Какво можем да намерим в новата "Кармен" на Софийската опера извън всичко изписано?

Submitted by admin 2 on Нед., 05/11/2017 - 21:43
Премиера на операта "Кармен"

Потичали са ми сълзи от филм, от театрална постановка, от концерт, обаче от опера това се случи за първи път тази вечер! Отидох на спектакъла съвсем умишлено не чела нито една статия в пресата и не чула нито едно интервю по медиите преди премиерата. За да не знам какво да очаквам! Защото след сезоните на Вагнер, за мен няма съмнение, че Пламен Карталов и неговият великолепен екип стъпка по стъпка разтварят завесата пред зрителя и всичко онова, което е очаквано и рутинно заживява свой особен и невидим живот, в който дадена фигура, даден цвят, даден символ говорят и понасят в себе си цялата дълбочина на идеите.

Операта "Кармен" не е просто опера на страстите, на изкушенията, на превратностите, на драматичната и раздираща любов! Тя е опера на пътя на човешката душа - тази душа изминава своя път през двете централни женски фигури - на Микаела и на Кармен. Това е път от девствената чистота на недокоснатостта и чистата майчина целувка по челото до изгарящата страст на мъжко-женското желание, похот, непостоянство, и в крайна сметка - предателство. Това е пътят и от бледосиньото през нежногълъбово в одеждите на Микаела до наситеното червено пурпурно при Кармен. Това са двете страни на женския израз на човешката душа. Дон Хосе и тореадорът са мъжкото й лице - пламенни, буйни, достойни, но в същия момент с огромна колебливост и ревност. Четири лица на различни достойнства и слабости на човешката душа, пълнокръвни, истински, поразяващи с дълбочината си, живи!

Хорът без лица, с маски на сцената, с черни одежди, извеждаше цялата събитийност извън конкретното време и пространство. Времето и пространството всъщност можеха да бъдат навсякъде и всякога! Те чертаеха Пътя на душата като вечност през времена и пространства! Пред нас стояха тези четири лица на човешката душа с всичките й копнежи, страхове, гняв, любовно опиянение, но и готовност да се умре в името на любовта, центрирани само върху един пурпурно червен кръгъл подиум - нищо повече. Каква по-добра сцена за толкова много дълбочина и сила от тази?! Там, на този подуим се изля всичко от тази душа, всичко на което е способна в октавата на своите чувства, копнежи и страсти.

 

Червена роза

 

Трите Мойри или трите вестителки на съдбата, облечени в сребристолунно, деликатно напомняха чрез себе си, че човешката душа върви по своя съдбовен път. Трите въжета, с които оплитаха героите бяха като съдбовните нишки, които всяка душа сама е изплела още преди да дойде тук, на Земята, и идвайки среща онези души, с които тези нишки ще се затегнат още повече или ще се разплетат. Изключително силен момент при танца с трите въжета - нишки, хвърлени в триъгълник между трите мойри. Триъгълникът е един жив духовен образ. Хорът на децата - малка група ангелчета, които в края на представлението контрастно застанаха до хора без лица - като че ли много мощно тогава се усети присъствието именно на невидимото, което тези образи носят в себе си.

Смъртта на Кармен, прободена от дон Хуан - едно успокоение за тази пламенна душа, една светлина по пътя, едно смирение във вечността, едно изстрадано умиротворение. И розата - като символ, който присъстваше на сцената през цялото време, с нея Кармен напусна земния свят, с нея душата й пое пътя между земята и небето, по достоен и рицарски начин.

И сълзите естествено потичат от очите ни, защото човек се обръща към себе си и вижда своята пламенна Кармен, своята нежна Микаела, своя чистосърдечен дон Хуан и своя безкрайно смел тореадор, вътре в себе си, в сърцето си! И разбира за пореден път колко е важно да ги познаваме, да ги обичаме, да им прощаваме, да умират в нас вътрешно и да имаме силите отново да ги възкресяваме - по-силни и по-зрели!

Благодаря за това преживяване!

Дорина Василева

Линк към снимки от премиерата: https://www.operasofia.bg/novini/item/6143-snimki-ot-parviyat-premieren-spektakal-na-karmen-3-11-2017