Въздействието на музиката върху човек в кома от духовно-научна гледна точка

Submitted by admin 2 on Вт., 17/10/2017 - 19:26
Дете в кома

Не минава ден без да прочетем или чуем, че поредният тежък инцидент на пътя или по непредпазливост у дома, или поради други стекли се обстоятелства, са отнели човешки живот или са довели човек до състоянието на кома. Някои от тези хора се пробуждат, но други преминават Прага. Подобно е състоянието на едно дете, което пробуди моите мисли. Лекар-невролог препоръчва за неговото състояние на будна кома въздействие чрез жива музика.

Ето какво казва Любка Мюлер - практикуващ музикотерапевт, музикален педагог и преподавател по ритмика в гр.Дрезден – Германия, за тежките случаи, при които музикотерапията е дала положителни резултати: Това са случаите в интензивното отделение с пациенти в кома. Там трябва да си много сигурен какво правиш, защото болните понякога не реагират, но трябва да се борят. Случвало се е пациент да не показва никакви реакции в продължение на 2 месеца, но в резултат на постоянното въздействие с музика започва да дава признаци на живот като леко намигане, някакъв малък жест, отваряне на очите или обръщане на главата в посока на звука. Така ни дава знак, че се свързва с това, което чува. Изключително труден процес, който изисква много търпение, професионален усет, голяма наблюдателност.

От гл.т. на човешката конституция, според онова което знаем от антропософията, в процеса на сън, нашият Аз /Духовното тяло/ и нашето Астрално тяло са свързани с тънка нишка с Етерното и Физическото ни тяло. Последните две остават тук, докато Азът и Астралното тяло са в Духовния свят. "Нишката" която свързва телата е като мост между земния и Духовния свят. Там, в Духовния свят, нашите тела черпят сили, образи, картини, по време на нощните си пътувания. Именно те се впечатват благотворно в етерните ни тела и действат оздравително. Там, в Духовния свят, е светът на първообразите на изкуствата. Душата черпи сили от тях не само при нощния си сън, но и по време на живота след смъртта и ново раждане.

Комата е също сънно състояние, в което нишката между Духовния свят и земния свят или е изключително "изтъняла", или е почти напълно прекъсната. Азът на този човек, заедно с Астралното тяло, образно казано, не желаят отново да се върнат в човешкото тяло. От една страна това е решение на самата душа. Но тук, на Земята, ние сме длъжни да се борим за земния й живот... Това поражда размисли - докъде е нужна нашата намеса, и докъде трябва да се съобразим с избора на душата?! Разбира се, естественият импулс на всеки човек, на професионалиста край постелята на човека в кома, на роднините, е да върнат живота му!

Какво може да се направи, за да се подпомогне Аза да вземе решение и да се върне? Как може той да бъде "стимулиран" и "повикан" обратно тук заедно с Астралното тяло и чувствата, които да събудят отново за реален душевен живот етерното и физическото тяло, които вегетират. Ако нишката е почти напълно прекъсната - как да бъде възстановена? Етерното тяло е все още във връзка с физическото, макар и едва забележима, като го поддържа живо. Ако нишката между Аза и Астралното тяло от една страна, и Етерното и Физическото тяло, от друга страна, е прекалено изтъняла - как да бъде укрепена, така че двете тела по нея отново да бъдат „поканени” да се завърнат в „спящото” тяло?

Интересен факт е, че напр. във Валдорфските училища в сутрешния римичен кръг "събуждането" на детските тела става отдолу-нагоре, т.е. от пръстите на краката, нагоре по крайниците, до главата, обратно на стандартните практики - да раздвижим първо главата, раменете и т.н. Това не е случайно, защото при събуждане Азът и Астралното тяло навлизат първо през долните крайници. Това е добра препратка именно да стимулираме оттам най-силно жизнените сили, за да се отвори пътят за "завръщане" при човек в кома.

 

 

Свирещ ангел

 

 

Какви са възможностите да се въздейства чрез музиката? Според Рудолф Щайнер МУЗИКАТА Е ЕДИНСТВЕНОТО ИЗКУСТВО, КОЕТО В ПРОЦЕСА НА МУЗИЦИРАНЕ НИ СВЪРЗВА ДИРЕКТНО С ДУХОВНИЯ СВЯТ, И КОГАТО ТВОРИМ МУЗИКА, Я ТВОРИМ ЗАЕДНО С НЕГО. Всяко друго изкуство, макар и да има своя първообраз в Духовния свят, в самият акт на земно творчество, сетивата на твореца се стимулират най-вече от образците в самия физически свят, а тези художествени творби се явяват своеобразна негова имитация. Всички други изкуства, освен музикалното, имат образци във физическия свят. Те се опират на представите, дошли през сетивата ни, макар и идеите да имат своите праобрази в Духовния свят.

Музикалното изкуство е израз на самата човешка воля, която влиза във ваимодействие с Духовните същества. Музикалните творби трябва отново да бъдат пресъздавани и в това непрестанно пресъздаване се отразява постоянната ни връзка с Духовни същества - те живеят в звука. Първообразът на музиката се намира в Духовния свят, в който човек се потапя с Астралното и Азовото си тяло по време на сън и физическата музика е отражение на духовната действителност. В етерното тяло са запечатани тези духовни трептения. При слушане на музика или при свирене на музикален инструмент става раздвижване на запечатаното между етерното и астралното тяло. Този „спомен” се среща с реално възприетото в момента. С Астралното тяло вдишваме, а с Етерното тяло отправяме вдишания въздух отново навън. Така се осъществява ритмично взаимодействие между Астралното и Етерното тяло. Пеенето, музицирането, слушането, раздвижват дълбоко вътрешния ни свят и представят картина на развълнуваната ни душа. Музикалното удоволствие като преживяване в концертната зала, или когато сами музицираме, почива върху правилното съгласуване на хармониите, които човекът е донесъл със себе си от Духовния свят, със звуците и мелодиите, които звучат тук. Когато мелодия, хармония, ритъм и музикална форма отвън съответстват на подобието, или по-скоро на онова, което нашата душа е донесла от пътуването между смъртта и новото раждане, достигаме до преживяване на истинско музикално удоволствие и наслада, на приповдигнатост и изживяване на дълбока връзка с чутото. Преживяването може да се опише като сливане, чувство за пълно единение, на изливащата се музика с цялото ни същество.

Музикалното възприемане и музициране, и дишането от друга страна, са взаимно свързани процеси. Между ритмичната, нервно-сетивната и веществообменната система се осъществява взаимодействие. То се отразява върху всички физически процеси. Ритъмът се основава на взаимовръзките между пулс и дишане: осемнадесет вдишвания в минута, и пулс, който е средно седемдесет и два удара в минута. Това е съотношението едно към четири, което дава възможност за модифициране и индивидуализиране при терапевтична работа с ритъма според потребностите на всеки индивидуален човешки ритъм, и за правилната взаимовръзка между дишането и циркулацията на кръвта на физиологично ниво. Дихателната струя и кръвната циркулация като имагинативна картина на процесите в човешкото тяло си кореспондират с образа за движението на мелодия и ритъм в едно музикално произведение. Чрез музиката се постига непрекъсната етерна циркулация в трите системи.

 

 

Свирещ ангел

 

 

От гл.т. на антропософската музикална терапия духовите инструменти подкрепят мисленето, струнните - чувствата /средната част/, ударните - нашата воля /крайниците/. Пак е общо казано, защото винаги е важно да се погледне индивидуално към всеки човек и той да се възприеме в неговата цялостност, като бъде подкрепен и стимулиран според неговите потребности. По отношение на комплекса мислене-чувстване-воля, представата е свързана с възприемането и звуковия образ на мелодията в музикалното произведение, чувствата съответстват на хармонията в него, волята - на ритъма му, а музикалната форма съответства на цялостния човек. Виждате, че неслучайно древните гърци са си представяли човешкото тяло като седемструнната лира на бог Аполон, на която „свири” човешката душа, а Аполон - като творящ космическата музикална хармония. В тази древна представа са заложени дълбоко окултни истини, които Рудолф Щайнер ни представя в разглеждането на древноегипетския мит за Озирис, Изис и Сет, и в други свои лекционни цикли. Човешкото тяло, заедно с човешката душа, която проявява себе си чрез нашите мисли, чувства и волева активност, можем имагинативно да представим като цялостна духовно-музикална форма, получила своя еволюционен импулс от космическия всемир, и проявяваща в себе си неговите основни принципи: за мелодичен рисунък /съчетаването по определен начин на тоновите височини/, хармония и ритъм.

Ако обобщим казаното - през крайниците /веществообменната система/ при човека в кома, Азът и Астралното тяло могат да бъдат фино поканени да се завърнат в спящия човек. Заедно с това нежната хармонична струнна музика може да продължи "събуждането" на ритмичната част, като се стимулират дихателните процеси и оттам цялостната циркулация на кръвния поток в човешкото тяло. Последно ще "се събуди" главата /нервно-сетивната система/, което може да се случи с нежна мелодична музика на флейта...

Музиката се явява мост между душата и тялото. Онова, което душата помни от Духовния свят, ние ще се опитаме да пресъздадем около „спящото” тяло, за да я поканим отново да се върне!

 

Дорина Василева,

психолог,

антропософски лечебен педагог

и социален терапевт