
Антропософският лекар проф. д-р мед. Олаф Кооб е роден през 1943, с медицинско образование, практика като училищен лекар във Freiburg и Wanne-Eikel, дългогодишна практика в специализираната клиника за наркотично болни в Salem-Oberstenweiler, изследователска работа върху социалните причини за употреба на наркотици и последвалите от това болести, съветник относно проблеми във връзка с наркотиците, преподавател по медицина във Висшето специално училище за терапия и педагогика на основата на изкуствата в Ottersberg/Bremen. Осъществява лекарска практика в Берлин, лектор и водещ семинарни обучения в Германия и в чужбина. Неговите книги "Ако органите можеха да говорят", "Болната кожа", "Наркотична консултация... Нови подходи за терапия" и "Азът и неговият двойник" са преведени на български език, някои от тях са издадени в книжен вариант.
Предлагаме ви първа част от зададени въпроси към него на многобройни срещи, семинари и обучения, и неговите отговори във връзка със зависимостите. Цялостно те са публикуване в книгата му "Наркотична консултация..."
Как да си представим въздействието на дрогите върху тялото и душата?
Всяко вещество по принцип има определено отношение към човека, както бесничето (дигиталис) към сърцето, лайката към корема. Отровите, съответно дрогите, са само определен вид „мумифициран дух“, това ще рече, те разрушават органите на човека и по един неправомерен начин освобождават нещо, което също е духовно. Дали това е наречено „невронен екстаз“ или „старо лунно съзнание“ (халюцинативно картинно съзнание) е все едно. Важно е да се знае - особено при халюциногенните дроги, - че се прогонва навън не само душевно-духовното, което е обикновено състояние при нормалния сън, съответно при сънното съзнание, но и допълнително се изсмукват жизнени сили от органите, които се използват, за да подтикнат организма към видения и халюцинации.
Това екстрено заангажиране и употреба на витални сили всеки път съответства на един малък смъртен процес. Приемането на наркотици става „умиране на порции“. Смъртта на наркомана например е само интеграл на всички малки умирания, неговото изживяване винаги е вид изживяване на съзнанието на прага на смъртта, съответно на прага на духовния свят (за правомерното и съзнателно изживяване на прага на духовния свят виж книгата на Р. Щайнер „Как се постигат познания за висшите светове“ издателство „ Даскалов“ Стара Загора бел. пр.).
Може ли още веднъж да обясните, какво да се разбира под името „лунно съзнание?
Това се отнася до един определен стадий в развитието на човека. Под думите „лунно съзнание“ или „лунни сили“ трябва да се разбира всичко това, което издига човека над Земята, което иска да го освободи от физическото му тяло. Нека си припомним в обикновен смисъл въздействието на пълнолунието. Също и всички магии от древността, всички видения, илюзии, фантазии, ненормалности на хора, (наречени в английския език „лунатик“, от латинската дума „луна“), попадат в това определение. Това са старите остатъци (космическият „отпадък“ от миналото), които могат да се направляват чрез определени методи и отново да се активират, вместо да се апелира към ясното дневно съзнание, Слънцето в нас.
Същественото при дрогите е, че земното съзнание, ясното мисловно съзнание, което имаме благодарение на нашия аз и което може да се определи като известна кулминация в човешкото развитие, се загасява. Получава се една пропаст в необходимото съответствие между вън и вътре, получава се психическо „откачване“ на душата от света. Човек търси засилването на вътрешните усещания, той се наслаждава, както например при хашиша, на афектите, като същевременно интересът му към света се парализира, и с това също и неговата воля. Той встъпва, както веднъж формулира френският поет Бодлер, „в една ужасна сватба със самия себе си“. Докато това раздвоение и без това е налице по време на пубертета и всъщност трябва да бъде преодоляно, хашишът „разчопля тази рана“ още повече, довежда до болестно фиксиране върху себе си и в последствие до отслабване на аза.
Отнася ли се това до всички дроги?
Това съвсем сигурно се отнася до класическите халюциногени като LSD, хашиш и марихуана. При тяхното приемане от обмяната на веществата се извличат жизнените сили и се поставят на разположение на съзнанието. Тогава човек живее в една необвързана с тялото сфера. При така наречените нервни дроги Crack, кокаин, Ice и синтетичните дроги, положително също и при хероина, е точно обратно. Там по-силно се ограбва мозъка, съответно нервната система, човек става свръх активен, „cool“, привидно сигурен, получава идейни сили, но се втвърдява в себе си и като последствие получава мания за преследване. Това би могло да се нарече болестна „свръхбудност“.

Дрогите са в зависимост от стари форми на духовни изживявания. Има ли други форми?
Принципно може да се каже, че при класическите дроги, които са се употребявали при религиозните ритуали, е съществувала една по-скоро несъзнателна, не свободна, идваща от органическите процеси форма на изживяване на духа, както това става и днес при халюцинациите, виденията, при психози и висока температура, и под въздействието на дроги.
Но има и друга възможност, чрез определени упражнения като медитации и чрез собствените сили на съзнанието да се постигнат духовни изживявания, които са свободни от органичната дейност. Тези свръхсетивни картинни изживявания се наричат „имагинации“.
Предизвиканите изкуствено халюцинации всъщност са „маймунско подражание“ на едно свободно, имагинативно духовно изживяване. Те са един сурогат, един материален заместител.
Какво е въздействието на хашиша върху хората?
Често се чува и може да се прочете, че хашишът не е вреден за хората. Няма никаква отрова, която по някакъв начин да не е вредна за човека. Също и относително безвредните средства за наслада като кафе, тютюн и чай, при висока доза, могат да навредят. Вредното въздействие на хашиша е прикрито и се промъква постепенно, а не разрушава така открито както това на хероина, например. Освен това зависи от вътрешните сили на съответната личност, възрастта и продължителността на употребата. Хашишът действа особено катастрофално през пубертета и преди това, защото засилва характерната за това време „нормална“ лабилност и едностранчивост. Погледът на подрастващия все повече се фиксира навътре. Собствената душевна наслада се налага над здравословния интерес към външния свят. Волята постепенно се парализира, цялото същество получава детинско, хлапашко държание, настъпва апатия, а в края също и промяна на личността. Тук се достига до една повече душевна зависимост. Особено се засягат полярните области на мозъка и на системата за размножение. Отровата се складира в мастната тъкан и много бавно се разгражда. Препредаването на нервните импулси при така наречените синапси се затруднява. Общо взето пушачът на хашиш придобива една черта на характера, която съответства на смолата: Той, така да се каже, става лепкав.
Какво представлява физическата, какво душевната зависимост?
При хероина на преден план е действието на веществото. Липсва ли то, настъпват бурни болезнени физически реакции, които се успокояват или с нова инжекция хероин или с вещество-заместител, като метадон и други подобни. При хашиша или при кокаина на преден план стои душевното пристрастяване. Липсата на веществото се изразява повече в депресии и вътрешна пасивност, което води до нова консумация.
Има ли т. нар. „встъпителни дроги”?
Да и не. Понякога се смята, че хашишът или таблетките непременно трябва да доведат до силните дроги, понякога не. От друга страна всяко „невинно“ средство за наслада може да доведе до пристрастяване, цигарата през хашиша до хероина, също и алкохолът. Това зависи от отделния човек. Много младежи пробват, остават при хашиша или изобщо престават от само себе си. Но от друга страна трябва да се каже, че всички „слаби“ дроги са подготовка за „силните“, тъй като те отслабват волята. Поради това нуждата от по-силен стимулатор постепенно става по-голяма. „Хероинът изпълнява това, което хашишът обещава.”
Как се обяснява бързото разпространение на консумацията на хашиш всред днешната младеж?
Тук лежат както индивидуални, така и обществени причини. Към това сигурно принадлежи увеличаването на натиска за все по-големи постижения, както и широко разпространеният възглед, че истинска радост от живота може да се получи само като се консумира; към това принадлежи също и „изчезването на детството“ със същевременния страх от порастването, все по-засиленото свръхинтелектуализиране и още много други неща.
При отделния индивид на преден план често се намира страх, отчаяние, депресии, пресищане, скука и досада от живота. В пубертета се прибавя и влиянието на групата при същевременно вътрешно усамотяване. Младежът се оттегля навътре, макар че всъщност копнее за контакт. Често той се приобщава към клики на особняци, с които се чувства сроден. Нелегалността дава чувство за опозиция срещу господстващите структури. В тази възраст истински интересно е само забраненото.
Дрогите тогава помагат, човек да се издигне над нещата и създават „високомерие“, но също и безразличие. В такива случаи хашишът се чувства като лекарство, също както при възрастните успокоителните таблетки - „слънчевите очила на душата“.
Как всъщност изглежда навлизането в наркотичната зависимост?
Най-напред трябва да се вземе под внимание следното: Зависимост не се поражда от днес за утре. Обикновено преминава половин година в изпробване. Степените почти винаги са едни и същи: Училищен стрес или семейни проблеми, любовна мъка, кризи в търсенето на собствената идентичност, масивни контакт-проблеми, недоволство от околния свят, чисто и просто съвсем „нормални“ явления през времето на пубертета. И изведнъж налице е пропастта. Човек е „узрял“, за да попадне в ръцете на дилърите, които се появяват в училищния двор или при младежки събирания, и най-често безплатно предлагат „помощ“ за излизане от заплетеното положение. Младежът преодолява чрез това вътрешните задръжки и първоначално получава на изгодни цени хашиш, Crack, хероин, докато свикне с тях. След като е постигната безнадеждната зависимост, във всяко отношение се изисква заплащането на пълната цена. Какви са последиците вече е познато - криминалността, свързана с тотална социална изолация и проституцията.Това което е от особено голям интерес за родители и учители е въпросът за първите предупредителни признаци на зависимостта.
Може ли те да бъдат отстранени с обикновеното разясняване или информация?
Само да се информира, разясни, или да се морализира често може да има точно обратен ефект, може да предизвика опозиция или любопитство, както можахме да видим това в известната книга и също във филма „Кристиане Ф. - Ние децата от гарата зоологическа градина“. Субкултурата притежава нещо магически привличащо за младежите. Първите предупредителни сигнали или зов за помощ са често засилена нужда от разговор, неспокойно въртене наоколо, агресивност, но също и мълчание или депресивни фази и заключване в стаята си. Понякога подрастващият чрез кражба търси да обърне вниманието върху себе си. Възрастният реагира тогава от безпомощност често с наказания или с отвръщане от младежа. Внимавайте за изпуснати изрази от така наречената „наркотична сцена“, които децата преди това не са употребявали.
Има ли известни критерии, за предотвратяване на евентуално покъсно настъпваща зависимост?
Зависимостта е вид поробване от дадено вещество или дейност, които служат за душевен заместител, но в една чисто пасивна форма. Също и страстта за купуване принадлежи към това. Получи ли се желаното, иска се нещо друго, по-скъпо. Пристрастяването, зависимостта има нещо общо с постоянното търсене, но и с бягството. Всеки човек търси своята собствена ценност, търси приютеност, смисъл и цел на живота си, признание, топлина. Липсва ли този вид душевна храна, посяга се към някакъв подходящ наркотик като заместително задоволяване, например при любовна мъка често се посяга към сладкиши, понеже мъката прави човека „кисел“, това означава, че човекът душевно се свива както при вкусването на лимон. Веществото-заместител в началото винаги действа успокояващо, повдигащо настроението и помагащо да се засилят постиженията. Едно краткотрайно щастие, последвано от дълготрайно страдание. Истинската профилактика трябва да започне още от раждането. Детето трябва да се радва още от началото на закрила. Родителите винаги съвсем съзнателно трябва да са наясно, че нуждата от обич не може да се компенсира с биберон или с бонбони; нежност и близост не бива да се заместят от телевизора или от касетите. Извършва ли се обаче това непрекъснато, то детето от една страна става самотно, а от друга страна свиква да получава наслада пасивно, вместо да черпи от своите собствени сили на фантазията и търси да замести липсващата душевност чрез някаква форма на материята. Това е една от най-съществените причини за предразположението към пристрастяване.

Каква роля играят родителите и околната среда на наркотично зависимия?
Родителите, като най-близкостоящите партньори на младежите, непременно трябва да вземат участие в процеса на диагностициране и терапия, без да бъдат винени по какъвто и да е начин. Но те трябва да са готови, в присъствие на детето си, честно и открито да се опитат да видят собствените си грешки и едностранчивости, и да работят върху тях. Така например преуспяващият „свръхбаща“, който никога няма време, или никога непроявяващата нежност „свръх майка“, или обратното - подтискащата майка с нейните прекалени грижи („Oberprotektion“), при които детето с помощта на дрогите иска да скъса „пъпната връв“; освен това прекалено високите изисквания в семейството; собствената зависимост от алкохола или от таблетки, задушаващи семейни норми и забрани. Да се разнищят всички тези проблеми е задача на терапевта.
Понякога една нормална дреболия предизвиква чудеса: Би трябвало да се попита детето веднъж с истински интерес, макар и може би отначало да звучи конфузно, какво го притеснява, от какво страда, накъде са насочени стремежите му. Истинският интерес вече е едно лечебно средство! Човек се чувства утвърден в своята вътрешна същност, той се чувства приобщен.
На дневна светлина трябва да се появят също и подтиснати неща. „Всичко, което идва в сферата на съзнанието е добро“ казва Ницше. Добре би било да се привлече човек от роднинството, към който детето има доверие. Пристрастяването води до постепенно изпадане от околната човешка среда.
Каква роля играят индивидуални, съответно наследени предпоставки?
Има неизброимо много телесни слабости, които водят до душевна лабилност, като при това дрогите първоначално могат да се почувстват като лечебно средство. В болничната история на отделните хора често се срещат тежки раждания чрез издърпване с клещи, възпаление на мозъчната обвивка в ранно детство, удряне на главата, тежки хранителни непоносимости, повръщане в ранното детство, нарушения на съня, нощен страх и неспокойствие, латентни психози. Това е „гнилата“ основа за душата. В семейната история могат да се срещнат поредица самоубийства или тежък алкохолизъм, който през поколенията довежда до предпоставка към пристрастяване и е извънредно увреждащ наследствен фактор. Потомците, редом с възможните телесни увреждания, често вътрешно са слаби или мекушави.
Какво се прави, когато при младежите се забележат първите признаци за употреба на дроги?
Колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-добре. Най-идеалното време е през третото седемлетие, това ще рече между четиринадесетата и 21-та година, тогава все още могат да се наваксат известни пропуски. В началото най-често се намира любопитството или изкушенето от страна на средата, по-късно се свиква и се достига до зависимостта и до пълната изолация. Колкото по-дълго се употребяват наркотиците, толкова повече се разрушава личността и с това чувството за отговорност, и съвестта. Тъй като дрогите действат силно привличащо, при откриване на склонност към тях най-добре е за кратко или за по-дълго време да се смени средата, за да се предотврати по-нататъшното „заразяване“. Затова би трябвало веднага да се влезе във връзка с лекар или дрогов терапевт и да се види дали е възможна смяната на населеното място, докато детето отново се стабилизира.
Как може това практически да се осъществи?
Понеже въпросният младеж не се чувства добре в семейния дом или в даденото училище и би искал с помощта на дрогите да „излезе“ от дадената ситуация, като освен това в съответната среда на другите отцепници още повече бива мотивиран за приемане на дроги, то трябва да се намери такова място, което по възможност е свободно от конфликти и абсолютно свободно от дроги, където младежът не се налага да се отдръпва навътре в себе си, място, където може би чрез физическа работа той ще може да се активира. С помощта на терапевта трябва да се потърси подходящата среда. Понякога това са приятели или роднини в страната или в чужбина, други приятелски семейства, едно селско стопанство, възможност за продължително пътуване, пребиваване в кибуц или ферма. Това трябва да се обсъди с детето и с родителите. Не се страхувайте да изпуснете детето веднъж от ръцете си или да прекъснете училището. Понякога радикалните мерки са най-добрите, като това в никакъв случай не означава да се отблъсне детето, а да му се помогне.
Как преценявате концепцията „терапия вместо наказание“?
Зависимият е болен човек, жертва, на която с всички средства трябва да се помогне, да излезе от дяволския кръг. Понякога е възможно конфликтът със закона да допринесе така да се изостри натиска на страданието, че човекът сам да поиска да се измъкне от блатото. Аз давам предимство на терапията. Само с наказание никой човек не става по-добър. Но в индивидуални случаи, може да бъде мотив, да се потърси един разумен път.
Как е положението в затворите?
Чува се, че и там се взимат наркотици? Днес почти няма място където да е абсолютно сигурно, че не се употребяват дроги. Също и затворите днес са места, където се разменят дроги, една „сцена“ зад решетките. Дрогите контрабандно се вкарват в затвора от самите затворници, от посетителите, пазачите и дори от зависими от дрогите адвокати. Колкото по-дълго един наркотичен пациент лежи в затвора, толкова повече пропада и става апатичен. Една наложена отвън терапия обаче също е безполезна, понеже пациентът би трябвало доброволно, по собствен импулс, да се откъсне от дрогите, а не за да избегне наказанието.
По какво мога да позная, дали детето ми взима дроги?
В началния стадий това съвсем не е така просто. Има известни знаци, които обаче могат да са признак на други неща. Изрично искам да подчертая: родителите не са полицаи или детективи, а са доверени хора, които не са длъжни да доказват консумирането на дрогите. Налице ли е една душевна връзка и липсва ли страхът от репресии, лесно могат да бъдат забелязани предразположения и промени на държанието в негативна насока - освен това при подозрение би трябвало да се говори за това. Децата често са по-открити, отколкото човек предполага.
Искам да назова някои често срещани критерии: внезапна свръхчувствителност, подплашен поглед, честа промяна на настроението, засилваща се апатия и липса на интерес, понижаване на успеха, особено в училище, кражба на пари или ценности, силно безпокойствие и честа смяна на приятелства, неприбиране в къщи през нощта, затваряне в стаята си или навътре в себе си. Тези симптоми могат да бъдат също и „нормални“ пубертетни явления, но във всички случаи трябва да им се обърне сериозно внимание. Колкото по-дълго се приемат дроги, толкова по-голяма е промяната на човешката същност. Душата става като проядена от молци. Но винаги мислете за златното правило: Да не се реагира с паника! Да се разгледа проблемът спокойно и смислено, без натиск, изнудване и плашене. Доверието е предпоставка за честността. Затова и веднага да се потърсят доверени лица. Дрогите са по-силни от всички форми на четене на морал.
Има ли външни показатели за консумирането на дрогите?
Да! Например лула за хашиш. Кутии с подозрително малки таблетки, тръбички за смъркане на кокаин или хероин, пакетчета от станиол за опаковане на наркотика, използвани лъжици, в които е бил разтопяван хероин на огъня на свещ, спринцовки, парчета памук или откъснат филтър от цигара, през който със спринцовка се издърпва хероина, за да бъде „почистен“. Понякога се открива по обърнатия навътре поглед на младежа, а по цялото му държание се забелязва, че нещо не е наред. След известно време хашишът довежда до зачервени очи и хронична хрема. Това обаче може да бъде обикновено възпаление. Ако въпреки лечението то не изчезне, трябва да се помисли за това. Внимавайте за все по-често появяващи се думи от наркотичната сцена, които вашето дете преди не е употребявало.
Има ли и други външни показатели?
При хашиша понякога се появява немотивиран смях. Разбира се и това може да бъде без значение. Но при употреба на хашиш често се наблюдават периодични пристъпи на смях. При „Trips“ чрез LSD консуматорът изцяло не е на себе си, погледът му е фиксиран в предмети и продължително време говори объркани неща. Но същото може да се появи и при силно влюбване. Кокаинът прави човека припрян, неспокоен и води до непрекъснато приказване или неуморни действия. Непозната досега „промяна на темперамента“ би трябвало да предизвика подозрение. Хероинът води до впечатлително тесни пупили и преди всичко се виждат следи от инжектирането във вените. При отказването му се появява настръхнала кожа, силно потене, треперене, разстройство, повръщане, безапетитие, безсъние, внезапни страхове и евентуално температура.

Какво трябва да се направи, ако открием, че детето ни вече е навлязло дълбоко в наркоманията?
Всеки наркотик води до изживявания, които не могат да се споделят - човек живее в своята действителност, в която първоначално се чувства добре. Младежът се изолира от света и от близкостоящите му хора. Една основна грешка на родителите често е тази, че те го награждават с обич и симпатия вечер, когато младежът се намира под влиянието на наркотика, с него може да се говори и той се държи разумно. Сутрин обаче, когато действието на наркотика отслабне и той най-често е агресивен, и с лошо настроение, го наказват с упреци, антипатия и отдръпване на обичта. Но точно тогава той се нуждае от внимание и разбиране! Родителите трябва да сменят държанието си към него. Важни са някои основни правила:
- Не се оставяйте да бъдете привлечен от смога на дрогите! Познавам родители, които продадоха цялото си състояние и дори станаха дилъри. С това не само, че се нарушава закона, но и се увлича детето още по-дълбоко в нещастието. Поставете живота си самоуверено и крепко на страната на детето, за да могат добрият пример и правилните мисли бавно да преобразят негативните сили.
- Имайте търпение и време, и въпреки лошите събития никога не прекъсвайте разговорите с детето си.
- И в най-страшните моменти в нас трябва винаги да се намира следната представа: Колкото и много сили да се надигат от дълбочините и да искат да повлекат надолу зависимия от дрогите, нашата ръка винаги трябва да е там, за да спаси давещия се, без ние самите да се предаваме.
- В никакъв случай не се оставяйте да бъдете изнудвани. Наркотикът е като един демон, който често се обръща срещу цялата среда и иска всички да унищожи.
- Зад привидната омраза на зависимите често стои неудовлетворената обич.
- Известна доза непоколебимост при това винаги е необходима, за да може да се опази собственото същество.
- Обичта често е строгост. Не успокоявайте съвестта си, като давате всичко на детето си. От обич на зависимия трябва да се отнемат някои неща, също и пари, за да може чрез известен аскетизъм отново да оздравее. Защото този, който стои пред вас, поради консумирането на дрогите е един друг човек.
- Не отнемайте на детето си усилията, с които то само трябва да преодолее някои неща. Неудобствата подтикват волевите сили, които от своя страна са необходими, за да се откъсне от наркотиците.
- Непоклатимата вяра в същността на нашите деца и благопожеланието са най-важната помощ по време на пътуването през блатото, ако и първоначално да не се вижда никакъв успех. По-късно той ще се появи.
- Опитайте се да активирате закърнелите способности на детето, като хобита, музика, театър, четене и др.
Може ли изобщо да бъде победена наркоманията?
Външната борба е много трудна, понеже зависимият е невероятно рафиниран. Тази форма на съзнание вече определих като „коремно ясновидство“. Приемането на дроги е само външен симптом за лежащи надълбоко конституционни, душевни и социални проблеми, които трябва да се разгледат най-напред.
Трябва ли чисто и просто да гледаме, как едно дете се плъзга към наркотика? Не би ли трябвало да се включи и полицията?
При зависимостта трябва да се различават различни стадии. Фазата на опитване, съответно експериментиране, е различна от фазата на пълното пропадане и обсебване от наркотика. В самото начало не би трябвало да се работи с полицията и чрез натиск, понеже тогава съпротивата, и с това изолацията, ще се засилят още повече. Имайте предвид основното правило: Когато отделният човек е болен - а това винаги означава изолиране от общността - тогава здравословните сили от заобикалящата среда трябва да се активират. Забрани ли се нещо, или се прекъсне достъпът до него, при останала непроменена ситуация на даден човек, от това няма да има никаква полза.
Как стои въпросът с местата, където човек може да се обърне за съвет?
Днес във всеки град има места, където човек може да потърси съвет и помощ относно наркотичната проблематика. Има и определени родителски кръгове, които успешно се включват в проблема. Най-често в началото родителите са шокирани и безпомощни и се опитват да подтиснат проблемите, като често клонят към преувеличени реакции. В такива случаи консултацията относно дрогите е особено подходяща, понеже засегнатите могат първо да получат обяснителна информация и след това да обмислят и изработят подходящата стратегия, евентуално амбулантна терапия или една продължителна терапия. В никакъв случай не прекъсвайте контакта с вашето дете! Внимавайте да не се повлияете от дневния, съответно нощния ритъм на зависимия от дрогите. Разговаряйте за всичко открито, защото наркотикът обича затъмнението. Привлечете възможно повече добронамерени хора в терапевтичния процес. Ако е необходимо или възможно, погрижете се за смяна на околната среда, за да се прекъсне настоящата опасност.
Какво се случва, когато в училището се открият деца с дроги?
Този вид прегрешения са симптоми. Една голяма част от нашите младежи вече има опитности с хашиша. Страшни са дилърите, които днес се навъртат около училищата и училищните дворове. Изключването от училище вкарва младежите само още по-дълбоко навътре в мизерията. Родители, учители и ученици едновременно трябва да окажат помощ. Засегнатите родители трябва да бъдат подкрепени. Обсъждайте всичко открито и не оставяйте детето да пропадне! Идеалното е да има доверени учители или „специалисти“ отвън, които добре да са запознати с проблемите. Също и тук важи: нека за известно време детето се отлъчи от училището, но след периода на въздържание отново да се интегрира.

Често се чува, че семейството е виновно за всичко. Какво отношение имате вие към това?
С този вид обвинения за вина не можем нищо да постигнем. Това твърдение би могло да се разгледа също и от позитивната му страна: В семейството лежи шансът, човек отново да оздравее. Защото един зависим човек преди всичко е душевно болен. Семейството, а също и терапията, трябва да създадат вид социална обвивка, изпълнена с топлина, за да помогне на този, който постепенно се изолира, самозалъгва се и живее в един създаден от него собствен свят, отново да вземе участие в живота. Затова семейството трябва да се държи заедно, не бива нито да се разкъса, нито да се остави да бъде въвлечено в процеса. То трябва да защитава живота си. Осъществете контакт с групи за взаимопомощ в града, в който живеете, както и с групи от родители на заплашени или зависими от дрогите младежи!
Може ли да се споменат някои основни правила, които да помогнат на засегнатите семейства и да ги подкрепят?
Добродетели, които създават едно друго отношение към проблемите и когато човек ги последва, често се увенчават с успех, са следните:
- ТЪРПЕНИЕ И СПОКОЙСТВИЕ.
- Да не се вижда в лицето на младежа само един наркотично зависим пациент, а винаги да се има доверие в него и да му се оставя надеждата, че е способен на много други неща, дори и в момента около него да изглежда така безперспективно.
- Да се води борба за детето, но в никакъв случай поради собствената лоша съвест да не се изпълняват постоянно и безпрекословно всички негови желания.
- Да се заема ясна и категорична позиция без излишна твърдост. „Всичко за консуматорите на дрогите, всичко против самата дрога.“
- Да се премахне анонимността и да се търси разговор с другите.
- Да се търси доверено лице за детето, което често се оказва „роднина по душа“ и може да се открие в кръга на приятелите или познатите.
- Интензивно запознаване с всичко засягащо дрогите и проблемите свързани с тях.
- Колкото по-здравословен стане животът в семейството, толкова по-силно е оздравяващото влияние върху зависимото от дрогите дете. Затова всички трябва да се ангажират.
- Да се има в предвид, че човек не говори със собственото си дете, когато то е под въздействието на дрогите. Винаги си казвайте: Неговата истинска същност не иска да краде, да измамва или да мрази. Това е само една чужда сила в него. Тази форма на неегоистична обич има силно оздравяващо въздействие.
- Самите вие опитайте да премислите вашите досегашни идеали за постижения, чистота, щастие и пари, както и вашите страхове и пристрастености. Опитайте се да проведете диалог относно тези неща във вашето семейство и се учете да преосмисляте закостенели убеждения.
- Зад всеки наркотик стои някаква форма на копнеж по закрила и обич. Работете в тази насока.
- Не спестявайте всички трудности на детето си. Преодоляването на различни пречки засилва волята, ако и в някои случай това да са полицията или затворът.
- Поставете насреща на влечението към отрицателното, причинено от дрогите, позитивни неща, които отново да събудят интерес към живота. Дрогите винаги създават изкуствени, това ще рече нереални преживявания (Scheinerlebnisse - по същност не това, което изглеждат на пръв поглед бел. пр.). Активирайте преживявания в семейството и при зависимото от дрогите дете, свързани с изкуството, културата, познанието, природата и туризма.
Какво могат родителите да направят за малките деца, за да ги въоръжат срещу една евентуална по-късна зависимост?
Колкото на един човек е позволено да бъде самия себе си, толкова той е предпазен от външните изкушения, което по-късно можем да определим като азови сили. Днес децата прекалено рано се конфронтират от външния живот, като поради това стават по-самостоятелни и „лесни за отглеждане“, но по-лабилни. Човек трябва да се занимае с цялото развитие на детето и с неговите закономерности. То започва още в майчиното тяло. Ние твърде малко познаваме развитието на човека. Нека си припомним думи като подкрепа, закрила, топлина още от първия месец. Освен това - здравословно хранене, което предотвратява ранното пристрастяване към захарта. Да се остави на детето „правото“ да прекарва различни болести - преди всичко детските болести, с което могат да се укрепят защитните му сили. Това преди всичко означава въздържане от имунизиране. Да се поощряват повече активните отколкото пасивните дейности. Телесното движение активира собствената воля. С това се побеждава пристрастяването към удобството. Във времето на пубертета, когато се събужда груповото съзнание, би трябвало да се помогне на детето да се включи в някакво положително сдружение, което да му даде здравословно чувство за принадлежност към дадена група. Има спортни дружества, религиозни групи и други сдружения с положителни творчески стремежи (литературни кръжоци, занимания с изкуство, театрални любителски трупи и др. бел. пр.)
Може ли един наркоман някога отново да оздравее?
Би трябвало да се има предвид, че още преди вземането на дроги е съществувала известна лабилност или болест, в органически или душевен смисъл, които чрез дрогите се засилват, а определени органи като мозъка или черния дроб, се засягат и с това се поощряват депресиите. Целият човек бива изместен от дрогата. Колкото по-често той приема дрогите, толкова повече това изместване се засилва и става хронично. Дори след години на въздържание могат да се открият тези дефекти, които са останали като душевни белези. Конкретно казано това означава: Едно латентно предразположение остава винаги и някогашният зависим от дрогите трябва да е наясно с това. Прави ли нещо срещу това, той би могъл да води относително нормален живот. Помислете за „сухите алкохолици“. Те се въздържат да пият, но предразположението към пристрастяване е останало. Колкото по-рано се започне с наркоманията, толкова по-силни са и нарушенията в развитието, понеже силите на личността не могат правилно да се разгърнат. Често такива хора се нуждаят от един външен корсет за поведението, изграден чрез терапията.
Как се отнасяте към въпроса за забраната или свободния достъп до наркотичните средства?
Ние знаем, че това е един много комплексен проблем, за който няма патентно разрешение. От една страна имаме зависимите, които могат да финансират огромната си нужда от веществата само ако станат дилъри или криминални. От друга страна имаме криминалната клика, която действа по целия свят и печели милиарди. Но в края на краищата наркоманът всъщност е болен и когато се нуждае от веществото, той е също както един ревматично болен, който има нужда от своите болкоуспокояващи таблетки. Да се предприеме нещо срещу дроговата мафия е извънредно трудно. Трябва да се подходи диферинцирано, а не винаги да се гледа само към веществото. Едно декриминализиране е възможно само ако на наркомана най-напред се предложи заместител на наркотика. Заедно с контролираното от държавата раздаване на веществата трябва същевременно да е налице социален и душевен ангажимент.
Сгъстената наркотична сцена с нейните отровни ритуали трябва да бъде разтурена, но не чрез полицията, а чрез ангажимент от страна на гражданите. Човек би могъл да си представи такова либерализиране, при което са изградени специални места, където наркоманите могат да се регистрират и където да бъдат подкрепяни и се полагат грижи за тях. Вещества-заместители като метадона не са гаранти за отказването от хероина, но първоначално премахват ужасното страдание и намаляват криминалността и проституцията. Колкото повече обществото интегрира зависимите и с това ги пази, толкова повече ще бъде отслабена наркотичната мафия. Колкото по-рано се започне с истинско разясняване в училището и в семейната среда, с всички консеквенции, толкова по-лесно ще бъде и по-късното лечение. Би трябвало да се даде правото на лекарите, да решават самостоятелно в отделния случай - в полза на зависимите.
Какво е мнението ви относно метадонпрограмите?
Споменатата субстанция е един изкуствен опият, който се дава като заместител на хероина. В противоположност на хероина той изолира и затваря, но пък няма топлинните качества на хероина. Също и телесните реакции при отказването му често са по-лоши от тези на хероина. Ако пациентът активно се лекува душевно и средата около него се преобрази, тогава метадонът може да улесни оздравяването, но не е някаква чудна дрога. Някои я приемат дълги години или дори до смъртта си като една патерица. Голямата опасност при това е да не се изтикат настрана зависимите - сега те стават легални наркомани. С това обаче се забравя един от централните компоненти на наркотичната консумация: съзнанието за разболяващите сили в нашето общество. В такъв случай страданията на зависимите като тяхна жертва са били напразни. В единичните случаи една терапия с метадон сигурно би могла да помогне.
Излекувана ли е наркоманията с въздържателството?
В никакъв случай. Лишаването от веществото е само очистване от отровата. Ако след това не се направи нищо повече, човек отново изпада под игото на дрогите. Важна е душевно-социалната стабилност. Ако зависимият се постави в една приятелски настроена човешка среда, ще успее да преодолее лишаването от дрогата и без помощта на силни средства-заместители.
Кога бихте препоръчали една дълготрайна терапия в клиника? Как да се убеди един пациент за това?
Уговаряне и натиск не помагат, дори и когато човек трябва да вижда, как един младеж се разрушава до смърт. Пациентът трябва доброволно да иска да започне дадена терапия. Тогава с помощта на лекаря той може да се реши за една дълготрайна терапия. Основанията за влизане в клиника са следните: човек не успява да се откаже от дрогите сам или с помощта на заобикалящите го хора. Тогава трябва да се привлекат специалисти. Обикновено болничните каси и социалните служби плащат разноските в признатите клиники за лечение от наркоманията. В Германия има различни лечебни заведения, трябва само да се премисли на кое от тях пациентът най-добре ще отговаря. Не съществува патентната наркотична терапия за всички. При дълговременната терапия трябва да се смята с време най-малко от една до две години. Грижите след това са дори още по-важни от клиничната терапия.
Приемането на наркотици има ли някакво значение също и за съществуването след смъртта?
Сигурно както всичко, което ние вършим и мислим тук на Земята. Не би трябвало да се говори за вина. При всеки човешката съдба се разгръща индивидуално. Чрез дрогата тялото се ограбва като че ли от някакъв вампир, чрез което прекалено рано се изчерпват жизнените сили. По този начин човек остарява по-бързо, но същевременно не се развива правилно. Развитието на аза се задържа, поощрява се душевния егоизъм. Създава се един вид „вживотиняване“, живот в постоянно търсене на „храна“. Какво става след смъртта не зная, но сведения от хора, преживяли клинична смърт, показват, че има индивидуален живот след смъртта. Може да се предположи, че би трябвало да е мъчение, да се желае нещо, което поради липсата на тялото и на веществото не може да се удовлетвори.
Как да изтръгнем днес децата от душевната изолация?
Само ако отношенията от детето към родителите и от децата към учителите, съответно обратното, станат по-интензивни. Днес децата израстват със страх от и за света, страхуват се да пораснат. Нравоучения не помагат, те трябва да виждат положителни събития и да могат да участват в тях, да имат съзнателно отношение към природата и околната среда, смислено ритмично протичане на деня, съзнателно изживяване на смяната на годишните времена и свързаните с това празници. Аз познавам цели класове, които заедно с учителя си извършват съзнателни действия за опазване на природната среда, като например прочистват гори или разчистват коритото на някой поток. Това създава приоритети и дава душевна стабилност. Едно дете е изпълнено с ангажимент, понеже още вярва в доброто. Днес наистина липсват положителни образци.
Щом говорите за картини, на това място имам един въпрос относно гледането на телевизия. Днес вече се говори за картиномания и телевизорът се определя като „наркотикът в дневната стая“. Може ли гледането на телевизия да стане един наркотик?
По принцип всичко, което отвлича от собствената активност и отслабва волевите сили може да се превърне в наркотик. Разликата между легалност и нелегалност е произволна. Човек може така да попадне под влиянието на играенето, на пазаруването и дори на работенето, че да може да се говори за мания, понеже това поробва човека. Проблемът с телевизията би трябвало да се разгледа по-изчерпателно. За сега само толкова: Колкото повече картини се поемат, толкова повече се засилва гладът за следващи картини. Появява се едно „картино-затлъстяване“, което се натрупва в подсъзнанието на душевността.
На всеки седем години нашето тяло се регенерира, в известен смисъл клетките се подновяват, но картините остават и определят нашето основно настроение. Картини с разрушително съдържание са като бактериите; те постепенно разрушават душевността, а след това и тялото. Срещу това могат да се поставят здравословни картини от света и примери за подражание, които се намират например в приказките и др., и в истинското изкуство. Извънредно важно за децата е да се запазят силите на фантазията им. Гледането на телевизия всъщност е като вид хипноза, то поощрява изравняването на съзнанието и прави душевните сили механични.
Днешното консумиране на дроги един досега несъществуващ проблем ли е?
По този начин, също и по отношение на самите дроги, ранното консумиране и широкото им разпространение положително „да”. Но още на края на Средновековието, с разпадането на социалния ред, се появява връзка между епидемиите и пристрастяването (Seuche + Sucht). Това тогава бяха алкохолизвът и чумата. Днес на дневен ред са наркотиците и СПИН-ът. В очите се набива известна паралелност.
Има ли взаимовръзки между различните поколения - също и по отношение на обществените предпоставки - и пристрастяването?
Човекът не е изолирано същество във времето и пространството. От предците се наследяват добри и лоши качества, които често могат да изплуват на преден план чак след няколко поколения. Душевно-духовно-социалното отравяне на много хора през световните войни и по времето на националсоциализма сигурно няма да остане без последствия за по-късните поколения и особено когато то не е осмислено съзнателно, а просто само е подтиснато. Осъзнаят ли се тези отровни сили, тогава ще бъдат обезсилени. Ако и тези неща от 1945г. външно да са изчезнали, то този разрушителен процес прониква и действа по-нататък в колективното съзнание на хората. Душата и светът днес не си съответстват повече и трябва да бъдат лекувани със съвсем други сили.
Какво значение играе религията като профилактика срещу дрогите в детска и младежка възраст?
Човекът не е само земно телесно-материално същество, а е едно същество с душа и дух. Днес във всички области господства материализмът, който основно разглежда само физическия аспект на човека. Но ние още от малки се нуждаем от душевна и духовна храна, а това са изкуството и религията. Чрез религията човек се чувства отговорен не само пред самия себе си, но и пред света, понеже вярва в по-висши закони. Истинската религия е една съществена помощ и закрила пред това, което напира отвън. В атеизма и нихилизма трябва да се търсят корените на саморазрушението. Днес при разглеждането на хероиновата проблематика често се говори за „обърнатата опиумна война“. Какво да се разбира под това? През 18-19 век Европа - особено Англия - в известен смисъл натрапи на китайците опиума и чрез това стана много богата. Наркоманията и парите са тясно свързани. През 20 век китайците в чужбина и техните синдикати обърнаха нещата. Но има още една трагична взаимовръзка: оръжието и гешефтът с дрогите, като представители на техниката и опиянението. И двата са разрушителни потенциали, единият разрушава тялото, другият - душата.
Има ли и други корени на масивната консумация на наркотиците през 20 век?
Това, което беше открито през 19 век (морфина, кокаина, хероина, инжекциите и др.) през 20 век, всъщност „отровеното столетие“, доведе до интензивен разцвет. Още преди и по време на световните войни се консумираха наркотици и от известни хора на науката и изкуството. Последните преди всичко направиха дрогите популярни. През последната третина на 20 век, през шестдесетте години, започна същинската наркотична епидемия. Паролата беше: Разширение на съзнанието. Това преди всичко се отнася до хипи-движението. От Америка се достави необходимата идеология. Това беше времето на вътрешното преобразуване, което се обхвана от дрогите, като подражание на прогресивния дух. Днес повикът за разширяване на съзнанието е заглъхнал и е останало само голото самообграждане и изолиране от външния свят и „надрусването“.
Какво въздействие имат дрогите върху душевността?
Безброй хора не се дирижират повече отвътре, а вече само отвън подобно на марионетка. Генерално би могло да се каже: Мисленето се обсебва, чувстването загубва равновесието, а волята се разрушава. Тук се намира и терапевтичната задача: как мисленето, чувстването и волята могат да бъдат хармонизирани и отново свързани със света?
Следва!