Това е единадесетата нощ – борбата с Пазача на Прага. Трябва да построим вътре в нас тайнството на замъка на Граала. Трябва да признаем нашата лоялност към всемогъществото на Скорпиона. Да издигнем себе си все повече и повече във вярност към най-висшето!
Р.Щайнер
Можем ли да приемем, че Христос е жива сила, която трансформира нашата кръв в Неговата кръв? Тогава каква е разликата вежду нашата кръв и Неговата кръв? Кръвта е физическият израз на нашето Аз Съм. Това е нашият вътрешен огън. Както знаем огънят може да бъде полезен, но и вреден. Тогава можем да попитаме – как кръвта може да бъде полезна или вредна.
Чрез нашата кръв сме свързани с нашето семейство, нашата раса и националност. Именно чрез пречистването на еврейската кръвна линия Исус можа да се роди и да стане първият човек, носещ Христовата сила в тялото си. Представете си влиянието, което би могла да има върху кръвта Му. След това на Кръста, тази кръв се изля от Него. Той не отграничи това от своята раса или приближена група. Тя изтече и стана достъпна за всеки. Докато кръвта е ограничавана само в една група, ние ще сме в състояние на война. Когато кръвта бива споделена свободно, ние ще сме обединени в мир.
Това означава, че ние сме разхлабили контрола /здравата хватка/ над нашето физическо тяло и живеем по-често в етерното. Нашето етерно тяло става по-леко, по-жизнено, трептящо и одухотворено, а нашето физическо тяло става не толкова плътно. По този начин Светият Граал се ражда в нашето същество, нашата кръв става Христова. Това се случва, когато срещнем Пазача на прага, който ни проверява дали сме готови да се справим и управляваме тази наша трансформация.
Как той ни проверява? Като ни наблюдава колко добре съчетаваме нашите чувства, мисли и воля, като погледнем към детайлите от всички наши предишни животи. Ние трябва да сме в състояние да понесем това, ако искаме да напредваме духовно. Ние можем да го понесем само ако преживяваме присъствието на възкръсналия Христос, преминаващ през вените ни.
Единадесето съзерцание – 2018 год.:
Най-висшето, което можем да постигнем, докато живеем на тази земя, е да преживеем възкресението. Това може да се преживее многократно през деня, може да се преживее в продължение на седмици и месеци, и може да бъде значимо преживяване по време на тези Свети Нощи.
„Анастасис” е гръцката дума за „възкресение”, и в глаголната форма това означава "да се породи, да стане или да се издигне”. Човечеството стои на два крака, благодарение на Аз съм, и Аз съм е това, което ни отличава от всички други форми на живот и което ни прави човеци. Ние не изживяваме напълно това Аз съм на този етап от нашата еволюция, но ние все повече го осъзнаваме. Това е, което Щайнер има предвид, когато казва: „Да издигнем себе си все повече и повече във вярност към най-висшето!”
Аз съм е най-висшият опит, който можем да имаме, и можем да го имаме, защото Исус е роден на Рождество и ще бъде кръстен на Богоявление, на 6.01. Това са двата стълба на Светите нощи. Само когато можем да интегрираме нашето Аз съм в душата си, ще имаме преживяване на възкресението.
Първият знак за това е чувството на безпокойство, чувството, че сме погълнати от нещо по-голямо от нас самите. Вторият знак е възкресението /съживяването/ на волята, чувстването и мисленето. Това, което обикновено се случва в нашате душа автоматично, без да се мисли, сега става съзнателно. За нас става възможно да контролираме нашата воля директно, а нашите чувства и мислене много по-целенасочено.
Когато започнем да виждаме знаците за това, ще се срещнем с Пазача на Прага. Този Пазач е същество, което сме създали чрез всичките си действия по време на всяко въплъщение, което сме преживели на тази Земя. Отначало ще имаме само проблясъци, постепенно ще докажем, че сме достатъчно силни, за да го изпитаме напълно.
Как да го докажем? Създавайки имагинация на това, което ще бъде. Ако не мислим, че имаме смелостта да го направим, тогава можем да се обърнем към Христос, точно както направи Исус. Исус беше първото човешко същество, което интегрира своя Аз съм, Христос е архетипът на Аз съм. Те знаят точно за какво става дума, защо да не се обърнем към тях и да потърсим съветите им? Те не искат нищо повече в цялата Вселена от това всеки от нас да достигне до това преживяване, и те са там за нас. Ние просто трябва да знаем, че те са там, с протегнати към нас ръце, за да ни дадат сила и смелост.
Превод: Дорина Василева
Източници: http://anthrobg.net/viewtopic.php?f=204&t=1053
https://esotericconnection.com/2018/01/03/holy-night-11-3/
Единадесето съзерцание от 2019 год.:
Единадесета нощ: Борбата с Пазителя на Прага.
Тайнство: Изграждане на замъка на Граала вътре в нас. Изповядване на все по-голяма и по-голяма вярност към Най-Възвишеното!
Можем да се запитаме защо тази нощ насочва вниманието ни към Пазителя на Прага и към замъка на Граала. Това са величествени символи в човешкото духовно развитие. В същото време, това са неща, които ни вдъхновяват и предупреждават.
Пазителят на Прага е този, който ни разкрива нашата истинска природа. Този Пазител се уверява, че ние имаме силата да се изправим лице в лице с това, което реално сме, преди да можем да навлезем в духовните светове. Това изисква голяма честност от наша страна, за да можем да осъзнаем всичките си слабости! Това означава, че трябва да можем да гледаме безпристрастно нa всички по-нисши аспекти на нашия характер.
Замъкът на Граала е мястото, където Парсифал видя много странни неща, но не зададе никакви въпроси. Когато се реши да зададе въпросите, всички странни неща, които беше видял, бяха [вече] изчезнали. След това, той отпътува на кон в търсене на отговорите.
В шеста лекция от „Материализмът и мисията на антропософията“, Рудолф Щайнер съобщава, че ние трябва да открием Граала чрез вътрешна душевна работа, като отбеляза, че това е задача на познанието, социална задача, и че в момента това е една омразна задача.
В същата тази лекция той каза:
Този Аз, който открива себе си чрез физическата организация, [задължително] трябва на свой ред да се издигне чрез собствената си сила, за да се самонаблюдава [там], където дори в ранната гръцка култура този Аз беше все още наблюдаван в свръхсетивните светове. Първо, Азът трябва сам да се издигне, за да разпознае себе си като нещо свръхсетивно.
Тук ние виждаме сходството между Граала и Пазителя. По време на Осмата свещена нощ ние разгледахме как „по-нисшата природа излиза на преден план, изглеждайки почти ужасяващо”. [Точно] на тази Земя ние трябва да се заемем с упражняването на нашата по-нисша природа - с нашия изграждащ се Аз – за да достигнем до нашия Истински Аз.
Това е едно лично пътешествие и изисква голяма ангажираност от наша страна.
Рудолф Щайнер разяснява допълнително:
Няма начин да се приближим до Граала чрез какъвто и да е вид думи или чрез философски предположения. Единственият начин е да трансформираме всички тези думи в чувство, като станем способни да усещаме в Граала съюза на всичко, което е свято. /„Христос и духовният свят. За търсенето на свещения Граал”, 6-та лекция, 2 януари 1914 г./
Превод: Търсач Скитник