Книгата "Да останем свързани": създаване на общността на човешките същества от двете страни на Прага

Submitted by admin 2 on Ср., 30/08/2017 - 18:35
Да останем свързани

Процесът, наречен "Придружаване до Прага" е процес, който можем да разгледаме от няколко страни. Прагът се явява "мост" между два свята - между земно-материалния и духовния. В днешния свят сетивата ни най-вече са потопени в земната материя. Но още тук, в земния живот, стъпвайки на познанията, които ни дава Духовната наука, можем най-малкото  да научим, да осъзнаем, да разберем, да се вчувстваме, да прогледнем в идеите, че зад материята, или още по-точно - в основата на материята, стои един нематериален свят, да повдигнем воала на материалното, за да се докоснем до истинските корени на света, в който се раждаме, живеем и умираме.

И така от двете страни на "моста" стоят души - от нашата страна, в нашия земен свят, стоят душите в техния земен живот, въплътени в своите физически тела; от другата страна на "моста" са душите, на онези, които са избрали да си тръгнат от земния свят, да преминат по "моста". Там са наши любими същества. Безплътни, но по своему живи! В определен момент ние ще се окажем също там с тях, ще се съберем отново, така както сме живели заедно тук, но въплътени в телата ни. Там, обаче, между нас няма да стои преградата на физическото, ние ще бъдем в истинско единение.

Сега обаче "мостът" ни разделя. Но това е една привидна преграда. Физическата среща - лице с лице, допир с допир, тяло с тяло, вече е невъзможна. Болката е голяма и понякога в чисто физическия свят времето не я лекува. Ражда се депресията, губи се смисълът на живота, човешката душа приема физическата смърт на любимото същество като крайна, последна точка в житейската съдба между двамата. Но не е така! Душите могат да останат в жива връзка, могат да продължат взаимно да се подкрепят, независимо, че са от двете страни на "моста". Това е цяла една област от антропософската работа - духовна, терапевтична, човешка, която от една страна подпомага преминаването на Прага, когато е дошъл моментът наше любимо същество да си тръгне, подпомага Пътя му в Духовния свят, но в същия момент продължава работата и с човека, претърпял тази физическо-душевна загуба. В това отношение Рудолф Щайнер в редица свои цикли подпомага душите ни за този взаимен път от двете страни. Представената книга "Да останем свързани" е истински пътеводител в този път!

От редакторския екип

* * *

Книгата "Да останем свързани" („Staying connected“) съдържа избрани лекции на Р. Щайнер, давани от него медитации и описани случаи, свързани с взаимодействието между хората, пребиваващи в нашия свят и онези, които вече са го напуснали. Тя има за цел да ни помогне да се научим да усещаме, че онези, които са минали през портата на смъртта, са възприели само друга форма. След като са починали, те стоят пред нашите чувства като онези, които чрез житейски преживявания са пътували до далечни земи, където можем да ги следваме едва по-късно. Следователно нямаме от какво да се страхуваме освен от времето на раздялата. Духовната наука трябва да ни помогне да се научим да усещаме и преживяваме това по възможно най-живия начин.“ (Р. Щайнер).

Във въведението Кристофър Бамфорд споделя:

„Животът и работата с понятията и упражненията от тези лекции и медитации промени живота ми. Това е изключително практична книга. Ако направите това, което тя препоръчва, вие ще изпитате присъствието на мъртвите в живота си. Вие ще знаете, че общността на човешките същества от двете страни на прага е не теория, а реалност. "

Рецензия:

Идеята за "работа с мъртвите" - поддържането, продължаването и укрепването на връзките на хората с тези, които са починали - беше основополагаща за работата на Щайнер. В този том е събрана богата колекция от негови мисли по този въпрос, събирани в продължение на много години. Щайнер е говорил непосредствено от собствения си опит и е формулирал различни медитационни практики и стихове, които е използвал.

Ние научаваме за ползата от четенето на мъртвите; за използването на глаголи (вместо съществителни), когато говорим с тях; важността на свещените моменти, когато заспиваме и се пробуждаме за задаване на въпроси и получаване на отговори; как спомените ни за мъртвите играят ролята на "изкуство" за тях; и на определящите настроения, които трябва да култивираме - общността със света, благодарността, увереността в хода на живота.

Ние също така научаваме за многото начини, по които неинкарнираните души могат да ни помогнат в нашата земна работа и за многото начини, по които ние можем да им помогнем. Също така са включени много от мантрите, които Щайнер е давал на своите ученици за установяване на връзка с онези, които са умрели.

Тази важна книга ще помогне на тези, които искат да задълбочат връзките си с живите, с мъртвите или със самия духовен свят.

 

Дейвид Нюбат
Худ. Дейвид Нюбат

 

Top of Form

 

Съдържание:

Увод от Кристофър Бамфорд

Част 1: „Встъпление“

Преодоляване на бездната

(Лекция 1: Взаимното свързване между живите и т.нар. мъртви, Щутгарт, 20.02.1913 г. – GA 140 – „Окултни изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане, и реалното взаимодействие между живите и мъртвите“ - налична на български)

Животът на мъртвите

(Лекция 2: Животът на т.нар. мъртви (Общуването с т.нар. мъртви), Дюселдорф, 27.04.1913 г. – GA 140)

Възстановяване на връзката

(Лекция 3: Реалното взаимодействие между живите и мъртвите, Берген, 10.10.1913 г. – GA 140)

Присъствието на мъртвите в нашия живот

(Лекция 4: The Presence of the Dead in our Life, Париж, 25.05.1914 г. – GA 154 - налична на немски, английски)

Благословиите на мъртвите

(Лекция 5: The Blessings of the Dead, Париж, 26.05.1914 г. – GA 154 - налична на немски, английски)

Произведения на изкуството, актове на благодат

(Лекция 6: Връзка между духовния и физическия свят с оглед на живота след смъртта, Берлин, 7.12.1915г. – GA 157 a – „Формиране на съдбата и живот след смъртта” - налична на български)

Част 2: „Практика“

Как мъртвите въздействат върху живите

(Лекция 7: Връзката между живите и мъртвите, Берн, 9.11.1916 г. – GA 168 – „Връзката между живите и мъртвите“ - налична на български))

Мъртвите са винаги с нас

(Лекция 8: Смъртта като преобразуване на живота (Мъртвите са винаги с нас), Нюрнберг, 10.02.1918 г. – GA 182 – „Смъртта като преобразуване на живота“ - налична на български)

Свързвайки се с универсалния дух

(Лекция 9: Свързвайки се с универсалния дух (Нашите починали и мислите на света), Берлин, 5.03.1918 г. – GA 181 - налична на немски, английски, руски)

Усещането за общност и изживяване на благодарност

(Лекция 10: Усещането за общност и изживяване на благодарност, Берлин, 19.03.1918 г. – GA 181 - налична на немски, английски, руски)

Вярата в живота и подмладяването на душата

(Лекция 11: Вярата в живота и подмладяването на душата, Берлин, 26.03.1918 г. – GA 181 - налична на немски, английски, руски)

Езикът на сърцето

(Лекция 12: Езикът на сърцето, Лондон, 30.08.1922 г. – GA 214 – „Тайната на троицата. Човекът и неговото отношение към духовния свят на времената” - налична на български)

Memento mori

(Лекция 13: Memento mori, Дорнах, 4.07.1924 г. – GA 237 – „Езотерично разглеждане на кармичните връзки - том III” - налична на български)

Част 3: „Случаи от практиката“ (някои са описани в GA 28 „Моят жизнен път”)

Първа среща с починал

Пример за работа с починал

Насока за медитация

Значението на себепознанието в живота след смъртта

(Лекция 14: Личното и свръхличното, Берлин, 22.02.1915 г. – GA 157 – „Съдбите на хората и съдбите на народите“ - налична на немски, английски, руски)

Медитации

 

Епилог: Мъртвите говорят

Източник: https://steiner.presswarehouse.com/Books/BookDetail.aspx?productID=22173

Преводът е предложен и допълнен от Михаил Колев и Юлия Стоянова