Кристина Кайне: Трета свята нощ, Риби, 26-27.12.

Submitted by admin 2 on Вт., 26/12/2017 - 12:35
Мадоната с Младенеца

Следват трите нощи на бялата лилия. Душата признава, че не може да остане горе, а трябва да се върне отново долу, защото тя притежава твърде много земна тежест.

Съзнателният ум започва да пречиства земното тяло и приема, че всяка храна е като последно причастие /обезпечаване на едно пътуване. „Аз съм хлябът...” /думи на Иисус Христос/. Ние идваме от хляба, ние живеем в пътя на развитие на хляба и се връщаме при хляба.

Тайнството: Никога да не забравяме осъществяването на далечните цели, които стоят пред човека с напускането на земната област.

Лилията символизира душата, която търси своя висш Аз, своя Аз Съм. Това е работата, която сме предприели. Ние вършим тази работа в ежедневния ни живот, в нашите дейности, а също в нашите мисли и чувства. По този начин можем да пречистим душата си и да я подпомогнем да се върне към своята девственост. Нашето Аз Съм може да бъде родено само от девица, която си е възвърнала девствеността.

Раждането винаги включва смърт, смъртта на всичко, което е нечисто. Това е така, защото лилията е свързана със смъртта, защото с всяка смърт идва нов живот. Този процес на смъртта и прераждането се извършва постоянно в нашата душа. Чувствата на раздразнение могат да бъдат заменени с припламваща искра, те умират и се заменят от нови чувства. Същото може да се случи с осъдителните мисли и егоистичните мотиви... И не, че ние не би трябвало да ги имаме, но ние можем да упражняваме контрол над тях във волята. Това е свободата, която идва с нашето Аз Съм. Ние сме свободни да изберем как да мислим, чувстваме и действаме, според начина, който желаем.

Всеки път ние имаме лоши мисли за хората, които злоупотребяват с нашата свобода. Но в същия момент ние отнемаме тяхната свобода да бъдат това, което те са. Това е любов, любовта на девствената душа към нейния Аз Съм – дете, което носи със себе си истинската свобода.

Тогава ние знаем, че Аз Съм е хлябът, единствената форма на препитание, от която ние се нуждаем. В същото време, хлябът, който е нашата основна храна, ни дава възможност да живеем на тази земя, като по този начин прави възможно интергрирането на нашия Аз Съм – ние трябва да направим това тук. Това е далечната цел, за която работим. Ако ние не интеграриме нашето Аз Съм, човечеството няма бъдеще. Много зависи от нас.

 

Тайната вечеря, Салвадор Дали
Salvador Dali, The Sacrament of the Last Supper

 

Трето съзерцание от 2017 год.:

Какво означава хлябът за нас? Винаги, когато ядем хляб, си казваме: „Това е тялото на Христос?” Ако не разбираме напълно тази идея, можем да започнем разговор с Христос, като го молим да разкрие значението на хляба, бидейки негово тяло. Можем да си представим, че седим на масата на Тайната вечеря и с любознателен и открит ум търсим смисъла в раздаването на хляба.

В лекциите си върху Евангелието на Св.Йоан Рудолф Щайнер казва следното за Тайната вечеря:

„Какво можеше Христос да каже на онези, които биха се научили да Го разбират? Като разкъса хляба, направен от зърното на земята, можеше да каже: „Това е моето тяло".

И какво можеше да им каже, като им даде сока от гроздето – глътката от сока на едно растение? - Това е моята кръв.

Тъй като Той беше станал душата на земята, Той можеше да каже за твърдата субстанция: „Това е моето тяло" и за течността на растението „Това е моята кръв" - точно както казвате за тялото си: това е моето тяло; и за вашата кръв - това е моята кръв. И тези, които са в състояние да разберат истинския смисъл на тези Христови думи, създават в себе си мисловни образи, които привличат тялото и кръвта на Христос в хляба и виното, и се обединяват с Христовия Дух.” Рудолф Щайнер, 07 юли, 1909 год.

Нашата задача е да се обединим с Христовия Дух, независимо дали ни харесва или не. Ако ни е трудно да разберем това, тогава наша задача е да го осмислим. Това са толкова много аспекти за разбирането на "Аз съм хлябът", така както и разбирането за „всяко хранене като за свято Причастие”: „Аз съм хлябът”.

Кристина Кайне в своите размисли върху „Аз съм хлябът”:

„Хлябът по своята същност има самоунищожителна сила; маята, която може да се издигне над обикновените материални елементи. Исус казва, че АЗ СЪМ е този хляб; зърното, вкоренено в земята, расте във въздуха, затоплено от слънцето, след което се смесва с вода и съставка, която го надига. АЗ СЪМ е този хляб на живота. Той има предвид най-висшия израз на АЗ СЪМ, който е Христос, както Йоан посочва - в Йоан 20.

И така, Йоан подчертава, че Христос е храна и ние трябва да се храним с Него. Ако вземем хляба в нас, ние получаваме живот от него. Освен ако не дадем на нашето АЗ СЪМ своето законно място в нашето същество, ние винаги ще останем гладни. Това е копнежът, който виждаме навсякъде около нас. Хората знаят, че трябва да се яде манна небесна /духовна храна/, но те мислят, че тя ще дойде от небето, отвън, като подарък. Те не осъзнават, че манната е в тях и само чрез собственото си усилие могат да го разгърнат и да го поемат като храна.”

По време на Третата Свята Нощ нека говорим с Христос, показвайки му, че сме сериозни да развием отношенията си с него.

Превод: Дорина Василева

Източници: http://anthrobg.net/viewtopic.php?f=204&t=1053

https://esotericconnection.com/2017/12/26/holy-night-3-2017/