Документ 12
Вернер Каелин
Годините ми в Клиниката
От “Спомени за Ита Вегман”. Лондон 1948г. От немския превод на Инке Антонио.
Клиниката и Терапевтичният институт в Арлесхайм е единствената институция, в която науката на антропософската медицина успя да се развива през трудните години на войната – време, когато външни обстоятелства доведоха до известни ограничения.
В началото на 1920-те години имах щастието да мога често да обсъждам медицински въпроси с д-р Щайнер. Той ме запозна с д-р Вегман, като отбеляза, че сега тя отговаря за медицинските въпроси в сферата на антропософията. Тази връзка доведе до присъединяването ми през 1927 г. към групата колеги на д-р Вегман в Клиниката и Терапевтичния институт.
Клиниката и Терапевтичният институт се състояха от малък дом за възрастни и клиника, където за медицински съвети и лечение идваха почти изцяло членове на Антропософското общество. Но в рамките на няколко години бе спечелено доверието на голяма част от населението, живеещо наблизо, а също и на по-далечни места, така че там се разви много интензивна медицинска дейност.
Под ръководството на д-р Вегман няколко доктори и голям брой немедицински персонал работеха заедно при изпълнението на медицински задачи. По време на многобройни ежедневни дискусии и особено на събранията на лекарите всяка вечер, случаите в клиниката се обсъждаха систематично, а медицинските лекции на д-р Щайнер се изучаваха задълбочено. Тези вечерни срещи бяха от голяма полза за всички, които ги посещаваха. Д-р Вегман правеше много предложения на базата на вътрешното си разбиране за духовния контекст и на често интуитивното си схващане как да се справяме с проблемите.
Макар и задачата за формиране на общност, както това бе планирано за клиниката, да се провали поради човешките недостатъци на различни членове на персонала, а възникналите усложнения често бяха много трудни за овладяване, те бяха разрешени и така инициативата се разви успешно.
Щедрата перспектива на д-р Вегман означаваше, че служителите имаха възможност да проучат конкретни теми, а тя откликваше на получените презентации с голям интерес и много умело. Упоритите й усилия за осигуряване на икономическа подкрепа за духовната работа многократно я караха да подкрепя проекти, от които накрая нямаше полза, или които се сблъскваха с трудности поради липсата на квалифициран персонал. Но тези провали бяха незначителни в сравнение с многобройните обществени инициативи, които бяха основани и развити.
Д-р Вегман често отсъстваше поради многобройните си дейности в най-различни области. Но в периодите, когато работеше в клиниката, тя отдаваше всички сили на задачите. Едновременно с чисто медицинската работя, тя трябваше да се занимава и с многото членове на персонала, и всички получаваха приятелски съвет и грижовна помощ от нея. Тя се жертваше неуморно ден и нощ, когато се случваха тежки заболявания, винаги готова да облекчи остри физически болки или страданията на душата и духа. Тя беше винаги готова също така да дава съвети, ако някой се обърне към нея с върпоси относно труден медицински проблем. Подобна помощ бе постоянно търсена, тъй като никой не се връщаше от такива лични разговори с нея без предложения и повод за размисъл.
След откриването на филиалната клиника в Тичино – Каза Андреа Кристофоро – д-р Вегман все повече се оттегли от клиниката, за да се съсредоточи върху новия фокус на дейността си, където много обичаше да работи.
Но трябва да се каже и следното: в хода на шестнадесетте години, в които работихме заедно, седем от тях в клиниката, нейната личност претърпя коренна промяна. Тя започна все повече да се свързва с духа и това се проявяваше в една аура на доброта и, в най-големите дълбини на нейната същност – в Христова сила на отдаденост към всички, които търсеха помощта й.
Превод: Ати Петрова