Пророчеството на Рудолф Щайнер за бъдещето, въплътено в идеите му за Валдорфската педагогика (втора част)

Submitted by admin 2 on Пон., 13/11/2017 - 09:45
Валдорфска педагогика

Във втората част, посветена на Валдорфската педагогика и нейната лечебна мисия за сегашната епоха и бъдещите времена, ще представим ценни извадки от книгата на д-р Олаф Кооб „Наркотична консултация... Нови подходи за терапия”, както и от книгата на Рудолф Щайнер „Педагогическо изкуство”, като акцентираме на основните седемгодишни възрастови периоди и общопедагогическите принципи, които Щайнер въвежда в своята педагогика.

„Методите, които ние прилагаме, действително ще се различават от онези, които са били съблюдавани досега, не защото искаме да въведем от своенравие нещо ново и различно, а защото ще трябва да разберем от задачите на нашата особена епоха как ще трябва да протича обучението на човечеството, ако то трябва да отговори в бъдеще на импулсите на развитието…”

д-р Рудолф Щайнер

Знаем от Антропософия, че душата избира конкретна родителска двойка, в която да се инкарнира, приемайки наследствените характеристики от нея, както и носейки като собствен астрален и етерен „багаж” кармичните задачи, които стоят пред нея в новата й инкарнация. В тази посока на идеите, както родителската двойка е избор на душата, също така в течението на трите предстоящи житейски периода от по 7 год. е предопределен от душата избор в каква среда на обучение и възпитание ще попадне. Щайнер казва, че между учителя и неговите ученици има кармична предопределеност да се срещнат в тази инкарнация именно в ситуацията ученици-педагози.

В пръвия седемгодишен период 0-7 год. се ражда за земен живот физическото тяло. То продължава своето развитие в течение на следващите периоди. Другите три тела постепенно „слизат” на Земята и напълно се обособяват от Духовния свят, като по този начин през периода 7-14 год. се „ражда” етерното тяло, през периода 14-21 год. се „ражда” астралното тяло, а около 20-21 год. възраст се инкарнира напълно Аза или Духовното тяло. Азът „проговаря” в детето още от около неговата трета годинка, после във възрастта на Рубикон – около 9 год., но изцяло той навлиза в другите три тела на човешкото същество около 20-21 год.

Общопедагогическите идеи, както и предложените конкретни методи от Рудолф Щайнер, целят да се стъпи на здравословното, което би трябвало да се развива на основата на истинското духовно-душевно познание на човешкото същество.

Периодът 0 – 7 год.

 

Валдорфска педагогика

 

  • ...Майчиното мляко е един жизнен поток, протичащ от майката към детето и е сроден с цялата вътрешна организация на детето. Чрез своите вътрешни сили и състав на веществата, този поток осигурява постепенното слизане към Земята и правилното изграждане на мозъка и костите, с които тогава детето може душевно-физически стабилно да застане върху земната твърд.
  • Създаване на ритмичен хранителен режим, както и изобщо ритмичност в живота на детето на всяко ниво – подреждане на кътчета на четирите сезона – външната природа става част от нас /ритмичността е основен принцип за развитие на жизнеспособно етерно тяло/. През този период детето удовлетворява душата си само чрез тялото си и своята физическа сетивност, едва по-късно правилното и здравословното е да удовлетворява душевното независимо от телесното.
  • Детето живее изцяло подражавайки на света, затова то се нуждае от истинни картини-образци под формата на отношения, преживявания, контакти, дейности, които да идват от света към него. Родителите и най-близкото му обкръжение и среда, както и първият учител в детската градина, са ключови фигури. Детето е буквално един „подражателен орган”, при това изцяло незащитено още напълно от своите по-горни обвивки. Душата няма силите ясно да се диференцира от тялото Всичко попива буквално. Душата е все още извън тялото /не е напълно инкарнирана/, но и действа съвместно недиференцирано с тялото, тялото се явява неин пълен изразител. Душевно-физическото директно въздейства върху физическото развитие и укрепване, както и върху органообразуването. Сега се създава основата за отвореност и дълбоко доверие към света.
  • Детето трябва да е заобиколено от нежност, човешка топлина, душевна чистота, естествени природни материали, да няма ъгли в стаите, повече кръгловатост и заобленост във всичко – играчки, дома, воали, мекота. Детето все още е много силно душевно свързано с Духовния свят и душата има нужда от нежен преход между двата свята.
  • Приказки, разкази, игри, които да носят радост, светлина, доброта, защото тези одушевени картини са храна за детската душа.
  • Ако всичко това липсва, ако се започне още от тази възраст ранно интелектуализиране, се въздейства директно върху органообразуването, както и се осакатява преждевременно детската душевност, а също и етерното тяло идва реално неспособно да формира здраво физическо тяло, както и оказва влияние по-нататък в развитието на човешкия живот по отношение на здраве и болест.
  • Ако през първото седемлетие поради различни шокови изживявания и липси душевните сили не се еманципират правилно от физиката, човек остава като затворник в областта на органично-душевната връзка от първото седемлетие. Това по-късно се проявява, като той се опитва да задоволи своя объркан душевен живот с външни заместители: с мания за купуване или средства за наслада. Това конкретно казано значи: Неговата душевност не може да се откъсне и стане независима от обмяната на веществата, а познава само физическо-сетивното задоволяване, което е нормално само за първите седем години.
  • Да подкрепяме външни движения – плуване, екскурзии сред природата, колело и др.; да подкрепяме развитие и на вътрешните душевни движения с одушевени картини. Важно е с какви вътрешни картини слиза душата на детето на Земята? /ангели, душата още живее свързана с Духовния свят, нужен й е преход/ - картини от приказки и митове, които създават в детето усещането за вътрешна стабилност и последователонст между „горе” и „долу”. Душата е все още свързана с онова „горе”, то е вътрешната картина у детето, следователно е нужно да търсим синхрон между онова, което е вътре в детето в този период и онова, което то възприема отвън като картини, образи, чистота на отношенията и т.н.
  • Да вкусват, миришат, докосват, хващат с доверие света и конкретното в него, с неговите нежни и естествени аромати, вкусове и повърхности.

 

Периодът 7 – 14 год.

 

Валдорфска педагогика

 

  • Наследеното от родителите, но преобразувано от детето земно тяло постепенно се индивидуализира и консолидира. Вторите зъби са външният израз, че е приключило телесното узряване (не растежът) и сега могат да се проявяват и развиват нови способности…
  • Жизнените сили, които преди това са били ангажирани в изграждането на органите, сега се поставят на разположение на мисленето, спомнянето и ученето, както и на душевния растеж и вътрешното израстване. Младият човек вече започва душевно да се разпростира в света. Протичащият някога в органите живот сега се преобразява в изливащ се навън душевен живот.
  • Сега детето има нужда от „обичан авторитет“, уважение и признание към мъдростта и жизнената опитност, твърда вяра в хората.
  • През възрастта между седем и четиринадесет години се сменят интересът към света и интересът към себе си, също както вдишването и издишването. Този присъщ на правилния душевен живот процес на отдаване на света и обръщане към себе си, изливане навън и прибиране навътре, отваряне и затваряне в себе си, би трябвало да се редува в своята ритмична смяна.
  • Душата става силна, чрез вярата в нещо възвишено. Ако тя не го намери в света чрез своето доверие и респект към уважаван човек, към образи и герои от литературата и изкуството, а светът действа само чрез мъртвия си интелект, а не душевно развиващо, младият човек развива слаби душевни сили, търсене по-нататък на съмнителни авторитети и кумири.
  • Както през първите седем години жизнените сили в детския организъм осигуряват растежа и регенерирането, като черпят от космичните картини-образци, чийто отглас все още е в детската душа, така след тяхното преобразяване в интелектуални, жизнените силите трябва да бъдат запазени и захранвани с подходящи картини. Нужно е мъртвите, абстрактни представи да бъдат изпълнени с душевно съдържание, което въодушевява и развива вътрешния живот. Изкуствата имат голяма роля в този период.
  • Основни настроения на младия човек: уважение и доверие към обичан авторитет. Авторитет е нужно да има правилния подход към младия човек – честност, уважение, да бъде пример за подражание, да е готов на самокритика, чувство за хумор, да се излезе от щампите, да се възприема младият човек като индивидуалност и се отчитат индивидуалните му особености. Да се търсят образи с пълноценно идейно съдържание, да се развива вярата в доброто, в света и в човека. Не натрапен морал под формата на морализаторстване и налагане, а пример, който да се осмисли и се приеме от младия човек като вътрешна опитност на душата. Тогава се превръща по естествен начин в импулс за външно следване.
  • Азът се проявява като самосъзнание около третата година. Около деветата година има още един акцент в проявата на тази вътрешна същност. Постепенно се формира азовата организация, чийто апогей ще бъде около 20-21 год., когато младият човек би трябвало да е овладял напълно и индивидуализирал своето същество, чрез Аза по адекватен начин. Така светът и физическото тяло стават инструменти на Азовата организация, на личността. Азът участва активно в личността, чрез нейния душевен живот /мислене, чувстване, воля/, и в света – чрез външните си прояви.
  • Периодът около деветата година! Децата изведнъж стават по-сериозни, по-тихи, и обърнати към себе си. Ние картинно бихме могли да сравним човешката индивидуалност със слънце, което седем години свети от небето и сега слиза на Земята в тялото, навлиза дълбоко в обмяната на веществата, и се вплита в земните събития: Подготвя се земната зрялост.
  • Настъпва естествена закономерна еманципация на индивидуалното азово самосъзнание, на душевната сърцевина, от външния телесно-душевен околен свят, който се налага да бъде надянат като дреха, за да стане по-късно част от самия човек. Двете части обаче могат да тръгнат по различни пътища и причината за голяма част от нашите душевни болки лежи в тази дисхармония между „външната организация“ и вътрешната същност и изживяване.
  • Да се вземат под внимание индивидуалните предпочитания на детето и да се поощри това, което то носи в себе си, а не да се налагат родителски амбиции.
  • Да се прилагат съответни на човека, а не теоретични възпитание и обучение, трябва да се ориентират към детето и подобно на „лечение“, да помогнат тялото и душевността да се развият правилно и здравословно, съответно на вътрешната същност на човека, за да не бъдат по-късно пречки за аза, който иска да се прояви и разгърне в своята азова инициативност, когато вече изплуват собствени възгледи и дори морални импулси.
  • Детето започва да чувства вътрешното си израстване и да осъзнава своята отделеност от света. Душевността започва да се разширява. Изказват се заключения, защитават се идеали, без детето да има жизнена опитност. Но всичко това е необходимо за правилното оформяне на душата.
  • Във времето на пубертета се полага жизнената основа на индивидуалните душевни сили. Интелектуализира ли се душата прекалено рано, то нейните сили не могат да се разгърнат правилно. Душевните сили, които не могат правилно да се насочат и впишат в света, се обръщат навътре и вътрешно експлоадират.
  • Да се импулсира вътрешното раздвижване на душевните сили, както и външното физическо движение, за да се избегнат душевната ленност и физическата отпуснатост.
  • Саморазрушението идва от един силен аз, който пристъпва срещу собствените си обвивки и изпитва разкъсването на връзката между тялото и душата.
  • Идеалите да бъдат подкрепяни.
  • Юношите навлизат в света на собствения пол и го изживяват съзнателно чрез промените, които се случват с тялото им. Раждат се копнежите, мечтите, чувствата, насочени към „другия”. При мъжкия пол азът по-силно се дистанцира от душевността. Като следствие от това, настъпва разделение между вътре и вън, между мислене и чувстване. При женския пол се установява по-силна идентификация между аза и душата. Мисленето и чувстването са по-подвижни, като чувстването надделява.

Периодът 14 – 21 год.

 

Валдорфска педагогика

 

  • Този период стои под знака на осъществяването на идеали и душевна подготовка за раждането на аза. В това седемлетие се показват, макар понякога само загатнати, слабостите на предишното възпитание и душевните едностранчивости. Педагогическият мотив сега е свободното създаване на преценки. Космически младежът навлиза във „времето на Венера“, знакът на красотата, на въодушевлението, романтиката и на любовта - не само сексуалността.
  • Мечтаенето често е много по-важно от реалността... Разривът между вътре и вън сега се усеща още по-съзнателно и се търси изгубения рай на детството. Ако младият човек сега не намери пътя към живота, често остава заседнал в собствените си чувства и си търси среда, където може да забрави своята сурова действителност.
  • Понеже възрастните не могат да му дадат съответстващото му, младежът търси присъединяване към себеподобните си. Тук се проявява неопределеното усещане за принадлежност, една „групова душа“, където и без думи съществува разбиране.
  • В този стадий възрастните често реагират с отрицателна паника или се опитват да интимничат, което обаче дълбоко отблъсва младежите, защото те всъщност търсят един авторитет.
  • От това вътрешно и външно отшелничество тогава израства ужас, който произлиза от празнотата: Ужасът пред живота, големият отказ и дезилюзиониране, опиването и желанието да се остане глух спрямо изискванията на живота. Какво могат тук да помогнат фразите за „хубавия живот“, кариерата и бъдещия собствен дом, щом Земята не се акцептира и няма никой, за когото се струва да се живее? Можем ли ние възрастните да си представим, какво става в душата на един младеж, когато е изправен пред катастрофалната ситуация, в която се намира нашият свят, без подкрепата на оздравяващи и противодействащи картини?
  • Всяко пристрастяване към наркотиците и всяко отказване на храната е тенденция на опит за бягство от тялото, един „таен копнеж към завръщане у дома...“ Най-големият враг на младежите през третото седемлетие е съмнението.
  • Сега те вече трябва да достигнат до правилни собствени преценки, след като са тръгнали от заложеното в тях доверие към света и са преминали през ръководството на един любим авторитет. Ако азът не се свърже както трябва със своята среда, отредена му от съдбата, то младежът за през целия си живот засяда в своите собствени „украсени чувства“. Той пубертира цял живот. Противоречието между чувство и външно събитие се задълбочава, докато здравословното за самочувствието на човека е, в мисленето и в чувстването му да се създаде хармония между него и света. Вътрешните усещания стават единствения мащаб за ценност, поражда се нарцистичен характер.
  • Даде ли му се истинската душевна и духовна храна, младежът остава душевно и физически здрав. Ако приемем, че човек може да остане здрав само ако в своята душа живее съответно на външния живот, то можем да представим още сега двата стълба на една рационална противонаркотична терапия: Те са социално вътрешно пространство, закрилящата обвивка на общността и дейност в света чрез определена работа.
  • Такива едностранчиви феномени могат да бъдат предотвратени само чрез грижата за пълноценни душевно-идейни съдържания и истински интерес към младежите. Към това принадлежи примерно посещение на театър, задружно музициране или посещение на различни културни мероприятия. Много млади хора се чувстват неразбрани от родителите и учителите, и поставени под натиска за постижения.
  • На тази опасна едностранчивост ние трябва да поставим насреща нещо, което отговаря на нуждата на младежите от задружни изживявания и приключения. Това създава доверие и ангажира душата по-дълбоко, отколкото абстрактното учене.
  • Учителят днес отново сам трябва да възприеме живи идеи. Това разбира се може да се осъществи само където учителската колегия не е „атомизирана“, държи се сплотено и притежава стремеж да подготви младите хора от дадения клас за особени задачи, това означава да индивидуализира специфичните способности. Трябва да се подготвят истински съподвижници на нас възрастните - млади „духовни рицари“, които са готови да се ангажират в името на доброто. Кой млад човек не иска това? В това отношение в училището трябва повече да се очаква и изисква от младите хора.
  • Не една абстрактна методика, а ориентирана към човека педагогика, каквато е валдорфовата педагогика, е идеално подходяща да се съобрази с гореописаните степени на развитието и да предостави на външното и вътрешното разгръщане необходимото време за узряване, за да може индивидуалността свободно да се прояви около двадесетата година. Така педагогиката ще се превърне в медицина. Това означава чрез определени методи на обучение да се развият душевни способности и да се коригират определени едностранчивости.
  • Донесените способности не могат правилно да се изявят, те се появяват окарикатурени поради това, че прекалено рано се извършва едно интелектуализиране, едно „бетониране“ и чрез това започва един ранен склерозиращ душевен процес. Интелектуалността е подходяща за човека едва от осемнадесет-деветнадесет годишна възраст, така че днес всъщност би трябвало човек да се роди не като дете, а като осемнадесетгодишен. Вътрешното и външното развитие протичат по различни пътища: Вътрешно човек бива откъснат от света, а външно става един „практически революционер“. Ние всички чувстваме, че чрез съвременното възпитание нашият вътрешен човек изобщо не може да се прояви навън, изпълнени със страх ние се нагаждаме на външното и по-късно в брака, когато трябва да се преклоним пред известен натиск, започват депресиите, „тъмната нощ на душата“. Натрапената отвън „интелектуална дреха“ много рано прави младежите стари - за това допринася и работата с компютъра - така че днешната педагогика има за задача, „да върне на децата тяхното детство“ (Р. Щайнер).

 

Валдорфска педагогика

Общопедагогически принципи

  • Като цяло обучението на човечеството трябва да отговаря на импулсите на развитието, които са му дадени някога от общия световен ред. /тук Щ. има предвид с израза „общия световен ред” еволюционните ни задачи от гл.т. на Духовната наука!/
  • Обучението трябва да е насочено към хармонизирането на духовно-душевния с физическо-телесния човек, или на „горния” с „долния” човек.
  • Обучението да е насочено към развиване по правилен начин на душевните и физическите сили на човека, съобразно съответния период от развитието му.
  • Обучението да е насочено към развиване на индивидуалните човешки способности, които са специфични за всеки, като се опира на духовно-душевното познание на човешката природа /в противовес на стандартизирането днес!/
  • В писането и четенето, в аритметиката и в изкуството лежат трите основни импулса, които чрез своите методи, опирайки се на познанието за духовно-душевната природа на детето, води до неговото хармонизиране
  • Писането на ръкописни букви се усвоява първо, следва четенето и най-накрая печатните букви – като най-абстрактни. Ръкописните букви като форми са възникнали и се извеждат от художественото, от художественото рисуване на формите, от образи, които със своята форма дават буквата графично като цялост. В противовес днес на обучението, при което буквата влиза в детската ръчичка чрез отделните й елементи към цялостност.
  • Основен принцип в методиката на валдорфската педагогика е да се тръгне от цялото към детайлите. Това съответства на изначалната човешка природа. По същият начин и в аритметиката, напр. при действие събиране – тръгва се от целостта, от сбора, който се представя като събираеми, а не от събираемите към сбора. При действие изваждане се тръгва от остатъка в група предмети, който е взет от друга група предмети. Как е получен остатъкът – взет е от общото, и там остава еди-колко си... Така се обхваща цялото същество на детето, защото не апелираме само към неговото познание, а към неговите чувства и душевен свят. В неговия душевен свят то носи тези образи, форми, които идват от еволюционните културни епохи.
  • Основно правило – да се събужда и култивира художественото чувство у детето, защото така се събужда и раздвижва неговият душевен живот, а не само интелектуалността му. Целостта на обучението да се извежда винаги от художественото!!! Методиките да се потопят в художественото. Така напр. при писането първо се извеждат писмените форми на буквите от художественото, после печатните форми. Четенето се изгражда върху рисуването.
  • Възпитанието и обучението трябва да се превърнат в истинско изкуство. Знанието трябва да стои само в основата. Така се пробуждат жизнените сили, необходими за здравословното израстване.
  • Самият начин, по който разкриваме света на детето, от целостта към детайлите, създава у него чувството в него, че пред него стои човек, който му представя истини, така се изгражда и чувството му за уважение кам авторитета на учителя. Не е нужна изкуствената дресировка на властта в днешно време. С една дума учителят владее познанието за целостта, което представя пред детето. Днес – самото представяне на разчленената цялост и съшиването й по изкуствен начин променя погледа на децата към авторитета на учителя. Все едно тепърва ще създава цялост!!!
  • Чрез методиката да се въздейства едновременно на волята, чувстването и мисленето, а не само върху определена душевна област.
  • Волята се засилва чрез художествените и музикалните дейности.
  • Първо се рисуват пра-формите – права линия, крива линия, кръг, спирала, ъгъл, т.е. тръгва се от затворени в себе си форми, за да събудим интереса на детето към самата форма, а не дали формата имитира това или онова. Пра-формите са заложени в природата на всички нива. Приликата с външния свят трябва да просветва като нещо вторично. Онова, което ние трябва да събудим в детето е вътрешното срастване със самите форми.
  • Детето в периода 7-14 год. е нужно да придобие чувството за вътрешната закономерност. То не трябва да се събужда чрез външно подражание, а чрез изживяване и срастване със самите форми по един вътрешен начин. /човешкото тяло съдържа в себе си тези пра-форми!/
  • Още от 3-4 год. детето по естествен начин иска да внесе своята телесност в света чрез танцувалното, чрез музикалния ритъм, то носи със себе си една вътрешна музикална способност /ами нали душата всъщност „танцува” в Космоса сред сферите!!! /. Чрез педагогическата евритмия се подпомага тази връзка. Преодолява се тежестта, която крайниците донасят със себе си.
  • В периода на смяна на зъбите – оформят се постепенно музикално настроеното ухо, пластично хармонизираното око като се работи художествено-пластично или музикално. Сетивата, т.е. нервно-сетивния човек, се „захранва” чрез работата с изкуства. По този начин здравословно се внасят усещания в интелектуалното, като се включва целият човек, а не само главата му да се засипва със сухите, интелектуални познания. Т.е. знанието влиза чрез художественото.
  • Ако с главата се извършват правилните възпитателни и учебни процедури, ще служим най-добре на растящия организъм, т.е. на физическото и етерното тяло. На главата са разположени най-много сетива, т.е. именно от това как ще обгрижваме възпитателно и учебно нервно-сетивната система /дали по пътя на интелектуализма или чрез методи, съобразени с духовно-душевната природа на детето/, зависи какво ще навлезе отгоре-надолу в дълбочина на целия човешки организъм.
  • Азът и Астралното тяло се формират в обратна посока, отдолу-нагоре. Затова още от възрастта 3-4 год. можем чрез педагогическа евритмия да се вкара правилно азово усещане на детето за същността му.
  • Учителят да разказва приказки и легенди, а не да чете, и нашият разказ да идва от нашето собствено вътрешно настроение, което детето чувства с цялото си тяло. Едва от чувствата му, от астралното тяло нагоре, към главата тръгва разбирането на чутото, т.е. разбирането идва след предизвиканите чувства. Важно е не първо да въздействаме логически, а да раздвижим чрез художественото целия човек и от само себе си по-късно детето да стигне до разбирането.
  • Учителят трябва да въздейства чрез своята цялостна свързаност с децата, чрез вътрешната ни връзка да пробудим в детото от собствената му същност да възникне интерес. Ние, и нашата свързаност с детето, е мостът, по който ще мине детската душа от чувствата, които сме предизвикали, към разбирането.
  • Ако работим само с едно дете, то е ясно – само трябва да го обичаме, и да правим с любов нещата. Ако работим с цял клас ние самите трябва да сме завладяни от нещата, които правим с децата, т.е. ние да сме във вътрешно съгласие и да изпитваме въодушевление, сякаш откриваме чудо, с това, на което учим децата – детето пред нас е едно загадъчно творение на Космоса! Такова чувство ние трябва да имаме към децата.
  • Да не насочваме децата само към това, което в момента могат да разберат, а винаги да остававяме в тях нещо, което ще разберат по-късно. Защото едно възпитание става живо едва когато човек става носител на поетото известно време в себе си и го извиква след време отново на повърхността. /много важен принцип за втория период – тогава можем да влеем в детската душа много неща, които ще бъдат разбрани от децата по-късно/
  • Чрез пластично-изобразителното работим върху развитието на индивидуалността ва детето, а чрез музикално-поетичното работим по посока на неговата социализация. Когато човек пее той дава израз на най-значимата мъдрост, от която светът е изграден.
  • Навън сред природата ние представяме пред детето нейния цялостен образ, вътре в учебната стая ние можем да я „раздробим”, за да я изучим.
  • Основен принцип е във всички периоди да се работи с ритъма на всички нива – като природна цикличност, като ежедневен, седмичен, месечен, годишен ритъм и т.н.
  • Учителят до 8 клас е с децата, за да може ритмично да се връща на определени мотиви в обучението. По този начин самият учител с душевната си връзка с децата става част от ритъма на живота им.
  • Щайнер дава в кои възрастови периоди с кои дисциплини е здравословно да се започне и то с определени, съобразени със съответния етап от духовноздушевното развитие на децата, което коренно се различава от това, което се случва в образователната система в световен мащаб.

Следва!

Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/221

Подготви: Дорина Василева