Каспар Хаузер и германският народен дух
Величието на жертвата на Каспар Хаузер може да се оцени само чрез значението на неговата мисия. Неговата задача във връзка с германския народен дух е била да доведе този народен дух във възможно най-близък контакт с народното тяло – масата от физически въплътеното германско население. Започвайки от 40-те години на XIX век, Каспар Хаузер, като наследник на трона на Баден и работещ от своя център в Карлсруе, е трябвало да придаде социални дейности и форми на това, което е съществувало като дух на Централна Европа по времето на Гьоте. Духът, като оформящ живота откъм свръхсетивния свят, е трябвало да проникне във всички човешки и материални отношения.
Потокът на историята в Централна Европа се е нуждаел от истинско духовно разгръщане, защото дух, който не успее да навлезе в действителността, се оттегля и дематериализира. Тъй като Каспар Хаузер, като посредникът на германския народен дух, е бил възпрепятстван в мисията си, следва неизмеримо бедствие, един болестен процес: през XIX век германският народ все повече се отдалечава от връзката със своя духовен аз. Рудолф Щайнер, в разговор с граф Полцер-Ходиц през ноември 1916 г., описва със следните думи какво е могло да бъде постигнато чрез Каспар Хаузер: „Южна Германия трябваше да се превърне в новия Граалов замък, в новия шампион на духа, в люлката на бъдещите постижения. Полето за духа беше добре подготвено от личности като Гьоте, Шилер, Хердер, Хьолдерлин и др. Каспар Хаузер трябваше да събере около себе си всичко, което процъфтяваше в така подготвеното поле. Но това не беше желано от тези кръгове (западните ложи и йезуитите). Те не можеха да позволят да се събуди един център, ако не искаха да се откажат от контрола и властовите си амбиции. Видът духовност, която Гьоте е притежавал, ги е плашела.“*
Фактът, че Каспар Хаузер е бил възпрепятстван в делото си, означава, че не само за него лично, но преди всичко за цялото му социално обкръжение се е случило нещо катастрофално. Безброй хора, дори съдбите на цял народ, са зависели от факта съдбата на този индивид да се изпълни според желанията на духа. Съдбата, която Каспар Хаузер е претърпял, е най-голямата катастрофа, която може да си представим и която се е случвала досега в развитието на германската нация. Извършването на това съдбовно събитие е довело век по-късно до точно обратното на това, което е било предвидено чрез Каспар Хаузер, в историческата реалност. Тъй като ефектите на себеусещането, на аза, не са били успешно установени в германското народно тяло, силите, насочени против аза, са се наложили по катастрофален начин.
Истинският Германски народностен дух може да въздейства върху народното тяло само чрез аза. Азът обаче е без съмнение най-застрашената и нестабилна част от човешката конституция. Ако е в състояние да се осъзнае и да се утвърди като свръхсетивно същество в духовния свят, тогава той може да контролира и регулира цялото човешко същество чрез своята духовна дейност. Ако това не се случи, ако азът не е в състояние да запази своята духовна ангажираност, тогава това не само води до спиране на дейността, а се създава една празнина, една сила на засмукване, която ще привлече най-злите сили, в противовес на най-добрите възможни. Тъй като германската народна природа се базира на природата на аза, всичко зависи от факта азът да бъде имплантиран в духа, чрез което се постига истинско духовно удовлетворение – в противен случай пред него ще се отвори най-страшната бездна.
Противниците на Каспар Хаузер, за които ще разкажем по-подробно по-нататък, са знаели, изхождайки от знанията си за народните характеристики, какви далеко постижими резултати могат да бъдат постигнати като се предотврати – чрез Каспар Хаузер –възможната връзка между народния дух и народното тяло. Знаейки това, Рудолф Щайнер се опита с всички сили да спре тази фатална тенденция в германската нация. Продължавайки работата на Гьоте, той разширява централноевропейския дух, за да го събуди и да го подтикне към действие. В началото не беше постигнат видим успех в исторически мащаб.
В увода към заключителния том на Каспар Хаузер (1873) Даумер разказва за спора, който е имал с Майер относно отношението на германския народ към Каспар Хаузер. Даумер интуитивно е смятал, че Каспар Хаузер бил дълбоко свързан със съдбата на германския народ. Ето какво пише той: „Книгата на д-р Майер завършва със следната забележка: „Шлосер, в своята история на XVIII и XIX век споменава историята на Каспар Хаузер като я нарича басня, в която германският народ вярвал.“ Майер подчертава думата „басня“, но не и думите, които ние подчертаваме; именно последните обаче са важни за нас. Вярата в тази история е присъща на германската нация; нацията не бива да се срамува от това, то е част от нейното усещане за истина и справедливост и тя няма да позволи на никого да я лиши от това. Който се опита да й отнеме това, не стои на истинската основа на германската нация;* но ние, защитниците на Каспар Хаузер, сме такива и се надяваме да спечелим подкрепата на народа за това. Ние не сме тук само от името на нещастния Каспар Хаузер, нито от собствено име, ние, които сме били жертви и сме били малтретирани заради него. Ние сме тук, за да защитим нашата нация и нашия национален характер. Ако книга като тази на Майер постигне убедителен успех, ако хората се поддадат на безсърдечната и бездуховна критика, която превръща тази история в басня, и е изпълнена с толкова жестокост, лъжи, фалшификации и злоба, тогава те вече няма да бъдат истински германски народ, а ние от своя страна няма да се чувстваме много горди, че сме германци.“6
За да се разбере пълното значение на коментарите на Даумер, трябва да се знае колко високо той цени вярата. „Това, което разбирам под вяра, искам да го заявя с най-голяма сигурност, е признаването на необичайното, дори ако то противоречи на общоприетото; предаността към фактите, които са представени и могат да бъдат отречени само чрез насилие; дълбоката и вътрешна връзка, в която се намират нещата помежду си; признаването на неща, които не са очевидни на пръв поглед, които не могат да бъдат разбрани материално и механично, но които са истински и реални, но към които общоприетото материалистично разбиране се отнася толкова враждебно, че се опитва да се отърве от тях на всяка цена и с всички възможни средства. На тази вяра се основава не само цялата религия, но и цялата култура в пълния човешки смисъл на думата; тя не е просто подвластна на външни разпоредби и власти – тя е необходимост за разума, за искреното, безпристрастно търсене на истината и науката, и ако това не успее, то пътят, по който върви човечеството – въпреки всички външни ползи от технологиите, индустрията и нейната материалистично-рационална насока и дейност – ще доведе до варварство и унищожение на цялото човешко същество, до загуба на по-висшето достойнство на човека, до задушаване на всички по-деликатни и благородни чувства на човешкото сърце и на цялото по-дълбоко прозрение на човешкия дух, до непоносимо обедняване на човешкия характер и живот и следователно до общ упадък и разпад, който може да не е видим външно, но въпреки това съществува вътрешно.”7
Вярата на германската нация в Каспар Хаузер и неговата съдба е това, което Даумер вижда като възможност за запазване на връзката ѝ с духа. Даумер ясно вижда опасността, че без тази вяра тя ще загуби почвата под краката си и ще пропадне в бездната. Той е бил напълно наясно с духовните нужди на живота на германската нация; усещал е, че чрез Каспар Хаузер връзката с германския народностен дух може да бъде поддържана. Даумер открива, че германската нация ще трябва да се откаже от истинската си мисия, ако наистина загуби Каспар Хаузер завинаги.
Признаците за това се проявяват пред германския народ през XIX и XX век. Сред онези, които в края на XIX и XX век, които ясно видяха тази задача, а също и свързаната с нея опасност, е бил Шилер, който написва в черновия вариант на своето стихотворение „Deutsche Grösse” [Германското величие]:
Не това е величието на германеца,
да побеждава с меча – а да
проникне в духа, да преодолее
предразсъдъците си,
Да се бори срещу илюзията,
Това е достойна кауза за борба.
По-висша победа печели този,
Който се е борил с истината на мълниите,
Който е освободил духа!
Свободата на „здравия разум” да се бори
Означава да се бориш за човечеството,
За всичко, което е добро.
Шилер отбелязва в тази връзка, че в германския характер е заложено „да служи преди всичко на духа”. Той, германецът, е избран от световния дух „да работи върху вечното здание на човешката култура”.8
Тъй като тези задачи, дадени от духа, не са могли да бъдат изпълнени по подходящ начин, загубата на духа се е проявила по три начина: в арогантен национализъм; в презиращ човечеството милитаризъм; в безцелно развиване на икономическа мощ. В контраст с това величието на народната мисия изисква най-дълбока смиреност и истински космополитен дух; разпространението на духа създава мир и ненасилие, хуманизиращата цел ограничава икономическия процес. Каспар Хаузер щеше да даде възможност на народния дух да възроди тези намерения; обратните събития са отчуждили хората в най-голямата възможна степен от техния народен дух и са затъмнили образа на Каспар Хаузер.
Но сега иде време да се случи трансформация в най-голямото нещастие, което можеше да се случи. За това е необходимо да преживеем съзнателно Каспар Хаузер като посредник на германския народностен дух. Понеже нищо от всичко онова, което е могло да се превърне в реалност, всъщност не се случи, остава ни само да се замислим в сърцата си, че „Детето на Европа” е представител на духа. Вече споменатата детинска същност на пробудения от Христос човек е необходима част от неговата дейност. Той не налага своята личност над околните, а по-скоро я приема от тях, както сърцето получава живота си от силите на периферията и ги регулира и ритмизира в себе си, като по този начин им дава нов импулс. Следователно германският дух в Каспар Хаузер от самото начало не е национален, а европейски, космополитен дух.
Чрез съдбата, която претърпява Каспар Хаузер, пътят, който води към германския народен дух, е бил значително променен. По същия начин, по който дейността на другите народни духове се проявява във важни наблюдаеми събития, така и германският дух би се проявил в подреждането на социалния живот в съответствие с предписанията на духа. Чрез ударите на съдбата, които Каспар Хаузер е претърпял, от човечеството като цяло е било скрито, че той се е появил на земята като носител на германския народен дух и е бил предопределен да работи за тази цел. Напротив, измама и лъжа го заобикаляха от всички страни и се изисква сериозно и честно усилие за независимо духовно познание, за да се възприеме и разпознае истинският му образ. Така чрез саможертвата на Каспар Хаузер пътят, водещ към германския народен дух, се превърна в нещо, което може да се сравни само с посещението на Фауст при Майките. 59 „По-висшето тайнство” е, че пътят, за който става дума тук [във Фауст], всъщност „не е никакъв път, път към недостижимото, по който никога не бива да се стъпва“ [Фауст, част II, акт I, сцена V], е път, който трябва да бъде изминат, за да се постигне духовност. Всеки човек е свободен да измине този път, който „е не-път “, и по този път ще бъде постигната свобода, точно както Фауст спечелва свободата си от Мефистофел чрез посещението си при Майките. В съдбата на германските народи е заложено Каспар Хаузер да бъде изпратен при тях и дълбоко свързано със съдбата на Каспар е, че той е трябвало да бъде принесен в жертва. Но външни доказателства за едно такова вътрешно събитие няма.
Чрез саможертвата си Каспар Хаузер е допринесъл елемент на свобода. Той не налага нищо, защото не е действал като историческа личност с власт. В този смисъл той може да бъде открит само в духовен вид, както и Христос. Така той показва още веднъж, че е спътник на Христос.
Сега човек трябва да се запита по какъв начин могат да бъдат преодолени противопоставящите се сили, които са се оказали толкова катастрофални в германската история. Това изисква духовно усилие, което наистина да проникне до силите на духовния свят по такъв начин, че злите сили да бъдат парализирани. Това се разбира в смисъла, посочен от Рудолф Щайнер, когато казва, че задачата на прогресивните духове е да продължат еволюцията, превръщайки лошия късмет в добър. Без усилието да разбере това обаче, германската нация никога няма да стигне до истинско разбиране на фактите или на самата себе си. Духовете ще бъдат разделени по отношение на фигурата на Каспар Хаузер и германската съдба ще бъде решена чрез това.
Най-големите грешки са допуснати от германците в тяхното глупаво демонстриране на сила по времето на император Вилхелм II и в разрушителното използване на властта по времето на Хитлеровия режим. Пътят, водещ към Каспар Хаузер като слуга на германския народ, може да бъде извървян само ако се поеме по пътя на съвършеното безсилие, на имплицитната безвредност. Силата на духа може да се развие само отвъд областта на силата и насилието.
Разцветът на германския дух ще настъпи в бъдещето, когато Каспар Хаузер, като духовно същество, действащо от свръхсетивния свят, даващо вдъхновение и запалващо импулси, ще бъде преживян и разбран от членовете на нацията. Това ще създаде сплотеност в нацията, но не физическо обединение, като държава или кралство. Силата, която може да доведе до необходимото изпълнение на съдбата на германския народ, живее като очакване, като копнеж за бъдещето, в духовното същество на Каспар Хаузер. В очите на съвременните хора това може да изглежда безсмислено или преувеличено, но дъхът на духа на историята се простира през вековете.* Такава мощна съдба не може да получи компенсация и изцеление от днес за утре. От проницателните хора зависи да гарантират, че това, което е пропаднало в бездната на демоничните сили, ще може да бъде съживено на основата на духа. Тук се сещаме за стиха, който Рудолф Щайнер е декламирал в Берлин на 15 януари 1915 г.:60
Der deutsche Geist hat nicht vollendet,
Was er im Weltenwerden schaffen soll.
Er lebt in Zukunftssorgen hoffnungsvoll-
Er hofft auf Zunkunftstaten lebensvoll-
In seines Wesens Tiefen ftihlt er mächtig
Verborgenes, das noch reifend wirken muss-
Wie darf in Feindes Macht verständnislos
Der Wunsch nach seinem Ende sich beleben.
So lang das Leben sich ihm offenbart,
Das ihn in Wesenswurzeln schaffend hält?
Немският дух все още не е осъществил
Задачата си за еволюцията на света.
Той живее с надежда в грижите за бъдещето,
надява се оживено на бъдещи дела,
в дълбините на своето същество той чувства мощно
скритото, което все още трябва да узрее –
Как смеят вражеските сили, незразбиращи,
да таят мисли злорадни за неговия край,
Докато виждаме как животът в него
Го поддържа творчески активен?
Превод: Ати Петрова