Д-р Олаф Кооб: спасението на дъщерята на Яир от Христос

Submitted by admin 2 on Нед., 05/11/2017 - 09:56
Апостол Лука

Евангелистът Лука, който сам е лекар, описва в евангелието една болнична история, която според мен е тясно свързана с нашата тема за пристрастяването и с негативните въздействия от страна на други личности.

В случая става въпрос за излекуването на една „кървяща“ жена и събуждането на дъщерята на Яир. Тази история може да ни послужи като „модел“ за един факт, който по-късно още по-точно ще изследваме: как дадена болест - към това принадлежи и душевното заразяване - може лично да се предаде от човек на човек. Разбира се, трябва да се има предвид, че понятието тяло не трябва да се разбира само материалистично, защото тялото винаги е одушевено и индивидуализирано, което ще рече, че е проникнато от аза.

Често при лекаря идва някой болен, който е „жертва“ на своята среда. Истинският болен, който сам се смята „здрав“, разбира се, не се появява в приемната, но често той е „вампирът“, който се храни от жизнената кръв на другия. Днес често се лекуват фалшивите - но нека някой се опита да каже на такъв „здрав“, съответно „нормален“, че той е болният и дори заразява своята среда!

В споменатата по-горе болнична история (Лука 8, 40-59) става въпрос за един стар и един по-млад човек, които не са роднини. По-старата личност, жената вече дванадесет години страда от непрекъснато кръвотечение, което очевидно с нищо не може да се спре. Същевременно в непосредствена близост с нея живее едно дванадесетгодишно дете, дъщеричката на Яир, която от рождението си, точно толкова дълго, колкото вече трае болестта на жената, непрекъснато губи от жизнената си сила, не може правилно да се развие и по това време, когато се появява Христос, тя е на смъртно легло.

 

Кървящата жена от Евангелията

 

Числото дванадесет (зодиака) насочва към тайната на физическото тяло, което носи нашата азова същност и е създадено от дванадесетте сили на зодиака (например челото се свърза с Овен, гръкляна/врата с Телец, стъпалата с Риби и т.н.). Тази болнична история насочва към тайната, че с нашето тяло ние принадлежим към целия космос. Душевно-духовно човек е индивидуализиран, но в плътта на своето тяло, той подлежи на по-висшите закони и там се вижда нещо, което е общо за цялото човечество, една свързваща хората връзка. Личното здраве винаги има нещо общо със здравните съотношения на цялото човечество.

Между жената и детето във времето на пубертета е налице дълбока човешка съдбоносна взаимовръзка. Медицински би могло да се каже, че жената има прекалено много преливащи сили в кръвта, които не могат да се овладеят от нейния аз - затова кръвта, и заедно с това чисто душевното, прелива навън. Това преливане, обаче, имаме при хистеричните явления, които удавят в емоции цялата околна среда. Това, което някой има в повече, често взима от своята околна среда, която тогава страда от недостиг. Детето притежава прекалено малко душевни - и с това жизнени сили, и във времето на пубертета е така отслабено, че всъщност трябва да умре преди започването на земната зрялост. То не може да направи крачката към своето индивидуално „душевно раждане“ и с това не иска да признае земните условия.

 

Дъщерята на Яир

 

Да помислим за проблемите на многото „бягащи днес от Земята“ младежи, които се изявяват в гладуване, самоубийство и най-различни съпротивления. Кой е изсмукал вече жизнените им сили, кой или какво живее за сметка на тяхната младост? Стоят ли така нещата, то трябва най-напред да се оздрави околната среда, това в случая се отнася за жената. Христос отдава част от собствената си сила, силата на вярата, която усилва аза на жената и така я излекува, че тя отново да може да „овладее“ кръвта си. Като посредник Христос може сега да постави на разположение на детето излишните сили на кръвта на предишната болна. Сега може да последва оздравяването, да продължи развитието, затова Той нарежда да се даде на момичето храна, което означава интимната връзка към майката Земя.

При приемните разговори в клиниките за наркотично болни често имаме пациенти, чиито майки например са били прекалено грижливи. Те стоварват своите душевни сили отчасти върху своите деца и с това затрудняват - въпреки най-добрите си намерения - тяхното индивидуално узряване. В действителност на детето с това се ограбват душевни сили, както се описва в Новия Завет. Душата на детето буквално бива задушена. Тя не може да се развива здравословно и често насила трябва да се откъсне от добронамерената прегръдка - също както мухата от пипалата на кръвосмучещия паяк. Често самоосвобождаването се придружава с коментар от страна на бащата или майката, който сигурно на всички ни е известен: „Какво ли не съм направил за теб и това е твоята благодарност!“ Не създава ли това чудовищни комплекси на вина и едно по-нататъшно засилване на душевния хаос? То основателно може да стане повод за вземане на дроги. От страна на терапевтите често са необходими невероятни усилия, за да могат да се доведат до разбиране обидените родители.

Д-р Олаф Кооб, из "Наркотична консултация... Нови пътища за терапия"