Евритмията като действително откровение на човешката природа

Submitted by admin 2 on Съб., 14/10/2017 - 15:03
Евритмия

В областта на нашата терапия важна роля играе т.нар. «лечебна евритмия». Евритмията бе създадена от д-р Рудолф Щайнер като плод на антропософията, първо като ново изкуство. Често пъти е описвана от д-р Рудолф Щайнер като евритмично изкуство и като такова е намерила широко разпространение. На сцената евритмията се представя в движещия се човек: обаче тя не е танцово изкуство. Това проличава още във факта, че у човека в движение са предимно мишците и ръцете, човешки групи в движение издигат цялото до художествено действаща в себе си сценична картина.

 

Евритмия

 

Всички движения почиват на вътрешната същност на човешкия организъм. От този организъм в първите години на човешкия живот произтича говорът. Така както звукът на говора се изтръгва от устройството на човека, също така при действителното познание на това устройство от човека и от група хора могат да бъдат изведени движения, които са действителен видим говор или видима песен. При това в тези движения няма нищо произволно, както няма нищо произволно в самия говор. Както в една дума не може да бъде интонирано «О», там където принадлежи «И», така и в евритмията за едно «И», или за едно «ДО ДИЕЗ» може да се яви само един еднозначен жест или движение. С това евритмията се превръща в действително откровение на човешката природа, което не се развива от нея несъзнателно, както в говора или в песента, а което може да бъде развито съзнателно чрез действително познание на човека.

При представление на сцената имаме движещия се човек или движещите се човешки групи. Поезията, която бива превърната във видим говор, се рецитира едновременно. Ние чуваме съдържанието на поетическата творба и го гледаме едновременно с очите. Или на сцената се представя музикална композиция, която отново се явява в движещите се жестове като видима песен. В евритмията имаме движеща се пластика, която съществено разширява областта на художественото.

 

Педагогическа евритмия

 

Това, което е било намерено по художествен начин, може да бъде развито в две други посоки. Една от тези посоки е педагогическата. Във Валдорфското училище в Щутгарт, което бе основано от Емил Молт и което е под ръководството на Рудолф Щайнер, във всички класове наред с гимнастиката, се практикува педагогическа евритмия. Важното е, че при обикновената гимнастика се развива само динамиката и статиката на физическото тяло. В евритмията целият човек като тяло, душа и дух, се разлива в движение. Това чувства подрастващият човек и преживява тези евритмични упражнения със същата пълна естественост като една изява на човешката природа, както в младите години преживява научаването на говора.

Другата страна на евритмията е лечебната. Ако двигателните жестове на художествената и педагогическа евритмия се изменят така, че да произтичат от болното същество на човека, както другите двигателни жестове произтичат от неговото здраво същество, се ражда лечебната евритмия.

Движенията, които се изпълняват по този начин, действат навътре върху болните органи. Ние виждаме, как нещо изпълнено външно се продължава навътре в органите, когато движещият се жест е точно приспособен към дадено заболяване на органите. Понеже този начин да се действа в човека чрез движение преминава върху тялото, душата и духа, той действа в по-интензивна форма във вътрешността на болния човек, отколкото някое друго лечение чрез движение.

 

Лечебна евритмия

 

Поради това лечебната евритмия не може да бъде практикувана от непосветени в медицината хора. Евритмистът-лечител, който трябва да бъде добре школуван в познанието за човешкия организъм, може да работи само във връзка с лекаря. Всяко дилетантство в това отношение може да причини само зло. Лечебноевритмичното действие може да бъде изпълнено само възоснова на фактическа и обективна диагноза. Практическите успехи на лечебната евритмия са от такова естество, че могат да се считат напълно за благодатно звено на изложения тук от нас лечебен начин на мислене.

Рудолф Щайнер, д-р Ита Вегман

Събр.съч.27