Периодът в края на годината - трета и четвърта седмица на Адвента (втора част)

Submitted by admin 2 on Пон., 11/12/2017 - 10:04
Адвента

„Първата Светлина на Адвента е Светлината на камъните - Светлината, която живее в кристали, раковини и минерали.”

Втората Светлина на Адвента е Светлината на растенията - растенията, които достигат до слънцето в танца на полъха.

Третата Светлина на Адвента е Светлината на животните - това е Светлината на битката, която ние можем да видим
в най-голямото и в най-малкото.

Четвъртата Светлина на Адвента е Светлината на човечеството - Светлината на надеждата, на мислите, на делата, Светлината на ръката, сърцето и ума.”

Рудолф Щайнер

* * *

През четирите седмици на Адвента, както казахме, пред човешката душа предстои целенасочена съзнателна работа. Процесът, през който съзнателно можем да преминем, е да прозрем, да приемем и овътрешностим картината на собствения си космическо-земен произход, да отметнем булото на света от илюзии, в който живеем и да разберем, че материята е резултат, а не причина в света. Това може да започне от нас самите. В Първата седмица на Адвента се концентрирахме върху света от минерали, раковини и кристали, и произхода на човешкия физически зародиш на Стария Сатурн. Физическото ни тяло съдържа в себе си това прадревно космическо семе и се е превърнало в най-стария член на човешкото същество, с втъкана огромна мъдрост от Висшите духовни йерархии. Етерното тяло се е появило като зародишна обвивка на Старото Слънце. То ни свързва с растителния свят, който ни заобикаля и ни прави възприемчиви за световния космически етер, като в земната си проява в нашето тяло това са циркулиращите течности. В Третата седмица на Адвента пред нас е картината на още по-младия член на човешкото същество – нашето астрално тяло, чийто зародиш сме получили на Старата Луна, а в земен план ни свързва с животинското царство.

Разбира се, ако еволюцията беше вървяла само в „права посока”, без препятствия и изкушения, то човешката душа много рано би се оттеглила в Космическия всемир и в неговото безвремие, без да има нужда да слиза на Земята във физически тела, за да изправя грешките си и да се развива по своя личен и общочовешки еволюционен път. Ариман и Луцифер са еволюционните „двигатели” на нашето вътрешно израстване, още от самото ни раждане. От Духовната наука знаем, че ариманични същества населяват съществото ни още от първата глътка въздух до земната ни физическа смърт, като се впиват в етерното ни тяло. Материализмът продължава по време на земния ни път да работи за все по-голямото втвърдяване на етерното ни тяло, като го затрупва с мъртви мисловни форми. Астралното ни тяло пък е подвластно на луциферичните същества, които провокират експанзията на нашия емоционален живот по посока на горделивост и фантазиране. С една дума – ние изминаваме земния си път еволюционно „закърмени” с тези същества. Тяхното „прочистване”, „изгонване” на практика е невъзможно, колкото и да смятаме, че го правим. Можем да просветлим, обаче, тези наши обвивки, да намалим до минимум влиянията нa тези съществa, да ги омаломощим... и в крайна сметка това ще бъде тяхното спасение в еволюционен план. В окултизма този период от годината се смята за период, в който Злото е най-концентрирано – Земята е в най-голяма тъмнина, дори чисто физически, и слънцето оскъдно праща своите живителни сили към нея. Подобна е картината и в човешката душа. Тя се обръща навътре и надълбоко, там където се кръстосват непрогледните пътища на илюзии, фантазии за нас самите, страхове, непожелани и неследвани мечти, объркaни отношения с другите, неразбиране на собствените дълбоки копнежи...

 

Огнен лъв

 

„Третата Светлина на Адвента е Светлината на животните - това е Светлината на битката, която ние можем да видим в най-голямото и в най-малкото.” - казва Рудолф Щайнер за Третата седмица на Адвента и зa онова, което преживява човешката душа.

Тук Светлината на Астралното тяло е нужно да бъде отново възвърната такава, каквато е била преди човешката греховност и изкушения. Но дали е напълно възможно това?! В нас са дълбоко вкоренени „битките”. И все пак това е една Светлина - просветляваща, изгаряща, издигаща и възвисяваща след падения и трусове. Сякаш колкото повече пристъпваме към същността на човешкото същество, към неговите по-млади обвивки, толкова по-трудна става тази вътрешна задача. Защото изисква все по-голяма осъзнатост и вътрешна работа. Всяка „спечелена битка” с луциферичните изкушения в астралното ни тяло се отразява през етерното ни тяло, до нивото на физическото, т.е. омаломощава се въздействието и на ариманичните същества. Това неминуемо влияе на процесите здраве и болест от физическото, до душевното и духовно ниво в нашето същество.

Ключът към това въздействие е просветленият човешки Аз, който работи в цялата ни душевност – в светлината на мислите ни, в топлината на сърцето ни, в жизнеността на волевите ни импулси.

„Четвъртата Светлина на Адвента е Светлината на човечеството - Светлината на надеждата, на мислите, на делата, Светлината на ръката, сърцето и ума.” - казва Рудолф Щайнер за Четвъртата седмица на Адвента.

С мислите си ние оставаме свързани със света на идеите – свят извън времето и пространството на нашия сегашен живот. Тези идеи „прихващаме” и реално умъртвяваме с нашия еволюционно достигнат начин на мислене. Но именно Духовната наука ни идва на помощ, за да направи мисленето ни живо и да го извади извън рамките на сетивния свят. В момента, в който прозрем, че сетивният свят е само резултат на нещо „друго”, в нашето мислене покълват семената на живото мислене. И следва пътят на ученичество, за да се научим отново да се свързваме със света на живите пра-идеи.

Със сърцето си, с неговата топлинна мощ, ние сме свързани с настоящия момент. Това е реално най-живата част от нас, най-чувстващата, „най-виждащата” през различните нюанси на настроения, чувства, емоции, преживявания на нашето същество „тук и сега”.

С волята си ние сме свързани с онова, което предстои в нашия следващ живот. Волята спи, казва Рудолф Щайнер, защото тя е буквално безсъзнателни импулси, които ни водят като нишки към онова, което предстои. В нея пулсира Кармата на нашето бъдеще. В главата сме будни, в нашите мисли ние бодърстваме. В сърцата си сме в полубудно и полуспящо състояние, там е едно вълнуващо се астрално море. Докато в нашата воля дълбоко в нас стоят несъзнателните семена на нещо, което предстои и всяка наша крачка, посока, дейност, е посока на душата към нейното бъдеще.

 

Адвент

 

Ето какво казва Сергей Прокофиев в „Кръговратът на годината като път на посвещение”:

„Защото през есента слънчевите сили все повече отслабват и все по-силни стават надигащите се в мировата нощ сили на мрака. Всяка година именно по това време, когато Слънцето на небето навлиза в знака на Скорпиона, във всички възпрепятстващи правилното развитие духовни сили отново възниква надеждата – да не допуснат новото раждане на Духовното Слънце в тъмнината на зимната нощ, за да завладеят постепенно цялата еволюция на човечеството и да я използват за свои цели... В периода от празника на Михаил до Рождество към човешката душа пристъпват четири вида изкушения, но тяхното въздействие върху човека се засилва особено по времето на Адвента, когато превъзходството на силите на мрака над силите на светлината достига своя връх в природата...

Така през първата седмица от Адвента изкушаващите сили на Луцифер и Ариман особено се приближават до физическото тяло на човека. Те се стремят да въвлекат в илюзия неговите външни и вътрешни чувства, с помощта на “неопровержими” свидетелства за тържеството на смъртта и минерализацията в обкръжаващата природа, и по този начин да нарушат правилното взаимоотношение между човека и света. Ако човекът се поддаде на това изкушение, е заплашен да загуби вътрешното усещане за своята самостоятелност, да се лиши душевно “да стои изправен...

През втората седмица от Адвента противодействащите сили се приближават повече към етерното тяло на човека, стремейки се да пробудят в него склонност, водеща към егоистично, прекомерно разрастване на желанията, към алчно преизлишество на всички жизнени сили... По това време вътрешните инстинкти се стремят с особена сила да завладеят човека. Всичко, което в нас съществува като още неизживян егоизъм, като всевъзможни форми на себелюбие, продължаващи да се таят в съкровените дълбини на нашия характер, цялата едностранчивост на нашия темперамент – всичко това, подобно на някакво неудържимо разрастващо се царство от отровни растения, се събужда в нас през този период.

През третата седмица от Адвента луциферичните и ариманичните сили се приближават до третия член на човешкото същество, до неговото астрално тяло. Те опитват да пробудят в него всевъзможни страсти, опасения и страх. Парализиращ душата ужас пред приближаващия се Праг на духовния свят, породен от предчувствието за охраняващия го Пазач, а също така и страх пред предстоящото разделяне на вътрешното същество на човека на мислене, чувства и воля, изпълват човека. Той се страхува да не изгуби не само вътрешно равновесие, но и самия себе си, усещайки склонността на своите три душевни сили да се превърнат в диви, неконтролирани животни – в хищен орел, ревящ лъв и разярен бик, които са готови да му се нахвърлят и да го разкъсат. И ако човекът не притежава вътрешна сила за съзнателна среща с дебнещите го чудовища, то тогава всеобхващащ страх навлиза в подсъзнателните дълбини на неговата същност, а съзнанието на човека се отдава на илюзии за самия себе си.

Накрая, в заключителната четвърта седмица от Адвента, изкушаващите сили пристъпват към най-висшия и едновременно, най-вътрешния от развитите днес в човека принципи – към неговия Аз. Този период, който непосредствено предшества Рождество - когато в противовес на лятното време човекът в най-голяма степен е изоставен от висшето духовно ръководство, а това означава, че в най-голяма степен е оставен сам на себе си - за всеки човек се явява също онзи кратък промеждутък, когато за него, от една страна се открива възможност за най-пълно себеопознаване, а от друга – има най-голяма опасност да попадне под всевъзможни илюзии.

Още в дълбока древност периодът, който непосредствено предшества зимното слънцестоене се е почитал като най-мистичният период от годината, през който човекът вътрешно се приближава до самия Праг на духовния свят, невидим за обикновеното съзнание, където го очаква Малкия Пазач на Прага. Основните усилия на силите на Луцифер и Ариман в този момент са насочени към това да не позволят на човека съзнателно да премине през това изживяване, с други думи – да не му позволи да достигне до истинско себепознание. При това Луцифер се опитва да разтвори съзнанието на човека в мъглява мистика, във фантазии и мечти относно себе си, а Ариман – да го хване в мрежата на твърдите, сухите мисли и понятия, които изобщо не са способни да се доближат до вътрешната същност на човека. По този начин противодействащите сили се стремят да скрият от човека изкривяванията, които самите те в продължение на този, а и във всички негови предишни земни животи, са успели да внесат в развитието на неговия Аз, които при правилно духовно обучение трябва на този етап да се появят пред човека в обективна форма, в образа на Малкия Пазач на Прага.

Може също да се каже, че през този период, когато в хода на годишния кръговрат пред всеки човек сякаш се открехва вратата към висшите светове, Ариман всячески се опитва да направи този факт незабележим за човека, а Луцифер – да го пропусне в духовния свят, но без да срещне Пазача на Прага.

От всичко казано виждаме, че четирите свещени седмици, които предхождат Рождество в ритъма на годината, предоставят на човека много благоприятна възможност за истинско себепознание. Защото подобно на това, както Земята по това време изживява в Макрокосмоса периода на своето максимално вдишване /напълно отделена от останалия Космос, тя живее свой собствен вътрешен живот/, така и човекът по това време на годината е най-предразположен към самовглъбяване и себеопознаване, към действително съзерцаване на действията на противодействащите сили в четирите члена на своето същество. Но това още не е всичко. Сега и отделният човек, заедно със Земята, също изживява период на най-голяма изоставеност от духовния свят, т.е. периода на своята максимална свобода в хода на годината, доколкото през това време, което завършва в предверието на Рождество, с вътрешната среща с Пазача на Прага /за обикновения човек това засега е несъзнателно/ постепенно отслабва и ръководството от страна на Висшите Духовни Йерархии.

Така през първата седмица на Адвента от човека се отдръпва влиянието на Архаите, така че изхождайки от своите собствени сили за справедливост, човекът да може да се издигне до общочовешките интереси. През втората седмица от човека до известна степен се отдръпва ръководещият го народен Архангел, благодарение на което пред човека се поставя задачата чрез внасянето на истински идеализъм в своята реч, отново да открие връзката с него, но вече като изхожда от своята пълна свобода. И накрая, през третата седмица, влиянието на ръководещият го Ангел се оттегля в най-дълбоките слоеве на астралното тяло на човека, благодарение на което заложената по необходимост на неговатa съдба връзка на трите душевни сили: мислене, чувстване и воление – с хората от неговото най-близко обкръжение, трябва да нарасне в значително по-голяма степен от обикновено, като резултат от неговата съзнателна работа. И всичко това е необходимо, за да може човекът през последната седмица, предхождаща Рождество, да издържи вътрешното изпитание на пълна самота, което за духовния ученик е свързано с по-нататъшно разширяване на неговото изживяване на Прага на духовният свят."

Тези изживявания Рудолф Щайнер описва така: „В действителност процесите протичат така, че към своето по-фино тяло окултният ученик прибавя ново душевно тяло. Сякаш облича една дреха в повече. Досега той крачеше в света с обвивките на своята личност. А всичко, което трябваше да направи за своята общност, за своя народ, раса и т. н., беше грижа на определени духовни Същества /т.е. преди всичко Ангели, Архангели, Архаи/, които си служиха с неговата личност. Едно друго разкритие след срещата с “Пазача на Прага” е, че тези духовни Същества постепенно ще се оттеглят от него. Той трябва напълно да се откъсне от всяка човешка общност. Но ако би присвоил единствено за себе си силите на “народностната душа” и “расовата душа”, човек би се втвърдил в себе си и би насочил своето развитие в крайно погрешна посока.” “И тогава “Пазачът на Прага” премахва завесата, която досега скриваше дълбоките тайни на живота. Ученикът вижда съвсем точно по какъв начин е бил ръководен досега, а от друга страна му става ясно, че вече не може да разчита на това ръководство. Така изглежда второто предупреждение, което му открива неговият “Пазач на Прага”

Рудолф Щайнер дава още насоки за случващото се: „...от една страна човекът изживява грандиозността на света на идеите, който обхваща цялата Вселена, а от друга - дълбока горчивина от осъзнаването, че трябва да се отдели от пространството и времето, ако той иска да бъде със своите идеи и понятия. Самота! Това е изживяване на смразяващ студ. По-нататък пред човека се разкрива, че сега в света на идеите сякаш се е събрал в една точка, в точката на тази самота. Човекът чувства: сега си сам със своята самота. Необходимо е да издържи това изживяване. След това идва изживяване на неразбираемостта на този идеен свят – това е изживяване дълбоко вълнуващо душата: може би всичко това си само ти самият, може би в тези закони е вярно само това, че ти живееш само в своето собствено самота. След това идва изживяването на всички съмнения в Битието увеличени до безкрайност.”

И така, човешката душа се приближава стъпка по стъпка към една съзнателна Самота, в която да се срещне с истинската си същност, да я приеме, да я просветли със силите на своя собствен Аз, и ключовият момент на това изживяване е нощта на 24 срещу 25 декември, и последващите Тринадесет свети дни и нощи.

Дорина Василева

Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/239

Следва!