ГЛАВА 12
ФРИДРИХ ЕКЩАЙН, ТЕОСОФИЯ И РОЗА МАЙРЕДЕР
Фридрих Екщайн и Рудолф Щайнер вероятно са се запознали в кафе Гриенщайдл. В мемоарите си Екщайн разказва спомените си за Щайнер в края на 1880-те години, „По това време в нашия кръг се появи един голобрад младеж,“ – Екщайн, който е роден на 17 февруари, 1861 г., е бил само една седмица по-голям от Щайнер! – „доста строен, с дълга, тъмна коса. Остър чифт очила му придаваха малко изострен вид и с дългата си черна мантия, закопчан до горе елек, черна връзка Лавалиер и старомоден цилиндър, можеше да прилича само на недохранен студент по теология“ (Екщайн). Роза Майредер, от друга страна, описва много по-ексцентричния вид на Екщайн:
Дори видът му бе белязан от необичайното; някаква космата пилигримска роба, под която на китките и яката не се забелязваше да има бели под-одежди, покриваше слабата му форма и вълни от къдрици обрамчваха лицето му, на което еднакво къдрава брада беше избила в извити мустаци и бакенбарди. Тъмните му очи зад очилата бяха меки и спокойни; те сякаш гледаха отвъд света, а не в него. (Майредер)
Екщайн, който бил поклонник на Вагнер, пилигрим от Бейрут и вегетарианец, бил не само външно забележителна фигура, но като химик бил също така изключително осведомен учен, който се занимавал с много трудни математически задачи, а също така бил учил музика при Антон Брюкнер. И най-вече Екщайн е бил добре запознат с езотеричната литература и символи. В своята „Автобиография“ Щайнер споменава Екщайн само по повод неговото убеждение, че езотериката не бивало да става публично достояние. Той казва за него, че е бил много добре запознат с „древните мъдрости“ и добавя: „Когато се запознах с него за пръв път, той не пишеше много, но това, което написваше, бе изпълнено с дух. Да, на пръв поглед, четейки неговите писания надали някой щеше да се досети, че е запознат подробно с древното духовно познание. То бе активно зад неговата духовна дейност“ (GA 28).
Едно от писмата на Щайнер до Екщайн е запазено. То показва, че срещата с Екщайн е била – поне за известно време – по-значителна, отколкото си проличава от пасажа в „Автобиография“ на Щайнер. В края на ноември 1890 г. Щайнер му пише от Ваймар:
В живота ми има две събития, които считам за толкова важни, че ако не се бяха случили, щях да бъда съвсем друг човек. За първото ще трябва да премълча; второто се състои във факта, че срещнах теб. Какво представляваш за мен, ти разбираш по-добре от мен, но това, което знам е, че ти дължа безкрайна благодарност. Твоето лаконично писмо „Четейки Носталгия по дома на Юнг-Щилинг“ е изпълнено с толкова много гъсто написан текст. Една такава книга ни показва пътя към „умиране, за да се превърнем“! Знаеш ли, че Юнг-Щилинг е написал също „Ключ към Носталгия за дома?“ (GA 39)
Това писмо ясно показва, че Щайнер и Екщайн отделно са обсъждали езотерични теми – например относно „да умреш и да се превърнеш“. Още повече, Екщайн, който по това време се подписва „Могъщият Ек“, е бил полезен на Щайнер в това отношение. За съжаление Екщайн на казва нищо повече за отношенията си с Щайнер, освен споменатото по-горе. Но все пак споделя малко повече от Щайнер.
Бях се запознал с него по-рано, често придружаван от известния изследовател на Гьоте професор Карл Юлиус Шрьоер, и бяхме обсъждали въпроса за символизма в творчеството на Гьоте. Междувременно той беше чул, че се познавам с мадам Блаватска и водещите членове на Теософското общество в Мадрас. Д-р Щайнер ми обясни, че е силно заинтересуван да научи повече за тези неща и ме помоли да го въведа в езотеричните учения. Така започнаха редовните ми срещи с него, които продължиха още много години и накрая го доведоха, след години криволичене и други случки, до сформирането на собствената му „антропософска“ система. (Екщайн)
Този спомен трябва да бъде поправен на няколко места, както и да бъде допълнен. Фридрих Екщайн бил направил неуспешен опит да бъде представен на Е. П. Блаватска в Елберфелд през 1886 г. После, в началото на 1887 г., успява да я посети, докато тя лежи, пушейки и проклинайки, болна в Остенде. Блаватска веднага го назначава за председател на Ложата на Теософското общество във Виена и той се завръща в града с цяло богатство от теософска литература. Едва след това е била възможна среща на тема теософия между Екщайн и Щайнер. Щайнер разказва, обаче, че първият му контакт с теософските среди се е състоял около 1889 г., след завръщането му от Германия. Твърдението на Екщайн, че срещите им продължили с години със сигурност не е вярно. Дори да бяха започнали през лятото на 1887 г., което изглежда малко вероятно, те биха могли да продължат само три години. По-вероятното е отношенията им да са били ограничени до периода от септември 1889 г. до септември 1890 г.
Твърдението на Екщайн, че бил въвел Щайнер в Езотеричните учения, също е проблемно. Книгата на Блаватска е издадена в Лондон в края на 1888 г.; Екщайн е можел да я получи и да разкаже на Щайнер за нея едва в началото на 1889 г. Но дали наистина предмет на разговорите им е била книгата на Блаватска? Самият Щайнер разказва само, че по това време е чел „Езотеричен Будизъм“ на А. П. Сенет и „Светлина по пътя“ на Мейбъл Колинс (Б83/84). В контекста, в който се опитва да покаже колко рано се бил запознал с теософията, той не споменава Тайната доктрина, макар че именно това е бил момента да го стори. По-късни забележки на Щайнер и едно писмо от 1902 г. показват, че за пръв път е получил книгата през лятото на 1902 г.
Съвременни документи свидетелстват за факта, че Екщайн и Щайнер не са водили разговори или кореспонденция относно Гьоте и неговото използване на символизъм. В Екщайн Щайнер открива един изследовател на символизма, за когото символите не са били просто рисунки, а по-скоро знаци за духовни реалности. За Щайнер е било много важно това да се приеме насериозно – оттук и уважението му към Екщайн. В тази светлина споменаването на „Носталгия по дома“ на Юнг-Щилинг придобива особено значение. В своята „Автобиография“ Щайнер говори кратко и ясно за тази книга:
Емоционалното състояние, в което Щилинг изпада, докато пише тази книга, която се състоеше от четири тома, е неописуемо. Сякаш духът му се бе извисил нагоре в етерните висини; един дух на мир и спокойствие премина през него и той се оказа в такова блажено състояние, което не може да се опише с думи. Когато започна работа, душата му бе озарена от идеи, които така го оживиха, че едва смогваше да пише достатъчно бързо, за да ги догони; …в едно състояние между сън и будност той виждаше райски пейзажи с неземна красота. …Тези видения се съпровождаха от чувство, с което никое земно удоволствие не може да се сравнява. (Юнг-Щилинг, „Автобиография“)
Кога и в каква връзка е представил тази книга на вниманието на Щайнер? Дали лаконичното писмо е пристигнало след като Щайнер заминава за Ваймар, през ноември или декември 1890 г., по което време той вече чете Гьотевата приказка „Вълшебната приказка за зелената змия и красивата лилия“? Дали е било написано в отговор на един от личните въпроси на Щайнер? Не знаем отговора на тези въпроси. Странно, но Щайнер е бил доста сдържан в това отношение и само рядко е споменавал Юнг-Щилинг (GA 172).
Възможно е книгата на Щилинг да е придружавала Щайнер през периода, в който е изучавал мистицизма, който описва в своята „Автобиография“. Той е изпитвал известни симпатии към „природата на вътрешното мистично преживяване. Мистиците искат да се свържат вътрешно с източника на човешките преживявания, а не само да развиват теории за това, сякаш то е нещо външно“ (GA 28) Доста е възможно Щайнер да е тръгнал по пътя на християнския мистицизъм през зимата на 1889 – 1890 г. като вид вътрешен експеримент, също както много пъти изцяло е потъвал в различни идейни посоки. В писмо от Ваймар той говори за мистичния елемент, „в който плувах известно време във Виена по начин, който дори можеше да предизвика тревога“ (GA 39). Във всеки случай, екскурзията из света на мистицизма му показва ясно, че това не е неговия път. Той търси топлотата на вътрешните преживявания,, като се потапя в света на идеите, в които духът разкрива себе си. Потапянето само в света на душата, в картини и емоции, колкото и да били пъстроцветни, му се струва грешната посока, начин да се бяга от истинските въпроси на времето. „Силите в душата ми се противопоставиха на мистицизма с още по-голяма сила, когато поставих това пред взора на душата си“ (GA28).
Фридрих Екщайн също въвежда Щайнер в кръга около Мари и Едмунд Ланг. Мари Ланг била душата на този кръг. Дори само красотата и изящността й били привлекателни; поведението й било изпълнено с искрен и дълбоко усещан мистичен теософски светоглед. Понеже мистицизмът й бил автентичен, тя не само привличала хора като теософа Франц Хартман, който се бил присъединил към последователите на Блаватска шест години преди това, и дипломатът Карл зу Леининген-Билигхайм, който по-късно ще преведе „Трансцендентната вселена“ на Харисън, но също и артисти и писатели с различни гледища. Композиторът Юго Волф, архитектът Юлиус Майредер, Роза Майредер, която по това време е считала себе си за художничка и, за известно време, Рудолф Щайнер, който особено харесвал Мари Ланг – всичките прекарвали време в дома Ланг.
Роза Майредер описва Мари Ланг като „жена на моя възраст“ – тя е била на тридесет и една години – „на върха на своята красота и уникален талант. Със сияйното си въображение, което откриваше значение в сънища и символи, и преливащите й емоции, които по никакъв начин не се оставяха да бъдат потискани, един от приятелите й веднъж я характеризира така: „Тя притежаваше интелигентността на хората от времето, когато са се създавали митовете“. Но тя ме привлече със своята топлота и прямотата на чувствата й и то до такава степен, че бях изцяло под нейна власт“ (Майредер). По-късно Мари Ланг и Роза Майредер стават водещи фигури в австрийското женско движение, което е било много активно за правата на жените и техните незаконни деца.
Тук Щайнер има също така възможността да се запознае с началото на теософското движение. Той разказва, че е имал „доста приятелски“ отношения с Франц Хартман и други теософи, но че „позьорството и маниерите на тези хора, тяхната изкуственост“ го отблъсквали (В83/84). Маниерът на Мари Ланг обаче му се сторил автентичен. „Вътре в себе си тя притежаваше богатство от мистични познания, които трудните изпитания на живота бяха довели до нейното съзнание по един съвсем елементарен начин“ (GA 28).
В средата на март 1890 г. Мари Ланг се заема да запознае Роза Майредер с Рудолф Щайнер. Щайнер отначало се запознава с нея като художничка. Малко след това става ясно, че тя била написала и няколко новели. Щайнер я убедил да му позволи да ги прочете. Той споделя впечатленията си с нея: „Грехота е да пренебрегвате писателския си талант и да продължавате да рисувате.“ Тези думи насочват Роза Майредер към истинското й призвание, за което тя никога не забравя Щайнер. Тя добавя към спомените си: „Но той не се погрижи както трябва за ръкописите ми. Три от тях изчезнаха завинаги.“
Скоро дискусиите им се обръщат към философски въпроси. Щайнер намира Роза Майредер не само за високо образован и разумен човек, тя също така е изпитвала горещ интерес към философските въпроси за съществуванието. „Роза Майредер беше човекът, с когото най-много разговарях за тези форми“ – идеите, от които е съставена „Интуитивното мислене като духовен път“. „Тя ме избави от самотата, в която живеех по това време“ (GA 28).
В началото техните отношения били оцветени от една любопитна игра на криеница. „Понеже мислех, че той е заклет теософ“, пише Майредер, „аз се опитвах да избягвам разговорите на тази тема. По-късно се оказа, че той си мислел същото за мен и също избягвал всякакво споменаване на теософията. Той се надявал да научи повече за това духовно течение, като прекарва време в нашата среда, но решително беше много враждебно настроен към това, също както и аз. За мен теософията беше област, в която не се чувствах у дома си, тъй като не притежавах необходимата вътрешна способност за този вид познание; от своя страна, той я считаше за вид духовна слабост и ме предупреди да стоя настрана от нея, защото би застрашила духовното ми развитие. Вижданията му за личната свобода бяха в пълно съгласие с това, към което се стремях, и с първите си философски книги той ми помогна да придобия яснота за това“ (Майредер).
В течение на многобройни разговори за проблемите на материализма, както и за литературата и естетиката, Рудолф Щайнер и Роза Майредер стават близки приятели. Точно преди заминаването си за Ваймар, той отива на гости при нея и нейния съпруг във вилата им в Вайдховен. В своята „Автобиография“ той си спомня „разходката сред прекрасните планински гори, по време на която Роза Майредер и аз обсъждахме истинското значение на човешката свобода“ (GA 28).
В разговорите им Щайнер забелязва склонността на Роза Майредер към натуралистични, материалистични идеи. Предвид това, изглежда възможно една статия от 23 септ. 1890 г., открита през 1935г. в някакъв архив във Виена, да е била написана от Щайнер именно за нея. Статията със заглавие „Атомизмът и неговото опровержение“ представя надълго и нашироко съвременния подход към атомната теория, както възникващото от това гледище за човешкия живот, а после опровергава тези теории, като се базира на собствените им резултати. Във всеки случай, можем да сме доста сигурни, че Щайнер е говорил на Майредер за тези идеи. Той също споделя редица идеи в зародишна форма, свързани с тълкуването на вълшебната приказка на Гьоте, една приказка, която му била представена около година по-рано. В своето тълкование образите в приказката разкриват трансформациите, през които човек минава по пътя към истинската индивидуалност. Да може да получи обратно тези мисли, отразени в огледалото на душата на друг човек, помага на Щайнер да продължи да ги развива.
Като цяло тази последна година във Виена е била много вълнуващо време за Щайнер. Той среща зората на „Виенския модернизъм“, запознава се с теософите, някои от които са познавали Блаватска лично, и е имал възможност да обсъжда духовни въпроси с Фридрих Екщайн, човек явно запознат с „древната мъдрост“. В лицето на Мари Ланг и Роза Майредер той среща две много различни и все пак важни жени, които по-нататък ще играят важна роля в женското движение. Той тихомълком започва да проучва вълшебната приказка на Гьоте, тема, която ще го занимава до края на живота му. В „Отвъд доброто и злото“ на Ницше за пръв път се запознава с творчеството на един мислител, който му се струва да е олицетворението на загадките на онова време и ще го придружава през идущите години. Също написва въведението към третия том на „Гьотевите научни трудове“, една изумителна творба, с която ще приключим в следващата глава с годините, прекарани от Щайнер във Виена.
Превод: Ати Петрова