Тинитус или шум в ушите - какво препоръчва антропософската медицина

Submitted by admin 2 on Съб., 19/08/2017 - 22:57
Ухо

В първото циркулиращо писмо на Медицинската секция към Гьотеанума[1], изпратено от Рудолф Щайнер и д-р Ита Вегман на 11 март, 1924 г., е отговорено на въпрос, относно лечението на тинитус (шум в ушите).

"За тинитус главно ние препоръчваме сока на мака (Papaver somniferum L.) в потенция D6. Психологично лечението ще се състои в насърчаване на пациента достатъчно да активира вътрешната си сила, за да превърне пасивното внимание към звука в активна репрезентация, като че той сам го създава. След известно време ще се забележи подобрение. Тинитусът се дължи на отслабване на астралното тяло в неговата връзка с етерното тяло в областта на пикочния мехур.”

Описаното тук като психологическо лечение, трансформирането на пасивното внимание към болестното състояние в активно възпроизвеждане на това състояние, е метод, който е описан от Виктор Франкъл[2] през 1952 г. и който той определя като “парадоксално намерение”. Прави се опит с цялата налична сила на пациента да се предизвика симптома и само чрез тези средства да се предизвика неговото изчезване. Артър Джорс[3], който е съобщил за успешното прилагане на този метод в няколко случая (страх от изчервяване, страх от изпити, изследвания), е на мнението, че интензивното активиране на волята, за да се предизвика смущаващото състояние, така изпълва вътрешното пространство на човека, че няма повече място за пасивно развитие и така се предизвиква лечение.

Как може прозренията на духовната наука да обяснят специфичния подход на тази терапевтична мярка, при която патологичната проява и лечението са явления в съзнанието? Като начало, учудващо е, че Рудолф Щайнер не започва своето обяснение с ухото, в което се наблюдава патологичната проява, ами с пикочния мехур: “Тинитусът се дължи на отслабване на астралното тяло във връзка с етерното тяло в областта на пикочния мехур.”

Ухо и пикочен мехур, два отдалечени региона в организма, са поставени във взаимовръзка. В търсенето на такива съответствия човек следва астрални закони. Рудолф Щайнер посочва, че това е характеристика на астралната област, че две пространствено отделени формации съставляват обединено цяло.[4] В двете места астралното тяло се държи по противоположен начин. Ако е твърде слабо на едно място, ще е твърде активно на другото. Отношението към етерното тяло тогава е от значение. Следователно, ако се открие “отслабване на астралното тяло във връзка с етерното тяло в областта на пикочния мехур”, последствието ще бъде, че активността на астралното тяло в областта на ухото ще е твърде силна във връзка с етерното тяло. Това усилване на астралната активност ще се прояви след това като тинитус.

Изместването между горе и долу във връзка с членовете на човешкото същество може да бъде наблюдавано, когато то се изрази във физическите симптоми. За горната област имаме тинитус като наблюдаван симптом; за долната част не е посочен симптом в циркулиращото писмо.

Един път имах пациент, при който тинитусът беше започнал да се проявява по същото време, по което бяха открити папиломи по пикочния мехур. В този случай имаше ясни симптоми горе и долу. Отслабването на астралното тяло във връзка с етерното в областта на пикочния мехур – с други думи: преобладаването на етерното – ясно се показа в пролиферативната тенденция на папиломите.

Ние се занимаваме тук с два реципрочно свързани болестни процеси: Това, което е твърде много в едното е недостатъчно в другото. Много болестни симптоми се проявяват по този двойствен начин.[5] Едновременната проява на две различни заболявания може да се наблюдава например при паранеопластичния синдром, при фокални инфекции, при системния лупусеритематозус и др. Най-често обаче се установява само едната страна на такова реципрочно заболяване, другото остава латентно или незабелязано.

Също при възрастните тинитусът обикновено се появява заедно с проблеми с пикочния мехур (сфинктерна недостатъчност). Там също се наблюдава отдръпване на астралното тяло от долната област и съответно засилване отгоре. Рудолф Щайнер също използва връзката на пикочния мехур с уши – нос – гърло региона за терапевтични цели, когато предлага например да се направи компрес с Berberis fructus 10% на пикочния мехур за аденоидна хипертрофия.[6]

Нека отново да се върнем на въпроса, как терапевтичният ефект на собствената създадена ментална репрезентация на тинитуса може да бъде разбран. Това е случай на “поемане в свои ръце” на болестния процес чрез терапия. Пасивно изживяното (чрез астралното тяло) сега се създава активно (чрез аза). Така астралното тяло е освободено от патологичната му активност в предизвикването на тинитуса и може да се върне към правилната си активност в областта на пикочния мехур, от който е било отделено.

“Поемането в свои ръце” на болестния процес чрез терапия е принцип, който Рудолф Щайнер е прилагал и в медицинската терапия. Чрез това болест и терапия стават сходни. Това е вид модификация на принципа подобното лекува подобно, който също се отнася за препоръчаното лекарство Papaver somn. D6. В XV-та глава, “Методът на лечение” в книгата “Основи на терапията” Рудолф Щайнер дава няколко примера за подобна връзка между болест и лекарство и заключва: “Организмът има тенденцията да балансира недостатъците си. Поради тази причина той се реконструира, за период от време нерегулярността е така регулирана изкуствено, че на вътрешния процес, който да трябва да престане, се противопоставя подобен процес, който е активиран отвън. ”

Автор: Валтер Холтзапфел (Walter Holtzapfel), доктор

Превод от английски език: Светослав Йорданов

Източник: http://www.anthromed.org/Article.aspx?artpk=717

 

[1] Рудолф Щайнер, Курс за млади доктори, Събр.съч.316

[2]Виктор Франкъл (Viktor Frankl), Grundrissder Existenzanalyseundder Logotherapie. In: Hand­buchder Neurosenlehre, Munchen-Berlin, 1959.

[3]Артър Джорс (Arthur Jores), Der Krankemitpsychovegetativen Storungen, Gottingen, 1973.

[4]Рудолф Щайнер, Духовнонаучно човекознание, Събр.съч.107

[5]Валтер Холтцапфел, Krankheitund Heilungalszweiphasiges Geschehen, BEH, Jan. 1971

[6]Рудолф Щайнер, Лечебна педагогика, Събр.съч. 317

 

Ухо

 

* * *

Антропософската терапия с пеене предлага упражнения, които се справят с шума в ушите. Предлагаме ви едно от тях. То е предоставено от Теодорос Ригас -  антропософски гласов терапевт и д-р Йорн Класен - антропософски лекар, лектори в момента в модулно обучение за антропософски гласови терапевти в България. Упражнението е важно да се прави в съзнателна будност, макар и да изглежда на пръв поглед медитативно. Очите са отворени, за да не потъне човек в себе си,  изключвайки активността на Аза. Азът е нужно да бъде буден и напълно съзнателен по време на това упражнение. Самото упражнение и резултатите, които се целят с него, напълно синхронизират с казаното по-горе от Рудолф Щайнер и д-р Ита Вегман за това, че психологичното лечение се състои в насърчаване на пациента да активира вътрешната си сила, за да превърне пасивното внимание към звука в активна репрезентация, като че ли той сам го създава или по-точно пациентът да поеме лечението си в "свои ръце". Важно е упражнението да бъде демонстрирано и правено заедно с гласов терапевт, докато пациентът постепенно се справи в процеса на терапия с проблема си и придобие вътрешната сила да работи самостоятелно за преодоляването му. 

Вслушване в тишината – в отпуснато и релаксиращо състояние. Вслушваме се постепенно на 2 см. от ушите си, на 10 см., на 1 м., на 5 м., на 10 м., на 100 м., на 5 км., на 10 км. Нужно е да достигнем с нашето слушане извън нас, в света, и да сме поне по 2 мин. във всяко състояние. Вслушваме се какви шумове има там. После започваме да се връщаме последователно обратно, докато стигнем отново до ушите си. Описваме какво сме чули, "наблюдавали" във звуковото пространство.

Това е именно т.нар. активно слушане. Когато слушаме много близо до ушите си, чуването е много по-плътно. Колкото по-далеч се отправяме с ушите си в етерния свят, толкова по-светло и по-ясно можем да възприемаме това, което се случва. Когато се върнем обартно, можем да вземем преживяното в това "етерно пътуване" в нас. Чуването се променя, става по-интензивно, по-разпростряно в широтата си, по-фино. Правим упражнението на тихо място.

Упражненията за чуване, слушане и пеене трябва да се правят винаги с отворени очи! Можем да опитаме и със затворени, за да видим каква е разликата. Тя е в будността. При отворени очи сме будни, а при затворени очи "сънуваме".

При това упражнение ухото е като фуния, която излиза нашироко в света. Сякаш разширяваме самите себе си. Сякаш ние се превръщаме в едно огромно ухо. Подходящо е както при шум в ушите, така и при агорафобия. Краката трябва съзнателно да са стъпили на земята, за да не се загубим навън, да знаем, че макар и навън, сме ние. Това е едно етерно упражнение, в което етерното ни тяло отива навън и опипва света, черпим информация оттам, но е важно в същия момент да останем в телата си.

При активно вътрешно слушане ние активираме нашия Аз. Ако човек има шум в ушите, той чува самия себе си, чува собствените си шумове. Това упражнение е добро при този проблем. В началото обаче състоянието може да се влоши, защото човекът започва да чува все по-добре себе си, т.е. и шума в ушите си. Трябва дълго и търпеливо да се упражнява, за да има въздействие.