Пред Рождество: Сърцето като духовно-душевен сетивен орган, окултни корени, настоящо и бъдещо развитие (втора част)

Submitted by admin 2 on Ср., 20/12/2017 - 09:58
Светлина

Нека се обърнем към древноегипетската легенда за Озирис, Сет и Изис. За мен тя е ключова за разбиране на цялостното физическото формиране на човека, затова и често я разглеждам. Рудолф Щайнер на много места в своите съчинения се обръща към задълбочена интерпретация на редица древни митове и сказания, защото те са реални събития в астралния свят, които са наблюдавани и описани от древни посветени. В тази древна легенда, в която имаме Озирис – бог на светлината, и неговият брат Сет - Тифон /името му означава ”въздушно дихание”/, общият по-рано светлинен духовен лъч се разцепва на две – на светлина и на въздушно дихание. Тифон убива Озирис - това изобразява едно велико космическо събитие. За древния египтянин Озирис действа съграждащо, а Тифон – разграждащо. Озирис - слънчевото същество, е затъмнено, убито, сложено в ковчег и пуснато в морето от брат си Тифон. Митът говори за действителни космически еволюционни събития.

Озирис като слъчево същество се отделя от Земята, заедно с Луната, и оттам продължава да влияе като отразява слънчевата светлина по посока на Земята и човешките същества. Луната е ковчегът, който е пуснат в морето - то символизира в мита космическото пространство. Но легендата продължава... Сестра и съпруга на Озирис – Изис /Изида/, го намира и съживява, но Тифон отново го убива, като го разчленява на 14-ет части, а Изис ги погребва в 14-ет гроба. Това е отново указание за онова, което се случва с човешкото същество. От Луната Озирис започва да въздейства за изграждане на нашата нервно-сетивна система. Целият Озирис е пълният лунен диск, Пълнолунието, 14-те му части са 14-те фази на Луната, когато Озирис /лунният диск/ е със светлата си част към Земята, а другите 14-ет фази принадлежат на Изис, когато към Земята е неосветената лунна част – от Пълнолуние до Новолуние. Тук се явява и още едно огромно по важност космическо събитие – разделянето на два пола на андрогинното човешко същество.

 

Озирис, Изис, Хорус

 

В „Древноегипетски митове и мистерии” Р.Щайнер казва още:

„Ние знаем, че гръбначният мозък е много важен за човека; от него водят началото си нерви. Тези нерви не съществуваха дори като заложба във времето, когато Луната не беше напуснала още Земята. Тези 14 форми на Луната, в ред, в който те следват една след друга, бяха причината в гръбначния мозък при човека да израснат 14 нервни снопа. Космическите сили действаха така, че на 14-те фази или форми на Луната отговарят тези 14 нервни снопа. Това е последствие от въздействието на Озирис. Тези 14 фази, от пълнолуние до новолуние, имат също своето въздействие и за египетското съзнание, то е постигнато чрез Изис /Изида/. Тези 14 фази са управлявани от Изис. Чрез влиянието на Изис, от гръбначния мозък израстват други 14 нервни снопа. Това дава всичко 28 нервни снопа, които отговарят на различните фази на Луната. Тук ние виждаме произхода на определени членове на човешкия организъм от космическите събития. Това, което по-рано беше в човека едно единство, сега е разкъсано на 28 нерви. Ние видяхме как той /Озирис/ се намира разкъсан в самите нас. Без това никога нямаше да се постигне, да се роди човешката форма...”

„...Чрез Озирис е образувана нервната система по гръбначния мозък надолу, и чрез това е формиран целият човек в горната част на своето тяло. Защото това, което се ражда като мускули, може да получи своята форма, благодарение на факта, че нервите са ваятели. Всичко, което съществува като мускули, хрущяли, като други органи, каквито са сърцето и белите дробове, всички те са получили своята форма чрез нервите. Благодарение на предишната дейност на Слънцето, се е родило това, което се е образувало като главен мозък и гръбначен мозък, и върху този гръбначен мозък работят отвън 28-те форми на Озирис и Изис...”

„Да си представим мозъка, схематично нарисуван, как той продължава в гръбначния мозък и в това, което се простира от мозъка надолу към гръбначния мозък, се намесват с тяхната дейност 28-те ръце на Озирис, сякаш работят върху една лира. Гърците имаха пред себе си пълен със значение образ: това е лирата на Аполон. Трябва да си представим това образно. Мозъкът е лирата, нервите са струните, които ръцете на Аполон докосват. Аполон свири на мировата лира, на великото произведение на изкуството, което Космосът е сътворил, и прави така, че в човека да прозвучат тонове - тонове, които представят неговия душевен живот."

„Но кое се образува първо под влиянието на Слънцето и на Луната?

Първо чрез съвместното действие на всички нервни снопчета на гръбначния мозък се роди не само външно мъжкото и женското, а също във вътрешността на човека се роди нещо чрез влиянието на мъжкия и женския принцип. Роди се вътрешното действие на Изис, и това вътрешно действие на Изис са - белите дробове. Белите дробове са регулаторът на влиянията на Тифон или Сет. И това, което действа като възбужда женското действие, по мъжки начин така, че белите дробове са направени продуктивни чрез дишането. Чрез действията, които изхождат от Слънцето и Луната, се регулира мъжкият и женският принцип: във всеки женски принцип има един мъжки принцип - гръкляна /ларинксът/; във всеки мъжки принцип един женски принцип - белите дробове.

Вътрешно Озирис и Изис действат във всеки човек по отношение на неговата по-висша природа. Така всеки човек е двуполов, защото всеки човек има ларинкс и бели дробове. Всеки човек, дали той е мъж или жена, има еднакъв брой нерви. И сега, след като Изис и Озирис са се откъснали по този начин от нисшата природа, те са родили сина, творецът на бъдещия земен човек. Двамата са родили Хорус. Изис и Озирис родиха детето, закриляно и отглеждано от Изис: човешкото сърце, закриляно и подържано от крилата на белите дробове на Майката Изис. Нека си представим тази Изис, която аз описах като бели дробове, този Озирис, който описах като дихателен апарат, и нека обмислим всичко това: как в това действа звукът, диференцирайки се в звуците на ларинкса, в ларинксови звуци, в белодробни звуци, както се диференцира в буквите. Особеното действие на всичко, което е свързано с дихателния апарат, е вложено в това. Там, където звукът се диференцира и разчленява, там е висшата майка, която се грижи за детето: майката - белите дробове; детето - образуваното под всички влияния човешко сърце, от което идват импулсите за одушевяне на гласа...”

Това е могъща имагинативна кратина, която Щайнер ни рисува, „четейки” в древния мит. В него виждаме три мощни образа, част от човешката еволюция. Хорус – Христос е именно, роденията от Изис /Дева Мария/ „творец на бъдещия човек”. На чисто физическо ниво човешкото сърце не само като физически орган, а най-вече като душевно-духовен орган му предстои да бъде водещ за духовното израстване и еволюция на човешката душа. В лекцията „Окултни корени на човешкия гласов организъм” (http://www.aobg.org/literature_details.php?lit_id=275) разгледахме и бъдещата роля на ларинкса, а в книгата „Човешките ръце – нашите етерни очи”(http://www.oporabg.com/?q=node/2132) отделихме полагащото се място на цялата сила, която ръцете ни излъчват и това посветените са знаели от най-древни времена. Виждаме как стъпка по стъпка ни се разкрива онази невидима, космическо-етерна сила, която е скрита в самото човешко същество, изглеждаща сякаш латентно заспала в нас, но готова във всеки миг да се пробуди при съзнателна работа в тази посока. „Чрез своето сърце ние правим себе си хора, а чрез ларинкса Макрокосмосът ни прави хора.” – казва Р. Щайнер. Посредством ларинкса от Макрокосмоса в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа.

Земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат - ларинксът, създаден от духа, дарен от самия Бог. „Бог вдъхна в ноздрите на човека дъхът на живота и той стана жива душа." - това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосмоса. Човешкото е свързано със сърцето, а Божественото - с ларинкса. Чрез своето сърце и изживявания човешката душа, тук, на Земята, ще въздигне себе си, преодолявайки и надскачайки нисшата си природа: „Сърцето и ларинксът ще се променят, ще се усъвършенстват все повече, и след време от тях ще се раждат човешки същества...”/Р.Щайнер/

* * *

В „Как се постигат познания за висшите светове”, Щайнер представя път за развитие в окултното ученичество на съвременните хора, които по осъзнат път да достигнат до връзка с Духовния свят. Щайнер нарича тези съществуващи в човека надсетивни органи – „сетивни органи на душата". Тези формации Щайнер нарича метафорично още „колела” или „лотосови цветове”. „Тези формации се простират от вътрешността на главата до средата на физическото тяло и се проявяват като един вид независим организъм, притежаващ свои собствени системи и органи. Органите, за които ще става дума, могат да бъдат възприети по духовен път в близост до следните участъци от физическото тяло: ПЪРВИЯТ е между двете очи; ВТОРИЯТ е в областта на ларинкса; ТРЕТИЯТ е в сърдечната област; ЧЕТВЪРТИЯТ е в съседство с пъпната област; ПЕТИЯТ и ШЕСТИЯТ се намират в коремната област...” За душевния възприемателен орган в близост до сърцето казва, че той позволява на съзнателно тръгналия по окултния път ученик да вникне в душевното състояние на другите душевни същества и който го е развил в достатъчна степен, също може да се научи да разпознава скритите сили на растителния и животинския свят. Продължава, че душевният орган, който се намира в близост до сърцето има 12-ет листен лотосов цвят. Като с развитието на този орган човек има по-силно усещане за душевна топлина и душевен хлад, като всичко, което е сродно с израстването и развитието излъчва душевна топлина, а това, което носи в себе си увяхване, разрушение и смърт, излъчва душевен хлад. Щайнер коментира съставните части на човешкото етерно тяло, които са под формата на безброй течения, които непрестанно го кръстосват във всички посоки, като те могат да бъдат независими от волята и съзнанието на човека – при дейността на сърцето и стомаха на физическо ниво, но при съзнателна работа човек може да работи за изграждането на нов вид център в областта на физическото сърце, където ясновиждащия може да наблюдава етерни движения под формата на различни цветове и форми. Окултната работа на ученика променя възможността за въздействия на етерните потоци. Създава се собствена етерна мрежа, с която се научава да филтрира външните въздействия. „Той проблясва и свети в най-различни духовни цветове и форми, които са изключително закономерни и могат да се променят извънредно бързо... Между 12-ет листния лотосов цвят и описания център в сърдечната област съществуват особено близки отношения. Първоначално етерните потоци се вливат тъкмо там, за да се разклонят после от една страна към 16-листния и 2-листния, а от друга страна към разположените в долната част 8-листен, 6-листен и 4-листен лотосов цвят. Тъкмо поради това разположение изграждането на 12-листния лотосов цвят изисква особени грижи в хода на окултното обучение...” Р.Щайнер говори за 6-те добродетели: контрол над действията, контрол над мислите, устойчивост, търпение, доверие, вътрешно равновесие, които са свързани именно с работата над 12-ет листния лотосов цвят в сърдечната област. Стремежът към освобождаване спомага за узряването на етерния орган в близост до сърцето.

И ако се върнем по-нагоре в това изследване, там, където Щайнер говори за светлинния орган като фенер в горната част над главата, ето как съзнателно може да се работи днес върху съвременната проява на ясновиски способности. Първо самото обучение тръгва от центъра в тази област, продължава към центъра в ларинкса, после към центъра в сърцето, като там се концентрира. Развиват се самите центрове на енергия вътре в човешкото същество – и в областта на очите развитието на двулистния лотосов цвят, когато започне да се движи и да излъчва, то тогава човекът ще е в състояние да свърже своя висш Аз с още по-висши духовни същества. Това ще развие здравото, нормално и ясно мислене, но през призмата на собствения висш Аз.

Онова, което може да се каже е, че съвременният път на посвещение е бил известен на Посветените от различни времена. Това може да се види и в художествените творби на посветени майстори от Ренесанса, в които именно чрез жестовете, позициите на ръцете спрямо тялото, връзката вежду енергийните центрове-чакри, или „душевни сетивни органи”, са били представяни основни християнски образи, които всъщност по своя характер са събирателни от днешна гл.т. Нека да разгледаме изображение на Карло Кривели "The Virgin Annunciate, 1482"

 

Карло Кривели

 

Мадоната

 

Както разбрахме в древността точката в горната част на главата, към която е насочен лъча, е била ясновиждащ орган - за ориентация, но и за естествено взаимодействие с духовни същества в обкръжението на човешкото същество. Щайнер казва, че го изобразяват като "трето око" /циклопът Полифем/, но реално то е като един фенер точно в тази област на главата. Стана ясно за съвременното ученичество, че именно от тази област се доразвиват лотосовите цветове /част от листенцата вече човечеството е разлистило/, слизат надолу през чакрата около ларинкса и се центрират в човешкото сърце. И един много интересен момент - ръцете на Мадоната - те не са безмълвни, просто сложени, а като че ли прегръщат нещо, пред сърцето. Там, в сърдечната област, ще се центрира енергията на етерно ниво, и оттам ще се излъчва в бъдеще. Така човекът, казва Щайнер, ще изгради именно етерна мрежа около себе си, и ако преди към него са идвали всякакви етерни потоци, то сега, той съзнателно ще може да ги пропуска. Това сплитане на ръцета пред сърдечната област е като Чашата на Граала - човешката душа, която е нужно да прочистим и отново да напълним с Духа! Подобно изображение не е единично и може да се проследи от търсещите в изображенията от Ренесанса.

 

Владимир Димитров-Майстора

 

За мен много от картините на големия Владимир Димитров-Майстора съдържат подобно послание – в горната част от облеклото на българката сякаш е залегнал този елемент. От една страна точно в областта на гръдта е съсредоточена форма, която наподобява на „чаша”, а в същия момент ръцете най-често са сплетени малко по-надолу, над слънчевия сплит, като че ли да се запази силата и енергията на онова, която вече е, и да повдигне нагоре.

Автор: Дорина Василева

Следва!

Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/248