ПРАВИЛОТО НА ОГЛЕДАЛОТО
Решаващото значение на 1945 г. и връзката на описаните по-горе събития от същата година със съдбата на Каспар Хаузер могат да бъдат проверени и потвърдени и от друг ъгъл, според правилото на огледалото. Правилото, за което става дума тук, е обяснено от Рудолф Щайнер в Дорнах на 14 октомври 1917 г. по следния начин:
Нещата протичат в цикли или периоди. Всичко, което се случва във физическия свят, всъщност е вид проекция или сянка на това, което се случва в духовния свят, с тази разлика, че в духовния свят то се е случило по-рано. Да приемем, че тази линия тук [виж скицата] е линията или равнината, разделяща духовния и физическия свят. Това, което току-що казах, може да се характеризира по следния начин: Да приемем че едно събитие – например битката между Михаил и змея – се случва първо в духовния свят. Тя най-накрая приключва, когато змеят е изхвърлен от небето на земята. На земята цикълът се завършва след времеви интервал, който се равнява приблизително на времето между началото на битката в духовния свят и момента, в който змеят е изхвърлен. Можем да кажем: зората, самото начало на тази битка между Михаил и змея, е била през 1841 г. Нещата са били особено оживени през 1845г. От 1845 до 1879 г. минават 34 години, а ако преминем 34 години след 1879 г., стигаме до огледалното събитие: получаваме 1913 г., духовното събитие от 1841 г. година преди 1914 г. Виждате ли, събитията, които
земно събитие 1917
започнаха във физическия свят през 1913 г., са огледален образ на основните причини за духовната битка. А сега помислете за 1841 – 1879 – 1917 г.! 1841 г. беше решаващата година в деветнадесети век. 1917 г. е нейният огледален образ. Ако човек осъзнае, че усилията на множеството ариманични духове през 1841 г., когато змеят започна да се бори с Михаил в духовния свят, се отразяват точно сега през 1917 г., много от това, което се случва сега, няма да бъде изненадващо. Събитията във физическия свят могат да бъдат разбрани само ако човек знае, че те са били подготвени в духовния свят. 153
Рудолф Щайнер посочва тук главно връзката между годините 1841 и 1917. Контекстът на 1917 г. ще бъде важен в по-късното обсъждане. Годината 1845, разгледана в последователността на ражданията за тази година, е подчертана в изявленията на Рудолф Щайнер, а трагедията на отстраняването на Каспар Хаузер може да се види и в отразеното изображение на свързаното с това избухване на Първата световна война.* Поради отсъствието на Каспар Хаузер на физическия план не беше възможно да се отблъсне атаката на ариманическите сили. Последните успяха да разпространят объркване и парализа в съзнанието на водещите личности, особено в Германия. На това, в съчетание с дълго преобладаващата духовна празнота, Рудолф Щайнер приписва действителното избухване на войната.
Огледалното правило
Впечатлението от злощастието, свързано с изключването на Каспар Хаузер, нараства значително от факта, че годините 1813 (Каспар Хаузер е роден три месеца по-рано) и 1945 се отразяват огледално в годината 1879. Каспар Хаузер е роден и хвърлен в затвора 66 години преди 1879: 66 години след 1879 Централна Европа е разрушена и атомната енергия е освободена. И двете събития са тясно свързани със задачата и съдбата на Каспар Хаузер.
Създаването на държава, базираща се на духа, в Южна Германия е трябвало да направи импулса от времето на Гьоте толкова ефективен на физическия план, че чрез антропософията, която трябваше да дойде през ХХ век, достатъчен брой хора да бъдат подготвени адекватно да посрещнат духовните събития на века. Въпреки огромните духовни усилия на Рудолф Щайнер, закъсненията, причинени от отстраняването на Каспар Хаузер, не могат да бъдат веднага компенсирани. Без да забравяме злобата на противниците, трябва да се отбележи, че липсата на разбиране, сериозност и бдителност е попречила на хората, в съюз с Рудолф Щайнер, да направят възможно това, което, така да се каже, е невъзможно.
Ако Каспар Хаузер беше на позиция, съответстваща на неговата задача, силите, тайно свързани с неговия духовно-физически „фантом“ – които са точно противоположни на атомната енергия – щяха да могат да се обединят с физическия свят.
Аргумент срещу огледалната връзка между годините 1812 – 1913 и 1945 може да бъде, че Рудолф Щайнер говори за събитие в духовния свят, което след това е било отразено на физически план. Може да се помисли, че раждането на Каспар Хаузер не е било такова събитие. Напротив, вниманието може да бъде насочено към факта, че особено в случая с раждането на лидер на човечеството във важен момент – Михаиловден 1812 г. – това би било резултат от импулс, произтичащ от духовния свят. В допълнение към това отвличането и размяната на Каспар Хаузер с умиращо дете две седмици след раждането му е злонамерено приложение на окултно знание. Затварянето и отношението към Каспар Хаузер са израз на духовна борба, водена между духовния и физическия свят. Една от характерните черти на такава битка е, че тя се води толкова тайно, че остава неизвестна за повечето хора или изглежда невероятна. Скриването на раждането на Каспар Хаузер по отношение на мястото и времето също е метод на тази окултно замислена борба. Как можем да преодолеем съмненията относно произхода на Каспар Хаузер е показано в началото на първата глава на тази книга.
Като се приложи правилото на огледалото може да излезе наяве и една дълбоко трогателна връзка между 1833 г., годината на смъртта на Каспар Хаузер, и едно по-късно събитие. Каспар Хаузер е убит около 46 години преди есента на 1879 г., бележеща началото на ерата на Михаил. Няма и 46 години след 1879 г., на 30 март 1925 г., Рудолф Щайнер е принуден да напусне физическия свят. Човек се сблъсква с потресаващия факт, че двамата най-велики духовни мостове на Централна Европа са изгонени от физическия свят в огледална връзка, въртяща се около началото на ерата на Михаил.
Стогодишното събитие от 1833 г. е идването на власт на Хитлер през 1933 г. Огледалното му събитие е 1925 г., годината на смъртта на Рудолф Щайнер. Рудолф Щайнер се инкарнира насред една световно-историческа духовна битка, отчасти като заместник на потиснатия Каспар Хаузер. Неуморната му работа, особено през този век, беше насочена към спасяването на човечеството от потъването в бездната. Наблюдението на огледалното отношение между смъртта на тези двама индивида повдига въпроса за взаимна връзка помежду им. Този въпрос ще бъде разгледан в следващата глава.
Превод: Ати Петрова