Документ 7
Карл Ланг
В памет на д-р Ита Вегман
Следната статия бе написана за това издание през май 1982 г. от градинаря и фермера Карл Ланг (1899 – 1982). Предполагам, че за този разказ той е черпил от дневниците си. Ланг е добре известен чрез другите му писания (вж. том първи, стр. 225) Твърдението в некролозите на О. Hitschfeld (Die Kommenden, Freiburg i. Br., 10 декември 1982 г. и Mitteilungen aus der anthroposophischen Arbeit in Deutschland, том 57, № 144, St. John's Tide (14 юни – бел.пр.) 1983 г., страница 136), че Карл Ланг е бил помолен да докладва на Рудолф Щайнер всеки втори ден за пазарната градина от юли 1924 г. нататък, е неточно според самия Ланг: той е бил помолен да обсъди работата си с Ита Вегман.
Е. Зейлманс
През зимата на 1923 – 1924 г., след Коледното учредително събрание на Общото антропософско общество, бях инструктиран като охрана в Гьотеанума да поема охраната на Клиниката и терапевтичния институт в Арлесхайм заедно с още някои други. Имаше опасения, че опоненти могат да се опитат да навредят на Института. Бяхме посрещнати от д-р Вегман. Подхванахме разговор за новото положение на Дружеството. Беше окуражаващо да усетим целенасочения начин, по който тя изложи задачите, стоящи пред Общото антропософско общество, а също и пред Клиниката и Терапевтичния институт през предстоящия период.
Това ми стана още по-ясно по време на срещата на охранителите в дърводелската работилница с д-р Щайнер, Мари Щайнер, д-р Вегман и д-р Гюнтер Вахсмут. По този повод д-р Вегман също се обърна към нас с прости думи за положението на Дружеството. Тя ни призова наистина да приемем духовната наука, за да можем да изпълняваме задачите си като охранители. Тези думи, изречени от нея, застанала до д-р Щайнер, ни дадоха необходимия тласък и сили да се докажем в нелеката задача на охранителните задължения. Върнах се в Дорнах, изпълнен с притеснения от конференцията и земеделския курс в Кобервиц [GA 327, от 7 до 16 юни 1924 г.], който се проведе от 6 до 18 юни 1924 г. и който щеше да се окаже от голямо значение за мен. Бях получил разрешение да присъствам на нея. Съпругата ми очакваше раждането на първото ни дете. Живеехме в бараката на архитекта Паул Бей, близо до местността на Гьотеанума. Сутринта на 24 юни дойде моментът.
Планът беше детето да се роди в Базел, но раждането започна много бързо. Втурнах се към ателието в дърводелската работилница, където срещнах д-р Вегман и д-р Бокхолт, които веднага слязоха при нас. Благодарение на бързата и решителна помощ, раждането протече без усложнения. След това д-р Вегман направи много, за да осигури здравето на съпругата ми и на сина ни. В деня на раждането се обърнах към д-р Щайнер с молба да даде име на сина ни. На следващия ден получих отговор чрез д-р Вегман, че новороденото бебе трябва да се казва Якобус Фридуарт.
През нощта от 11 до 12 юли 1924 г. бях на работа. Когато пристигнах за дежурството, в 22 часа, д-р Вахсмут ме поздрави и ми каза, че трябва да отида и да се срещна с д-р Щайнер в ателието в 10 часа на следващия ден. Рудолф Щайнер ми съобщи, че в бъдеще трябва да поема управлението на земеделското предприятие "Холе" в Арлесхайм и че трябва да поема грижите за градината на територията на Гьотеанума.
Този проект щеше да принадлежи на Клиниката и терапевтичния институт в Арлесхайм след Коледната конференция. Трябваше да се явявам всеки втори ден в 10:00 часа в преддверието на ателието, за да обсъждам всички по-нататъшни въпроси, свързани с това, с д-р Вегман. Земята трябваше да се обработва в съответствие с информацията, предоставена в курса в Кобервиц. Продукцията от фермата и зеленчуковата градина трябваше да бъде предназначена предимно за пациентите на Клиниката и Терапевтичния институт.
Така че от този момент нататък всеки втори ден водех оживен разговор с д-р Вегман на тема селскостопанско и пазарно градинарство. Д-р Вегман се грижеше този "външен клон" на клиниката, както тя го наричаше, да бъде управляван в обществен контекст. Тя каза, че имала впечатлението, че аз и съпругата ми ще сме в състояние да развием нещата в такава насока. Тя също така искаше пациентите на клиниката да могат да вършат някои дейности в градината и фермата, за да подпомогнат възстановяването си.
Д-р Вегман ни помогна да преодолеем многобройните трудности в ранните стадии на предприятието. Беше й ясно, че в пазарната градина трябва да има и жилище. Следователно, успяхме да се преместим от къщичката на Пол Бей в "Осмоъгълната къща" зад дърводелската работилница. Преди това, имахме възможността да изпълним молба на Секцията за музика и реч. Групата "Кугелман" щеше да участва в курс за обучение. Храната в столовата беше твърде скъпа за тях. Така че успяхме да осигурим на групата качествена храна от пазарната градина. Те можеха да се хранят при нас, докато се уреди прехраната им в Арлесхайм. Това стана с подкрепата на д-р Вегман.
Много от младежите, които учеха в Гьотеанума в Дорнах, можеха да изкарват прехраната си с няколко часа работа в пазарната градина. Д-р Вегман ни даде пълна свобода на действие по този въпрос. Тя също така се съгласи един инженер от Санкт Гален, Август Тоблер, да започне да работи с нас в пазарната градина. Той беше изобретател на така нареченото затваряне на Тоблер, което предпазва ябълковия сок от ферментация в 50-литрови бутилки.
През 1928 г., в паузата между четенето на драмата Der Chef des Generalstabs (Началникът на Генералния щаб) от Алберт Щефен, четена от самия писател, д-р Вегман се появи с Елиза фон Молтке в дома ни. Тя поиска да утоли жаждата на Нейно превъзходителство с бутилката "Тоблер". Освежени, двете си тръгнаха от нашия дом, за да присъстват на втората част на четенето.
По това време сред членовете на Обществото бе разпространена обичайната от времето на Рудолф Щайнер форма на обръщение на „ти“, което сближаваше изтъкнатите с обикновените членове и укрепваше отношенията между хората. И така, д-р Вегман бе загрижена нечленуващите сред персонала също да чуят за духовната наука. Затова през последната неделя на Адвента бе организирано събрание, на което д-р Вегман благодари на всички служители за работата им и говори за бъдещото развитие. По този повод ми беше разрешено да говоря за хода на годината в контекста на етерните формиращи сили.
През 1931 г. имах важна среща с д-р Вегман за освобождаването на наетата земя на територията на Гьотеанума. В Арлесхайм бе предоставен благоприятен терен, на който можеше да се създаде модерна пазарна градина с "блокове" и т.н. Реших аз самият да наема земята на площта на Гьотеанума, но доставката на продукти в клиниката продължи.
През 1935 г. проведох по-дълъг разговор с д-р Вегман. Швейцарската полиция отказа да удължи разрешителното ми за пребиваване по политически причини. Припомних си, че през 1924 г. Рудолф Щайнер ни беше възложил на нас, младежите в Гьотеанума, задачата да напишем статия, озаглавена: "Как ще изглежда светът през 1935 г.?” Д-р Вегман каза: В наше време Антихристът изпраща своите предвестници в Централна Европа.
Последната ми среща с д-р Вегман се състоя в Еквалден, в института на д-р Гератс. Разговорът ни ме развълнува дълбоко и аз си казах: Бездомността може да създаде мощна връзка между човешкото същество и духа.
Превод: Ати Петрова