Пророчеството на Рудолф Щайнер за бъдещето, въплътено в идеите му за Валдорфската педагогика (първа част)

Submitted by admin 2 on Нед., 12/11/2017 - 12:45
Валдорфско училище

Тази статия се явява първа въвеждаща част към друга статия, чийто превод ще се осъществи до броени дни - "Кой, как и защо похити името "Валдорф"? Смъртта и възкръсването на Валдорфската педагогика в 21 век", с автор И.Г.Фишман, изключително актуална статия, представена в края на септември тази година.  Статията касае подмяната днес на истинските принципи, идеи, идеали, представени от Рудолф Щайнер преди век в педагогическата сфера, с една единствена цел - да пробуди човечеството, в лицето на учители, родители, духовно-будни и честни хора. Кой, как и защо би искал да похити душите на поколения деца, на поколения родители и педагози, на поколения от спящи и сънуващи своя реален живот хора, преобръщайки завещаните ни ценности...

В "Педагогическо изкуство" Р.Щайнер казва следното: "Културата ще става все по-нездравословна и човечеството ще трябва да превръща педагогическия процес все повече в оздравителен процес срещу онова, което разболява в околната среда."

Пак там, в шеста лекция, той се обръща към бъдещите учители с думите: "Вие ще трябва да станете не само възпитатели и учители във валдорфското училище, но ако всичко върви по правилния начин, ще трябва да станете и защитници на цялата система на валдорфското училище. Тъй като вие ще знаете много по-добре какво всъщност цели валдорфското училище, отколкото може да бъде обяснено на по-близкия или по-далечен свят. Но за да можете да бъдете в пълния смисъл защитници на онова, което се цели с валдорфското училище, а чрез него и за всеобщата духовна култура, ще трябва да сте и в състояние да водите тази защита срещу схващанията на съвремието ни, когато тези схващания се появяват като вражески или дори само като възражения..."

Какво ни казва всъщност Рудолф Щайнер с горните две извадки?! Казва ни, че предстоят времена, в които педагогическият процес ще се изправи срещу разрушителните сили на материалистичната култура, която ни залива и поглъща поколение след поколение. Казва ни също, че това противодействие вътре в човечеството е естествено и именно като "правилен начин" предизвиква срещу това разрушение да се изправи и да набере сили валдорфското движение чрез всеки учител в малкото селище, в градовете, в държавите, в света, за да застанат като силен отпор срещу стихиите на силите, които се изправят в еволюционния път на човешкото същество и поколения. Злото като обективно по своя характер се превръща в субект на цялата ни епоха, на бъдещето ни - то е нужно да бъде отблъснато чрез просветляването с идеите, които ни дава една педагогика. За тази цел валдорфският учител е нужно да бъде не само осъзнат, но и да бъде просветлен за тези големи надежди, които Щайнер влага в цялата валдорфска педагогика. Говорим не за дете, за клас деца, говорим за поколения напред! Кой има интерес тогава да бъдат подменяни валдорфските ценности, т.е. Щайнеровата философия?

Но нека да погледнем по буден начин накратко към онова, което ни завещава той с неговия поглед в бъдещето, с огромното му човеколюбие, с надеждата и вярата, че ще устоим, и най-вече, че ще имаме силата да се въз-правим! Толкова топлина се чувства в думите му към първите валдорфски учители, толкова силна вяра и упование в истинността на всяка негова мисъл, дума, идея...!

* * *

Първото свободно Валдорфско училище отваря своите врати през 1919 г. в Щутгарт. По покана на цигарения фабрикант Емил Молт, Р. Щайнер изнася лекция пред работниците в неговата фабрика „Валдорф-Астория”. Това са години, в които много мислещи хора са се съмнявали дали старите принципи са способни да помогнат за разрешаването на социалните и културни проблеми на деня. Така индустриалецът Емил Молт предлага на д-р Рудолф Щайнер да създаде нова форма на училище за децата на работниците. Съзнавайки, че способността за приемане и оценяване на нови идеи, така слабо развита сред човечеството, не може да бъде подобрена от самосебе си, Рудолф Щайнер приема да използва възможността да покаже как програмата и методите на преподаване могат да спомогнат за най-добро развиване на ясна мисъл, будни чувства и силна воля. Така през 1919 год. отваря врати първото Щайнерово Валдорфско училище. През 1930 год. нацистите затварят всички валдорфски училища в Германия, отворени са отново през 1945 год. През 70-те години на 20-ти век валдорфските училища се развиват експлозивно в цял свят, за да достигнат до повече от 3500 детски градини, училища и институти в над 80 страни в момента.

Валдорфската педагогическа система е доказала своята полезност във времето. Известни личности по цял свят, работещи днес в различни сфери на живота, са били нейни възпитаници, както и днес много известни личности оценяват качествата й и желаят техните деца да се развиват в нея. В Интернет има огромен списък с имена на валдорфски възпитаници, днес вече възрастни хора, които са развили своя потенциал в областта на политиката, културата, изкуствата, науката. Интересно е изследването на американеца Steven Prouty /психолог, консултант, терапевт, музикант/. В своя труд в областта на когнитивната невронаука /”Waldorf Intelligence”/, като асистент на първи и втори клас във Валдорфско училище, достига до важни научни заключения за връзката между характерните за валдорфския модел особености /ангажираното въображение, движението, художественото и музикално развитие, придобиването на социо-културни познания, чрез живото участие в тях, уважението към света на природата, самата заобикаляща учебна среда и атмосфера, моментът на интелектуалното откривателство, отношението на разбиране, доверие и свързаност между дете, учител и родители/ и способността на някои мозъчни структури пластично да се променят и развиват в течение на целия живот, нещо което през по-голямата част на 20-ти век беше отречено – смяташе се, че след определен период човешкият мозък спира да се развива. Но практически самата човешка памет, процесите на учене и възстановяването след мозъчни травми, както и фактът, че специфични особености на преподаване, обучение и развитие също влияят, говорят за други, неизследвани възможности на нашия мозък, а в тази посока - и на човешкото развитие.

 

Валдорфско училище

 

Валдорфската педагогика не само обучава децата, но и ги възпитава /но не чрез „забележка” в бележника, порицание пред съучениците или пред Педагогическия съвет, или преместване в друг клас или училище/. В нея детето е личност и индивидуалност. То учи чрез участието си в живия живот, който му се разкрива чрез самия учител. Това говори за коренно различна подготовка, развитие, саморазвитие, свобода на творческа изява, буквално всеки ден, всеки учебен час, на този педагог. Ролята на родителя и на общността дете – учител - родител в този процес е много важна. Това е огромната разлика с нашата образователна система, която стандартизира и обезличава децата и учителите, и като класноурочна система, и като сухи понятия, които пълнят учебниците /във Валдорфската педагогика децата сами и творчески създават своите учебници - тетрадки/. Тя е здравословна, и още бих я нарекла „морална”, по своята същност. Моралът, истинското вникване, уважение, разбиране на детето, съобразяване с нуждите на възрастта, на индивидуалността му, присъстват и са част от човешката същност на самия учител. Той „се учи” на това с всяко едно дете.

Самата философия на Валдорфската педагогика не дели децата на деца в норма, на деца с проблеми, на деца със специални нужди. Да, постъпвайки във валдорфско училище се преценява дали това дете ще се чувства по-добре във валдорфско училище за деца в норма /това е наше деление/, или в специално валдорфско училище /за деца с поведенчески и емоционални проблеми, или по социални индикации/ или в лечебнопедагогическо валдорфско училище /за деца със специални нужди/. Но философията на самата педагогика е да види в детето със специална потребност не неговото увреждане, немощ, слабост, неможене, а напротив – да подкрепи деликатно тази индивидуалност, и най-важното – да търси в нея наличните възможности, талантите, способностите. Те съществуват дори и в най-увреденото дете!

Основната характеристика на педагогиката, създадена от Рудолф Щайнер, е че в центъра на възпитанието и обучението стои човекът. Не учебното съдържание, което трябва да се преподава, не представите на възрастните за „трябва и не трябва”, не преходните нужди на обществото, а човекът като едно цялостно същество с потенциала, който той носи и който трябва да бъде развит с помощта на педагога по един възможно най-здравословен начин.

„Изграждайки педагогиката и дидактиката върху познанието на човека”, казва Рудолф Щайнер в една от лекциите си, „ние сме в състояние да прочетем в самото дете учебния план и учебните цели за отделните учебни години. Ние следваме единствено това, което ни дава самото дете. Нашата педагогика е изцяло познание на човека.” Ако възпитанието и обучението се правят наистина на основата на едно дълбоко и цялостно човекознание, ще бъдат решени много от дълбоките проблеми, в които тъне образованието ни. „Работещите във валдорфските детски градини и училища педагози, знаят, че на училище ходи целият човек, не само главата му, и помагат за разгръщането на воля, чувства и мисли, според особеностите на съответната възраст.

Малкото дете не трябва да се натоварва интелектуално по абстрактен начин, особено преди смяната на зъбите. В тази възраст не трябва да му се казва, а да му се показва, тъй като тогава то учи чрез пример и подражание, чрез действие, под формата на игра. Аритметичните действия и таблицата за умножение, например, се учат не умозрително, а чрез ритмични движения. Буквите се учат не чрез свързване на чертички и ченгелчета, които за малките са непонятни абстрактни знаци, а като се разказват приказки, в които се срещат много думи с дадената буква. След това се рисуват сцени от приказката и буквата „се разсъблича”, разкрива, постепенно от образа. Така детето се свързва цялостно, по един интересен и жив начин, а не абстрактно-механично с това, което учи. В Педагогиката на Щайнер изкуството не присъства като някакъв отделен самоцелен предмет, а е част от цялостното обучение и присъства във всички предмети. Така през цялото време се възпитават и чувствата, които в традиционната педагогика обикновено се игнорират.”/Величка Йорданова, педагог, основател на сдружение „Приятели на педагогика”/

Причинно-следственото абстрактно мислене започва да се развива след 5-ти клас, когато в детето вече са налице силите, необходими за това. И това мислене също се извежда и възпитава чрез действия, опитности и преживявания, а не абстрактномеханично. Така винаги – с един или друг акцент – в процеса на обучение се включва целият човек. По този начин се формират хармонични, себеуверени, творчески личности. Не случайно педагогиката на Рудолф Щайнер се нарича „изкуство да се възпитава”, защото при нея обучението става по пътя на възпитанието. Важни са не временните резултати, а процесът на развитие и съзряване на детето. В тези училища няма стрес, няма състезателност и борба за оценки. Всяко дете изработва в самото себе си критериите за оценка. Целта е не да се трупат знания и развиват някои отделни умения, а да се формират и развият в пълнота личностните качества на всяка една индивидуалност. А това става не само чрез трупането на интелектуални знания, но и чрез запознаването с и упражняването на различни професии и занаяти. Във валдорфските училища учениците правят напр. малки постройки, засяват и събират жито, от което сами си правят хляб, моделират с глина, коват желязо или мед, учат се на изкуството да се изразяват не само словесно, но и чрез движение, правят театър и различни проекти, музицират. Затова валдорфските възпитаници на Запад са предпочитан персонал за работа във всяка една сфера, тъй като те могат да се справят и в найтрудни ситуации, да решават по най-креативен начин сложни казуси.

 

Валдорфско училище

 

Обучението в т.нар. епохи /блокове/ също е съществен елемент на тази педагогиката. Това означава, че в продължение на 3-6 седмици по 2 часа всеки ден има занятия по един основен предмет, напр. математика, роден език или история. Останалите часове за деня са чужди езици, изкуство, евритмия. Така вниманието се съсредоточава и задълбочава върху един основен предмет, което дава възможност за цялостно и трайно свързване с него, за развиване на задълбочен интерес. След съответното за дадената възраст „засищане”, основният предмет се сменя. За него настъпва необходимото за невидимата вътрешна работа забравяне. В следващата епоха на същия основен предмет, с него се работи на ново ниво. Онези предмети и дейности, които изискват непрекъснатост /напр.езиковото обучение/, са включени във всекидневната програма. За дейност с практически характер са предвидени следобедните часове от програмата. В традиционното училище, при ежедневното сменяне на няколко основни предмета, учениците не могат да се свържат със съответното учебно съдържание и да развият задълбочен и траен интерес. Защото не временните знания и някои спорадични умения би трябвало да са цел на обучението, а формирането и развиването на индивидуалните качества и способности на личността на ученика.

Друга много съществена характеристика на тази педагогика са нагласата и настроението, с които работи възпитателят-учител. Той не „упражнява” професията, а я твори. Класният учител е универсална, енциклопедична личност. Той преподава основните предмети от 1-ви до 8-ми клас, без да следва шаблони и стандарти. Учебното съдържание е съобразено със съответната възраст, но учебниците се създават в процеса на работата със самите ученици. Методиката следва основните принципи на възпитателното изкуство, но се сътворява наново и наново от всеки един педагог, в зависимост от конкретния клас. Това е нелека, изключително творческа и отговорна задача. Затова валдорфските учители стават такива по силата на дълбок и силен импулс, подготвят се дълго, много сериозно и съзнателно, водени от основния принцип: „Детето трябва да се приема с благоговение, да се възпитава в любов и да се пуска на свобода.” /Р. Щайнер/ От това произтича и огромната им отговорност, която те носят обаче не като товар, а с благодарност. Затова работата им е изпълнена с ведрост, със спокойствие и увереност, които се предават и на възпитаниците им. Свободни хора могат да се формират от свободни личности. Затова валдорфското образование е свободно, т.е. поверено на съзнателността и отговорността на учителите.

Училищата Щайнер се самоуправляват от учителската колегия. При едно свободно образование, проникнато от съзнание за отговорността на педагозите, няма нужда от контрол и бюрокрация. На ежеседмичните учителски конференции се решават всички въпроси, касаещи живота на училището, но се отделя и специално внимание на децата с някакви проблеми. Всички солидарно се включват в решаването им. Водещо е не наказанието, а желанието да се помогне на съответното дете. И колкото и странно да изглежда, след като цялата колегия се ангажира с любов и внимание към „проблемното” дете, то преживява положителна промяна. Изучаването на децата е сърцевината за развитието на учителя и следователно, за разгръщането на програмата. Такова изучаване изисква непрекъснато разширяване и задълбочаване на нашите сили за наблюдение.

Третата страна във възпитанието и обучението на децата – родителите - също участва съзнателно и активно в този процес, сътрудничейки си с педагозите. Приемните разговори, редовните родителски срещи, посещението по домовете, създаването на съответните домашни условия, участието на родителите в управлението и в многобройните училищни празници и инициативи, не са нещо спорадично, показно и формално, а са неразделна част от живота на училището. Така и самите родители понякога могат да научат много неща за себе си, за децата си и за социалното общуване.

Обстановката в Щайнеровите детски градини и училища е изключително уютна. Мебели от естествени материали, меки лазурни цветове на помещенията /различни за всеки клас/, играчки и учебни пособия от природни материали, почти домашна обстановка както в сградата, така и в двора – всичко това създава у децата чувството за сигурност, защитеност и комфорт. А и самите те участват ежедневно в поддържането на реда и хигиената. Така развиват способност за социално общуване и чувство на отговорност за средата, в която живеят и работят. Излетите и екскурзиите имат също за цел да възпитават и развиват определени личностни качества, екологично съзнание или практическо обучение по даден предмет, напр. геология. Те се планират и организират с участието на самите ученици и някои родители.

Както във валдорфската детска градина, така и в училище, в центъра на вниманието се поставя детето с неговата неповторима индивидуалност. Сутрин класният учител посреща с ръкуване и поздрав всеки ученик, обръщайки се към него по име. Прави се сутрешен ритмичен кръг по възможност около оформен според сезона природен кът.  Чрез тази кратка подготовка за предстоящия учебен ден децата „се изчистват” от всичко, внесено отвън, създава се съответно настроение за работа, оформя се общността на класа, получава се необходимата концентрация, която в хода на деня се редува ритмично с фази на отпускане и почивка. Учебният процес във валдорфските училища не се заключава в „складиране на знания”, а в „хранене” на волята, чувствата и интелекта, като се съблюдават естествените закони във възрастовото развитието на детето и на човека като цяло. Обучението не затъва в едностранчивост, а „диша”. Знанията не се насочват само към интелекта, а се поднасят по такъв начин, че действат формиращо върху чувствата и волята на ученика. Затова цялостното обучение се оживява с различни видове изкуство: рисуване, пеене, музициране /ученически оркестри, хорови състави/, пластициране, евритмия, театър и др. педагогика прави обучението живо и творческо.

В основното училище се учи не по мисловноабстрактен начин, а конкретно образно, като се дава простор на фантазията. Например в първи клас запознаването с буквите става чрез плавен преход между рисуване с пастел и писане. На децата се разказва приказка, в която се срещат възможно повече думи, започващи с дадената буква. На черната дъска и в тетрадките се рисуват сцени и фигури от приказката, които постепенно „се разтоварват” от художествените елементи, докато се стигне до буквата. Поднесена по този начин буквата оживява, а не е някаква непонятна абстракция. Освен това е важен процесът, изживяването, което детето има напр. по време на рисуването, както и това да се работи спокойно във времето, за да могат нещата да „съзреят”, всяко дете да изпълни задачата, да усвои необходимия учебен материал според индивидуалния си темп. Учи се също така чрез действие. Напр. запознаването с числата става чрез движения и различни ритмични упражнения. Писането идва чак накрая, след като образите доведат по естествен и спокоен начин до абстрактните писмени изражения на числата. Абстрактното мислене се развива основно в гимназиалната степен, като основите за него започват да се полагат на базата на експеримента едва от 6-ти клас нагоре. До 14 годишна възраст при децата преобладава емоционалното образно мислене, затова е особено важно да се развиват детската наблюдателност и възприятия, да се събужда интерес към света и живота около тях. Те трябва да се учат да проявяват внимание и към най-незначителните на пръв поглед неща, което предизвиква в тях вълнения, емоции, развива топлина, любов, истинска заинтересованост и съпричастност. Във валдорфското училище децата ръкоделстват, изучават много занаяти, занимават се със спорт и физически труд. Творческата подвижност на тялото създава най-добрата предпоставка за вътрешната душевна подвижност. Напр. плетенето, което ангажира основно върховете на пръстите, където има много нервни окончания, свързани с дейността на мозъка, спомага за развитието на интелекта и мисленето. Чрез творческата подвижност на тялото се стимулира здравословната емоционална интелигентност. Най-важното, на което едно училище може да научи ученика, е способността за вътрешни промени, която да се запази по възможност до дълбока старост. За тази цел в началната и средна степен учениците трябва „да се хранят” основно с образи и картини, които да развиват силите, които дремят в тях като семенца, необходими за разгръщане на вътрешните душевни сили на самото дете.

Рудолф Щайнер е предвиждал програмата да въздейства хармонизиращо направо върху физическия организъм, върху телесните ритми и процеси. В този смисъл, валдорфската програма има една фундаментална терапевтична задача, която се състои в това, че прави възможно и подкрепя здравословното развитие на цялостната личност. Здраве, в този смисъл, означава динамично равновесие на силите в детето, така че да може да се свързва с другите хора и света по балансиран начин. Това също означава, че реализацията на потенциала на всяко дете се подпомага по оптимален начин. От една страна програма е универсална в своите принцип, но в същото време е динамична, гъвкава, даваща възможност да се приспособи към културните съвременни условия на всяка страна, в която тя се развива. Тя не е предписваща и канонична, а описателна и насочваща. Тя се стреми да опише къде се намират обикновено децата през различните възрасти. Свързва особените качества на отделните предмети с процесите на развитие и организира вътрешното напредване на детето по предмета в здравословна взаимовръзка.

Това е стихче, което се казва в началото на деня, който започва с учениците от цялото училище, събрани заедно, след което децата отиват в своите класове: „Аз гледам към света, в който звездите блестят! Аз гледам към света, в който слънцето грее, в който камъните отлежават, растенията растат дишайки, животните живеят чувствайки. Оттам идват добри дела, които ми дават сила да работя, да уча, да имам сигурни стъпки в живота си!"

Из "Табличното умножение и деление във Валдорфската педагогика - методи, подходи и педагогическо въздействие" - дипломна работа, защитена в СУ "Св.Кл.Охридски" през 2015 год., с автор Дорина Василева.

Книгата може да закупите тук, като средствата от нея се насочват за подпомагане на антропософски инициативи: http://www.oporabg.com/?q=node/2131

Следва!