Първият Гьотеанум в Дорнах
Когато на 20 септември 1913 г. на хълма в Дорнах Рудолф Щайнер полага основите на „Johannesbau” (Йоановата сграда – тя се нарича „Гьотеанум” едва от септември 1918 г. нататък), зародишът на сградата в Малш претърпява промяна и бива доразвит. В церемонията по полагането на основополагащия камък същността на християнството веднага излиза на преден план – направени са първите стъпки към обявяването на Петото Евангелие. Би могло също да се каже, че самото полагане на основополагащия камък е началото на Петото Евангелие. За пръв път на земята прозвучава Космическата молитва „Отче наш“, „макрокосмическата Световна молитва, съдържаща се в изначалното Пето Евангелие, което е свързано с Луната и Юпитер, така както четирите Евангелия са свързани със Земята”.163 Тази молитва, която е тясно свързана с духовната мисия на Рудолф Щайнер, е благославяща сила за възникващия Дом на Словото, която трябва да озвучи сградата като познание за духовния свят. Самият основополагащ камък олицетворява силата на любовта в двата преплетени медни додекаедри. Това е силата на любовта, която съзнателно изгражда моста между двата свята. Изграждането на този мост – за което Гьоте разказва в своята „Приказка“ – разкрива подземния Храм. Сградата на Гьотеанума е едно разкриване на скритото, тя е резултатът от изграждането на моста.
Розенкройцерските стихове, изговорени в Малш, а по-късно и при полагането на основополагащия камък през 1923 г., образуват зародиша, който е троичната точка на растеж, обхващаща цялото човечество, от която възниква невидимата, но все пак видима сграда. Когато след разрушаването на сградата (на Нова година, 1922 г.) Рудолф Щайнер казва във връзка с Коледното учредително събрание: „Гьотеанумът е застанал пред нашия духовен поглед” 164, той има предвид неунищожимата духовна форма, която се появява, но може и да изчезне отново от видимото.
В „Приказката“ на Гьоте има още една отправна точка за сградата в Дорнах. Сградата е била предназначена за лекции и преди всичко за представянето на Мистерийните драми, първата от които, „Портата на посвещението“, е била поставена за пръв път през 1910 г. в Мюнхен. Тази първа мистерийна драма е съзнателно и пряко свързана с „Приказката” на Гьоте. Имагинациите, които Гьоте получава през 1794 г. от духовния източник на Розенкройцерите, в очакване на ерата на Михаил, са преобразени от Рудолф Щайнер в човешки образи – приказните герои се превръщат в индивидуални човешки същества, които преживяват своята колективна съдба на Земята. Това е изразено по най-прост начин с даването на имена на героите в окончателната версия, което Рудолф Щайнер е пропуснал да направи в първия си чернови вариант. 165 По-нататъшното развитие отвъд Гьоте, постигнато от Рудолф Щайнер, е ясно изразено в тази връзка между „Приказката” и Мистерийната драма. В това развитие присъства и мощният импулс да се създаде сграда, достойна и подходяща за тази цел. „Приказката” на Гьоте, в която за пръв път се представя образно така необходимата връзка между сетивния свят и свръхсетивния, е като духовно семе, което очаква своето развитие в корпуса на сградата в Дорнах. Следователно името „Гьотеанум” е духовна реалност.
Принципът на моста е видим по прост начин и в основната концепция на Първия Гьотеанум. Двата петоъгълни додекаедра на основата съответстват на два пресичащи се дървени купола в самата сграда – израз на взаимопроникващите се светове. По-големият купол обхваща аудиторията, където се събират хората, отворени към духа. По-малкият купол покрива сцената, на която се представя това, което е давало на хората, в артистичен вид, една жива представа за духовния свят.
Огромното ораторско бюро, издялано във формата на ларинкс, от което Рудолф Щайнер е говорел в този „Дом на Словото”, е било поставено многозначително на мястото, където са се пресичали двата купола. Не трябва да се забравя, че фигурата на Христос, Представителят на човечеството, издълбана от Рудолф Щайнер, изобразяваща Христос между Луцифер и Ариман, е трябвало да бъде поставена под малкия купол по дългата ос на сградата. Във всичко, което членовете от аудиторията са изпитвали на сцената под формата на слово или в изкуство, те са виждали и фигурата на Христос, сякаш действаща откъм фона. Целите на духовната наука и различните сили, чрез които се постига изграждането на моста, веднага ставали очевидни и били представени в Гьотеанума така, че всеки да може да преживее това.* След пожара Рудолф Щайнер изразява това кратко и ясно по следния начин: „В основата си Гьотеанумът беше построен с любов. Всъщност той загина под знака на любовта... Докато наоколо бушуваше омразата (1914 – 1918), в Дорнах любовта надделя, истинската любов, която беше вложена в сградата. Това беше любовта, която произтича от духа.” 166
Превод: Ати Петрова