Антропософска музикотерапия

Submitted by admin on Пет., 26/05/2017 - 15:27
Антропософска музикотерапия

Заниманията с музика и музицирането на музикален инструмент заемат основно място в антропософските терапевтични методи, предвид на холистичния подход, който се прилага към човека. Човешкото същество е единство от намиращи се едно в друго физическо тяло /минерализирано по своя характер/, етерно или жизнено тяло /което реално поддържа "живо" физическото ни тяло/, астрално тяло /нашите емоции, чувства, нагласи, инстинкти/ и Аз /или Духовно тяло - Духовната ни индивидуалност, която ни индивидуализира като Азови същества/. МУЗИКАТА Е ЕДИНСТВЕНОТО МУЗИКАЛНО ИЗКУСТВО, КОЕТО НИ СВЪРЗВА ДИРЕКТНО С ДУХОВНИЯ СВЯТ, И КОГАТО ТВОРИМ МУЗИКА, Я ТВОРИМ ЗАЕДНО С ДУХОВНИЯ СВЯТ. Всяко друго изкуство реално се явява имитация на света. Всички други изкуства, освен музикалното, имат образец във физическия свят. Те се опират на представите, дошли през сетивата ни. Докато музикалното изкуство е израз на самата човешка воля. Музикалните творби трябва отново да бъдат пресъздавани, преживяни, те са живи и дишащи. И точно в тези моменти те се явяват живи духовни феномени, които оживотворяват душата ни.

Съществува и такова "деление", което отговаря на антропософската основна идея за троичността в човешко същество - нервно-сетивна система /главата/, ритмична система /в средната част на тялото/ и система на веществообмяната /крайниците/ - разбира се, те са в непрекъснато взаимодействие.

 

 

Лири

 

 

Именно тук може да се проследи кои инструменти върху какво влияят. Например духовите инструменти подкрепят мисленето, струнните - чувствата /средната част/, ударните - нашата воля /крайниците/. Пак е общо казано, защото винаги е важно да се погледне индивидуално към всеки човек. Освен това с музикалните инструменти може да се работи на много пространствени нива вътре в мисленето, чувстването и волята на един човек - например медните духови инструменти дават дълбочина и сякаш идват от едно далечно място в нашите мисли, или пък контрабасът - той звучи от дълбините на нашата душа...

Първообразът на музиката се намира в Духовния свят, в който човек се потапя с астралното и Азовото си тяло по време на сън, и физическата музика е само отражение на духовната действителност. В етерното тяло са запечатани тези духовни трептения. При слушане на музика или при свирене на музикален инструмент става раздвижване на запечатаното между етерното и астралното тяло. Този „спомен” се среща с реално възприетото в момента. С астралното тяло ние вдишваме, а с етерното тяло отправяме вдишания въздух отново навън, така се осъществява едно ритмично взаимодействие между астралното и етерното тяло. Пеенето, музицирането, слушането представят тази пулсираща картина. Музикалното удоволствие почива върху правилното съгласуване на хармониите, които човекът е донесъл със себе си от Духовния свят, със звуците и мелодиите оттук. Когато тоновете отвън съответстват на тоновете отвътре, достигаме до преживяване на музикално удоволствие.

Друга важна визия за същността на музикалното възприемане и въздействие е разширяване на способността за изживяване на тона, което означава при изживяване на тона да се навлезе в неговата дълбочина. Тази нова гледна точка, която търси не само мелодичността в хоризонтала, но и дълбочинността по вертикала, може да се превърне в база за задълбочено звукоизвличане и насочване към по-различно от досега тоново възприемане и въздействие.

Музикалното възприемане и музициране, и дишането от друга страна, са взаимно свързани процеси. Между ритмичната, нервно-сетивната и веществообменната система се осъществява взаимодействие. То се отразява върху всички физически процеси. Ритъмът се основава на взаимовръзките между пулс и дишане: осемнадесет вдишвания в минута, и пулс, който е средно седемдесет и два удара в минута, или това е съотношението едно към четири, което дава възможност за модифициране и индивидуализиране при работа с ритъма според потребностите на всеки индивидуален човешки ритъм, и взаимовръзка между дишането и циркулацията на кръвта. Дихателната струя и кръвната циркулация на чисто физиологично ниво дават образност за движението на мелодия и ритъм. Чрез музиката се постига непрекъсната етерна циркулация в трите системи.

 

 

Антропософски музикални инструменти

 

 

По отношение на комплекса мислене-чувстване-воля представата е свързана с възприемането и звуковия образ на мелодията, чувствата съответстват на хармонията, волята - на ритъма, а музикалната форма съответства на цялостния човек.

Което означава, че чрез музиката се влияе както върху определени области, но и върху цялостния душевен живот на човека. Чувствата стоят в центъра на цялостното човешко изживяване. Част от тях се „изливат” към представите, а част от тях – към волята. Но в центъра са чувствата и в тази посока те работят под прага на съзнаваното.
Музикалните инструменти са донесени като идеи от духовния свят, с изключение на пианото. Те запълват празните места, които са се появили, когато човек повече не е бил в единение с духовното, където звукоизвличане и инструмент са били едно и също. Чрез духовите инструменти музикалното се изживява посредством главата на човека, чрез струнните – посредством гърдите и ръцете, чрез ударните – посредством крайниците. Мелодия – хармония – ритъм са преплетени в цялостната нервно-сетивна-ритмична-веществообменна системи, като образи в мисленето, преживявания в чувстването, и импулси във волята.

Единственият инструмент, който човек е създал сам, а не идва като образ от духовния свят, е пианото. Щайнер казва, че тоновете на пианото са поставени чисто абстрактно един до друг и неговата поява е начин за „материалистическо изживяване на музикалното”. Естествено е важно как се звукоизвличат тоновете, защото никой не може да отрече майсторството на един Шопен, или Лист... Пианото може „да запее”, от него да се лее поезия, нежност, красота и изящество. То също може да бъде оживотворено, в зависимост от това чии ръце го докосват и чия душа се излива...

Антропософската музикотерапия се предписва или препоръчва от антропософски лекар и инструкции могат да бъдат дадени на музикалния терапевт от лекаря. Музикалната терапия като алтернативно лечение се обсъжда между музикалния терапевт и медицинския екип. В този контекст, музикотерапията е тясно свързана с антропософската медицина и индивидуалонстта на пациента, тъй като става дума за дълбинно въздействие върху цялостното човешко същество.

 

Автор: Дорина Василева