Д-р Олаф Кооб - "Спящата красавица" ("трънливата розичка") или раните в душата ни

Submitted by admin 2 on Съб., 04/11/2017 - 12:04
Братя Грим

До времето на пубертета, „грехопадението“, земната зрялост, душата е бяла и чиста. Тогава се раждат страстите, душата се свързва по-дълбоко с тялото - видимо при мутирането на гласа - егоизмът се раздвижва, сексуалността се събужда. Червената кръв се домогва до правата си, детето се превръща в трънлива розичка, ухаеща и същевременно бодлива, пълна с противоречия. Трънливата розичка не е невинното агънце както Снежанка. Тя вече е петнадесетгодишна, когато „без вина виновна“ й се случва нещастието. Нейната зла участ от една страна е предизвикана от характерното за възрастта й любопитство към „забранените неща“ - в това отношение тя е преждевременно узряла, и от друга страна - от една „наследена вина“ от страна на родителите, които въпреки големите грижи и надежди не се съобразяват в живота с „Тринадесет“ - съдбата. Тя се проявява чрез образа на тринадесетата фея като катастрофа, която обаче се обръща в добро, чрез азовата сила - дванадесетата фея: „Ти няма да умреш, а ще заспиш дотогава, докато станеш достатъчно зряла сама да се събудиш чрез силата на аза и да разбереш света в неговата истинска същност!“

В началото трънливата розичка върши правилното и разрешеното: Тя разгръща душата си и приема безгрижно света, без да се изкачи в „главата си (в кулата)“. Щом това се случва, светът й причинява такава болка, че тя потъва в безсъзнание. Навън душата показва само своята бодлива страна - страст към сухи оценки и критика, като при това сама се наранява душевно, подобно на многото принцове в приказката. Същинският свят на подрастващите е вътрешната поезия, а не „голите факти“. Без разбиране за самия себе си, човек безпомощно е предаден на света. Който твърде рано започва да живее само с преценките на главата си, ще доведе до застой вътрешното царство на душата си. Омагьосаният сън на душата може да бъде предизвикан по два начина: веднъж, когато първите срещи със света така уплашат душата, че тя се дръпне назад и се загърне с мечти и илюзии, или когато като реакция на болезнената среща със света човек сам си вкарва субстанции в кръвта, които предизвикват продължителен душевен сън. И двата фактора могат да са заложени още в ранното детство и чак във времето на пубертета да се проявят. Нека чуем как един зависим от дрогите разказва за своя наркотичен „омагьосан“ сън: „Усещанията за пространство и време бяха мощно засилени. Пространството се разду и достигна до невероятно разширение. Това обаче не ме обезпокои така, както чудовищното разтягане на времето. Изведнъж ми се струваше, че през една единствена нощ бях изживял седемдесет или сто години. Да, понякога имах чувството, че са преминали хиляда години или изобщо много дълго време, което далеч надхвърляше границите на човешките представи.“

 

Спящата красавица

 

Ако душата не се събуди и свърже по правилния начин със света според законите на развитието, трябва да чака, докато узрее собствената царска сила - нашият аз (принцът в приказките). Трънливият плет се отваря, входът се разкрива, сега трябва смело да се пристъпи. Да се получи помощ през този период само отвън, е възможно само отчасти! Както е и в приказката, където всичко трябва да започне още веднъж там, където е прекъснало, така и в живота на подрастващите, както и в наркотичната терапия, всичко пропуснато трябва да се навакса чрез интензивна съзнателна работа. Не отмъстяване на злата фея: Вината - наследена или самопредизвикана трябва да се заличи. „Не прекалено рано!“, това е предупреждението на приказката за трънливата розичка, която всъщност е красотата и наранимостта под образа на розата, като израз на душата по време на пубертета. От една страна „стъклен ковчег“ – в приказката „Снежанка” (неврастения) - като израз на много силно изолиране от света, от друга страна нараняващо „вретено“ (хистерия), - израз на много голяма чувствителност до наранимост на душата и спасение чрез съня. Едно привидно равновесие от външен и вътрешен свят, което дрогите предизвикват, като често са единственият дяволски благонадежден помощник.

Д-р Олаф Кооб, из „Наркотична консултация... Нови пътища на терапия”

  1. В оригиналния вариант на приказката, позната ни като „Спящата красавица”, заглавието е „Трънливата розичка”.
  2. Хистерия и неврастения - конституционни болестни картини, които се срещат в по-голяма или по-малка степен при голяма част от хората в смисъла, изложен от Рудолф Щайнер в „Духовна наука и медицина“, и в голяма част от лекциите му за медици. /Бел. пр./