Пеперудата и нейната космическа лечебна мисия

Submitted by admin 2 on Ср., 30/08/2017 - 08:04
Пеперуда - Дорина Василева

Предлагаме заключителната част от езотеричното антропософско изследване „Космическо-земният път на пеперудата и човешката душа”, с автор Дорина Василева, което проследява пътя, по който преминава създанието на пеперудата и терапевтичната роля на неговия дар – коприната. Едно от направленията в антропософската арт-терапия е именно рисуването върху коприна. Онова, което се случва в преливането на цветовете, в тяхното търсене и създаване по един свободен от форми и понятия начин, дава възможност на човешката душа да се почувства по същия начин - свободна, творяща и търсеща себе си. Цветовете и тяхното движение раздвижват пластовете от чувства в астралното ни тяло и стъпка по стъпка подпомагат извеждането им нагоре към съзнанието ни, където да бъдат осветени от слънчевата светлината на мисълта. Именно астралното тяло, изтъкано от нашите симпатии и антипатии, чувства и емоции, неосъзнати и неотработени, създава предпоставка за въздействие върху етерното ни тяло, до физически проблеми и заболявания. Доближавайки душата по този начин до усета за собственото й космическо и духовно минало, този терапевтичен метод й дава възможност да намери истинските си корени в космическите дълбини, чието земно творение е и самата тя – Макрокосмосът се е влял в човешкия ни микрокосмос, така както и човешката душа намира своя истински дом сред звездните пространства. По този начин пред човека се ражда нова перспектива, преосмилена през гледната точка на разширеното човешко съзнание, на осъзнатия човешки Аз. Цялото изследване може да изтеглите свободно от сайта по Антропософска лечебна педагогика и социална терапия: http://www.oporabg.com/?q=node/2148

* * *

„Изминахме дълъг път през космически времена и пространства, през физически, душевни и духовни картини, проследявайки "полета" на пеперудата. В живота ми има лична нишка, която ме свързва от детството ми с пеперудата - моите родители отглеждаха буби, а аз като дете им помагах. Пеперуденото същество доби значимост и пробуди моя дълбок интерес, трепет и очакване, които се развиваха години, стъпка по стъпка. Смисловите нишки, в нашето изследване, следваха една след друга, като изпредени в светлинния пеперуден пашкул на многопластовата пробудена мисъл. Всяка една нишка е захваната само в началото. От всички предложени теми, водещи по различни пътеки към съществото на пеперудата, търсещият читател може да продължи в нови посоки...

 

Ателие за работа с изкуства, Вупертал, Германия

 

Каква е задачата на пеперудата за цялостното космическо развитие?! Ако искаме наистина да видим, извън повърхностното материалистическо мислене, ние трябва да насочим поглед към Космоса, към планетите, към духовните йерархии, чийто светлинен дар е пеперудата. Цялата своя земна метаморфоза пеперудата поверява не на земното, а на слънчевото топлинно и светлинно въздействие. Тази метаморфоза – снасянето на яйцето, излюпването, пролазването на гъсеницата, изпридането на пашкула, обагрената новородена пеперуда, е свързана с взаимодействието на Слънцето с планетите Марс, Юпитер, Сатурн, и съответно представящите ги Духовни йерархии. Пеперудата е не само светлинно същество, в смисъла на „родена в светлинния слънчев етер”, но вътре в себе си тя вдишва светлината, нейното фино и крехко тяло вдишва светлина. Тя е носена само от въздуха, но всъщност нейната истинска родина е светлината - вътрешно и външно.

 

Рисуване върху коприна

 

"Ние имаме тази одухотворена материя, преди всичко, при съществото на пеперудата. Тъй като съществото на пеперудата остава главно в областта на слънчевото съществуване... пеперудата усвоява земната материя само като най-фин прах. Тя също създава своята храна от онези вещества на Земята, които са преработени от Слънцето. Всъщност, тя съединява със своето собствено същество само това, което е преработено от Слънцето; взема от Земята, така да се каже, най-финното, и го води до пълно одухотворяване. Ако разгледаме крилото на пеперудата, имаме пред нас най-одухотворената земна материя. Чрез това, че пеперуденото крило е проникнато от цветове, то е най-одухотворената материя. И пеперудата е всъщност онова същество, което живее изцяло в най-одухотворена земна материя. Може да видим даже духовно, как пеперудата презира по определен начин своето тяло, което има посред цветните крила, защото цялото нейно внимание, цялата нейна групова душа, почива всъщност в радостната наслада от цветовете на нейните крила. Но благодарение на това, че тя не напуска областта на Слънцето, пеперудата е в състояние да одухотвори своята материя до там, че отдава непрестанно одухотворена материя на околността на Земята, на заобикалящия Земята Космос, не едва при нейната смърт /както се случва при птиците, бел.авт./, а още по време на нейния живот. ...колко величествено е всъщност това в цялата космическа икономия, когато може да си представим Земята, изпълнена с тъй разнообразния пърхащ свят на пеперудите, изпращащ непрестанно одухотворена земна материя в мировото пространство, която светът на пеперудите отдава на Космоса!... и може да си кажем: Вие, пърхащи същества, излъчвате даже нещо по-добро, отколкото слънчевата светлина, вие излъчвате духовна светлина в Космоса!... ако един наблюдател седеше отвън, в Космоса, и разполагаше с продължително време за наблюдение, той щеше да види непрестанното излъчване на духовна субстанция, на духовна материя, в царството на духа, на превърната в дух материя. Той щеше да види как Земята излъчва своето собствено същество навън, в мировото пространство, в Космоса. Той щеше да види как, подобно на пръскащи искри, на постоянно светещи искри, това което птичият род и всяка птица след нейната смърт излъчва, то отива под формата на лъчи в тази Вселена: едно искрене, едно блещукане на пеперудена духовна светлина, и едно изскачане, пръскане на птича духовна светлина! И когато виждаме пеперудата да пърха във въздуха, ние би трябвало да виждаме всъщност да пърхат само същества от светлина, същества от светлина, радващи се на своите багри, на играта на тези багри. Пеперудата вижда това, което е на Земята, като в огледало; за нея Земята е едно огледало. Тя вижда в него това, което се намира в Космоса. Когато виждаме пеперудата да пърха, тогава трябва всъщност да си представим: тя не обръща внимание на Земята, за нея Земята е огледало. За нея Земята отразява онова, което се намира в Космоса." /Р.Щайнер/

 

Рисуване върху коприна

 

Коприната е онзи дар, който пеперудата изприда, обгръщайки в пашкула съществото си със светлина, танцувайки в светлина, жертвайки се, за да получи човечеството този дар. Знаем ли какво ни е дарено, какво идва от пеперудата към нас?

С всички идеи, теми и смислови нишки, които представих тук, искам да дам не просто фактологична картина, която може да срещнем в различните описания и стандартни научни трудове. Аз исках да отпратя сетивата ни зад воала на материята, зад реалното пърхащо същество, което със своята красота, нежност и изящество винаги предизвиква усмивката и любовта ни. Коприната е онова пеперудено творение, което е най-близо до усещането на човешката душа за времето "преди", за времето в Космическата утроба. Тя е фин полъх, вътре в душата ни, за непознати времена, но в същия момент - времена, които носим дълбоко в себе си. Докосвайки я, творейки в синхрон с нейната кадифена мекота, ние творим заедно с цялото космическо творение, със светлината в нея, а заедно с това - със светлината в нас. Допирът и потъването в нея са равносилни на изживяване на собствена ни душа, като част от душата на Космическия всемир. Свободното движение, докосването, прегръдката на цветовете в светлинното копринено тяло, в тяхната пълна свобода, ни връщат към космическия спомен.

 

Евритмия

 

Огромна е терапевтичната роля на коприната. Евритмията е антропософското изкуство на бъдещето, под формата на видим говор на нашето тяло. Коприната е част от нейната ефирност - етерното ни тяло танцува с Космическия етер, етерната ни светлина е в прегръдка с Космическата етерна светлина... Освен като изкуство, тя има и лечебно направление. Светлината е жертвана в пеперудения пашкул, за да бъде изпредена копринена нишка. В същия момент, самото пеперудено същество се превръща в жертва, вгражда се в светлината. Така се ражда коприната, и както казва Щайнер - тя е създадена от светлината, в нея е вградена светлината. В нея е вградена и любовта.

 

Рисуване върху коприна

 

Коприната е Духовен дар към човечеството, защото е част от естествената пеперудена метаморфоза, чиито далечни корени може да търсим във времената на Първосътворението. Пътят, който извървява пеперудата като духовно и земно същество, нейната метаморфоза, движението и преминаването от една жизнена форма в друга, са основни космически принципи. Те са заложени в Космическата утроба, в космическо-земната еволюция. Ние самите носим този вечен Път в себе си!"

 

Рисуване върху коприна

 

Част от картините са рисувани от хора с психически заболявания, с които авторката е работила в социално-терапевтична общност във Вупертал, Германия. Друга част са от личното й творчество.