Троичността като основен принцип в лечебната евритмия

Submitted by admin 2 on Вт., 24/08/2017 - 10:24
Евритмия

За упражняването на лечебната евритмия една необходима предпоставка е непрекъснатото изучаване на Антропософската наука за човека, защото само така можем да научим как действат в движенията различните членове на човешкото същество. Същинската двигателна система е системата веществообмен-крайници. Движенията на крайниците и тези на храносмилането се организират чрез ритъма на кръвообращението. По- нататък тези същите се отварят чрез процесите на дишането, които посредничат на ритъма между вътрешния и външния свят. По този начин в областта на гръдния кош ние имаме една средна система на ритмични двигателни процеси. По-нагоре, в главата, центърът на нервно-сетивната дейност, всички движения преминават в покой, застиват. Тази троична система (троичност) на човека ни дава разбиране за състоянието на движенията изобщо. Тук няма да дискутираме върху все още действащата теза, че определени нервни влакна като моторните нерви са, така да се каже, причинител на движенията, а ще се опитаме да онагледим моториката като действие на съставните части на човешкото същество в техния троичен характер на съвместното им действие в главата, гърдите и крайниците.

Формирането на тези три системи е съвсем различно. Сферичната форма на главата е предимно костна - плоските кости на черепа обвиват мозъка. В главата като център на нервите и на сетивните органи ние трябва да вземем под внимание цялото обкръжение на външния физически свят, така че той да бъде възприет в нервно-сетивната система на главата.

В средната система ние виждаме в скелета, в начина на подреждането на ребрата и междуребрената мускулатура, действието на ритмичния елемент.

В системата човек - крайници костите са вътрешни - обвити с мускулатура и кръвоносни съдове. Волевият организъм обслужва тази мускулатура чрез свиването и протягането, които осигуряват възможност за разнообразие на движенията. Тук костите са само опорни органи. Рудолф Щайнер ги сравнява с радиани, които се събират отвсякъде в човека (18.т.IX,19).

„Системата на крайниците има център в цялото обкръжение, центърът на системата на крайниците е изобщо едно кълбо (сфера), т.е. противоположното на една точка. Една кълбовидна повърхнина. Всъщност средата е навсякъде, затова тя може да се завърта навсякъде и от всички страни към нея струят радиани (лъчи). Тя се слива (обединява) с тях."

Това е едно необичайно схващане, но то ни позволява да разберем връзката на нашите движения с Космоса, а това е особено важно за евритмията. Както около нашата глава съществува една Вселена, която ние можем спокойно да съзерцаваме/наблюдаваме, така ние имаме и около нашите крайници една вселена от движения и можем чрез нашите крайници да подражаваме на движенията на света.

Главата е тук за това, за да възприеме тези движения и да ги постави в покой. Както за възприятията от околната среда посредник е нервната система, така също процесите във вътрешното, промените на положението и промяната на движенията на мускулатурата и свързаните с тях химични промени ще бъдат възприети от нервите. Непосредствените процеси могат още да бъдат осветлени чрез изложенията, както те са дадени в Лечебно-педагогическия курс. Рудолф Щайнер описва там главата и крайниците като два различни по природа елемента - единия като една метаморфоза на другия.

Както вече бе описано, в главата, физическата организация като черепни кости е ориентирана съвсем навън, а навътре се присъединяват Етерната, Астралната и Азовата организация. В системата веществообмен-крайници е обратното: „В системата веществообмен-крайници вие имате нещата по такъв начин, че всъщност навсякъде навън, в топлината и напора на сетивността на организма, някъде навън вибрира Азът и произтичайки от Аза вибрира навътре Астралното тяло, след това по навътре то се превръща в етерно и в кухините на костите още по-навътре то става физическо“ (9,30.VI.24).

Това изложение показва ясно кой е посредникът в движенията на околната среда и човешките движения. Азът е този, който живее в топлината на крайниците, потопен в астралното, етерното и физическото тяло и така се поражда движението на крайниците. В здравия организъм по един здрав, хармоничен начин се отразяват космическите движения, както това е показано в художествената евритмия; поради това те действат лечебно върху зрителя.

При пациентите, от болния организъм идват смущения, поради които движенията могат да станат изопачени, изкривени, деформирани, спазматично (конвулсивно) неовладяни.

„Ако движенията-жестове на сценичната и художествената евритмия бъдат така модифицирани, че те да се изливат от болната човешка организация така, както другите от здравия човек, тогава се поражда Лечебната Евритмия"(3;Гл.XVIII).

Лечебният евритмист има задачата да стои в средата между нарушените движения на един болен организъм и първообразните, оздравяващи, лекуващи вселенски движения, и толкова първообразно, колкото е възможно, да образува жестовете на звуковете, в собственото си Етерно тяло, така че да може с това да работи върху болния организъм на пациента. Евритмията води до художествено/сценично представяне на звуковете чрез собствената ни фигура. Това е голямата разлика в упражняването на художествената (сценичната) и лечебната евритмия. Ето защо не трябва да ги смесваме заедно. Основните елементи на художествената и лечебната евритмия са еднакви, но насочеността е различна. Още в първия доклад на Лечебноевритмичния курс Рудолф Щайнер каза:

„За този, който обаче който иска да се занимава с художествена евритмия, трябва изрично да подчертая, че когато вие, по най-интензивен начин искате да се занимавате с евритмичното изкуство, вие трябва да забравите това, което сте научили тук през тези часове... и който иска да се хвърли хаотично и в двете, първо ще унищожи своето сценично майсторство и второ, по отношение на терапевтично-хигиенния елемент, няма да може да постигне нищо особено.“

 

Евритмия

 

 

За упражняването на лечебна евритмия е необходимо обучаване в наблюдението/Anschauung). Всички изпълнения на упражненията трябва да се правят с интерес. Все по-големият брой на пациентите със затруднени движения показва колко е застрашена днес двигателната система. Затова двигателната терапия играе днес все по-голяма роля. При много заболявания със случаи на многостранна парализа, при растящия брой на децата с мозъчни увреждания с техните (Hemi- und Paraplegien), с техните хипо- и хипер-(Motilität), ние търсим непрекъснато нови пътища в двигателната терапия.

Поради нашата цивилизация, поради напредъка на техниката, поради механизирането в областта на труда, пред всички възниква опасността да се прекъсне връзката ни с естествените движения и движенията да обеднеят, да не могат да служат повече за израз на вътрешния ни живот. Едно постоянно повтаряно механично движение, както при машината, може да потисне отвън потока на нашите проникнати от душевното и духовното движения. Ние виждаме как в жестовете, в движенията, които са променени от обслужването на машините, могат да навлизат все по-малко мислите, чувствата, собствената воля. Когато преди един занаятчия произвеждаше един предмет, то трябваше в неговите сръчни ръце да се влее представата, картината за произвеждания предмет. Фактът, че това се случва все по рядко в разделените един от друг производствени процеси на съвременната индустрия, ни води все повече и повече към едно закърняване на движенията.

Още по-лошо е това, когато движещият се човек бъде привлечен от един свят, който го еманципира от природата и го доближава до неприродните, долни човешки сили. Тук възникват движения, които вече не принадлежат към тези, които произхождат от Космоса и не спадат също към тези, които са чисто земни, механични. Това е един чужд на човека, двигателен свят от нисшата природа. Ние можем да ги наблюдаваме при децата със смущения в средните дялове на главния мозък. Появяват се безсмислени, хаотични, неритмични движения, които вече не са управлявани от насочени действия.

 

Oткъс от "ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ЛЕЧЕБНАТА ЕВРИТМИЯ"
Д-р мед. Маргарете Кирхнер Бокхолт

 

Превод Росица и Димитър Левашки