Антропософският лекар проф. д-р мед. Олаф Кооб е роден през 1943, с медицинско образование, практика като училищен лекар във Freiburg и Wanne-Eikel, дългогодишна практика в специализираната клиника за наркотично болни в Salem-Oberstenweiler, изследователска работа върху социалните причини за употреба на наркотици и последвалите от това болести, съветник относно проблеми във връзка с наркотиците, преподавател по медицина във Висшето специално училище за терапия и педагогика на основата на изкуствата в Ottersberg/Bremen. Осъществява лекарска практика в Берлин, лектор и водещ семинарни обучения в Германия и в чужбина. Неговите книги "Ако органите можеха да говорят", "Болната кожа", "Наркотична консултация... Нови подходи за терапия" и "Азът и неговият двойник" са преведени на български език, някои от тях са издадени в книжен вариант.
Предлагаме ви втора част от зададени въпроси към него на многобройни срещи, семинари и обучения, и неговите отговори във връзка със зависимостите. Цялостно те са публикуване в книгата му "Наркотична консултация..."
Кога започва зависимостта от дрогите и колко дълго би могла да трае в идеалния случай?
Най-опасното време е пубертетът, около четиринадесетата - петнадесетата година, понякога и по-рано, който най-често е възрастта, през която се започва с дрогите. Пубертетът и без това е едно лабилно време, през което душата за първи път търси индивидуалната връзка със земните условия. Има вътрешни или външни ситуации, когато младежите се опитват да направят една обратна маневра: тогава се появява анорексия, затлъстяване, страст към комарджийство, дроги и други проблеми, които могат да доведат и до самоубийство. Тогава дрогата е като един „утешител“ и запълва вътрешната празнина. През това време лесно се подражава, понеже в тази фаза на душевно развитие съществува силен стремеж към групова принадлежност. Чрез дрогата, например хашиша, вместо едно здравословно отдаване на света, се създава твърде ранно самофиксиране. Душата обаче точно в този период се стреми към високи идеали. Днес младежът чрез прекалени Sex, Drugs, Rock`n`Roll твърде рано и едностранно се приковава към процесите на веществообменния, двигателния и сексуалния полюс, така да се каже към долния човек.
Дрогите се консумират главно във възрастта между 14 и 28 години, времето на същинското душевно узряване на човека. През това време нормалната душа всъщност иска да се изживее безгранично и се бори срещу всякакъв вид ограничения. Стремежът към познание и любов, което ще рече отдаване, са неограничени, а моралните принципи и законите се чувстват като затвор за душата. Младежът с нелегални действия се опитва да взриви тези форми на обвързаност.
Има ли основни линии, съответно пътеводни правила за една наркотична терапия?
Всяка терапия трябва да може да бъде индивидуална. Наркоманията като понятие е едно обобщаване, но въпреки това има известни терапевтични общи моменти: Душата трябва отново да се отвори за събитията на света и трябва да могат да се активират индивидуалните азови сили. Отново трябва да се открие цената на вътрешния и външния живот и фаталния разрив между вътре и вън да се излекува. Без ценности и цели, което означава идеали, човек не може да живее. Чрез тях той е способен и на социална принадлежност. Наркоманите са егоисти. Обкръжението по време на терапията трябва да се отличава с безкористност. Дрогата води, както подчертах по-горе:
а) до разрив между аза и обкръжението
б) до изолация и фиксиране в себе си
в) до застой в душевното развитие.
Така имаме една пубертираща душа в едно тяло, което може би е тридесетгодишно или дори по-старо. Последиците от споменатото са специфични душевни разстройства като хистерия, неврози, хипохондрия или объркване на мислене с чувстване, които трябва целенасочено да се лекуват чрез:
а) разговори относно страха, срама и депресиите
б) смислена дейност срещу скуката, която е една от главните причини за консумирането на дрогите
в) събуждане на чувството за реалност, например чрез упражнения за наблюдение, ретроспективно спомняне на изтеклото време през деня и т.н..
С това могат да се победят илюзионизма и нереалното душевно поведение.
Има ли в хомеопатичната или в антропософската медицина медикаментозна помощ за лечение на наркоманията? Питам, защото един мой приятел все още страда от последиците от употребата на LSD.
С това сигурно имате предвид известния „Flash“. Това наистина често може да се случва, дори и след доста години. Редом с индивидуалната терапия на органите, например черния дроб и топлинния организъм, има възможности да се помогне на тялото да отвикне от отровата, но пациентът трябва активно да участва. Може да се приложи ушна акупунктура, отровонеутрализиращи средства като сяра или брезов въглен, определени съединения на желязо срещу маниакални състояния, също и метеоритно желязо, особено обаче хомеопатезираните оловни съединения срещу изостаналите сили на развитието (оловото поощрява нормалното остаряване) и за подтискане на душевния глад за веществото, т.е. подтискане на вегетативността. Оловото освобождава от чисто вегетативните сили и поощрява духовното развитие. То е един сатурнов метал. Освен това има особено отношение към топлината (изброените средства са медикаменти на официално признатата антропософска медицина, предписвани от лекари, дипломирани като специалисти в международно признатите медицинските университети и с допълнително обучение по антропософска медицина в съответните образователните центрове, клиники и болници; същите се произвеждат и предлагат на пазара от немските фирми Вала и Веледа с филиали във всички Западноевропейски страни, Канада и САЩ, а напоследък и в Русия, Чехия, Полша и др. бел. пр.).
Доколко обществото носи вина за появата на наркоманията?
Кой е обществото? Ние всички! Аз изобщо не обръщам внимание на обвинения. Развитието на естествените науки от 15 век насам все повече отдели света от човека. Днес се говори за „отчуждение“. Поради това човекът сам си е станал чужд, загубил е своята идентичност. Отчуждение означава: Душата на света се е отдръпнала от душата на човека и обратното. Затова във всички области на живота е необходима една културо-терапия. Семейството и педагогиката имат задачата да излекуват този разрив, което например се опитва от валдорфовата педагогика. Ние трябва отново да започнем да учим децата, че животът не е само забавление, а е преодоляване на болка и страдание, чрез което човек може да узрява. С консумирането на наркотиците същевременно се търси безболезност, като израз на това, че Земята не се акцептира.
Вие говорихте за Sex, Drugs, Rock`n`Roll. Че има една вътрешна връзка между дрогите и рокмузиката знаем, но каква роля игра тук сексуалността?
Под любов днес често се разбира само сексуалност, т.е. чисто телесно-егоистичната страна на любовта. Децата днес, особено поради сегашния начин на разясняване на сексуалността и рекламите, твърде рано се насочват към собственото си тяло и освен това са вечно под натиска на стремежа за успехи. Към нормалната сексуалност принадлежи известна душевна зрялост, иначе и тя се превръща в наркотик и прави човека зависим. По времето на пубертета млади хора често се чувстват оставени сами със своите копнежи и мечти. Тялото със започващата сексуалност се изживява като чуждо, в известен смисъл като забранена зона. Срам и безпомощност обаче са нормални чувства, които трябва да се разберат и приемат. Момчетата често трябва да подтискат чувствата си, понеже трябва да бъдат твърди. Чрез това се създават душевни спешни случаи. Момчетата вътрешно често са по-раними от момичетата. Събуждащата се сексуалност често се усеща като неудобство, понеже момчето телесно реагира например с ерекция или нощно семеизпразване, докато спрямо менструацията на момичето се изпитва съчувствие. С това момчето става повече жертва на сексуалността, отколкото неин владетел. Но и едно момче има чувства! Те не се ли уважат, появява се вътрешно-душевен вакуум. Момчетата за разлика от момичетата се включват тогава в групи и там намират подкрепа и сигурност. Кликите обаче не рядко са развъдници на агресивност. Подтиснати чувства могат да се превърнат във властолюбиви стремежи. Ако при момчето не се апелира към душевността, то лесно се фиксира само към тялото и по-късно става един „мъж за леглото“.
Какво мислите по въпроса за легализиране на хашиша?
Хашишът днес толкова широко се разпространи, че практически вече е легализиран. Почти няма събирания по случай някакъв празник, където той да не се предлага. В средите на артистите господства повече кокаинът. Да се победи наркоманията с полицейски методи винаги е било погрешен метод. Борбата срещу дрогите, официално погледнато, вече е загубена. Забраните затрудняват наистина, но пък поощряват криминалността. Легализирането от една страна премахва криминалността, но от друга улеснява достъпът до тях, това е дилемата. Наркотичният проблем би трябвало да се разглежда не само от гледната точка на веществото, но повече от социалната, психичната и медицинската страна. Закони като този за закрила на малолетните би трябвало да важат до настъпването на зрелостната възраст, тогава човек би трябвало да е станал така разумен, че сам да поеме собствения живот в ръцете си. Тогава държавата не би трябвало повече да се намесва. Чак когато се опознаят взаимовръзките във телесността, душевността и социалните отношения и хората наистина знаят, какво си причиняват с дрогите, може би нещо ще се промени. Може би едно частично легализиране при същевременно изостряне на вниманието и разясняване, би могло да бъде един компромис при проблема за хашиша. Легализирането тогава ще бъде едно временно разрешение, но не би трябвало да се хвали дрогата и да се представя за безобидна.
Има ли връзка между консумирането на дрогите и СПИНа?
Днес знаем, че повечето дроги, както хашиша, така също и хероина и особено кокаина, сериозно увреждат имунната система. Болестта се разпространява от един наркоман на друг особено чрез инжекциите, които се правят със същата игла. Всички отрови увреждат жизнените сили и особено тези, които се инжектират направо в кръвта, която е носителят на живота. Хашишът се пуши и чрез дишането по заобиколния път на въздуха също достига до кръвта. Въздухът обаче е физическият носител на душевните сили. Душевният живот с това се манипулира, „слепва се“, както познаваме това по свойствения му начин и при тютюна. Хероинът, а често също и кокаинът се инжектират директно в кръвта. Кръвта обаче и кръвната топлина са носител на нашата индивидуалност. Чрез хероина се създава един вид „ерзац-аз, аз-заместител“, с което тялото като че ли се изстудява и отцепва от същинската индивидуалност. Всичко това обаче, което отслабва нашия аз, така че нашата духовност да не може повече да „възприема“ тялото ни (тъй като имунната система е една възприемателна система, която може да познава и да „припомня“), отслабва нашите отбранителни сили. Тогава надделява външното, разрушителното. Кръвта се разболява, когато липсват правилните грижи за аза; тя става „една четвърт труп“, както веднъж в тази връзка се изрази Рудолф Щайнер. От друга страна чрез прекалената сексуалност също се изчерпват жизнените сили на тялото. Защото сексуалната възпроизводителна сила е витална сила. Чрез една бездушна сексуална дейност също и тук тялото се отцепва от душевните сили, така че заразяването се улеснява. Но навсякъде, където нещо собствено не се намира вътре на мястото си, може да навлезе нещо чуждо, паразитно. При лекуването от СПИН най -важното е веднага да могат да бъдат активирани душевните и духовните сили. В това отношение вече има положителни резултати в САЩ. Болестите често са затова да предпазят човека от неправилно душевно-духовно развитие, за да не може той да увреди своята истинска същност. При СПИН-а човек може да почувства, как в кръвта се появява един вакуум, Т-клетките изчезват. Нашата закриляща обвивка, нашият аз е разкъсан, навлизат разрушителни зародиши.
Какви са главните проблеми по време на терапията или след нея?
Един от главните проблеми в една наркотична клиника е насъбирането на еднакви болестни картини. Аз считам, че това е крайно нездравословно. Този метод е една болест на нашата здравна система. Какво се забелязва, когато на едно място се съберат само старци, само туберкулозни, само раково болни, само наркомани. Би трябвало различните болести да се размесят, за да могат да се уравновесят. В това отношение постигнахме добри резултати при събиране на наркомани с телесно увредени пациенти. Така по естествен начин се активират силите на съчувствие. Болният не бива винаги да се намира всред подобни болни, защото тогава отново и отново се заразява и става хипохондрик. Също и слабите болнични служители се изкарват от равновесие. Това често съм наблюдавал. Една обективна наркотична същност се „въплътява“ на такива места и се създава отровена атмосфера. Голям проблем е с грижите след лечението, понеже самото общество не винаги е здраво, то дори много странно е „легално“ пристрастено.
Къде се срещат хора, които могат да подкрепят и се грижат за един още лабилен, някогашен наркоман?
За тях все още липсва разбиране. При това тези хора често са извънредно чувствителни. Кой работодател ще приеме на работа някогашен наркоман? Кой днес има толкова силен аз, за да може за известно време да постави на разположение на един слаб човек своята собствена азова сила? След терапията повечето зависими често се нуждаят години наред от придружаване. Невероятно много зависи от правилните грижи след лечението, за да успее пациентът отново правилно да се интегрира в жизнените условия.
Как терапевтите биха могли да засилят своите сили, за да не бъдат изсмуквани от отровните въздействия, произлизащи от пациентите, понеже работата е крайно изчерпваща?
Съзнанието и дълбокото познание за взаимовръзките, винаги има лечебна и противоотровна функция. Колкото повече се разбира едно нещо, толкова повече то може да се обективира, това значи да се постави настрана. Помислете за лекарите, които ежедневно са застрашени от възможността да бъдат заразени. Терапевтите трябва да знаят повече за надсетивните действия на дрогите. Това са напълно обективни, духовни негативни сили, които подобно на вампири действат изсмукващо и всъщност обсебват човека. Това човек може да почувства върху себе си. В лекарската колегия трябва да се развият напълно безкористни сили на обич и интерес, понеже те липсват при наркомана. Колегите не би трябвало да се държат некоректно зад гърба на някого, защото с това се отслабва душевността на самата колегия. Много важно е да се развие съзнание за смяната на годишните времена и свързаните с това религиозни празници, понеже религиозните действия са силно действаща сила. Следният стих от Рудолф Щайнер може да се изработи като общ извор на вътрешна сила или да се медитира от всеки сам:
Вие, които просветлявате тази глава с действена сила,
докажете се в истински световни дела.
Умъртвете смело игото на неразумността,
облагородете тъмната сила на жарта на страстите,
отклонете неговото същество от духовната гибел.
Четири са пътищата на човешките страсти,
Изтръгнете ги от болестната прегръдка.
Победете воплите на сетивния огън,
просветлете това, което в наслада умира.
Задушевно ще прокънти насреща ви това,
което се домогва до сила за вечността.
Поощрете стремежа към дейност за света,
събудете го за пълен с милост живот.
Всъщност това е вид „стих срещу пристрастеността“, който има общо с волевите сили, моралността и светлината, която прогонва затъмнението. При това вниманието се насочва към нещо много важно; към безкористната, надличностна дейност за света и стремеж към действие и сила, към работа в света, която усилва аза. Всяко морално волево действие на Земята е засилване на аза. Срещу негативния дух на дрогата би трябвало да се развие лечебния дух, който произлиза от безкористността, иначе наркотичната клиника ще стане развъдник на негативни сили. Ако терапевтът вътрешно е силен, това има въздействие върху пациента, който в известен смисъл също е и „ясночувстващ“ Така се изпълнява един лечебно-педагогичен закон.
Не е ли и алкохолът един опасен наркотик? Кога всъщност тук започва пристрастеността?
Разбира се, че алкохолът е един наркотик, народният наркотик номер едно, който разрушава тялото и може да промени съзнанието, макар че общо взето това не се вижда така, понеже всичко, което много хора или всички вършат, и с което човек вече е свикнал, се трактува като безобидно. В Западна Германия имаме 2 милиона силни алкохолици от всички професии. Увреждането, което се наследява е изключително високо. Изживяването на егото, което хората днес обикновено могат да усетят само в тяхната нисша натура, се усилва. Пристрастеността започва там, където човекът става зависим от една субстанция. Той се нуждае от нея за известни изживявания, които сам не може да създаде. Границите се смесват, всичко зависи и от силата на характера. Бавното разпадане на аза при хроничния алкохолизъм може добре да се наблюдава: Нелоялност, дупки в паметта, разпадане на морала и надвишена самооценка. Младежът не бива да започне да пие алкохол твърде рано, защото няма да може правилно да развие своите азови сили. Въздържанието на възрастните е най-добрият пример, който може да възпита децата да не станат алкохолици.
Интересува ме отношението между наркотиците и бременността. Какви са покъсните последици?
Всички отрови, също и никотинът като пример, действат увреждащо на неродения живот. Нероденото дете е особено застрашено през първите три месеца, понеже тогава се поставят основите на органите. Но и по-късно трябва да се държи сметка, че може да има увреждания. Трябва да бъдете наясно, колко е лошо, когато едно дете се зачене в пияно състояние. Хероин и особено Crack въздействат катастрофално по време на бременността. Новородените се раждат вече наркомани, това значи със симптоми на отказване от дрогата и трябва да им се дават ерзац-дроги, за да могат да отвикнат. Вие сигурно сте чули за родените в САЩ „Crack-Babies“. Те имат също и различни органни деформации. Макар и действието на някои дроги да не се показва непосредствено, би трябвало да се държи сметка за дълговременни въздействия, които ще се проявят в по-късни поколения. Също и за хашиша се знае, че уврежда сперматозоидите.
Бихте ли могли да дадете насоки, какво да вършат възрастните или за какво трябва да се погрижат, за да осигурят на подрастващите силна подкрепа и стабилност в тях самите, които покъсно ще ги предпазят от изкушения?
Освен казаното вече, мисля, че би трябвало днес особено да се наблегне на укрепването на душевността, на характера, на уюта, защото консумирането на дрогите е резултат на една душевна бедност. Центърът на душата е отслабен. С това се има предвид волята. Човекът обаче се чувства добре на Земята и е здрав само ако има известно съответствие между него и неговото обкръжение: Тогава му е уютно. Децата днес масивно се заливат с най-динамични впечатления, картини, звуци, информации и проблеми, които те нито могат да подредят в себе си, нито да разберат. Това ги подтиска, пренатоварва и създава страх. Ние като възрастни трябва много да разговаряме с тях, дори сами да търсим разговора, за да могат те да споделят грижите си, да се чувстват признати и така заедно с тях, като ни се изяснят вътрешните и външните взаимовръзки, да можем да открием разрешението на проблема. Това освобождава и активира волевите сили. Нещата трябва да се доведат до ясното съзнание и с това да се поставят на равнището на общочовешкото. Често децата външно изглеждат много зрели, но вътрешно още не са. Ние твърде рано ги оставяме сами със себе си и прекалено много душевно изискваме от тях. Не душевно, а физически би трябвало повече да ги натоварваме. Това засилва волята, понеже човек трябва да преодолее физическата си слабост. Децата се нуждаят от възрастните, също и от учителите като приятели и доверени лица. Това няма нищо общо с интимничене.
Трябва ли човек в качеството си на родител или приятел да опита дрогите, за да разбере зависимите от тях?
Не! Наркотикът не притежава обективно, важащо за всички въздействие. Той се комбинира с индивидуалното душевно състояние. Някои хора не изпитват нищо, като вземат хашиш или кокаин, други реагират с отвращение. Вие познавате също и различното действие на алкохола. Би ли трябвало един лекар да се разболее от рак, за да може да разбере и лекува рака? Дрогата е ключът, който пасва на вътрешната ключалка, т.е. на душевния дефект. Трябва него да се учим да разбираме.
Какво се разбира под понятието „сцена“?
Наркотичната сцена е мястото, където зависимите се събират и където се търгува с дрогите. Тя е техният „дом“, където те изграждат известни контакти и се чувстват принадлежни. Някои от тези места изглеждат като колония от прокажени. Трудно е да се откъсне наркомана оттам и да му се предложи равностоен приют. Защото „навън“ обикновено го очаква съдия изпълнител, съдии, неплатени сметки или полицията. Разбира се пред това той ще предпочете да остане приютен от наркотичната сцена.
Има ли възможност да се открие наркотика в урината?
Да! Всяка по-голяма лаборатория днес разполага с нужните за това методи. Някои терапевтични институти редовно правят проби според мотото: Доверието е добро, контролът е още по-добър. Аз предпочитам наблюдението и изграждането на доверие. Има ли човек някогашни пациенти за сътрудници, те имат един фин усет, с който всичко забелязват. Консумацията на дроги е болест, а не лошотия, която трябва да се накаже. Ако пациентът отново е взел дроги, трябва да се разпита за душевните причини и да се лекува.
Колко висока е квотата на успеха при излекуване на зависими от дрогите?
Взето средно е много ниска. Има значение какво се разбира под успех. Има случай на повторно вземане на дроги по време на терапията или след нея, които обаче могат да бъдат и знак за подобрение. И този, който е отказал пушенето може отново да запали и да установи, че това вече не е за него. Проблем днес са психично болни младежи, при които дрогите са само вторичен фактор. Те се местят от психиатрията в наркотичната клиника. За тях трябва да се създадат отделни места. Познавам пациенти, които от години живеят в такива заведения. Също и тук грижите след лечението са извънредно важни. Как може един човек да оздравее, когато обкръжението му остава болно и без обич? Но има и здравни заведения с висока квота на успех, защото за пациентите се полагат грижи и след клиничното лечение.
Има ли подобно на валдорфовите училища и лечебнопедагогическите домове също и антропософски заведения за зависими от дроги, съответно от алкохол?
Да има някои терапевтични заведения за зависими от дрогите, но доколкото знам не и специално за алкохолици.
Играе ли разводът известна роля за появата на наркоманията?
Разводите днес са също като една епидемия и са характеристика на нашето време. Разбира се едно чувствително дете загубва голяма част от устойчивостта си, когато родителите се разделят. Но децата реагират много индивидуално. Има ситуации, когато децата при развод се разкъсват от родителите. Тогава мисля, че това би могло да бъде един мозаичен камък на наркоманията. Ако родителите въпреки развода успеят да спестят това на детето и ако по-нататък положително се развиват, това би било една помощ за децата. Изследвания в Америка са показали, че деца на разведени родители често по-добре израстват, когато партньорите могат свободно сами да се развиват и тогава могат повече да се грижат за децата си, понеже вече не се изчерпват във ежедневието на съпружеската война. Непрекъснатото нещастие в един брак често е по-лошо за детето от изяснената ситуация след развода. Но всичко това естествено зависи от това, как възрастните се справят с тази ситуация и по какъв начин детето взима участие в процеса.
Има ли някаква прогноза за развитието на наркоманията в бъдеще?
Бъдещето - дали с легализиране или без легализиране - не изглежда розово. Евтините синтетични дроги, които всеки химик-лаборант може да произведе, намират все повече разпространение. С това се става независим от интернационалния пазар. Днес вече има изкуствено създадени вещества като Speed, Crack и Ice, които въздействат по-силно и по-бързо от хероина. Аз мисля, че бъдещето е на така наречените нервни дроги, които правят човека свръхактивен, свръхбуден и „свръхчовешки“. Те стоят под мотото: „Live fast, die young“ (живей бързо, умри рано).
Вярвате ли, че наркоманията, която всъщност е във връзка с цялото обществено и материалистическо развитие на човечеството говори се за болест на материалистичното развитие някога ще може да се преодолее?
Вярвам. Ние живеем в една известна преходна ситуация, така да се каже на прага. Някои хора приписват това на започването на така нареченото „време на Водолея“, където се разрушават стари форми и ценности, човек остава без опора и трябва да си създаде собствена такава от самия себе си. Такава опора обаче той може да намери само ако се изживее като едно духовно-надсетивно същество. Това познание днес трябва да навлезе във всички области на живота и културата. Науката за духа е лечебно средство. Настоящата ситуация чак до болестните симптоми може да се означи като борба за човешкия аз. Дрогите са един симптом на това, че човекът всъщност търси духовност в съвременната цивилизация, но не я намира. Всичко това може да е съвсем несъзнателно. Той упоява болката и копнежа си с всички възможни средства, между тях и със страстта си към пътешествия. Аз мисля, че истинското спасение е едно правилно християнизиране на нашето същество и на културата ни. Това няма да стане без опознаване на свръхсетивното и без неговото практическо приложение. В този смисъл в антропософски ориентираната духовна наука и нейните постижения в селското стопанство, педагогиката, социалните науки и нейната езотерика, която навлиза до ежедневието и не прави човека чужд на живота, виждам едно от най-съществените лечебни средства срещу наркотиците. Накратко може да се каже: Наркоманията е болест в развитието на отделния човек и в крайност на цялото човечество през 20. столетие и е една от станалите вече видими последици на материалистическите мисловни навици. Тя ще може да се преодолее, когато човечеството види в себе си световния Всемир и в световната цялост отново открие Човечеството. Когато то преодолее душевната болест на атеизма, душевното нещастие на отричането на Христос и ужасната душевна заблуда на отричането на духа (която постепенно води до епидемични психични болести), тогава чрез собствените си сили ще е успяло да удържи победа над изключителното си поробване на тяло, душа и дух от веществото (материята) и с това да избегне душевната си смърт. Защото: „Обричане на веществото, означава смазване на душите. Намиране в духа, значи свързване на хората. Себеоткриване в хората, значи построяване на светове“ (Рудолф Щайнер). Първото е тъмнина за душата. Второто са сили на светлината. При последното душата развива любов, което е нещо лекуващо, бъдещо и изграждащо.
Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/227