Антропософска психотерапия

Submitted by admin 2 on Нед., 28/05/2017 - 14:41
Антропософска психотерапия

Антропософската психотерапия е практическо приложение на психологията за действително изцеление и развитие на човешката душа. Нейната цел е превръщането на предизвикателствата на живота на индивида във възможности за духовно развитие. Антропософската психотерапия е форма на психотерапия, която се основава на антропософията и нейния холистичен подход към разбирането, изследването и развитието на човешките същества като единна цялост от тяло, душа и дух. Тя се базира на антропософския образ за човека като диагностика, а също и като терапевтично взаимодействие. Физическият аспект, жизнените процеси, емоционалната сфера и духовното измерение, които играят определена роля при взаимодействието на човек с човек, получават своето отделно значение вътре в цялостния възглед за човека. Заедно с развитието на антропософската медицина се развива антропософската психиатрия и през годините в някои антропософски медицински клиники към основната клинична психология и психотерапия се насочва силен антропософски импулс. От 80-те години нататък започва да се развива уникален антропософски принос към консултирането и психотерапията, предимно под формата на биографично консултиране, различни форми на образователно консултиране и духовна психология във Великобритания, Централна Европа и САЩ.

Антропософската психотерапия е съзнателното методическо усилие да се превърнат човешките предизвикателства в живота във възможности за лично, духовно и социално развитие въз основа на индивидуалната инициатива, лидерството и интуицията на човека. От тази гл.т. антропософската психотерапия е израз на психологията на свободата, психологическото приложение на Философията на свободата, един от  ранните и основополагащи трудове на Рудолф Щайнер.

Опитът да се лекуват различни аспекти на психичното заболяване и психологическата патология е само един аспект от антропософската психотерапия, изпълняван от клиницисти, квалифицирани според съществуващите официални стандарти на техните страни. Основната задача на антропософската психотерапия е професионалната подкрепа за всички хора, които се стремят да изразяват и да проявяват своя по-дълбок и по-висок човешки потенциал чрез екзистенциалните предизвикателства на своя живот с цел лично, социално и духовно развитие. В тази връзка антропософската психотерапия е форма на "психо-развитие", акт на съзнателна еволюция.

Антропософският образ за човека е основа на цялостния подход на антропософската психотерапия. Той се основава на основни диагностични параметри, идващи именно от възприемането на човека като физическо тяло, душа и дух: четиричленният човек, троичността в човешкото същество, взаимното преплитане на тези параметри при диагностициране, кармата – стара и нова като визия за всяка човешка индивидуалност, личността и нейната биография, фазите на живот в човешкото развитие. Антропософската психотерапия се прилага съвместо с екип от антропософски лекари и ако е необходима съответната медикаментозна терапия, лечебна евритмия, различни видове антропософска художествена терапия, социална терапия.

 

Антропософска психотерапия

 

Ето няколко основни принципа на антропософската психотерапия:

* Човешкият "Аз" не е продукт на биологията и биографията, а е източник на човешко осъзнаване, идентичност и живот, представител на света на духа;

* Човешкият "Аз" живее едновременно вътре в душата и във феномените на света, и съзнателната душевна активност може потенциално да обедини тези два аспекта на това да бъдеш човек в създаването на нова лична реалност.

* Човешката душа не е обект. В нея живее духът, който й дава цел, значение и посока. Наблюдението и всякакъв опит за психологическа подкрепа на друго човешко същество трябва да продължат да се базират на действителността, която се вижда в човека отвътре.

* Истинският експерт по отношение на човешката душа е духът, който живее в нея.

* Интелигентност по-висока от тази на практикуващия, независимо от това дали е квалифицирана, трябва да вдъхновява, управлява и ръководи антропософския психотерапевтичен процес. Рудолф Щайнер е дал името: "Универсалното човешко същество".

* Предизвикателствата на човешкия живот не се разглеждат само като проблеми, които да се решават, а като възможности за развитие, излизащи от дълбоката мъдрост на съдбата.

* Клиентът, а не практикуващият, е висшият орган на терапевтичната среща и процес, източникът на определяне на смисъла на опита, посоката на процеса и всички взети решения. Вътрешно напътствие съществува във всяка човешка душа. Практикуващият не е, за да го замести, а да го слуша, да го насърчава и да го уважава.

* Човешкото тяло е душевно тяло, създадено от душата за земната й цел. Психотерапевтичният процес не трябва да намалява душевния процес до ограничаване с интелектуалния рефлективен ум, а трябва да включва и по-дълбоките измерения на многостепенната дълбока мъдрост на човешкото тяло.

Създаването на нова, желана реалност, а не възстановяването на предишната, която пациентът е възприемал като "нармална" - е целта на подхода в антропософската психотерапия. Тя има за цел да улесни създаването на нова реалност, по-здрава, по-силна, по-жива, по-устойчива, по-творческа, по-любяща, по-човешка, по-добре функционираща и по-лъчезарна, човешкото същество да създава в себе си в свобода, от собствените си вътрешни ресурси.