Ние живеем във време, когато хората все повече трябва да се запознават със същността на свръхсетивния свят, ако искат душевно да бъдат способни да се справят с изискванията на живота. Разпространението на свръхсетивните познания, а следователно и на знанията за Пазителя на Прага, е една от задачите на съвременността и близкото бъдеще. За да може човек да се справи с живота след смъртта, той трябва да започне да се подготвя за него още сега.
Скъпи приятели,
Вече няколко лекции поред се намираме в едно своеобразно търсене: кои всъщност сме ние? Търсим своето „Аз“. В това търсене вече постигнахме известен напредък. Днес бихме искали да надникнем в света на гръцките богове с надеждата да намерим отговор на нашия въпрос.
Отново ще начертая на дъската зодиакалния кръг, за да имаме пред очите си Световния часовник. Тук, от дясната страна на дъската, от Водолей до Лъв, е протичало времето на Атлантида. А от Рак до Козирог – следатлантското време, нашето време.
От самото начало човечеството е имало духовно ръководство. В следващите лекции ще научим повече за това. На Стария Сатурн тези водачи са били Духовете на Волята, на Старото Слънце – Духовете на Мъдростта, на Старата Луна – Духовете на Движението. А тук, на Земята, Духовете на Формата в известен смисъл ръководят нашето развитие.
Но наред с тези главни водачи съществуват и особени водачи.
Известен факт е, че всеки човек има свой собствен Ангел-пазител. Освен другите ангели, които се грижат за починалите и изпълняват множество други задачи, всеки от нас има и свой личен ангел. Но не можем да кажем, че цялото следатлантско развитие е било съпровождано от ангели. Както казва Рудолф Щайнер, в следатлантското време е имало само две културни епохи, в които те действително са ни водили. Това са били Египетската култура и нашата – третата и петата културна епоха, които са свързани помежду си.
Между тях четвъртата епоха, протекла под знака на Овен, няма пряко съответствие. Втората епоха има съответствие в шестата, под знака на Водолей. А първата има съответствие в седмата следатлантска епоха под знака на Козирог.
Ако се обърнем назад към времето на древните перси, ще видим, че тогава още не е имало ангели, ръководещи нашето развитие. Тогава обаче са действали по-висши духовни същества – архангелите. Именно архангелите са наставлявали Заратустра и неговите ученици.
А в епохата на Древна Индия, през първата културна епоха, във времето на светите риши, водачи на човечеството са били дори Духовете на Личността – Архаите. Именно те са наставлявали светите риши.
Когато изследваме развитието на света в истинската му светлина, не можем просто логически да формулираме някакъв окончателен извод. Това развитие е протичало по напълно различни начини и е било изпълнено с изненади, за които можем да узнаем само чрез самостоятелно изучаване на Духовната наука.
Тези висши духовни същества, които са съпровождали първата, втората и третата следатлантска култура, по същото време са преминавали и през собствено развитие. Както и при нас – докато работим, ние също се учим и напредваме.
Освен това те са били обучавани непосредствено от самия Христос. Христос, като всеобхватно космическо същество, е обучавал ангелите, архангелите и духовете на личността. Той е наставлявал тези висши същества, докато те са водели човечеството.
Затова днес, в нашата пета следатлантска култура, ние не сме просто водени от ангели – а от ангели, които са възприели импулса на самия Христос, ангели, проникнати от християнството.
В следващата културна епоха – епохата на Водолея, която според автора трябва да възникне в Русия – човечеството ще бъде водено от архангели, които също са възприели Христовия импулс и са проникнати от християнството.
Водачите на светите риши от първата следатлантска култура ще станат наши водачи в седмата следатлантска култура, която ще се намира под знака на Козирог. Явяването на тези водачи ще бъде подобно на явяването на Слънцето, на явяването на Христос, защото те носят в себе си импулсите, възприети от Христос.
Но също има висши духовни същества, които са се отказали от импулса на Христос, които са го отблъснали, отблъснали са развитието. По този начин, сред планетарните духове настъпва разделение. Ние засегнахме тази теми в кармическите лекции, когато говорихме за Михаил. Говорихме за това, че настъпва разединение между планетарните интелигенции. Това се случва в 8-то столетие сл. Хр., по времето, когато на Земята се провежда Константинополският събро. И единствено съратниците на Михаил остават верни на Христос. И това е, примерно, единствено всеки седми. Да пресметнем. Всеки седми: това означава, че от седем души само един е истински. Шестима са се отказали от по-нататъшното развитие. Да продължим да броим. От трима души двама не носят в себе си „Аз“. Чували сме също, че героите – древните луциферични свръхчовеци – бродят по Земята тук, сред нас. Получават се вече някакви интегрални изчисления. Колко далеч трябва да стигнем, преди да срещнем един истински човек? За нас това е по-лесно, когато се събираме в нашия кръг.
Тези, които са отхвърлили Христовия импулс, е трябвало да въплътят в себе си друг, чужд елемент. Това има определени последици за бъдещето. Такива „хора“ започват да принадлежат на планетите, от които произхождат. Те остават свързани с тях. И когато някога земното развитие достигне своя край и премине към стадия на Юпитер, ще видим как тези изостанали духове изпитват мъчителна носталгия по планетарните остатъци на своите първоначални небесни тела, които в бъдеще ще съществуват до Юпитер. По същество това представлява паралелно развиващ се поток на човечеството – развиващ се редом с потока, воден от светлите духовни същества, но много по-многоброен. Същото се случва и във висшите йерархии.
Тези две неща просто трябва да знаем и да носим в себе си.
И така, ако полицай ни спре на пътя, най-напред трябва да се потопим в медитация, за да разберем кой стои пред нас. Човек без „Аз“ ли е, герой ли е, истински човек ли е или изостанал в развитието си? Така животът ни става все по-сложен. А ние научаваме всички тези неща, докато търсим отговора на въпроса какво представлява нашият „Аз“.
Всичко, което в наше време е било замислено материалистично, идва от тези духове, които възпрепятстват развитието ни, към които принадлежат и луциферичните свръхчовеци, известни като „герои“. Тези полубогове са съществата, които е трябвало да осъществят своето ангелско развитие на Старата Луна, но не са го постигнали. След това са преминали на Земята и в древноатлантско време са присъствали тук под образа на обикновени хора. По-късно, в древноегипетската култура, те отново са били тук. Те просто са действали, изгубени сред хората.
Трудно е човек да намери сили да понесе фактите, за които говорим сега.
И все пак има хора, които и днес всяка неделя ходят на църква. За някои това е сякаш вградено в самия ход на живота. Ако попитате такъв човек защо го прави, той веднага ще отговори: „Вярвам в Бога.“ Но ако след това внимателно го попитате какво разбира под тази вяра, става трудно. Разговорът или приключва, или събеседникът става агресивен. В такива случаи винаги съм получавал отговор: „Можеш да говориш каквото искаш, но вярата ми няма да ми отнемеш.“ Но в какво всъщност вярват – те не знаят. А това е едно прекрасно душевно преживяване: човек, който е бил на разходка и е поуморен, се връща от църквата. След това обядът му се струва необикновено вкусен. И изпитва чувството, че е изпълнил дълга си към боговете или към Бога.
Има ли днес човек право действително да вярва в нещо свръхсетивно?
Чувал съм дори, че тук, във валдорфските училища, е забранено да се споменава Христос. В това се съдържа голяма дилема.
Материалистичната епоха отдавна е отминала, но все още не иска да приключи. Хората остават материалисти, позволяват на материалистични мисли да ги занимават, но същевременно закономерно се развиват към духовни прозрения. И не са способни да разберат тези прозрения. Към такива прозрения принадлежи и нашият „Аз“. Той не може да бъде измерено, не може да бъде претеглен, не може да бъде доказан. За материалиста това е прекалено трудно.
Сега нека се върнем към това, което ви съобщих в предишните лекции.
Да си припомним Древна Гърция, времето преди Христос. Тогава още не е съществувала изчерпателна представа за всички тези неща, за които говорим днес. Христос все още не беше стъпил на Земята, Мистерията на Голгота още не се беше състояла. Но хората от онова време са знаели със сигурност за връзката на своите богове с луциферичните същества. Те са знаели също, че Луцифер е свързан с Венера и че другите полубогове са свързани с определени планети. Те са зависели от своите небесни светила. Говорихме вече за това. Говорихме, че тези небесни същества имат съответствия в света на звездите. Плутон е свързан с физическото тяло, Посейдон – с етерното тяло, Зевс – с астралното тяло. Тези луциферични същества желаят да съхраняват старото, да консервират миналото. Тяхното влияние присъства и днес в това, че в ботаниката и медицината все още трябва да изучаваме латински език. Но латинският е като миналогодишен сняг. Само по себе си това е странно.
И трябваше да дойде Ариман. Той трябваше да дойде, за да разруши всичко, за да може да започне нещо ново. И в настоящия момент той разрушава образователната система. Скоро ще бъде сложен край и на латинския език.
Трябва да си изясним, че всички древногръцки богове следва да бъдат причислени към луциферичните същности. Гърците са знаели това. Те са знаели, че техните богове не са успели да завършат необходимото си развитие на Старата Луна и че тук, на Земята, чрез помощта на хората, е трябвало да продължат развитието си. Именно затова древните гърци изобразявали боговете си толкова подобни на хората. Те са знаели този факт. Но трябва да разберем още нещо. В изпълненото с мъдрост и дълбоко философско съзнание на древния грък е присъствал и друг народ. Той е присъствал като рязка противоположност.
Съществувал е народ, чийто поглед бил насочен към онези богове, които не са изостанали, не са се отклонили от пътя си, а са постигнали целта на своето лунно развитие. Това е древноеврейският народ. Той е притежавал такова съзнание. Тук виждаме голям контраст.
Древните евреи са имали съвсем различна представа за боговете от тази на древните гърци. Техните богове не са имали право на грешка и не са можели да се раждат като хора. При древните евреи откриваме отдаване на всички душевни сили на човека на божествения свят. Това е било единственото, което ги е водело напред. И то е водело към духовната вселена. Всяка връзка с нещо друго, с нещо материално, е трябвало да ги отклонява от този път към духовния свят. Така за древния евреин всяка връзка с материалното е означавала отклонение от предписанията на световното развитие. Дори смъртта е била нещо, което се е извършвало в името на духовното развитие. Това е било учението на книжниците и фарисеите. Те самите не са живели според него, но са го проповядвали. Следователно можем да кажем, че Яхве в известен смисъл е бил чисто духовно същество и едновременно с това създател на Аз-съзнанието, на духовното самосъзнание.
Нека отново погледнем редицата на нашето развитие:
- Стар Сатурн – физическо тяло;
- Старо Слънце – етерно тяло;
- Стара Луна – астрално тяло;
- Земя – Аз.
Но какво е Азът? Той е дух. А духът не може да бъде уловен. Можем единствено да преживяваме неговите проявления.
Яхве е бил този, който пръв – може да се каже единствен – е внесъл Аз-съзнанието в развитието на човечеството.
Да разгледаме един обикновен човек, не от тези, които четат тази лекция. Такъв човек смята, че неговият Аз е неговото тяло. „Това съм аз. Това е моето тяло.“ Но в момента, в който човек достигне свръхсетивно възприятие, той осъзнава, че неговият Аз не принадлежи на тялото му. Азът на човека е разпрострян в цялото световно пространство. Духът е навсякъде. Къде се намират нашите починали? Те се намират в Духовния свят. А духът е навсякъде. Получава се така, че ние буквално се движим сред нашите починали. Духът прониква цялото мирово пространство. Не можем да направим и една крачка, без да преминаваме през духовното. Просто не го виждаме.
За древния евреин този Яхве е бил „Аз Съм“. Когато Моисей получил скрижалите на закона от Яхве, той попитал: „Какво трябва да кажа на народа си? Кой ми даде този закон? Кой написа тези скрижали и ми ги предаде?“ Тогава Яхве отговорил на Моисей: „Кажи: Аз Съм.“ „Аз Съм“ ти даде този закон. В този момент от историческото развитие за първи път се заговорило за Духа като за „Аз“.
Тук имаме две напълно различни течения:
- древноеврейската култура;
- културата на древните гърци.
Но те е трябвало да се слеят. Гърците – със своя Плутон, Посейдон и Зевс, които днес бихме нарекли физическо, етерно и астрално тяло. И древните евреи – със своя принцип на Яхве, които са виждали тези неща по съвсем различен начин. Само чрез съединяването на тези две течения е можела да израсне една напълно нова култура.
Но все още липсва нещо.
Когато древните хора слезли от Луната на Земята – за което трябва да се върнем към древнолемурийската епоха – тяхното съзнание все още било такова, каквото е било на Старата Луна. По-късно, когато преминаваме от древна Лемурия към древна Атлантида, там, където започва мисленето, човекът все още в значителна степен се е намирал извън тялото си. Душата е влизала в човешкото тяло тогава, когато настъпвала нощта – когато човекът спял и нямал съзнание. Само когато бил извън тялото си, той притежавал това смътно ясновидско съзнание.
Това се променило едва в следатлантското време, приблизително през епохата на древните перси – във втората следатлантска култура. Тогава човекът вече бил способен поне да вижда чрез очите си, докато се намирал в тялото си.
Но дори и през времето на Древна Индия, през първата следатлантска култура, човекът още не е притежавал съзнание в смисъла, който влагаме в това понятие днес.
Човешкото съзнание е възниквало изключително бавно.
По-късно то постепенно все повече се пробуждало вътре във физическото тяло. Именно това е бил смисълът на земното развитие на човека – да можем да мислим вътре във физическото си тяло и да оставаме будни. Смисълът на земното развитие на човека се състои в това, че вътре в своето физическо тяло ние можем да мислим и да останем будни.
Гърците усещали в своето астрално тяло силите на Зевс. А онова, което се пробивало отвътре като вид ясновидство, те наричали нещо, което Персефона позволявала да струи от Земята към човека. Много постепенно от тези сили на Зевс, от тези свръхсетивни сили, израствало съдържанието на самостоятелния човешки Аз. В началото то все още било ясновидско, а след това ставало все по-интелектуално.
Във връзка с този преход към интелектуалното ни е известен Аристотел. До нас е достигнал един забележителен словесен паметник. Разказва се какво отговорил Александър Македонски на Аристотел относно интелектуалното мислене. След като го слушал, Александър казал: „Ще ми смачкаш черепа с тези свои мисли.“ Но днес няма да успеем да разгледаме цялата история на древногръцкия свят.
Ние носим в себе си нещо, което ни напомня за древното лунно развитие. Рудолф Щайнер говори съвсем директно за това какво ни е оставила Старата Луна: способността да сънуваме. Сънищата са онова, което ни напомня за състоянието, през което сме преминали на Старата Луна. Съществото, което е живяло тогава на Старата Луна, днес живее вътре в нас – ние сме го взели със себе си. И през нощта то сънува. Но това не е всичко, което сме наследили от Старата Луна. Тук Рудолф Щайнер отново говори пределно откровено: нашите страсти. Инстинктивното начало. Това е онова, което изгражда основата на нашия егоизъм. И то е заложено в нас още от времето на Старата Луна.
Предстои ни още да обгърнем тази област с вътрешната си светлина. Можем да натиснем нокътя си на което и да е място и той ще порозовее. Целият ни организъм е изпълнен с кръв. А в тази кръв живее нещо по-висше. Нещо, което ни отвежда далеч от низшите стремежи. Съществува един факт: благодарение на нашето сърце можем да развиваме ентусиазъм. Ентусиазъм да създадем нещо различно от онова, което диктуват нашите низши страсти, инстинкти и желания. Това е нещо по-висше. Именно него носи в себе си нашето сърце и кръвообращението. Нашето сърце бие за този прекрасен свят, за високите идеали, когато чрез сърцето си сме свързани с Духовния свят, когато сърцето ни се възпламенява за духовното. Когато сърцето ни се изпълва с топлина, идваща от Духовния свят, тогава изпитваме онова, което е изпитвал древният грък в храма на богинята Атина.
За това, което ще кажа сега, ще говорим по-подробно по-късно. Някога всички сме били студенокръвни. Това е било през лемурийската епоха. По времето на Атлантида сме приели топлината в своята кръв. И само благодарение на това е станало възможно изобщо да се формира сърцето. От този момент нататък сме могли да придобиваме все по-ясна форма; започнали са да се оформят нашите физически органи.
Отдавна вече сме преминали средната точка на земното си развитие. Сега се намираме по пътя към ново одухотворяване. Този процес можем да наблюдаваме именно в областта на кръвта. Кръвта, която тече от сърцето към главата, е изпълнена с етерни сили. Това внася светлина в областта на нашата глава. Но нагоре не се издига само етерното тяло заедно с кръвта – нагоре се издига и астралното тяло. Астралното тяло обаче сякаш се заклещва в този твърд и вкостенял мозък на съвременния човек. Имало е художници, които са виждали това ясновидски. Те са виждали как кръвта отново става етерна. Затова тези художници изобразявали хората обкръжени от златисто сияние. За това също ще говорим по-подробно по-късно.
Сега обаче трябва да надникнем в далечното минало. Трябва да си припомним времето преди древните гърци. Нека погледнем към Древна Индия или към края на Атлантида. Защо това време се нарича праисторическо? Защото тогава човечеството все още не е имало кости. Следователно при археологически разкопки не може да бъде открито нищо. Едва от момента, в който човечеството придобива твърди кости, става възможно да се откриват останки.
И така, през това праисторическо време един герой – тоест един такъв луциферичен човек – се родил на територията на Древна Гърция. Името му било Дионисий. За Дионисий вече говорихме. Този, за когото става дума сега, бил наречен Дионисий Младши. И именно Дионисий Младши предприел голямо пътешествие. Той преминал през цяла Азия чак до Индия. Голяма част от индийската култура получила импулс именно от Дионисий Младши. Следователно можем да обобщим, че значителна част от Древна Индия – онази част, която не била обхваната от влиянието на светлите риши – попаднала под влиянието на Дионисий Младши.
Дионисий Младши, като могъщ водач на това шествие, преминал през цяла Азия и след това се завърнал обратно в Гърция. Но никой дори не забелязал това, защото възможностите на физическото зрение не позволявали подобно възприятие. В крайна сметка той умрял в Гърция. След смъртта му неговата душа се вляла в интелектуалната култура на човечеството. Но това същество – Дионисий Младши – е един от героите. Тоест един от онези луциферични същества, които някога са ходили по Земята и които отчасти отново се намират сред нас.
Веднъж Рудолф Щайнер получил въпрос: „Живее ли днес отново Дионисий Младши сред нас?“ На това Рудолф Щайнер отговорил приблизително следното: Всичко интелектуално, което днес обгръща човечеството в обикновения всекидневен живот, всичко онова, което живее в човешките глави...
Помислете само за тази лъжлива пропаганда относно CO₂ и глобалното затопляне. Онези сили, които живеят в нашите машини, в индустрията, в банките, на борсите – във всичко това Дионисий Млади продължава да живее и днес като душевно присъствие.
Вече споменахме един особен феномен. Материалистично настроената душа не се отдалечава от Земята след смъртта на човека. Именно върху това се основава и Орденът на йезуитите. След смъртта си Игнатий де Лойола останал в земната сфера и продължил да съпровожда своите ученици йезуити и своя орден. По-късно обаче той преминал през известно развитие. Инкарнирал се отново като Сведенборг. През втората половина на живота си Сведенборг станал донякъде ясновидец. Това, което е описал от своите прозрения, е действително прекрасно. По-късно обаче, когато учените открили неговите трудове, те стигнали до категоричен извод: „Към края на живота си той е полудял.“ В действителност той просто започнал да описва свръхсетивния свят. Той чувал как елементарните същества общуват помежду си. Установил съвсем ясно, че понякога те разговаряли на език, който той не можел да разбере. По този повод Рудолф Щайнер казал: „Да, понякога елементарните духове разговарят с ангелите.“ Толкова високо Сведенборг не е можел да проникне със своето ясновидство. Той можел да наблюдава само елементарния свят.
Сега възниква въпросът: Защо ви разказвам всички тези взаимовръзки? Защо трябва да познаваме гръцката митология? Защо изобщо трябва да знаем тези неща и да се занимаваме с тях?
Видяхме как различните течения в земното развитие, повлияни от различни духовни импулси, в крайна сметка образуват своеобразен компромис. Появява се структура, в която отново и отново откриваме съответствия. Дори в ежедневния ни живот няма нито един ден, който да е напълно еднакъв с предишния.
Човекът е същество, съставено от няколко тела:
- физическо тяло;
- етерно тяло;
- астрално тяло;
- Аз.
Човекът е носител на своя Аз. Но коя е най-удивителната особеност на този Аз? Нека се опитаме да разберем това днес. Въпросът не е лесен. Въпреки че в света съществуват толкова много Азове, ние никъде не можем да видим Аза с физическите си очи. С физическите си очи можем да наблюдаваме само външната проява на Аза чрез физическите органи на човека. За да възприемем истински духовния Аз, можем да направим само едно. Само в един случай пред нас застава реалният Аз. И то нашият собствен Аз. Това е неговата най-съществена особеност. Тя се състои в това, че единствено самият човек е способен да извърши нещо по отношение на своя Аз.
Представете си, че искаме да видим собствения си физически образ в истинската му светлина. Методите на съвременната наука предлагат множество начини за това. Но нито един от тях не работи. Необходимо е да излезем извън тялото си, да придобием ясновидство и да се издигнем до висшия Девакан. Древните индийци са били способни на това. Но своя Аз ние преживяваме непосредствено тук, на Земята. За това дори не е необходимо ясновидство. Този Аз съответства на нашата лична индивидуалност. Представете си, че сте карали твърде бързо и е възникнала опасна ситуация. Тогава си казвате: „Трябва да бъда по-внимателен.“ В този момент разговаряте със собствения си Аз. Или когато казваме: „Сам си си виновен.“
Адам и Ева дълго време пребивавали в Рая. Те нямали никаква представа за своето физическо тяло. Но след това били изгонени от Рая. Те трябвало да започнат да се хранят, да познаят смъртта и да навлязат в този материален свят. И едва тогава видели своето тяло. И ги обзел срам.
За истинското, реално същество на човека това тяло дори може да не се взема предвид. Истинското физическо тяло, без материята, прилепнала към него, винаги е било духовно. И продължава да бъде духовно. Рудолф Щайнер нарича това фантома, пречистен чрез Христос.
Но нека разгледаме въпроса и от друга страна. Все още липсва нещо. Без да слезе в това физическо тяло, без да се свърже с материята, човекът не би могъл да придобие Аз-съзнание. Това е своеобразната жертва, която човекът е трябвало да принесе, за да завоюва своето Аз-съзнание. Гърците биха казали: Иначе той не би могъл да получи силите на Дионисий.
От това тяло зависи способността ни да възприемаме силите, които идват от Земята. Но за да стане това възможно, човечеството първо е трябвало да загуби древното ясновидство. За да може да възприеме нещо ново – Аз-съзнанието. Веднъж на Рудолф Щайнер бил зададен въпрос: Какво би станало днес, ако внезапно, без никаква подготовка, у човека отново се появи древното ясновидство? Ако някой изведнъж започне да вижда света така, както го е виждал древният атлант? Човекът би бил поразен като от гръм. Той би видял света в неговия ужасяващ облик. Около нас действително съществуват плашещи неща. Но ние не можем да ги видим. Ние не сме ясновидци. Светът, в който живеем, е скрит от нас. Той е скрит от онзи свят, от който към нас идва нашето Аз. Светът, в който се движим през деня, съдържа в себе си още една съвсем различна субстанция. Древните гърци все още са знаели това. И действително съвременният човек би изпитал ужасяващ страх, парализиращ ужас, ако пред него внезапно се открие този друг свят. Медицината познава подобни случаи. Хората ги наричат психоза. Това е състоянието, което преживява човек, получил внезапно ясновидство. Обяснения за явленията, които описват хората, преживели психоза, можем да намерим при изучаването на езотеричните трудове на Рудолф Щайнер. Но без разбиране на случващото се никой не би издържал подобно преживяване. За това е необходима сериозна подготовка. Въпреки това човечеството преминава през Прага и в обозримо бъдеще всички хора на Земята ще имат подобни преживявания.
Нека в края на лекцията отново се обърнем към онова, което научихме днес. На Старата Луна ние сме имали физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Но без Аз. И така, Дионисий Младши преминал със своето шествие през Азия и през арабския свят. Заедно със силени, фавни, сатири, панове и с всичко онова, което се влачело след атлантския човек. С онези преселници, които били като шлейф на атланта. Тогава по света все още съществували същества без костен скелет. Имало истински хора, но без кости – именно онези, които били най-слабо обхванати от Аза. Те били същества, развити до степента на астралното тяло, но без Аз. Днешният човек може да бъде разглеждан като своеобразен компромис. Като особена смесица. Човешкото тяло постепенно ставало все по-плътно. Говорихме за това, когато разглеждахме Плутон. По времето на Атлантида тялото е било много по-фино. Но едновременно с процеса на уплътняване на тялото се е случвало и друго: Получавали сме своето Аз-съзнание. Това Аз-съзнание, което някога е било дадено на човечеството от Яхве. Но което е трябвало да се свърже и с всички останали течения, действащи на Земята. Така ние сме се превърнали в компромис. Трябвало е да достигнем днешното Аз-съзнание. Това съзнание за себе си, в което гордо заявяваме: „Това е моето собствено мнение.“ Трябвало е да достигнем състоянието, при което чрез материализма в крайна сметка сме получили възможността за свобода.
За да се опитаме да разберем тези взаимовръзки, трябва да извървим този обиколен път и да се обърнем към гръцките герои и гръцките богове. Ще се опитаме да завършим тази тема през следващата седмица
Трябва из корен да изтръгнем от душата си
страха и ужаса пред онова,
което идва към нас от бъдещето.
Човекът трябва да се научи на невъзмутимост
по отношение на всички чувства и усещания,
свързани с бъдещето.
С пълно спокойствие да очаква всичко,
което може да дойде и действително идва към нас
от изпълненото с мъдрост Световно Ръководство.
Това е същността на онова,
на което хората трябва да се научат днес:
Да живеят в доверие,
без каквато и да е гаранция за съществуването си,
в доверие към постоянно присъстващата помощ
на Духовния свят.
Наистина, днес няма друг път.
За да не падаме духом,
трябва добре да възпитаваме волята си
и да търсим пробуждане отвътре
всяка сутрин и всяка вечер.
Рудолф Щайнер
Има нещо, което трябва да осъзнаваме съвсем ясно. Отново ще запиша тази дата, защото тя е изключително важна. Още по време на тъмната епоха е започнало новото управление на Михаил. И с началото на неговото управление в човечеството се е променило нещо фундаментално. За човека е станало необходимо да получава духовна храна. Самото човешко същество вече изисква това. Ако човек не я получава, той деградира обратно към животинското. Трети вариант няма. Но ако човекът в наше време се отказва от духовното, започват да се случват абсурдни неща. Всичко се изкривява и обезобразява. И поне в най-малка степен този недостиг на духовност действа разрушително. Именно това преживяваме и сега. Този факт трябва винаги да стои пред очите ни. Точно в това се крие причината, поради която отново и отново работим духовно.
Д-р Инго Юнге
05.02.2025 г.