Това е нощта, която е свързана със служенето, с най-голямата жертва. Учим се да чуваме вътрешния си глас и знаците на божественото. Нещо мистериозно призовава в нас през различните въплъщения.
Мистерията: Гласът, който ни призовава през различни инкарнации. Неговата яснота нараства чрез жертва и непоколебимост.
Р.Щайнер
Колко добре разбираме идеята за жертвата? Много често нашата жертва има скрита егоистична мотивировка. По някаква причина не разбираме, че ако ние правим жестове, те ще се върнат към нас. Даването обаче не трябва да е мотивирано от това, което ще получим. Истинската жертва е мотивирана от любов.
Ангелите обичат. Цялото тяхно съществуване е жертва, посветена на нас, така че ние да можем да станем напълно човешки същества. ...Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове. /Римл.8:19/
Също така ангелите говорят за нас. Ние можем да чуем техните гласове само когато сме способни на духовна инспирация. Това вътрешно чуване идва като отговор на нашата отговорност да разберем пълния си вътрешен потенциал.
Това вътрешно чуване се случва, когато сме въвлечени с нашия Аз Съм и мислим извън нашето тяло. Нашето мислене вече няма нужда от интелекта ни, също така не разчита на запаметените идеи, този различен начин на мислене има достъп до универсалната мисъл. Така поставяме втората корона на главите си. Започваме да разбираме, че живот след живот сме работили за тази цел.
Накрая чуваме думите, които дълго сме копнели да чуем, думите на Христос, те ехтят в нас като един съкровен разговор Мирът да бъде с вас, за да се отстранят всички тревоги на душата ни. Обичайте се един други, както аз ви възлюбих, като една нова Повеля, когато не сме сигурни как да постъпим. Аз съм с вас през всички дни до свършека на света., когато сме в страх и тревожност, и когато вземаме решения.
Десето съзерцание – 2018 год.:
Искаме ли да слушаме нашия вътрешен глас? Ако е така, какво ще чуем? Не чуваме звуците на гласовете, които сме свикнали да чуваме в света. Трябва да погледнем отвъд онова, което ни се явява като материя, и да чуем гласа зад физическите прояви. Можем да практикуваме това, когато сме в природата, можем да размишляваме /съзерцаваме/ върху формата на едно растение или животно, и да ни възхищава начинът, по който ни говорят. Всичко ни говори по свой начин. Рудолф Щайнер обяснява:
Но това означава, че чрез Духовната наука отново трябва да се научим да възприемаме духовна реалност във всичко, което е от материално естество - духовна действителност зад камъни, растения, животни, човешки същества, зад облаци, звезди, зад слънцето. Когато зад онова, което е материя, отново открием Духа в цялата му реалност, ние също отваряме душата си към гласа на Христос, който ще ни говори, ако желаем да Го чуем. 17.5.1923 г.
Защо да не е Христовият глас, който ни говори чрез всичко, което виждаме на тази Земя? В края на краищата, Земята е тялото му, тъй като получи кръвта си по време на Делото на Голгота. Всичко върху, в и около тази Земя ни говори с гласа на Христос. Когато видим тази реалност, ще чуем гласа Му.
Свети Павел знаеше това, той беше един от първите, които го преживяха:
Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;
и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш.
(Деяния 9:3-6)
Какво да правим с това познание? Разбира се, ние искаме да разберем защо се инкарнираме на тази земя отново и отново. Има само една причина – да намерим Христос в нас и във всичко. Ако ние не общуваме с него, нашият живот няма да има смисъл. Павел е един чудесен пример за нас, като ни казва: Той е там. Но вие трябва да Го намерите. Той трябва отново да дойде за вас.”
Рудолф Щайнер можеше да чете в Акашовите записи и той чу едно от Павловите преживявания, които се описваха по този начин:
Павел никога не се умори да призовава хората да развиват в себе си сила, чрез която да могат да се научат да разбират какво е станало, а именно един напълно нов импулс, едно напълно ново Същество е навлязло в земната еволюция „Христос ще дойде отново при вас,” – казва той, „ако вие намерите изход от вашето чисто физическо виждане. Христос отново ще дойде при вас, защото Той е там. Чрез действието на Събитието на Голгота, Той е там. Но вие трябва да Го намерите; Той трябва да дойде отново за вас.” 2.04.1920 год.
Като индивидуалности ние трябва да стигнем до нашия собствен индивидуален опит с Христос, която е нашата единствена задача. Можем да попитаме Христос – как се чувства, ако ние не се опитаме да Го намерим?!
Превод: Дорина Василева
Източници: http://anthrobg.net/viewtopic.php?f=204&t=1053
https://esotericconnection.com/2018/01/02/holy-night-10-3/
Десето съзерцание - 2019 год.:
Това е нощта, която е свързана със служенето, с най-голямата жертва. Учим се да чуваме вътрешния си глас и знаците на Божественото.
Тайнство: Гласът, който вътрешно ни призовава по време на различните ни въплъщения. Неговата яснота нараства чрез жертвеност и непоколебимост.
Колко често се вслушаме в нашия по-висш Аз - гласът, който вътрешно ни призовава по време на различните ни въплъщения? Колко често разграничаваме нашия изграждащ се Аз от нашия по-висш Аз? Изграждащият се Аз може също така да бъде обозначен и като наш личен Аз – той се състои от всички наши вътрешни мисли и чувства. Ние имаме тези мисли и чувства във всяка една секунда от ежедневието – обикновено докато се съпротивляваме един на друг. Възможно е да изпитаме добра мисъл или чувство към някого и те да бъдат последвани от критична мисъл или чувство. Един метод за работа с тези мисли и чувства е да запитваме себе си: какво би се случило, ако ги изкажем на висок глас пред човека [за когото мислим]. Или [какво би се случило] ако този човек би ги изказал пред нас самите? – Как бихме се почувствали?
Голяма е жертвата от наша страна, за да премахнем тези безполезни навици от съзнанието си. [Така] ние осъзнаваме, че чрез нашия изграждащ се Аз осъждаме изграждащия се Аз на другия човек. – Има ли въобще смисъл в това?!? Открива ни се, че чрез тайнството на тази Свята нощ „яснотата нараства чрез жертвеност и непоколебимост”.
Ние можем да вземем решението да жертваме тези по-низши мисли и чувства, които са формирани от нашата социална среда, както и чрез кармата от различнните ни минали прераждания. Ние избираме да се преродим [точно] с тези хора, които могат да ни помогнат да смекчим последиците от миналите ни дела, като в същото време те допринасят и за формирането на нашия изграждащ се Аз. Ако за момент помислим за това, ще можем да разберем функцията му на подсъзнателно ниво.
Нашата мисия е да станем съзнателни и ние стартираме [този процес] като започваме да долавяме всяка мъничка мисъл и чувство, които проникват в нашата деятелност. Няма да бъде винаги лесно да се справяме с яснотата, възникваща в нас, но ние можем да продължаваме да убеждаваме самите себе си, че допринасяме за прогресивното бъдеще.
Принципно, човешките същества от нашата съвременна епоха ще се разделят на две половини: тези, които днес нямат представа за всичко това – които не знаят нищо за подготовката на шестата [културна] епоха и които живеят сляпо за конкретния ден, и онези, които в себе си формират идеи, че се подготвя нещо ново, и които също така знаят, че това, което се подготвя, в основата си е нещо, което трябва да бъде осъществено от човешките същества – [нещо което] задължително да бъде подготвено от човечеството.“ (Азът, 1-ва лекция, 4 Декември, 1909 г.)
В нас има толкова много от това, което по отрицателен начин би могло да бъде разглеждано като жертва[i] или пък [от друга страна да бъде разглеждано] като един дар за бъдещето, в което човешките същества ще любят истински! Тази любов е Божествена – всички ние жадуваме за нея, без да съзнаваме, че можем да я сътворяваме във всеки един момент от ежедневието си!
Превод: Търсач Скитник
Източник: https://esotericconnection.com/2019/01/02/holy-night-10-2019/
[i]Бел. прев. - имат се предвид нашите отрицателни мисли и чувства, породени от личната ни интерпретация на социума и от нашата карма.