СПОСОБНОСТТА ДА РАЗЛИЧАВАМЕ
Доверието е една златна дума, която трябва да стане определяща за социалния живот на бъдещето. Любовта към това, което човек прави, е другата златна дума. И в бъдеще обществено благотворни ще бъдат онези действия, които произтичат от всеобхватната любов към човека.
Днес живеем във време, когато хората все повече трябва да се запознават със същността на свръхсетивния свят, ако искат душевно да бъдат способни да се справят с изискванията на живота. Разпространението на свръхсетивното познание, а следователно и на знанието за Пазача на Прага, е една от задачите на съвременността и на близкото бъдеще. За да може човек да се справи с живота след смъртта, той трябва да започне да се подготвя за него още сега.
Скъпи мои приятели,
На 25 май преживяхме последния ден от една завършила епоха. Ако проследим пътя на Слънцето, ще видим, че през 2011 г. е започнал 9-ят градус на знака Риби. А 8-ят градус на Риби е градусът на рождения ден на Рудолф Щайнер. В този осми градус на Риби ще навлезем едва в едно много далечно бъдеще – чак през 2083 година. Тогава ще празнуваме рождения ден на Рудолф Щайнер!
Всеки градус съдържа 60 минути. Тези шестдесет минути Слънцето преминава през знаците на тримшамшите, в случая – през знака Близнаци. От януари 2023 г. ние преживявахме влиянието на 25-ия градус на Близнаци. Тъй като Слънцето в Световния кръговрат се движи в обратна посока, от 25 май 2025 г. до ноември 2027 г. то се намира в 24-ия градус на Близнаци. Това е великолепен градус – градусът на изкуството.
Но какво всъщност е изкуството?
Рудолф Щайнер го формулира така: дух, отлят във видима форма.
Веднъж едно малко момче попитало майка си:
– Какво е изкуство?
Майката, с огромно усилие, започнала възможно най-образно да му обяснява. И едва когато си поела дъх след дългия монолог, последвал следващият въпрос:
– А какво е изкуствено?
Това ни отвежда към темата на днешната лекция: способността да различаваме.
Както вече знаем, всеки от нас живее едновременно в три свята. Живеем в сетивния свят, в душевния свят и в духовния свят. И трите съществено се различават един от друг. Различно е и това, което човек преживява в тях.
Например, ако сега се огледаме около себе си, ще получим възприятия от заобикалящия ни външен свят. Ние получаваме сведения за него чрез своите сетивни органи. Но душевно човек може да преживява например: „Какви странни неща разказва този човек!“ Или пък: „Това е много интересно.“ Това, което се разиграва в душата на отделните хора, може коренно да се различава. След това вече можем духовно да оценим собствените си душевни преживявания. Но можем и да хвърлим всички тези три различни области на преживяване в една тенджера и хубаво да ги разбъркаме. Тогава ще получим „езотерика“.
Ние обаче няма да правим това днес. Днес възнамеряваме с цялата необходима сериозност да се задълбочим в нашата тема. В последната ни лекция говорихме за сънищата. Разгледахме съновиденията от най-различни гледни точки. В хода на тези разсъждения успяхме да се убедим, че съвременният човек – тоест ние с вас – действително принадлежи на три различни свята. Защото човекът сам по себе си не е еднородно същество, а вътрешно е тричленно същество. Това знаем от лекциите на Рудолф Щайнер.
Човекът притежава нервно-сетивен полюс, ритмична система и полюс на обмяната на веществата. В нервно-сетивния полюс, в нашето мислене и представи, ние оставаме будни. В ритмичната система – в ритъма на нашето дишане и кръвообращение – ние сънуваме. В този сън, в областта на ритмичната система, има още много неща, за които си струва да се говори. В обмяната на веществата, където господства волята – в нашето най-дълбоко духовно начало – ние изобщо нямаме съзнание.
Но живеем в епохата на екраните. Проблемът е, че екранът носи в себе си магически сили. Когато човек вижда нещо, зрителните оси са разположени по определен начин, така че той фиксира видяното в своето съзнание. Когато човек спи, тези зрителни оси вече не работят с външните възприятия, а остават вътре в главата. При спящия човек зрителните оси се пресичат в областта на мозъка. Когато човек заспива, очите и зрителните оси се кръстосват в мозъка. Когато обаче човек седи пред екрана, зрителните оси се разполагат успоредно една на друга. В медицината това се нарича екранен феномен. Зрителните оси не се пресичат и човекът не фиксира нищо. Тогава всичко, което наблюдава в този момент, безпрепятствено прониква направо в подсъзнанието. Този случай е още по-неблагоприятен от ситуацията с четенето на вестници. Когато човек чете повърхностно, без особено да вниква и да се замисля върху смисъла на прочетеното, прочетеното също прониква в подсъзнанието и остава там да живее и действа по-нататък. Но в случая с екрана – телевизор или компютър – в подсъзнанието прониква абсолютно всичко. Физиологично в нас просто не са заложени никакви сили, с които да се противопоставим или по някакъв начин да се разпореждаме с тази информация. След това се случва така, че тази информация започва да ни управлява от нашето подсъзнание.
В днешния живот екраните са изключително разпространени. Все още си спомням, че през 80-те години компютри имаха само хората, запалени по техническите нововъведения. Измина съвсем малко време и те се появиха буквално навсякъде. Само за три-четири поколения. Същото се случи и с телевизора. Някога това беше огромна машина с грамаден екран. Днес разполагаме с плоски екрани с всякакви размери. При повечето хора телевизорът работи „на фон“ от сутрин до вечер. Това характеризира времето, в което живеем.
Само преди сто години светът е бил съвсем различен. Рудолф Щайнер сравнява различните епохи в развитието на човечеството. Той ни разказва, че древните гърци са имали храмове. Образът на храма можем да разберем само ако осъзнаем, че в него действително са обитавали боговете. След това можем да погледнем към епохата на Средновековието с нейните великолепни катедрали. Средновековните катедрали можем да разберем, ако осъзнаем и властващото в тях чувство за общност, чувството за единение на всички, които са се събирали вътре.
След това, казва Рудолф Щайнер, настъпва нашето време – времето на Дома на Истината. Но и това време вече е отминало. И днес действително е настъпила епохата на екраните. Нека видим какво ще последва. Външната природа също не е еднородна, тя също има своята троичност. Имаме минералния, безжизнен свят. Но и в него има изключения. Стъклата на прозорците също са минерали. Съществуват запазени от Средновековието прозорци, при които горната част на стъклото е станала малко по-тънка, а долната – по-дебела. Това се е случило в течение на столетия. Оказва се, че стъклото много бавно се стича надолу като много гъст мед. Така че и минералите имат свой собствен живот, макар и той да протича изключително бавно. Слоновете също се движат бавно. След това имаме растителното царство и животинския свят. Отново един тричленен свят. Разбира се, тук присъства и човекът – това вече е четвъртото царство.
Този външен природен свят се управлява от най-различни същества. Така например в животинското царство откриваме груповите души. Те изобщо не пребивават на Земята, а я обкръжават (фиг.). Гръбначният стълб на животното е разположен успоредно на Земята и груповите души преминават през гръбначния стълб на своите животни. Душевно животното остава в постоянна връзка със своята групова душа. Груповите души обкръжават Земята подобно на Луната и преминават през гръбначните стълбове на всички хоризонтално разположени върху Земята животни. По този начин, когато дресирана мечка се изправи по време на танц или когато куче започне да изпълнява команди, в този момент те са откъснати от своята групова душа. Те се стремят възможно най-бързо отново да заемат хоризонтално положение, за да възстановят връзката си с нея. Затова животните извършват толкова странни движения, когато се изправят.
Това, което наричаме „инстинкт“, всъщност се определя от груповата душа на животното. Можем да си припомним как пчелите така умело изграждат своите шестоъгълни пити или как бобрите строят дървените си жилища в реките. Груповата душа винаги присъства при своите животни и им съобщава какво и как трябва да правят. Животните сами не измислят подобни неща, като например строежа на пити. Те нямат за това нито памет, нито нещо подобно. Те се управляват от груповата душа. Те се управляват от астралното пространство, което обкръжава Земята.
Но и в растителното, и в минералното царство присъстват множество елементарни същества, изпълняващи най-различни задачи. За елементарните същества, които живеят в растенията и се наричат ундини, може да се каже, че изпълняват своята задача в състояние на сънуване. Те сънуват онова, с което аз самият много обичах да се занимавам в ученическите си години – сънуват химията. По какъв начин може да бъде изграден хлорофилът? Или помислете за химическата формула на хемоглобина. За тях това просто е сън. Те сънуват всичко химично – и всички химични процеси, които изобщо са заложени в семената и в покълващите растения.
Трябва обаче да се каже, че и самите ние сме населени с елементарни същества. Представете си, че гледаме цветята – и изведнъж едно елементарно същество се залавя за нас. И остава с нас. А колко цветя сме наблюдавали през живота си? От тази гледна точка хората са средство за придвижване на елементарните същества, които живеят в наоколо. Можем да си представим, че сме автобус. И едва със смъртта ни те ни напускат. Ако сме гледали цветята с пълно съзнание и сме мислили, че в тях живеят елементарни същества, които правят живота им възможен – след нашата смърт те се издигат с една степен по-високо и стават наши приятели. Добри приятели. Но ако в момента, когато сме съзерцавали цветята, сме пресмятали колко струва такъв букет или сме мислили каква изгода имаме от тях, те слизат с една степен по-ниско и трябва да служат на Ариман. Тогава по-нататъшният им живот преминава в телефона, компютъра или друг електрически предмет. Тогава те стават наши врагове.
Но в нас живеят и множество други елементарни същества. И с какво се занимават те вътре в нас? Те се занимават с нашето храносмилане. Те сънуват химичните процеси, които протичат в нашите черва, в панкреаса ни – изобщо във всички жлези. Действително, в нас живеят елементарни същества, които в своето сънуващо състояние непрекъснато извършват тази работа за нас. Това е просто поразително. Когато човек започне да опознава какво представляваме по своята същност и как всичко това е устроено, не може да не се удиви на мъдростта на Този, Който ни е създал.
Елементарните същества на минералното царство не проявяват особена активност в наше време. Те почиват вътре в камъните, кристалите и планините. Но почиват в определено настроение – настроение, изпълнено с очакване. Те очакват нещо. От една страна наблюдават небесните тела и движението на звездите. Благодарение на това, между другото, те знаят с точност кога и къде ще стане земетресение. Гьоте също е притежавал такава способност. Наблюдавайки звездите, той е можел да предсказва земетресения. Освен това те предусещат времето, когато Луната отново ще се върне във вътрешността на Земята. Благодарение на това завръщане на Луната те очакват техният покой да се преобрази в сънувна дейност. Че камъните ще придобият жив живот, че самите те ще станат подобни на ундините. Те мечтаят за това как от камъните и планините ще създават живи растения. Всичко, което днес виждаме под формата на камъни, някога е било живо. Живото отделя. Растенията са отделяли глина, отделяли са първичната скална маса. Единственото изключение е калцият. Калцият не се създава от растенията, а от животните. Можем да си припомним кораловите рифове или черупката на охлюва.
Но тези елементарни земни духове един ден отново ще бъдат изпълнени с живот. От състояние на покой те ще преминат към действено сънуване. Те очакват да настъпят времена, когато безжизнената материя отново ще стане жива; когато безжизнената материя ще бъде обхваната от тях и те ще извършват своята работа върху нея, оставайки в сънувно съзнание – тогава камъните и минералите ще станат растения в своя зародиш. И земните духове, гномите, действително имат възможността да превръщат минералното в растително.
Днес всичко, което някога е било живо, е потънало в материята. Така се е появила цялата тази неподвижна духовност. Всичко, което имаме около себе си като материя – било то маса или очилата върху носа ни – всичко това е застинала светлина. Всичко веществено, всичко материално е втвърдена, сгъстена светлина. И ние също. Само през нощта, когато човекът по време на сън отново се издига в духовния свят – вече говорихме за това – човекът отново става светлина; човекът се превръща в светлинен облак. И тези светлинни облаци, които се издигат в духовния свят, се намират там в определено обкръжение. Всъщност именно това е най-същественото. Това обкръжение е съставено от вещество, което тук, на Земята, наричаме топлина, а в духовния свят то е любов. Всеки от нас, издигайки се по време на сън в духовния свят като светлинен облак, носи мантия, изтъкана от любов. При някого тази мантия е съвсем къса, при друг – дълга. Дължината ѝ зависи от това какво е правил човекът през деня. Но по време на съня ние трябва да създаваме още повече от тази любов. Именно в това се състои една от главните задачи на човечеството.
И така, в тази втвърдена, но одухотворена минерална субстанция на Земята, елементарните същества очакват момента, когато ще могат да се пробудят от своя сън и отново да породят зародиша на космическия живот.
Можем да забележим, че не навсякъде на Земята дейността на елементарните същества, заключени в материята, протича еднакво. На географската карта могат да бъдат посочени места, където тези процеси протичат много по-интензивно и по-леко. Същото се отнася и за сънищата. Наскоро говорихме за това как съновиденията се променят в зависимост от народа, защото всеки народ има своя съдба. Например норвежецът вижда в сънищата си как влиза във връзка с растителния свят. При финландеца или шведа сънищата ще бъдат съвсем различни. При руския човек – също различни. В различните области на нашата Земя сънищата се различават съществено един от друг.
Недалеч от Неапол има място, където може нагледно да се наблюдава действието на земното излъчване. Там може да се направи малко топче от хартия. Например от онези листовки, които се поставят в опаковките на лекарствата. Това, което е написано на тях, разбира се, само по себе си е пълна безсмислица. Но от тази хартия може да се направи топче, което да се запали, и ако това се направи край Неапол, тогава се чува звук „фуп“ и човек остава обгърнат от мъгла, без да вижда нищо. Там наистина от земята се издига мъгла, когато запалиш това малко огънче.
В различните райони излъчванията, идващи от Земята, се различават поразително. Когато човек отиде в Индия, той се подмладява с десет години. В Индия човек получава сили на младостта. А ако отиде в Африка – се връща в своето детство. В Африка човек получава силите на детството. Тогава човек може да работи в творческите области. Защото силите на детството са сили на творчеството. Сили на изкуството. Разбира се, това няма нищо общо с думата „изкуствен“.
Нека отново се обърнем към сънищата. На първо място, в съня човек сетивно преживява съдържанието на дневния си живот. В съня си човек винаги вижда неща, които вече познава от всекидневния живот. Но вече говорихме и за това, че понякога човек сънува неща, които никога преди не е виждал. Тогава с голяма вероятност можем да кажем, че насън човек е надникнал в своя минал живот. Или пък гледа напред – към следващия си живот, който също още не е преживял. В такъв случай ни се присънват неща, с които изобщо не сме запознати. И изведнъж те застават пред нас в съня. Сънят има възможността да ни ги покаже. Обикновено непознатите за нас в сънищата неща представляват предмети от външния, сетивен свят. Но в действителност тези образи ни се разкриват като нещо духовно-нравствено. Преди е било различно. В древни времена, когато човек заспивал, неговият път минавал покрай Пазача на Прага. Човек възприемал Пазача на Прага и получавал от него указание. Той молел човека да не пренася в духовния свят онова, което принадлежи на сетивния свят. Защото онова, което живее във физическия сетивен свят, изобщо не е подходящо за духовния свят.
Можем да разгледаме някои подобни сънища.
Представете си, че вървите през гора и тя става все по-тъмна, все по-гъста и непроходима. И вече не можете да продължите напред, а сте принудени да спрете. Появява се страх. Или когато човек, преследван от диви зверове, трябва да бяга от тях, но не може да тича и е принуден да спре. Такива сънища трябва да разглеждаме като предупреждения, идващи към нас от Духовния свят. Това означава, че човек пренася своите всекидневни, интелектуални мисли в съня, пренася ги в Духовния свят. Тогава Пазача на Прага се опитва да ни каже: „Не, така не можеш да постъпваш. Тук можеш да мислиш само с истини, само с чисти и ясни духовни мисли. Трябва да оставиш своето всекидневно мислене.“ В подобен сън можем непосредствено да наблюдаваме докъде би ни довело такова мислене. Тези преживявания в сънищата са добре познати на всички ни – преживявания, при които трябва да бягаш, но не можеш. Или човек се лута в тъмно и безизходно пространство. Такива сънища винаги са указания от Духовния свят: ти пренасяш тук със себе си сетивното, всекидневното.
Какво обаче се случва с тези обикновени мисли, когато човек умре?
Това е още по-лесно да се разбере. Да предположим, че умира един материалист. Да кажем – някакъв ръководител. Човек, свикнал да раздава заповеди. Свикнал да се отнася пренебрежително към хората. Човек, който действително има власт. И ето че след смъртта си той се издига в Духовния свят. Издига се там със съзнанието за своя сан, със своите навици, издига се като ръководител. И естествено веднага започва да се кара, както е правил и през земния си живот. Астралният свят обаче не оставя това без последствия.
Както при раждането човек трябва да се научи да владее краката си и да ходи, така и след смъртта той веднага трябва да се научи да владее своите емоции. Защото всичко, което чувстваме, мислим или по някакъв друг начин изразяваме емоционално, незабавно получава отговор. Астралният свят веднага отвръща. И ако на някого това превъзпитание не му се отдава достатъчно бързо, това оказва пагубно въздействие върху астралния свят.
Но току-що чухме, че астралният свят се състои от груповите души на животните. И тогава тук, на Земята, възникват епидемии в животинския свят: масова смърт на риби или свинска чума. Такива явления не се предизвикват от бактерии. Също и не от влиятелни интриганти. Но тези заболявания се създават от починалите, които не могат да овладеят собствените си емоции. Именно те провокират епидемии сред животните. За много неща трябва да се научим да гледаме по съвсем различен начин, отколкото сме свикнали. Само моля, не разказвайте това на научните сътрудници. Те не могат да мислят по подобен начин, просто не могат.
И така, трябва да се научим да мислим истински мисли. Това, което възприемаме от Духовната наука, разбира се, можем да вземем със себе си в съня. Обаче симпатиите, влюбванията, желанията и подбудите в съня, в Духовния свят, сякаш се разкриват. В съня идва задачата: трябва да имаш смелостта да се видиш в истинска светлина. Иначе там не може да се получи.
В сетивния свят човек стои срещу случващото се. В духовния свят – тоест и в съня – човек е непосредствено свързан с всичко. Човекът и случващото се взаимно се проникват в съня.
Но това, което сънуват ундините, е действителност. Ундините сънуват зародишите на растенията. А човешките тела сънуват природата на храносмилателните сили. И по време на съня тези храносмилателни сили получават своята форма, насочват се по определен начин. По определен начин се насочват и силите на растежа.
Преди няколко дни ми зададоха въпрос. Едно момче изпитва болка в корема, в областта на долните ребра. Това е растежът. Да растеш боли. Болките, свързани с процесите на растеж, често не се разпознават. А именно растежът често е причината за болките в коленете, в краката, но също и в корема.
Нека сега се обърнем към далечното минало. Нека се върнем към времената, когато човекът е имал непосредствен контакт с Боговете, към времената преди човекът да слезе на Земята. Така достигаме до представи, които все още остават скрити зад булото на хаоса на сънищата. За тези пътища говорихме много подробно в предишните лекции. Говорихме за тяхното начало, говорихме и за това, до какво сме достигнали днес. И през цялото това време Михаил е бил до човека. Още от самото начало на човека като същество Михаил тихо ни е съпровождал. Той ни е съпровождал със своето михаилическо, със своето сияйно слънчево мислене. Михаил ни е съпровождал през всички времена и дори при слизането ни на Земята. Той е бил с нас, когато сме имали връзка с Боговете, когато сме получавали божествено откровение и когато накрая сме могли да преживяваме единствено творението на Боговете, без вече да имаме непосредствен контакт с тях.
Говорихме много за този път. Чухме също и нещо за Пазача на Прага. В древните времена преминаването през Прага е било нещо напълно естествено, нещо съвсем различно от това, което представлява за нас днес. Дори и при потъването в съня. Хората от предишните епохи са имали съновидно съзнание в своето тяло през деня – такова, каквото ние днес имаме по време на съня. Затова при този преход към сънуването и обратно от съня те са се намирали в полусъзнателно състояние. И действително са виждали Пазача на Прага. Възприемали са и неговото предупреждение.
Но тогавашните хора все още не са притежавали свобода. И именно защото ние получихме свобода, вече не можем да гледаме непосредствено в Духовния свят. Това се е случило около четири столетия преди идването на Христос. Това се е случило тогава, когато Духовете на Формата са предали мисленето на Духовете на Личността. Хората са започнали самостоятелно да мислят, да мислят по земен начин. В хода на развитието те са ставали все по-свободни. Именно в това се е състоял смисълът на развитието. И от духовна гледна точка човечеството, щом е достигнало до свободата в своето развитие, е загубило нещо. Хората вече не притежават тези представи.
Ако схематично изобразим съня и будното състояние, то по средата ще се намира Пазачът на Прага. Неговото указание – да не пренасяме със себе си нищо земно, всекидневно и сетивно – остава тук така, както е било и в предишните времена. Просто вече не го чуваме.
Естествено, когато заспива, никой от нас не мисли, че след малко ще срещне Пазача на Прага. А кой всъщност е той? Самото название почти нищо не ни казва. Това е духовно същество – единственото духовно същество, което създаваме сами. То е съвкупността от всички наши мисли, постъпки и чувства. Пазача на Прага е духовно същество, съставено от всичко, което някога сме направили, някога сме помислили, някога сме почувствали. В зависимост от това какъв е човекът – дали той е склонен към престъпен живот, или е мечтател, или е типичен езотерик – според това Пазача на Прага изглежда напълно различно. Той изобразява това, което сме ние. Ние сами го създаваме, въпреки че не осъзнаваме това. Ние го творим подсъзнателно. Ако чрез ясновидство, чрез медитация човек се издигне до Пазача на Прага, тогава той вижда – кой всъщност е самият той. Човек вижда всички свои злодеяния.
И онези, които са преживели това, споделят, че е трудно за понасяне. Ако човек иска да успее да издържи този образ, той трябва най-напред да стане много осъзнат, уверен, много силен и непоколебим. Ако човек пожелае да се изправи пред този образ, от Пазача на Прага ще получи още едно предупреждение: „Не прекрачвай моя праг, ако не си сигурен, че ще можеш да ме понесеш.“ Ако човек прекрачи прага, Пазача остава завинаги до него. С всяка мисъл, с всяко чувство, с всяко свое действие човек вижда как Пазача на Прага се променя. Той вижда дали Пазача става по-прекрасен или по-ужасяващ. Човек трябва непрестанно да издържа на това зрелище. При всяка мисъл, съдържаща критика, Пазача на Прага се обезобразява. А при всяка добра мисъл, насочена към друг човек, той се озарява.
И така, щом човек е прекрачил прага, той не изпуска Пазача от поглед дори за миг. Това се постига чрез медитация. Но и по време на сън човек навлиза в Духовния свят. И всеки път преминава покрай Пазача на Прага. Днес обаче ние пренебрегваме Пазача и просто минаваме покрай него. Това има своите последствия. Именно за тях искаме да поговорим. Какви са последствията от това, че човек се промъква покрай него, без да приема сериозно предупреждението, отправено от Пазача? Така стоят нещата – днес всички сме свободни и действаме според собствената си свобода. Но онова, което сме загубили в замяна на тази свобода, онова, което хората от миналите епохи са притежавали, е именно това, което, по думите на Рудолф Щайнер, трябва отново да си възвърнем.
И това трябва да се случи именно в нашето време – ние живеем в исторически повратен момент. Как можем да постигнем това? Именно за тази цел, именно в нашата епоха, ни беше дадена Антропософията. Без нея, честно казано, изобщо нямаме шанс. Без Антропософията днес бихме били напълно неспособни да направим каквото и да било. Но тя е с нас, времето е настъпило и ние трябва да действаме.
Всеки от нас носи наследство. Имаме наследство от онези древни времена. Това, което е заложено в нас по наследство, произлиза от епохите на древното инстинктивно ясновидство. От времената, когато човекът в своето дневно съзнание все още е носел в себе си и е съзерцавал много неща от Духовния свят – толкова много, че днес дори не можем да си го представим. За нас тук става дума за следното: настъпило е времето, това се е превърнало в необходимост днес – действително да разпознаем и разберем онова древно ясновидство, което все още остава заложено дълбоко в нас.
Да разпознаем тези заложби чрез ясно, съзнателно духовно обучение. Изразът „духопознание“ не е толкова прост, колкото изглежда. На него може да се погледне като на: познание на Духа, знание за Духа – среща и запознаване с Духа. „Да се екзекутира не може да се помилва.“ В този смисъл и в немския, и в руския език могат да се създават истински гениални значения. Благодарение на една запетая може да се промени много.
Но ако хората не правят това, ако не обръщат внимание на онова, което носят в себе си като наследствени сили, тогава по най-различни начини започват да губят разсъдъка си. И това е опасно. Онова, което за хората от миналото е било естествено и саморазбиращо се, за нас се изопачава в най-страшни илюзии. Това се случва, когато човек не работи върху себе си чрез ясно познание. Към това спадат например и илюзорните видения. Такива зрителни илюзии могат да възникнат, докато се намираме в обикновеното будно съзнание. Тези илюзии обитават границата между сетивния и свръхсетивния свят. Те съществуват там, където човек може да преживее определен вид халюцинация. Такива халюцинации в по-голяма или по-малка степен могат да бъдат наблюдавани и дори управлявани.
Веднъж, когато още бях ученик и седях на чина по време на час, съсредоточено вслушан в думите на учителя, изведнъж видях бял велосипед, който се носеше на около два метра над земята. Това беше своеобразна халюцинация; това беше видение. Но аз наистина го видях! Трябва обаче да кажа, че през нощта преди това бях спал много лошо. Важното тук е, че подобни неща се обсъждат и насърчават в езотеричните среди, а дори и на някои антропософски събирания. Дори и тук, при нас, веднъж слушахме такъв лектор. Ако човек се опитва да се издигне към Духовния свят чрез илюзорни халюцинации, ако се стреми да замени и опрости ясния, но труден и изискващ усилия път на ученичеството, посочен ни от Рудолф Щайнер – а такива школи съществуват много – за да достигне по по-лесен и по-бърз начин до ясновидство, тогава какво се случва?
Веднъж лекувах една жена, която беше прекарала отпуската си на Изток. Там беше преминала през определен курс. Когато се върна, тя можеше да съзерцава човешката аура. Но не след дълго почина от рак. Ето защо това е просто опасно. Тези визионерски, илюзорни преживявания, които заобикалят истинския път, които се развиват паралелно с Антропософията, без да полагат усилие за нейното ясно и точно разбиране, са действително много, много опасни. И най-малкото оказват изключително вредно въздействие върху нашето здраве. Рудолф Щайнер ни предупреждава за това в книгата „Как се достигат познания за висшите светове“. Там той казва, че съществуват пътища, които бързо и удобно водят към ясновидство. Те обаче са опасни и преди всичко оказват пагубно влияние върху здравето.
Да, по този начин човек може да достигне до състояние, в което вижда образи, съзерцава цветове. Дори може да чува тонове. Човек може да бъде инспириран, може да вижда определени неща. Понякога това се нарича ченълинг – когато човек бъде въведен в транс. В зодиакалния знак Телец съществува един градус, през който всички ние в даден момент преминаваме – това е 3° Телец. Това е градусът на медиумизма. В деня, когато Слънцето преминава през този градус, всички можем да бъдем медиуми и да имаме подобни илюзорни видения. Ако в индивидуалния хороскоп присъства този градус, такъв човек ще бъде особено предразположен към подобни преживявания. Това само по себе си не е непременно нещо лошо; понякога такива преживявания могат дори да бъдат доста приятни. Човек може внезапно да съзерцава поляна, обсипана с цветя. Единственото, от което наистина се нуждаем, е способността да различаваме. Да различаваме дали това е истина. Дали онова, което виждаме, е знак от Духовния свят. Дали това е действителност. Или е просто илюзия, видение – отглас от нашето древно наследство. Именно за това става дума тук. Именно това искаме да си изясним днес.
И така, на тези видения, на тези илюзии, които съзерцаваме в подобни случаи, им липсва нещо съществено. Липсва им съответното реално явление във външния свят. Липсва им външен образ, който можем да възприемем в нашия всекидневен живот. Например нашите спомени имат отражение в реалния свят. Те са нещо, което някога сме преживели, което познаваме от външния свят и което можем напълно съзнателно да си припомним. Това, което действително виждаме в света, създава образ вътре в нас. Илюзията обаче се явява сама по себе си, без съответстващ реален образ. Но ако човек, възприемайки тези илюзии, им повярва и реши, че именно чрез тях Духовният свят му говори, това води до загуба на способността да разпознава и оценява истинските послания от Духовния свят. Човек губи усещането си за реалност. От много хора, увлечени по езотериката, съм чувал, че имат свой духовен наставник – наставник, който им казва какво трябва да правят. И това е катастрофално.
Способността да пренасяме в будното си съзнание преживяванията от съня е скрита във всеки човек. Нали можем да си спомняме своите сънища. Но тук все пак съществува определена разлика. Има разлика между това да си спомням часовник, който съм видял (да съзерцавам неговия образ и след това мислено да го възпроизвеждам пред себе си), и това сънувано преживяване само да изгради образ пред мен. Това са два процеса, които се различават по това какво можем да направим с тях. Ние имаме власт над сетивното преживяване в земния свят; можем да управляваме този споменен образ. Можем да си представим часовника, а след това да премахнем този образ. Но онова, което сме преживели в съня, което е дошло при нас от съновидението, когато душата ни е пребивавала в Духовния свят, не се подчинява на нашата воля. Не можем да направим нищо с това явление. То просто присъства. И тогава въпросът е следният: вярваме ли на онова, което виждаме? Дали то е за нас послание от висшите същества, за което се допитваме до своя духовен водач? Или можем да го определим просто като илюзия?
За предишните епохи от развитието на човечеството подобни видения са били нещо обичайно. Те са възниквали инстинктивно. Но тогава връзката с Духовния свят все още е господствала над всички останали преживявания. С течение на времето тези видения са станали нещо все по-независимо от нашата воля. Те са се превърнали в илюзорни явления, в нещо самостоятелно, над което вече нямаме власт. Днес човек, събуждайки се, вече не чува предупреждението на Пазача на Прага, че не бива да пренася неща от Духовния свят в обикновения живот. Именно защото човек внася в своето всекидневие преживяванията, получени по време на сън, възникват илюзиите и виденията.
Но се случва и обратното. Понякога човек пренася своите чувства и усещания от дневния живот в живота на съня.
Когато човек попадне в Духовния свят след смъртта си, той трябва да промени своето поведение. Духовният свят го възпитава. Духовният свят му показва, че нещата от нашия обичаен живот не могат да съществуват в Духовния свят.
Случва се човек да изпадне в много повърхностен сън. Рудолф Щайнер обичал леко да се заиграва със слушателите, които задрямвали по време на неговите лекции. Аз засега не правя това с вас. Говорим за състояние, в което човек още не спи, но вече не е напълно тук – започва да се унася в мечтания. Подобно нещо може да се случи и по време на движение по пътя. Случва се човек, докато шофира, да пропусне нужния завой. Сякаш не присъства напълно. Именно тогава човек, без сам да го забелязва, пренася своите всекидневни усещания в свръхсетивния свят – света на съня, Духовния свят. Тогава той може да получи предупреждение от Духовния свят. Може да получи определени послания относно бъдещето – относно онова, което предстои да се случи. Това става тогава, когато в будното си състояние човек вече е леко заспал, започнал е да прекрачва прага и да пренася там, при Пазача, своите преживявания от сетивния свят.
И се случва видението да възникне в момента, когато човек пренася преживяване от съня в дневния живот. Появяват се предчувствия. Това става, когато човек несъзнателно пренася през прага съновиденията си. Когато по време на изключително повърхностен сън той смята, че всъщност не спи.
Има хора, които са убедени, че три-четири нощи подред изобщо не са спали. Но ако такъв човек попита свой близък, той учудено ще му отговори: „Ти спа през цялата нощ.“ Понякога обаче сънят е толкова повърхностен, че у човека остава усещането, сякаш е бил буден през цялото време. Съществува един прост начин това да се провери. Нужно е човек систематично да поглежда часовника. Ако има чувството, че не е спал през цялата нощ, но при проверката установи, че стрелките са се преместили с два часа напред, значи все пак е спал тези два часа. Това е своеобразен самоконтрол. Всичко, за което говорихме досега, представлява част от нашето наследство от отминалите епохи. Тези неща се намират в нашето подсъзнание, така че дори не ги забелязваме.
Но човек може да преживее онова, което живее в него като отглас от неговото древно развитие. Пренасянето на сънуваните образи в дневния живот поражда видения. И също така обратното – състоянието на полусън, пренасянето на всекидневните образи в живота на съня, в Духовния свят, поражда определени предчувствия. Наскоро преживях нещо подобно. Не исках да сляза от колата; имах чувството, че там ще се случи нещо – и наистина така стана.
Но човек може да преживее и още нещо трето. Той може душевно да се намира на границата; може да стои на прага. Може душевно да стои пред Пазача, без сам да го осъзнава. Подобни моменти съвсем не са редки. Сигурно всеки от нас се е сблъсквал и с това. Когато човек се намира в напълно определено душевно състояние, когато непосредствено стои пред Пазача, тогава може да се случи нещо, което Рудолф Щайнер нарича „двойно виждане“. Човек започва да вижда много странни неща.
Имах една пациентка, която постоянно наблюдаваше подобни образи. Тя винаги виждаше кой в нейното село скоро ще умре. До човек, който се готвеше да прекрачи прага, тя възприемаше допълнителен образ – фигурата на скелет. Познавах хирурзи, които предварително можеха да кажат дали предстоящата операция ще бъде успешна, или няма да успее. Подобни възприятия се появяват, когато човек душевно стои пред Пазача на Прага. От една страна, той надниква в Духовния свят и възприема своите духовни преживявания, а от друга – остава във физическия свят. Така впечатленията от тези два свята достигат до него едновременно.
На Земята има области, където подобни преживявания се срещат по-често. Такава е например Северна Италия. Чрез Антропософията, чрез това ново познание, ние трябва да си изградим цялостна и ясна представа за всички подобни преживявания. За истински трябва да приемаме единствено онези откровения, които идват при нас непосредствено от Духовния свят. Своите видения трябва непрекъснато да проверяваме чрез възможностите, описани от Рудолф Щайнер, и да си задаваме въпроса дали са достоверни. Всичко останало трябва да отхвърляме като илюзия, видение или допълнителен образ и да не следваме пътя, към който ни тласкат заблудите. От тази отправна точка ще продължим нашата по-нататъшна работа.
Сферата на Духа е родината на душата,
и човек достига до нея,
дали върви по пътя на истинното мислене,
дали избира сърдечната сила на любовта
за свой могъщ водач,
дали отваря вътрешното чувство на душата
за Писанието, което навсякъде
се явява в битието на света
и което винаги може да бъде открито
като възвестяване на Духа
във всичко, което живее и, живеейки, действа,
а също и във всичко,
което безжизнено се простира в пространството,
във всичко, което се случва
във времевия поток на ставането.
Рудолф Щайнер, GA 268, 1923 г.
Имам един въпрос към вас. В кой момент с всеки от нас се случва така, че душата му непосредствено застава пред Пазача на Прага, без сам да го осъзнава? Кога с едното си око надникваме в Духовния свят, а с другото гледаме физическия свят? Ще ви отговоря. Това се случва в момента, когато очите ни са фокусирани върху екрана. Всеки път, когато човек отвори своя компютър, той, без да го забелязва, застава на тази граница. Така, както ви го изобразих на дъската – зрителните оси са разположени паралелно. И тогава, в това състояние, ние постоянно съзерцаваме един допълнителен образ.
Но това се използва от психолози с естественонаучна подготовка, за да бъдем манипулирани. Помислете как четете новините от екрана, как гледате филми. А бедните деца още от училищна възраст попадат под въздействието на тези влияния.
Днес живеем в такъв свят, в който наистина е настъпило времето да прогледнем за същността на нещата и да се научим да ги разпознаваме. И напълно съзнателно да развиваме противодействащи сили.
Ние трябва от корен да изтръгнем от душата си
страха и ужаса пред онова,
което идва към нас от бъдещето.
Човек трябва да се научи на невъзмутимост
по отношение на всички свои чувства и усещания,
свързани с бъдещето.
Да очаква с пълно вътрешно спокойствие всичко,
което може да дойде и идва към нас
от изпълненото с мъдрост Мирово Ръководство.
Това е същността на онова, на което хората трябва да се научат днес:
да живеят в доверие, без каквато и да е гаранция за съществуването,
в доверие към непрестанно присъстващата
помощ на Духовния свят.
Наистина, днес е невъзможно по друг начин.
За да не падаме духом,
трябва добре да възпитаме своята воля
и да търсим пробуждането отвътре
всяка сутрин и всяка вечер.
Рудолф Щайнер
25.05.2025 г.
д-р Инго Юнге