Един ден в една антропософска клиника - втора част на интервю

Submitted by admin 2 on Вт., 24/10/2017 - 09:40
Лечебна евритмия

„Вървейки започваме упражнението (движението), минаваме през простора (ширината), ограничаваме го и кръстосваме ръцете. И сега в обратната посока, през простора и сега отново ограничаваме и кръстосваме. Чудесно. Още веднъж в стоеж. Отваряме, разширяваме и ограничаваме. Много добре. А сега бавно и леко отпускаме.“ /част от занимание по Лечебна евритмия/

* * *

„Г-н Румпф, антропософия означава – знание за човека. Кого почита свещеник Румпф, Господ или човека?“ /свещеник в болницата от Християнската общност/

„Двамата. Това не са две алтернативи.“

„А на кого се молите, след като човек е равен на Господ?“

„Не в такъв смисъл те са равни. Молим се на Господ, но това, че човек върви и той по своя път, вярвам, че всички сме съгласни днес в обществото, като погледнем собствения си житейски път, който не е завършен окончателно.“

„Поради тази ли причина вашите богослужения... “

„Да, това е противоречието (пречката/предразсъдъка). Но когато се срещнах със християнското антропософско общество разбрах, че всичко това е много важно... “

„Човек не се посвещава на Господа, а тогава кой в какво се посвещава?“

„Бог помага на човека да стане Човек. Това е едно посвещение“.

„Рудолф Щайнер е вярвал, че е имало два Исуса. Единият е бил инкарниран като Заратустра, а другият като Буда. Вие какво смятате, кой е бил Исус?“

„Това са потайности с много дълбок смисъл, които са се знаели и рисували до Ренесанса. Можем да го открием при Леонардо и други. Много интересни въпроси в историята на изкуството, които човек може да изследва. И в Библията може да намерите две родословни дървeта, които по интересен начин дават отговора на тези въпроси.“

„В този смисъл ще се съгласите с мнението на лекарите тук, че човек се преражда отново и отново?“

„Да. Това го открих като младеж, както и много други го откриват днес, още преди да се запозная с антропософията.“

„В клиниката вие помагате на хората да намерят спасение за душата си. На основата на какви принципи помагате на болните. Тук има и католически и протестантски свещеници, които помагат на хората.“

„Не бих казал, че това е нещо специфично. Аз се опитвам да бъда максимално открит и честен, доколкото е възможно за всички, които биха потърсили моята помощ. Това става с всичките разговори тук в болницата. И най-важното е да се вслушаш в думите на човека и заедно да вървите по пътя, едни труден път, какъвто е болестта.“

„Защо изкуството играе толкова важно роля при това?“

„Защото събужда творческите сили в човека, също духовния потенциал, а това е много близко до религиозността.“

„Затова искам сега да занимая малко с изкуство. Много Ви благодаря за разговора.“

* * *

 

Анорексия

 

„Добър ден, Андреас Ванестер!“

„Померенке, добър ден! Моля, заповядайте!“

„Бих искал да се запозная по отблизо с вашата арт терапия – рисуването.“

Преди всичко пациенти с психо-соматични проблеми рисуват тук или работят върху скулптури.

„Добър ден!“

„Добър ден!“

„Мисля, че ще пропусна да Ви подам ръка.“ /понеже е изцапана/

„Жалко, иначе и Вие щяхте да можете да започнете рисувате.“

„Едва тук в клиниката ли започнахте да се занимавате с рисуване.“

„Не, и преди съм рисувала, но тук е съвсем друг аспектът на рисуването.“

И какъв точно?“

„Има картини, които човек рисува не заради таланта си или някаква дарба, а защото има и такива картини, които са чисто душевни, които се пораждат от дълбините на чувствата и душата. За мен беше много интересно да го разбера, защото аз вече имах опит с рисуването.“

„Мога ли да Ви попитам каква е вашата диагноза и защо сте тук?“

„Аз съм тук заради анорексия.“

„И от кога сте тук?“

„От няколко седмици и от самото начало се занимавам с арт терапия.“

„И каква функция имаше рисуването при възвръщането на килограмите Ви?“

„Човек успява отново да намери баланса и средата, така че да може отново да усети сам себе си и да се почувства. Мисля, че това научих тук.“

„Може да се каже, че това е „храна“. Не „физическа“ храна за ядене, а „душевна“ храна.“

„Изкуството е храна за душата“

„Да точно, изкуството е храна за душата. И то много вкусна.“

„През тези седмици тук сте рисували повече от един път предполагам.“

„Да. Даже тук има няколко закачени картини.“

„Може ли да ги разгледаме?“

„Това е моята първа картина. Виждате морето е като дъска, липсва всякакво чувство. Намирам я за ужасна. И след това ако погледнем как са се развивали следващите картини и особено последните, където е акцентирано върху морската вода, която е невероятно жива и изразява много емоции.“

„Наблюдавайки, можем да разберем какъв феномен представлява болестта и това може да се види много добре от първата картина. При анорексията, тялото не е оживено/жизнено, малко е свито и в кавички казано „близко да смъртта“. Точно така изглежда и морето в първата картина. Другото в картината е живо, но морето е мъртво.“

* * *

„Максим се е родил вчера.“

„Днес ви видях отвън и ми се стори, че изглеждате доста добре, на крака.“

Сабине Браун, акушерка тук, ме доведе в родилното отделение. Младото семейство е щастливо и всички се чувстват добре. Особено важно е акушерката да може да помогне и отговори на въпроси около кърменето. С 1600 родени деца през изминалата година, клиника Филдер е отличена като болница, която стимулира кърменето.

„След като сме си във вкъщи, по какво мога да разпозная, че бебето се заситило? Колко време трябва да го държа на гърда?“

„А сега, колко време го държите?“

„Хм, Пфф, ами.. около 20-тина минути.“

„А бебето, какво прави? Заспива ли?“

„Понякога заспива, понякога не.“

„Това е обичайно в началото. След като се събудят са гладни и това лесно може да го разпознаете. С поведението си показват, че са гладни и развиват този интерес към кърменето. И е хубаво още тогава да го сложите на гърда. Това са тези първи знаци, че са гладни и е хубаво да ги използваме, за да го сложите веднага на гърда и да прекарате известно време заедно, тъй като в повечето случай докато се кърмят заспиват почти веднага.“

„А, мога ли да ви прекъсна и да Ви попитам, какво беше най-хубавото по време не раждането?“

„Детето, можеше да остане при мен и можехме само ние тримата заедно да се наслаждава на първите ни моменти. Това много ме впечатли.“

„Това беше много, много приятен момент за нас.“

„Значи, бебето не е било изкъпано веднага след раждането и повито?“

„Не, не! Прерязах пъпната връв и след това го поставиха на гърдата й.“

„Това е бил най-ценният Ви момент в живота.“

„Да, никога няма да го забравим.“

„Това първото дете ли Ви е?“

„Да!“

„Притеснявате ли се, дали ще правите всичко правилно?“

„О, да разбира се.“

 

Бебе

 

* * *

„Г-жа Мюлер, вече от няколко седмици е тук. Пациентка с анорексия. Приехме я с тегло от 32 кг, при височина от 163 см. Това е един индекс на телесната маса под 13, явно тегло под нормата и през времето тук успя много много добре да се възстанови и развие. Храненето върви изненадващо добре….“

На обед преди визитацията в отделението по психосоматика. В подробности се обсъжда напредъкът на всички пациенти. С г-жа Мюлер се запознах още при арт терапията с рисуване.

„.. ако погледнем за причината на нейното състояние, то не можем да видим някакво драматично събитие или семеен конфликт, а по скоро един вътрешен душевен конфликт по време на следването /образованието, когато емоционално се е чувствала изтощена заради прекалено много изисквания…“/

„Мога ли да попитам нещо междувременно? Човек виновен и отговорен ли е за заболяването си?“

„Думата „вина“ никога не бих я изрекъл, тъй като болестта не е нещо като наказание, за което трябва да е виновен. При болест никога не можем да говорим за вина, а по-скоро за отговорност.“

Източник: https://www.youtube.com/watch?v=havhq0dVpho

Превод: Теодоси Калудов

Следва трета /последна/ част

Първа част от интервюто: http://med.anthrobg.net/bg/node/189