Влиянието на антимона при проблеми със съсирването на кръвта, при сънливост, за подсилване на душевно-астралните прояви

Submitted by admin 2 on Вт., 30/11/2017 - 09:32
Рудолф Щайнер и д-р Ита Вегман

Антимонът има извънредно силно родство с други тела, например със сярата. С това той показва, че по лесен начин може да върви по същия път, който сярата изминава в организма, така например пътя към всички процеси на дишането. Едно друго свойство на антимона е неговата склонност да образува кристали под формата на храсти, на кичури. Чрез това той показва, че лесно следва определени силови излъчвания от околността на Земята. Това свойство изпъква още повече, когато антимонът е подложен на процеса на кристализиране при изстиване. Чрез този процес той става фино-нишковиден. И това се проявява още по-значително, когато антимонът е приведен в процеса на горене и се равива неговият бял дим. Този дим се отлага върху студените тела и образува характерните антимонови цветове. Също както вън от човешкия организъм антимонът следва действащите върху него сили, така и в човешкия организъм той следва силите, които образуват форми. В кръвта имаме, така да се каже, състоянието на равновесие върху образуващите форми и разлагащите формите сили.

Поради свойствата, които описахме антимонът може да пренася образуващите форми сили на човешкия организъм в кръвта, ако за целта пътят му бъде проправен чрез съединението със сярата. Ето защо силите на антимона са онези, които действат в съсирването на кръвта.

 

Антимон

 

Духовно-научно работата се представя така, че астралното тяло е подсилено в онези сили, които водят до съсирването на кръвта. В астралното тяло трябва да виждаме в антимоновите сили подобни сили на тези, които в организма действат центробежно отвътре навън. Срещу тези антимонови сили действат насочените отвън навътре сили, които втечняват кръвта и поставят втечнената кръв пластично в служба на образуването на тялото. В посоката на тези сили действат също силите на белтъка. Съдържащите се в белтъчния процес сили постоянно възпрепятстват съсирването на кръвта.

Да вземем случая на тифуса. Тази болест се състои в едно преобладаване на албуминизиращите сили. Ако внесем в организма антимон във фина дозировка, ние действаме срещу силите, които образуват тифуса. Обаче трябва да се има предвид, че действието на антимона е съвършено различна според това, дали той се употребява външно или вътрешно.

При едно външно прилагане, като мехлеми и други подобни, той отслабва центрофугално действащите сили на астралното тяло, които се изразяват например в образуването на екземи; при вътрешно прилагане той се противопоставя на центростремително действащите сили, каквито при тифуса се проявяват много силно.

Антимонът е едно важно лечебно средство при всички заболявания, в които се явява едно опасно понижение на съзнанието (сънливост). В този случай формиращите центробежни сили на астралното тяло, и с това мозъчните и сетивни процеси, са отчасти заличени. Ако внесем в организма антимон, ние създаваме изкуствено липсващите астрални сили. Винаги ще забележим, че приемането на антимон предизвиква усилването на паметта, повишението на творческите сили на душата, вътрешна сплотеност на устройството на душата. Организмът бива регенериран чрез подсилената душа. Това хората са чувствали в старата медицина. Ето защо за тази медицина антимонът е бил едно универсално средство. Макар и ние да не стоим на тази крайна гледна точка, все пак, както се вижда от изложеното по-горе, трябва да търсим в антимона едно много странно лечебно средство.

Рудолф Щайнер и д-р Ита Вегман, Събр.съч.27