Кристина Кайне: Десета свята нощ, Везни, 2.01.-3.01.

Submitted by admin 2 on Вт., 02/01/2018 - 09:59
Девата с Младенеца

Това е нощта, която е свързана със служенето, с най-голямата жертва. Учим се да чуваме вътрешния си глас и знаците на божественото. Нещо мистериозно призовава в нас през различните въплъщения.

Мистерията: Гласът, който ни призовава през различни инкарнации. Неговата яснота нараства чрез жертва и непоколебимост.

Р.Щайнер

Колко добре разбираме идеята за жертвата? Много често нашата жертва има скрита егоистична мотивировка. По някаква причина не разбираме, че ако ние правим жестове, те ще се върнат към нас. Даването обаче не трябва да е мотивирано от това, което ще получим. Истинската жертва е мотивирана от любов.

Ангелите обичат. Цялото тяхно съществуване е жертва, посветена на нас, така че ние да можем да станем напълно човешки същества. „...Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове.” /Римл.8:19/

Също така ангелите говорят за нас. Ние можем да чуем техните гласове само, когато сме способни на духовна инспирация. Това вътрешно чуване идва като отговор на нашата отговорност да разберем пълния си вътрешен потенциал.

Това вътрешно чуване се случва, когато сме въвлечени с нашия Аз Съм и мислим извън нашето тяло. Нашето мислене вече няма нужда от интелекта ни, също така не разчита на запаметените идеи, този начин на мислене има достъп до универсалната мисъл. Така поставяме втората корона на главите си. Започваме да разбираме, че живот след живот сме работили за тази цел.

Накрая чуваме думите, които дълго сме копнели да чуем, думите на Христос, те ехтят в нас като един съкровен разговор „Мирът да бъде с вас”, за да се отстранят всички тревоги на душата ни. „Обичайте се един други, както аз ви възлюбих”, като една нова Повеля, когато не сме сигурни как да постъпим. „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.", когато сме в страх и тревожност, и когато вземаме решения.

 

Апостол Павел

 

Десето съзерцание – 2018 год.:

Искаме ли да слушаме нашия вътрешен глас? Ако е така, какво ще чуем? Не чуваме звуците на гласовете, които сме свикнали да чуваме в света. Трябва да погледнем отвъд онова, което ни се явява като материя и да чуем гласа зад физическите прояви. Можем да практикуваме това, когато сме в природата, можем да размишляваме /съзерцаваме/ върху формата на едно растение или животно, и да ни възхищава начинът, по който ни говорят. Всичко ни говори по свой начин. Рудолф Щайнер обяснява:

„Но това означава, че чрез Духовната наука отново трябва да се научим да възприемаме духовна реалност във всичко, което е от материално естество - духовна действителност зад камъни, растения, животни, човешки същества, зад облаци, звезди, зад слънцето. Когато зад онова, което е материя отново открием Духа в цялата му реалност, ние също отваряме душата си към гласа на Христос, който ще ни говори, ако желаем да Го чуем. "17.5.1923 г.

Защо да не е Христовият глас, който ни говори чрез всичко, което виждаме на тази земя? В края на краищата, земята е тялото му, тъй като получи кръвта си по време на Делото на Голгота. Всичко върху, в и около тази земя ни говори с гласа на Христос. Когато видим тази реалност, ще чуем гласа Му.

Свети Павел знаеше това, той беше един от първите, които го преживяха:

„Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;

и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?

А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.

Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.
(Деяния 9:3-6)

Какво да правим с това познание? Разбира се, ние искаме да разберем защо се инкарнираме на тази земя отново и отново. Има само една причина – да намерим Христос в нас и във всичко. Ако ние не общуваме с него, нашият живот няма да има смисъл. Павел е един чудесен пример за нас, като ни казва: „Той е там. Но вие трябва да Го намерите. Той трябва отново да дойде за вас.”

Рудолф Щайнер можеше да чете в Акашовите записи и той чу едно от Павловите преживявания, които го описваха по този начин:

„Павел никога не се умори да призовава хората да развиват в себе си сила, чрез която да могат да се научат да разбират какво е станало, а именно един напълно нов импулс, едно напълно ново Същество е навлязло в земната еволюция „Христос ще дойде отново при вас,” – казва той, „ако вие намерите изход от вашето чисто физическо виждане. Христос отново ще дойде при вас, защото Той е там. Чрез действието на Събитието на Голгота, Той е там. Но вие трябва да Го намерите; Той трябва да дойде отново за вас.” 2.04.1920 год.

Като индивидуалности ние трябва да стигнем до нашия собствен индивидуален опит с Христос, което е нашата единствена задача. Можем да попитаме Христос – как се чувства, ако ние не се опитаме да Го намерим?!

Превод: Дорина Василева

Източници: http://anthrobg.net/viewtopic.php?f=204&t=1053

https://esotericconnection.com/2018/01/02/holy-night-10-3/