Пред Рождество: Сърцето като духовно-душевен сетивен орган, окултни корени, настоящо и бъдещо развитие (четвърта част) - Календара на душата

Submitted by admin 2 on Съб., 23/12/2017 - 11:16
Адвента

Скъпи приятели, в последните дни на Адвента, в няколко последователни публикации се обръщаме към човешкото сърце, не само като физически орган в нас, чието ритмично туптене е израз на нашия живот, а и като духовно-душевен сетивен орган, свързан ритмично с новораждането на човешката ни душа, ставайки все по-светла, все по-добра, все по-човешка. Някои органи в човешкото тяло са достигнали своя край в развитието си и постепенно закърняват. Ларинксът, както и сърцето ни, ще продължат да се развиват и от окултна гледна точка ще имат много важно значение за бъдещото развитие на човека. Разбира се, това не става отведнъж. Но ние съвсем съзнателно можем да посяваме семената на това бъдеще стъпка по стъпка в цялостния си съзнателен живот тук, на Земята. А времето на Адвента, на Рождество и последващите 13-те Свети дни и нощи, всяка година да се превръщат в стъпало от нашата собствена спирала на израстване.

Ето какво предстои като развитие пред нащето сърце:

"Според Рудолф Щайнер,„в наше време в сърцето се извършват някои промени,чрез които постепенно ще се развие пета камера. В тази пета камера човекът ще има нов орган, който ще му позволява да контролира жизнените сили по различен начин отколкото е възможно понастоящем... Излъчването от този етерен орган на сърцето се развива в един
духовен сетивен орган. Единствено чрез него човекът може да почувства и познае Етерния Христос... Рудолф Щайнер искаше да каже нещо повече за етеризацията и за сърцето като орган с двойна цел – физическа и духовна. Сърцето не е помпа, а орган, в който се създава етерно пространство, така че кръвта се всмуква в сърцето, а не се изпомпва... Според него, „истинската връзка между всичко, което става в моралния живот и всичко, което става физически в света може да се намери, ако се научим да разбираме конфигурациите на човешкото сърце”.
Еренфрийд Пфайфер (19.02.1899 – 30.11.1961)

В Извадки от „Мистерията на сърцето: „СВЕЩЕНАТА ФИЗИОЛОГИЯ НА СЪРЦЕТО при Аристотел, Тома от Аквина и Рудолф Щайнер“, Петер Зелг, Steiner Books, 2012, в превод на Веселина Радкова, четем следните сутрешна и вечерна медитация за сърцето:

Сърце мое,

вземи Христовата милост,

стопли моята Душа.

Дух в моята кръв,

озари моя Дух,

та да мога да стана силен и здрав,

за да работя в света.

* * *

Ти, моя Душа,

почувствай Христовата милост.

От сърцето ми Христос ме взима

и понася в селенията на Духа

и сила ми дава да живея правилно и истинно.

Следват прекрасни медитации, насочени за работа с човешката душа и сърцето като душевно-духовен орган, във връзка с различни заболявания и състояния.

 

Рудолф Щайнер

 

В „Календара на душата” на Рудолф Щайнер, около Рождество и в последващите 13-те Свети дни и нощи, се концентрира работата ни по отношение на развитието на сърцето като духовно-душевен орган. Целият път през година, който извървяваме медитативно, опирайки се на „Календара на душата” е като ритмично пролетно-лятно „издишване” и есенно-зимно „вдишване”, като човешката душа се прибира навътре в себе си. Нека проследим това душевно „издишване” и „вдишване” в хода на четирите ключови момента в Календара, свърани както с основни моменти в природния ежегоден цикъл, така и с ключовите моменти в християнския ни календар:

Великденско настроение

Когато от просторите световни

говори Слънцето на чувствата човешки

и радостта от глъбини душевни

със светлината в съзерцание се слива,

от аза мисли се отронват,

проникват във пространството далечно

и свързват смътно съществото на човека

със битието на Духа.

/превод Нели Хорински/

 

Йоаново настроение

На световете блясъкът омаен

ме принуждава от душевната си същност

божествените сили на живота си

свободни да оставя аз за миров полет.

Сам себе си да изоставя

и доверчиво аз да се потърся

във мировата светлина и на света във топлината.

/превод Нели Хорински/

 

Михаилово настроение

Природо, майчиното твое битие

аз нося го във волевата моя същност.

И пламъка на собствената моя воля

стремежите духовни закалява,

та азовото чувство те да породят,

и мен самия в мене да внесат.

/парафраза Нели Хорински/

Ето какво казва и Рудолф Щайнер в двата предговора на „Календара на душата”, към Първо издание, от 1912-1913 г., и във второто издание от 1918 г.

„Човек се чувства свързан със света и с хода на неговото време. В собствената си същност той усеща отражението на първообраза на света. Ала отражението не представлява педантично олицетворяващо подражание на първообраза. Това, което Големият свят разкрива като откровение в хода на времето, съответства на махаловидното движение на човешкото същество, което движение обаче не протича в елемента на времето.

Своето същество, отдадено на сетивата и на техните възприятия, човек може да почувства много повече като съответстващо на пронизаната със светлина и с топлина природа на лятото.

Самоосноваването в самия себе си и живота в света на собствените мисли и воля, човекът усеща като едно зимно битие.

Така това, което в Природата се представя като смяна на времената, като лято и зима, в човека то се превръща в един сменящ се ритъм на външен и вътрешен живот.

Но ако човек установи по съответния начин връзка между своя, поставен вън от Времето, ритъм на възприятия и мисли, и хода на годишните времена в Природата, тогава великите тайни на Битието могат да се саморазкрият пред него.

Така годината се превръща в праобраз на човешката душевна дейност, а с това и в плодоносен извор за действително себепознание.

В този годишен календар на душата човешкият дух бива поставен в положение, от което той, чувствайки, чрез настроенията на годишните времена, от седмица на седмица, може да изживее движението на собствената си душа в образи - чрез (сетивните) впечатления от хода на годишните времена. Тук имаме предвид себепознание по пътя на чувството. Чрез дадените характерни стихове за всяка седмица това себепознание по пътя на чувството може да даде възможност кръговратът на душевния живот - поставен вън от Времето - да бъде изживян в хода на времето. Трябва да се подчертае, че тук имаме предвид само възможност за един път на себепознание... Вниманието е насочено много повече към живото движение на душата, такова, каквото то може да бъде. Всичко, което е предназначено за душите, придобива индивидуална окраска. Тъкмо поради това всяка душа ще открие своя път по отношението на нещо индивидуално...”

„Ходът на годишните времена има свой собствен живот. Човешката душа може да стане съпричастна на този живот. Ако тя позволи да въздейства върху нея това, което с всяка седмица струи от живота на годината, тогава тя сама ще открие себе си по пътя на това съпреживяване. Тя ще почувства, как по този начин в нея нарастват сили, които я укрепват отвътре. Тя ще забележи, че тези сили се стремят да бъдат пробудени в нея чрез участието, което тя може да вземе в същността на световния ход, тъй както той се отразява в хода на времето. Едва чрез това тя ще осъзнае какви нежни, но значими свързващи нишки съществуват между нея и света, в който е родена. В този календар за всяка една седмица е даден такъв един стих, който позволява на душата да съпреживее това, което през тази седмица се е осъществило като част от цялостния живот на годината. В този стих трябва да бъде изразено онова, което чрез този живот започва да звучи в душата, когато тя се съедини със стиха. Тук се има предвид едно здраво „усещане на себе си в едно” с хода на Природата и едно произтичащо от него мощно „откриване на себе си”. При това е налице вярата, че съпреживяването на световния ход в смисъла на тези стихове представлява за душата нещо, от което тя се нуждае, ако наистина добре разбира себе си.”

Не е случайно, че в целия Календар на душата, макар че се работи именно с човешката душа, която сякаш естествено чувстваме концентрирана в сърдечната област, само няколко пъти пряко се споменава за човешкото сърце, и то именно в този преходен период в годишния календар, в който се намираме в момента. Знаем, че в периода на Адвента човешката душа е оставена сама да се справи с онова, което идва към нея, да „умре” в себе си и отново да се роди в светлината на Христовото раждане в нощта на Бъдни вечер!

 

Рождество

 

В следващите два медитативни стиха сме в периода на Адвента – последните две седмици от четирите, преминаваме в периода на Рождество и 13-те Свети дни и нощи, които продължават до 6.01.

37 седмица (15-21 декември)

Духовна светлина във мировата зимна нощ да внася,

блажено се стреми сърдечният ми порив,

та светещи духовни кълнове

в световните основи да се вкоренят

и божието слово във сетивната тъма

да просветли и прозвучи изцяло мировото битие.

/превод Нели Хорински/

Именно индивидуалният сърдечен порив на всеки осъзнат човек е важен в тази тъмна мирова зимна нощ, която рефлектира и в човешката душа, както четем в горната медитация, за да бъде просветлена сетивната тъма от Божието Слово и за да бъдат най-важното - вкоренени духовните кълнове в света.

Рождественско настроение (22 – 28 декември)

Като свободно вече от магия чувствам

духовното дете в душата моя.

В сърдечно просветление създаде

Свещеното световно слово

небесен плод на светлите надежди,

израстващ триумфално в мирови простори

на съществото мое от божествената същност.

/превод Нели Хорински/

И ако досега човешката душа е била като омагьосана в майата на сетивния свят, сега в нея се новоражда „духовното дете”, сърцето човешко е просветлено от свещеното мирово Божествено Слово. Надеждата, която изпълва в този момент сърцата ни, е едновременно небесен плод, но и божествена същност на най-съкровената част от съществото ни. Небето и Земята се прегръщат. Макрокосмосът и микрокосмосът са в пълно единение, в космическа вечна прегръдка – една величествена картина на Бога в Човека и на Човека, събудил в себе си Светлината на Бога!

40 седмица (5-11 януари)

И щом съм в дълбините на духа,

от светове на любовта в сърцето

на моята своеобразност празната заблуда

в душевните основи се изпълва

със огнената мощ на мировото слово.

/превод Хр.Маринов/

След душевните преживявания на 13-те Свети дни и нощи, на прага на Богоявление, човешката душа се чувства навлязла в „дълбините на Духа”, където световете на любовта говорят и изпълват заблудената ни душа с огнената мощ на Божественото Слово.

41 седмица (12-18 януари)

Мощта за творчество в душата

от глъбините на сърцето се стреми

в човешкия живот божествените сили

за право дело да разпалва,

да се оформя

в любов човешка и човешко дело.

/превод Хр.Маринов/

Все повече и повече се разпалва творческата мощ в душата ни и от дълбините на сърцето ни, там където се е пробудило духовното дете, се надигат импулсите в човешкия ни живот да следваме истинността в делата, светлината на мислите ни и човешката безкористна любов, в името на Онези, които винаги са дарявали жертвоготовно на човешките ни същества. Днес, в нашия живот, ние сме призвани също да дарим. Всяко наше добро, честно, искрено дело в името на Духа за другите, е такава крачка!

Автор: Дорина Василева

 

Линк към първа част на тази статия: http://med.anthrobg.net/bg/node/248

Линк към втора част на тази статия: http://med.anthrobg.net/bg/node/249

Линк към трета част на тази статия: http://med.anthrobg.net/bg/node/250