва да подготви идващата Шеста културна епоха. Задачата ни с духовната наука не е само да придобием духовни богатства за себе си, такива за вечния живот на душата, но и да подготвим онова, което ще съставлява съдържанието, особената външна задача на Шестата културна епоха. Така е било през всяка от следатлантските епохи.

Мистерийните центрове са местата, където се е подготвял външният живот, принадлежащ към следващата култура. Мистерийните центрове са осъществявали връзка на човешките същества с неща, различни от онези, които са били култивирани във външния свят. Древната индийска епоха се е занимавала с развиването на човешкото етерно тяло. Древната персийска епоха — с астралното тяло. Египетско-халдейската — със сетивната душа. Гръко-римската — с разсъдъчната душа. Нашата епоха в хода на нейното развитие ще развие и разгърне съзнателната или духовната душа. Но онова, което ще даде облика на външната култура през Шестата епоха, нейното съдържание и характеристика, трябва да се подготви отрано.

Могат да се посочат три особени черти, които трябва да бъдат пренесeни в сърцата ни в Шестата културна епоха. И това е нашата задача - да ги подготвим за тази Шеста епоха.

В днешното човешко общество липсва едно качество, което в Шестата епоха ще е присъщо за онези човеци, които постигнат целите на тази епоха, а не изостанат в развитието си. Това е едно качество, което, разбира се, няма да се открива сред онези, които през Шестата епоха ще продължават да живеят като диваци и варвари. Една от най-важните характеристики на хората, живеещи на Земята в разцвета на Шестата епоха, ще е едно определено морално качество. Въпросното качество трудно може да се разбере от съвременното човечество. Днешният човек трябва да е така деликатно устроен, че душата му да изпитва болка, когато вижда други хора по света, намиращи се в по-окаяно положение от неговото. Вярно е, че някои по-фини личности чувстват болка заради страданието, което се шири по света, но това може да се каже само за хората, които са особено чувствителни.

През Шестата епоха най-културните хора не само ще чувстват болка, каквато предизвикват днешните гледки на крайна бедност, страдание и нещастие по света, но такива хора ще изживяват чуждото страдание като свое собствено.

...през Шестата епоха благосъстоянието на отделния човек ще зависи изцяло от благосъстоянието на цялото. Точно както днес здравето на отделния човешки крайник зависи от здравето на цялото тяло — когато тялото не е здраво като цяло, отделният член не е благоразположен за работа — така през Шестата епоха сред цивилизованото по онова време човечество ще възникне общо съзнание. И както отделният крайник чувства здравето на цялото тяло, в още по-голяма степен отделната личност ще чувства страданието, нуждите, бедността или богатството на цялото. Това е първата свойствена морална черта, която ще е типична за културното човечество през Шестата епоха.

Втората основна характеристика ще е, че всичко, което сега наричаме плодове на вярата, ще зависи до много, много по-голяма степен от отделната личност, за разлика от днес. Духовната наука проявява това, като казва, че във всяка религиозна сфера на Шестата епоха ще съществува пълна свобода на човешката мисъл. Това, в което човек вярва и върху което се градят религиозните му убеждения, ще почива изцяло върху силата на неговата индивидуалност. Общите вярвания, които днес съществуват в толкова много форми сред различни общества, вече няма да влияят на онези, които ще съставляват цивилизованата част от човечеството през Шестата културна епоха. Всеки ще чувства, че пълната свобода на мисълта в областта на религията е изконно право на човека.

Третата характеристика на Шестата епоха ще е, че за истински учени ще се смятат само хората, които разбират духовното, които знаят как духовното обхваща света и че човешките души трябва да се свържат с духовното. Това, което днес се нарича наука с нейния материалистичен облик, със сигурност няма да се разглежда като наука през Шестата следатлантска епоха. Към нея ще се отнасят като към древно суеверие, което е способно да служи само на онези, които са изостанали на етап, присъщ за предходната Пета следатлантска епоха.

Цялото предназначение на духовната наука е да ни подготви в този смисъл за Шестата културна епоха. Опитваме се да култивираме духовна наука, за да преодолеем материализма и да подготвим онази наука, която трябва да съществува в следващата епоха. Основаваме общности от хора, сред които не трябва да има догматични вярвания или склонност да се приемат учения само защото идват от един или друг човек. Основаваме общности от хора, в които всичко без изключения трябва да се гради върху собствената нагласа на отделната душа да се свърже с учението. Сред нас подготвяме онова, което духовната наука нарича свобода на мисълта. Когато се събираме заедно като приятели, за да култивираме духовна наука, ние подготвяме културата и цивилизацията на Шестата следатлантска епоха.

 

Слънце

 

Работата, извършена на земята от хората в тесните кръгове, свързани с мистериите, е била от такова естество, че силите са протичали възходящо към духовете от по-горните йерархии, което им е позволявало да подхранват и да култивират онова, което е щяло да потече надолу в душите на хората под формата на субстанция и съдържание на астралното тяло през Втората епоха — древноперсийската. Силите, които са се спуснали на по-късен и зрял етап в душите, въплътени в тела от древноперсийската цивилизация, са били като малки деца през Първата епоха. Силите, насочени възходящо при работата на хората долу, подготвящи се за следващата епоха, са били приети и подхранени от духовния свят горе. Това трябва да се прави през всяка културна епоха.

В културата и външната цивилизация на нашата епоха се развива съзнателната или духовната душа. Това започва от четиринадесети, петнадесети и шестнадесети век, когато науката и материалистичното съзнание сграбчват човешкото същество. Постепенно тази тенденция ще става по-масова, докато в края на Петата епоха завърши нейното развитие. През Шестата епоха обаче в човешките души трябва да се развива Духът-себе, както сега се развива съзнателната душа. Естеството на Духа-себе е такова, че в човешките души трябва да се проявят трите характеристики, които описах: социален живот, в който преобладава братството; свобода на мисълта; и духовни познания. Тези три характерни черти ще са основополагащите за бъдещата общност от хора, сред които Духът-себе ще се развие, както съзнателната душа се развива през Петата епоха.

Ето защо, когато братски се обединяваме в работни групи, можем да си представим, че нещо се рее невидимо над нашата работа; нещо, което е като дете на силите от Духа-себе. Това е Духът-себе, който се подхранва от съществата на по-висшите йерархии, за да може да протече надолу в душите ни, когато те се завърнат на земята в цивилизацията на Шестата епоха. В нашите групи ние извършваме работа, която се насочва възходящо към онези сили, които се подготвят от Духа-себе.

Виждате, че само чрез мъдростта на самата духовна наука можем да разберем какво правим в действителност по отношение на нашата връзка с духовните светове, когато идваме заедно в тези работни групи. Мисълта, че вършим тази работа не само за задоволяване на личното ни его, но и за да я насочваме нагоре към духовните светове; мисълта, че тази работа е свързана с духовните светове, представлява истинското освещаване на една такава група. Да пазим грижливо една такава мисъл, означава да се изпълним със съзнанието за святостта в основаването на работна група в рамките на движението. Затова е много важно да разберем този факт в неговия пълен духовен смисъл.

Ние се намираме заедно в работни групи, които, освен придобиването на духовни познания, се основават върху свободата на мисълта. Те нямат нищо общо с догми или натрапване на вяра, а естеството на тяхната работа трябва да е в сътрудничеството между братя. Най-важното от всичко е да осъзнаем истинското значение на идеята за общество, като си кажем: „Освен факта, че, като съвременни души, принадлежим на Петата следатлантска културна епоха и се развиваме като индивидуалности, докато издигаме личния живот все по-нагоре и по-нагоре над обществения живот, трябва съответно да схванем и идеята за по-висшата форма на общество, основано върху свободата и братската любов, а това е като магически дъх, с който одухотворяваме нашите работни групи.“

В наши дни отделният индивид се стреми да се обособи и да надрасне обществото, което е правомерно през Петата следатлантска епоха. В Рим човекът е бил по-напред и преди всичко римски гражданин, и нищо друго. Но през Петата епоха се стремим преди всичко да бъдем самостоятелни човеци в най-дълбокия вътрешен смисъл – човек, и нищо друго.

Днес е болезнено изживяване да гледаме как човеците по земята се борят един срещу друг, но това все пак е просто следствие от постоянния стремеж на Петата епоха към свободно развитие на обособени индивиди. Тъй като различните държави и народи взаимно се изолират заради враждебност, става още по-належащо, като противодействие на това, да развиваме силата, която позволява на човешките същества да бъдат човеци в пълния смисъл; която позволява на индивида да се обособи и да надрасне всякакви общности. Но, от друга страна, човекът трябва с пълно съзнание да подготвя общности, в които ще влезе изцяло по собствена свободна воля през Шестата епоха. Над нас се рее като висок идеал една форма на общност, която по такъв начин ще олицетворява Шестата културна епоха, че цивилизованите хора напълно естествено ще се срещнат като братя и сестри.

И така, текущата Пета следатлантска епоха се нуждае от това, което усвояваме и развиваме в нашите групи. Тя се нуждае от съзнателно култивиране на духовната аура, която все още се рее над нас, подхранвана от духовете но по-висшите йерархии и която ще се влее в човешките души, щом те заживеят в Шестата епоха...Нашата цел е да съберем заедно човешките същества, които вече са взели свободно решение да бъдат братя и сестри – такива, над които се рее нещо, което те се стремят да развият чрез духовната наука и с чувството, че добрият дух на братството се носи отгоре над тях.

При откриването на дадена наша група това е посвещаващата мисъл, която ще приемаме в себе си. По този начин освещаваме тази група още при нейното основаване. Общество и подвижен живот! Търсим обществото над нас, живия Христос – търсим Го в себе си; Христос, Който не се нуждае от свидетелства, нито от удостоверения, защото Го изживяваме в себе си. При основаването на дадена група ще имаме това като освещаващ девиз: „Общество над нас; Христос в нас.“ Нещо повече — знаем, че, ако двама, трима, седмина или още повече се обединят в името Христово, самият Христос буквално живее в тях. Всички, които в този смисъл признават Христос за техен Брат, самите те се превръщат в сестри и братя помежду си. Христос ще признае за Негов брат онзи човек, който признава другите човеци за братя. Ако възприемем такива освещаващи думи и ги приложим в работата си, истинският дух на нашето движение ще ни съдейства във всяка дейност.

Невидимото общество, което бихме искали да основем чрез начина на нашата работа, ще расте и ще разцъфне. Ако това отношение се свърже с работата ни и стане все по-разпространено, ще поставим духовната наука в необходимото положение да осъществи задачите си за напредъка на човечеството. Тогава можем да сме уверени, че великите учители на мъдростта, които ръководят човешкия напредък и човешкото познание, ще са с нас. В каквато степен тук работите според смисъла на духовната наука, в такава степен — напълно съм сигурен — великите учители, напътстващи нашата работа от духовните светове, ще бъдат ваши сътрудници.

Приканвам силите, милостта и любовта на тези учители на мъдростта, напътстващи и насочващи нашата братска работа в такива групи, да съдействат и на тази група. Приканвам благоволението, силата и любовта на учителите на мъдростта, които са непосредствено свързани със силите от по-висшите йерархии. Нека в тази група се прояви духът на доброто, което е във вас, велики учители на мъдростта, и нека в дейността на тази група пребъде истинският дух на движението!"

Из лекция 13, ГА 159, Рудолф Щайнер

Източник: http://www.otizvora.com/2014/09/6498

* * *

В сайта "Приятели на Антропософията", във Фотоархив, в три поредни страници, можете да намерите уникални снимки от живота на Рудолф Щайнер, от неговото семейство и най-близка среда:

http://anthrobg.net/viewtopic.php?f=216&t=811