Светите дни и нощи - най-важната част от годината за вътрешна биографична работа

Submitted by admin 2 on Ср., 27/12/2017 - 09:25
Аз и Космосът

След съзнателното преживяване на четирите седмици на Адвента, в които последователно човекът е обърнал своя поглед към еволюционния си земен произход, осъзнавайки ролята и мястото както на Висшите Духовни йерархии в него, така също и на съществата, които еволюционно го развиват, самопреодолявайки човешкия си егоизъм и тъмна страна, преминаваме през светлината на Рождеството на Исус и на духовното дете в душата ни. От този момент навлизаме в 13-те Свети нощи и 12-ет Свети дни, до 6.01., когато ще се случи Рождението Христово. Това е един много дълбок биографичен момент на самопознание и саморазвитие, който застава пред нас с цялата си сериозност, и заедно с това съкровеност, в който можем да преосмислим в настоящия момент изминалите 12 месеца, и стъпка по стъпка в самите Свети дни и нощи, да посеем семената на следващите 12 месеца от новата година. Самите дни и нощи се явават ключов момент, сякаш в тях се концентрира целият ни минал и бъдещ живот в рамките на две календарни години. Чувството е за едно непрестанно преливане, под формата на лемниската в житейската ни съдба, като събития, срещи, радости и неволи, се свързват в постоянна и жива връзка. Да, това е нашият живот, нашият свободен и съзнателен избор, пътят на пробуденият ни и съзнателен човешки Аз!

Кристина Кайне – австралийски антропософ, и автор, в своите медитативни съзерцания за Светите дни и нощи преминаването по зодиакални области като се движи от Козирог и се движи през земния Зодиак, т.е. следват Водолей, Риби, Овен, Телец и т.н. Рудолф Щайнер говори за преминаване от Риби /на Бъдни Вечер/ към Водолей, Козирог, Стрелец и т.н. – това е Духовният Зодиак, чието движение е обратно на Земния Зодиак. Сергей Прокофиев също предлага Духовния Зодиак: http://anthrobg.net/viewtopic.php?f=204&t=1805

Ето какво казват Елизабет Кох и Рихард Вагнер за последователността на знаците на Зодиака:

"...Посочената в първата статия на този сборник последователност на знаците от Зодиака, послужила след това като основа на всички по-нататъшни разглеждания, се нуждае – както свидетелстват за това някои зададени на автора въпроси – от не голямо допълнение. Същността на тези въпроси се свежда до това, че в болшинството от своите лекции Р. Щайнер говори за последователността на знаците на Зодиака, започваща от Овен и завършваща с Риби, т.е. съответстваща на физическото движение на Слънцето от Изток на Запад.

За обратната последователност, вървяща от Риби към Овен, т.е. от Запад на Изток, Р. Щайнер, като правило говори само във връзка с придвижването на еклиптиката на точката на пролетното равноденствие, отражение на което се явява смяната на културните епохи в историческото развитие на човечеството.

От гледна точка на антропософското учение за човека, на първата от тези две последователности съответства процеса на пробуждане на човека, или процеса на инкарнация. Това особено се забелязва в ембрионалния период, когато целия човешки организъм се формира в посока от главата към крайниците.

В лекцията от 14 юни 1924 г. /Библ. 239/ Р. Щайнер описва определен окултен поток, който пронизва човешкия организъм от главата към крайниците, т.е. микрокосмически от Овен към Риби. Този поток носи със себе си миналата карма на човека, намираща своя израз в констелациите на небесните светила при неговото раждане или зачатие. Такава минала карма непосредствено се свързва също с живота на човека в духовните светове до раждането и произтича от неговите минали земни животи. Споменатият поток продължава да действа и в продължение на дневния живот, който човек преминава от сутрин до вечер заедно с видимото движение на Слънцето по небосвода от изток на запад.

На Втората последователност на знаците на Зодиака съответства процеса на заспиване на човека или процеса на екскарнация, при който неговото астрално тяло и Аз напускат неговото етерно и физическо тяло в посока от крайниците към главата, т.е. придвижвайки се микрокосмически от Риби към Овен.

Тази посока на движение в споменатата лекция Р. Щайнер свързва с определен окултен поток, който пронизва човека в обратна посока, от крайниците към главата и носи със себе си това, което ще трябва да послужи като основа на бъдещата карма на човека, която ще намери своя пълен израз в неговия живот след смъртта и ще определя целия характер на неговите следващи земни животи. Този поток действа по-нататък през нощта и съответства на движението в макрокосмоса на Духовното Слънце в посока от Запад на Изток. /вж. стр. 67 и следв. /"

 

13 свети дни и нощи

 

Ето схемата в превод на Нели Хорински:

 

13 свети дни и нощи

 

Ето още една схема, която се обсъжда в интернет:

 

13 свети дни и нощи

 

Френският антропософ и астрософ Мишел Жозеф предлага също схема. Въпреки че се отнасят за периода 2001 - 2002 год., тези съотношения са универсални. Освен че е налице огледалност, т.е. онова което посееш - това ще пожънеш, между "посятото" в Светите нощи и следващите ги 12-ет месеца, то налице е взаимна връзка и с предидущите 12-ет месеца. Всъщност получава се едно приливане от година в година, като 12-те Свети дни и нощи са центърът на този душевен процес. В тях налице е един вид "сгъстяване" на време, пространство, преживяване, събития, ситуации не само във външен, а по-скоро във вътрешен аспект. Другата взаимовръзка е огледалност вътре в самите 12 месеца и в самите 12-ет Свети дни и нощи /проследете цветовете!/. Като "рисунък" виждаме темата за безкрайността, в чието "времево" пътуване се намира човешката душа в своя земен път. :

 

Мишел Жозеф


И последна схема, която ми е попадала от испански антропософи:

 

Светите дни и нощи

 

* * *

Нека се опитаме да осмислим всичко това. От една страна имаме нашият земен, човешки път, извървян медиативно назад във времето - реално това „се случва” като ние се връщаме назад осъзнато в собствения ни живот такъв, какъвто е преминал през изтеклите вече 12-ет месеца - в тях търсим връзката си с предстоящите 12-ет месеца. И според даденото от Кайне става изживяване на миналото чрез бъдещето – изживявавайки миналото сеем семената на бъдещето. Обратното би било също вярно - изживяване на бъдещето чрез миналото – прозрение какво ни очаква, според семената, които сме посяли в предишните 12-ет месеца. Т.е. семената на бъдещите 12 месеца се посяват чрез миналите 12-ет месеца, отивайки напред във времето по земния зодиакален кръг. От човешките дълбини към духовните прозрения и промени. Човек осъзнато изживява кармата си и посява семената на свободния избор на бъдещето. Концентрацията е във вътрешен душевен план по посока на вътрешно разширение и приемане на Рождеството като дълбоко мистичен и трансформиращ факт. Духовна стълба, по която се качва душата ни.

В същия момент обаче като реално духовно събитие и по-скоро процес Христос, извървява своят път към Исус през тези дни и нощи, започвайки от Риби - духовният Зодиак е обратен на Земния. Това е началото на пътя и пътя през зодиакалните области за Христос, за да слезе до Исус и да се слеят. Това е като една Духовна стъбла, по която Христос слиза, за да се въплъти. Всичко е много концентирано във външен космически макроплан. Всъщност в момента на Раждането на Исус, Христос поема Пътя си към него.

 

Спирали, Рак



Това са два паралелни процеса - човешко-земен към Духа и Духовен към човешко-земния. Като две спирали на времето и пространството. Едната се завива отвън-навътре, а другата отвътре-навън за човешкото същество. Двете спирали се срещат във върховете си и там е човешкият Аз в този момент. За Духовните йерархии спиралите са обърнати – те преживяват този път първо отвътре-навън, оттегляйки се от човека по времето на Адвента, а след това отвън-навътре, отново свързвайки се с осъзнатия Аз на будното окултно човешко съзнание.

Ето какво казва Рудолф Щайнер и Сергей Прокофиев коментира:

"Съществува във висшите светове процес, който се проявява също и във физическия свят: това е въртенето на вихъра. Вие можете да видите завъртането на вихъра, ако наблюдавате звездна мъглявина, например мъглявината Орион. Вие виждате спирала. Това става във физически план, но можете да го наблюдавате във всички планове. То изглежда по такъв начин, като че ли единият вихър преминава в другия." За такива преходи на един процес, или вихър, в друг, така че той да става хармонично, в съгласие с Мировата Мъдрост, отговарят във всички планове на битието Херувимите. Защото доведената само до висша хармония Мирова Мъдрост, "...такава Мъдрост, която се е натрупвала с хиляди, милиони години световно развитие, струи тържествено и мощно срещу нас от Съществата, които наричаме Херувими."

Събитията на Голгота се развиват в епохата на Овена на границата с Риби /отново Зодиака е духовен и е обратен на земния/. В Риби сме и след близо 300 години ще навлезем в епохата на Водолея. На 2160 години тези епохи се сменят. Всъщност с Риби се поставя началото на Вселенската година, която е 12 епохи по 2160 години, това е към 26 000 год.-толкова е една Вселенска година. Това е разгръщане в макрокосмически план на онова, което се случва в Духа и на Земята. Голгота е на границата и в началото на нов вселенски период от 26 000 години, началото е точно в Риби, когато Иисус Христос умира на Кръста и възкръсва. Пътищата са два и реално те са не само успоредни, но и се сливат един с друг.

Нека си представим Пътя на човешката душа през четирите седмици на Адвента, която постепенно преминава собственото си еволюционно развитие в компресиран вид, някога с жертвите на Духовните йерархии, в този момент - изоставяна постепенно от Тях. Достигаме до момента на Рождеството - кой се ражда всъщност?! Рождество на детето Исус, но и РОЖДЕСТВО НА ВЪТРЕШНОТО НИ ДЕТЕ ИСУС! И с това наше вътрешно дете от Бъдни вечер тръгваме в две посоки - едната е назад в земните месеци на собствения ни живот - да ги погледнем като чисти деца в себе си, да ги прочистим с вътрешната светлина на това новородено дете в нас, да посеем семената на нашето бъдеще.

С това дете започва и пътуването ни в другата посока, успоредна и в единение на първата - да проследяваме, преживяваме осъзнато Пътя, по който Слънчевият Дух Христос ще се влее в него, т.е. в нашето вътрешно новородено дете, след пречистването и успоредно с него.

От една страна имаме Пътя на вътрешното прочистване, което окултният ученик /а и не само той/ може съзнателно да изживее, а от друга страна имаме Пътя на Посветения, който "налива" в тази прочистена човешка същност-душа.

И едно интересно наблюдение, ако разгледаме как успоредно се засичат в двата Пътя зодиакалните области. Те са всъщност взаимно допълващи се като стихия със стихия, имаме само секстили, тригони и съвпади на еднакви стихии:

Първа нощ: Козирог-Риби /земя-вода/
Втора нощ: Водолей-Водолей/въздух-въздух/
Трета нощ: Риби-Козирог/вода-земя/
Четвърта нощ: Овен – Стрелец /огън-огън/
Пета нощ: Телец – Скорпион /земя-вода/
Шеста нощ: Близнаци-Везни/въздух-въздух/
Седма нощ: Рак – Дева /вода-земя/
Осма нощ: Лъв – Лъв/огън-огън/
Девета нощ: Дева-Рак /земя-вода/
Десета нощ: Везни – Близнаци/въздух-въздух/
Единадесета нощ: Скорпион – Телец /вода-земя/
Дванадесета: Стрелец – Овен /огън-огън/

И още едно интересно наблюдение: ако разположим тези 12-ет нощи в тези двустранни отношения в 12-те дома на зодиакалния кръг, ще видим, че в 4, 8 и 12-ти дом, връзката на човешкото ни същество с огнената стихия е абсолютна. Това са кармичните домове. Огънят е първичната духовна субстанция на пречистване и вътрешна метаморфоза.

Искам да завърша с една впечатляваща медитативна работа на Наталия Ешенко, валдорфски педагог, художник и антропософ, извършена по време на Светите дни и нощи!

 

Наталия Яшенко

 

Подготви: Дорина Василева