Доц.д-р Иванка Кирова: Как силите на Слънцето влияят в живота ни през периода 21-42 год.(пета част от поредицата Фази в развитието)

Submitted by admin 2 on Вт., 18/01/2018 - 08:55
Човек и слънце

Въздействието на висшите Духовни същества и сили от Слънцето върху живота на човека е толкова съществено и мощно, че обхваща цели три седемгодишни цикли.

В началото на слънчевото влияние около двайсет и една година става огромно събитие в човешкия живот: ражда се /въплътява се/ най-висшето тяло – Азът или Духът на личността. Ето защо е правилно за пълнолетие да се счита именно тази възраст, когато младежът е достатъчно зрял и свободен да взима самостоятелни решения, с вече роден индивидуален Аз.

Правилното разгъване на живота на човека до двайсет и една годишна възраст изисква раждането и хармоничното развитие на трите по-низши тела – физическо, етерно /жизнено/ и астрално /душа/. Въпреки че Азът присъства още от момента на зачатието и действа в ембриона, както и през първите три цикъла от живота, чак сега той е узрял и може да прояви своите сили и активност в пълна степен.

Четвъртото раждане – на Аза /Егото, Себето, Духът/ изисква като предпоставка най-напред влиянието на силите на вътрешните планети /Луна, Меркурий, Венера/, за да се изяви духовното влияние на Слънцето чрез раждането на човешкия Дух. Едва на двайсет и една годишна възраст Азовият организъм е напълно завършен и личността става напълно самостоятелна.

До седем години родителите и семейството направляват детето, което все още не може да се ръководи от собствения си Аз. От седем до двайсет и една години отговорност за насочването и възпитанието на младия човек поемат също учителите, възпитателите, преподавателите, защото той още не е самостоятелен. Но от двайсет и една годишна възраст всеки сам поема вътрешното си ръководство и свободно направлява живота си като индивидуално, себесъзнателно същество.

Влияние на слънчевите сили от двайсет и една до двайсет и осем години

През трите слънчеви цикли Азът набира опитност от живота си на Земята, започва да разбира себе си и света. Същността на Аза е духовна. Но при живота си на Земята Азът трупа познания и опитности и изразява себе си като работи за усъвършенстване на душата на човека.

В течение на цялата еволюция на човека, през всички културни епохи Азът е развивал и усъвършенствал астралното тяло /душата/. Така по време на Египетско-Халдейско-Вавилонската културна епоха /2907 до 747 г. преди Христа/ в цялото човечество е била развита сетивната /чувстваща/ душа. През Гръко-Римската културна епоха /747 преди Христа до 1413 г./ се е развила интелектуалната /разумна/ душа. В нашата, съвременна епоха /от1413 г. до сега и ще продължи до 3573 г./ се развива съзнателната /духовна/ душа.

В трите слънчеви цикли на човешкия живот се сдържа цялото еволюционно развитие на душата в трите й разновидности: сетивна /от 21 до 28 г./, интелектуална /от 28 до 35 г./ и съзнателна /от 35 до 42 г./

През първия слънчев период се развива сетивната душа, която е свързана с възникване на чувства, предизвикани от сетивни впечатления. Тя отразява човешките реакции към света. Действията на младежа пред този период се ръководят предимно от усещанията, свързани с чувствата: симпатия и антипатия, удоволствие и неудоволствие, желания, пориви, страсти и инстинкти.

Докато получава предимно сетивни впечатления и преживява чувствения отклик от тях, Азът си служи с неясни, мъгляви размишления в сетивната душа. Решенията в този период се взимат предимно според чувствата, а не по разум.

 

Човек и Слънце

 

Влияние на слънчевите сили от двайсет и осем до трийсет и пет години

През този период Азът става по-съзнателен за себе си – той проблясва в интелектуалната душа с размишление, като осмисля онова, което се възприема, влага разум в чувствата и действията си.

Интелектуалната душа е ръководена от Аз, който има отношение не само към света, но и към себе си като самосъзнание. Интелектуалната душа на личността е осветена от мисловна, умствена дейност. Мислите са по-малко зависими от сетивните чувства. Без влияние на сетивните впечатления разумната душа се стреми към истината. Защото чувствата със сетивен характер, инстинктивните действия, поривите, страстите замъгляват и изкривяват истината.

Работейки върху сетивната душа Азът я прочиства и изфинява, осветява я с мисловна светлина и тогава тя се превръща в интелектуаална. Азът има силата вече да владее и ръководи страстите, инстинктите, желанията. Може да се каже, че чрез интелектуалната душа узряващият Аз взема в свои ръце възпитанието и усъвършенстването си, стреми се към истината, която преживява като вътрешна светлина.

Влияние на слънчевите сили от трийсет и пет до четирийсет и две години

Духовно-душевният зародиш слиза на Земята и се въплътява, надарен с голямо наследство от духовни енергии, достатъчни да поддържат човешкото същество до трийсет и пет годишна възраст, след което запасът от духовни енергии е изчерпан. С въплътяването на индивида на Земята този запас е подпомагал изграждането на всички тела, както и укрепването на собствения Дух /Аз/ на човека през първите два цикъла от слънчевото въздействие. От сега нататък Азът на личността е вече самостоятелен и отговорен за по-нататъшното развитие на живота си.

Възрастта трийсет и пет години е важна с това, че животът ни се разделя – първи период, когато духовните сили са ни били дадени, и втори период, когато ние самостоятелно изграждаме нашия духовен капитал и когато творим в Духа. Това е цикълът, през който се създава и узрява съзнателната /духовна/ душа Тя се характеризира с ръководството на индивидуален, свободен и много отговорен Аз. В съзнателната душа Азът твори и създава многостранен душевен живот, обогатява света със своята дейност. Личността започва да осъзнава, че притежава един Божествен Дух, който го извисява над ежедневието, и го кара да се чувства освен физическо и духовно същество. Поетът Михаил Кендеров така е почувствал духовното извисяване над ежедневието: „Като въздишка лек, сякаш стълба слънчева изкачвам...”

Докато мисленето при разумната душа е истинно, при съзнателната душа става освен това и морално. При един напреднал в духовно отношение човек развитието на съзнателната душа предпоставя да се прави добро за хората, често неизгодно за самата личност и независимо от личните предпочитания. В съзнателната душа Азът се изявява в цялата си сила и творчески възможности: готовност за защита на своите идеали, цели и каузи, както и изпълнение на дълга си към хората. В нашата културна епоха, която е едва в първата си четвърт, съзнателната душа все още не е толкова високо развита, не е присъща на всички и все още се проявява у малко хора.

Но развитието на всяко Аз-същество зависи от собствените му усилия за постигане на тези ценности тук на Земята, с което подпомага еволюцията на цялото човечество сега и в бъдеще. Ако осъзнато личността има Христовия импулс на любов към цялото творение, той е създал своята духовна душа.

Сетивната душа е свързана с богатството на чувствата, разумната душа – с ясното мислене, а съзнателната душа действа и твори със силна воля. По този начин дейността на Аза в троичната душа се свързва последователно с трите части на тялото: с главата /нервно-сетивната система/ - мисленето; с гърдите /ритмичните системи/ - чувствата; с двигателно-метаболитната система – волята.

В земния си живот Азът има за свой инструмент физическото тяло, което изпълнява нашите дела. Личната съдба на всеки човек, въплътен в наше време, е вплетена в Кармата на човечеството като цяло. Важна задача на всеки съвременен човек с Аз и съзнателна душа е да се стреми към духовно познание, с което да опознае духовната същност на човека и Космоса.

Според д-р Рудолф Щайнер: „...духовното познание трябва да бъде прието във волята. Когато поемем духовното знание в неговото истинско значение, нещо заработва вътре в нашите души като духовно слънце”. Именно духовното Слънце просветлява нашия Аз да прониква зад външния, материалистичен образ на нещата.

Един извисен Аз с добре развита съзнателна душа ни прави свободни, независими личности, които осъзнават Духа в своето тяло и в целия материален свят. Така съзнателната душа става духовна душа.

Ясно-земен мирис ме пронизва,

весел лъч докосва нещо в мен.

Може би това е оптимизма,

който през сърдечната ми призма,

връща се в усмивка отразен.

И се гмуркам в синята прозрачност

на деня. Като въздишка лек,

сякаш стълба слънчева изкачвам,

пряко през браздите крача

над зарити стъпки на човек.

През стебла, през корени, през пори

от земята бликат гласове . . .

Всеки сам по своему говори,

сякаш таен ходник съм отворил

към съкровени светове.

Михаил Кендеров

 

Доц.д-р Иванка Кирова

 

Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/230

Линк към втора част: http://med.anthrobg.net/bg/node/232

Линк към трета част: http://med.anthrobg.net/bg/node/236

Линк към четвърта част: http://med.anthrobg.net/bg/node/238