Антропософската социална терапия и социално-терапевтичните общности (кемпхили)

Submitted by admin on Вт., 25/05/2017 - 14:08
Социална терапия-Вупертал

Антропософската социална терапия е област от антропософската медицина, която е насочена към младежи и възрастни, нуждаещи се от специална душевна грижа и включването им в такъв начин на живот, който ще им даде възможност да се чувстват пълноценни. Антропософската медицина и терапия се отнасят към тези младежи и възрастни като към равнопоставени на всички останали, с правото на собствен достоен живот и биография. Там се практикуват всички терапевтични направления на антропософската медицина, в зависимост от нуждите на обжността, на групата и индивидуалните потребности на отделния човек.

Първите общности, които са приютявали болни, сакати хора, хора, които са били извън социума, са богомилските общности по нашите земи още по времето на средновековна България. Там те са получавали подкрепа, лечение, място за нормален живот и труд.

Не е ясно по какъв начин тази идея се развива през вековете, и би било интересно да се проследи, но в антропософското движение през 50-те години на миналия век, във Великобритания, се ражда движението „кемпхил”, начело с Карл Кьониг и неговите сътрудници, като се полага нова форма на социален живот за възрастните хора с увреждания и с психически заболявания.

 

 

Социално-терапевтична общност
Магазин в социално-терапевтична общност, с изцяло изработени от живеещите там артикули

 

 

Създават се житейски структури на близост и се развива култура на съжителство. Фамилните структури, както и индивидуалните форми на живеене, имат за цел да се позволи една по-висока степен на самостоятелност. Налице е действително трудово преживяване, имайки предвид индивидуалните възможности на работещите и тяхната потребност да участват със свой трудов принос в живота на общността. Човекът с проблем се свързва и става част от една общност, в която той не остава пасивен, а може да взема не само участие, но и решения във формирането на своя настоящ и бъдещ живот. Той е част от ритмичността на един постоянно протичащ социален живот. Онова, което прави живота на този човек цялост са чувството за смисленост, придобиването на лични, социални и професионални компетентности, разбираемост на събитията от живота му в една непрекъсната връзка, възможността за избор, справянето със своето настояще.

 

 

Биодинамично стопанство
Биодинамично стопанство в социално-терапевтична общност

 

Човекът чрез общността, и общността чрез взаимодействието на отделните индивидуалности, са в непрекъснат обменен процес, при който не само отделният човек има нужда от лечение, но и социалният живот също бива повлиян от неговата индивидуална дейност и включване. Съвкупността на социалния и индивидуалния опит поражда чувството за успешно живян живот. Създадено по този начин вътрешното социално-терапевтично пространство се превръща в контрапроект – стъпка, на условията на живот в общество, в което силният доминира над слабия, богатият над бедния, социално силният над социално слабия... В тези социално-терапевтични общности подобни унижаващи достойнството на личността отношения не съществуват.