Глава 9
ГЕОГРАФСКА МЕДИЦИНА
СВЕТОВНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ (1928 Г.)
Чрез Валтер Ейдлиц, участник в конференцията в Шотландия, Ита Вегман получава предложение за две къщи за гости в Тирол през лятото на 1927 г. Това са „Гнаденвалдер Хоф“ и „Вайзенхоф“ в Гнаденвалд, близо до Интал (на изток от Инсбрук), едно планинско село, намиращо се на високото плато над долината Интал, под южните склонове на планината Карвендел. След като го обсъжда с Елизабет Данк, която също е била в Гарелох, тя приема предложението и сключва наем за десет години за тези имоти. Благодарение на усилията на Елизабет Данк и на съгласието на Норберт Глас да поеме длъжността на старши доктор, скоро „Санаториум Гнаденвалдер“ (Куранщалтен) се установява като антропософски санаториум с хотел и кафене и се управлява успешно до 1941г. Заслужава си историята на основаването да бъде спомената тук.
В началото начинанието става възможно с помощта на Елизабет Данк, която от 27 декември нататък ремонтира тези къщи за гости – те са били почти рухнали в резултат на лошото им управление – и ги превръща в санаториум. М. Дж. Крюк фон Потурзин дава кратко описание на характера на Данк в един некролог:
На 29 февруари 1956 г., Елизабет Данк напусна отделението с 25 легла в болница в Ню Йорк и встъпи в духовния свят. Тази жена, чието име д-р Щайнер бе включил в списък от лектори към Гьотеанума, е пример за един блестящ и същевременно скромен житейски път, който бе самотен, но също и богат на човешки срещи – път, който търсещите истинско познание мечтаят да следват.
Независимо дали Елизабет Данк преподаваше антропософия в обзаведена стая в Щутгарт на един многоуважаван турчин или приемаше представители на мюсюлмански свещеник в Лондон – по три етажа задни стълби, в стая, която едва побираше обширната й личност и можеше да се отоплява трудно – които я питаха дали може да информира господаря си за настоящите намерения на Пророка, или в Рим, застанала на Капитолийския хълм с няколко приятели от Централна Европа, току-що завърнали се от Палестина, тя говореше за св. Павел; или пък пишеше своите "Христови легенди" в една отдалечена къща в Тесин: волята да служи на антропософията на Рудолф Щайнер винаги живееше в нея. Собствените ѝ приятели често я намираха за труден човек. Един ден можеше да ви развълнува със своята скромност, а на другия ден да ви доведе до отчаяние с изискванията си. Но с нея никога не беше скучно или еднообразно. [...]
Тя бе родена във Виена, в условията на такова външно богатство, че преди чаено парти слугите питали дали да сервират чая в китайски чаши или в севърски порцелан, а приятелите на семейството се шегували, че дъщерята Елизабет може да се омъжи дори за ерцхерцог. Три десетилетия по-късно, в същата Виена, тя е държана под арест няколко седмици по политически причини. Става ученичка на Рудолф Щайнер и споделя бурния живот на съпруга си в Константинопол, Лондон, Париж и САЩ. Обедняла, но напълно приспособила се към новите си обстоятелства, тя пристига в Щутгарт като вдовица и там има много високо мнение за д-р Колиско, почита д-р Рителмайер и остава там до 1935 г., когато е било най-добре да напусне Германия и немските си приятели. Скитанията ѝ я отвеждат в Австрия, а след това в Англия, винаги придружена от един куфар и местеща се от една обзаведена стая в друга – с тяло, което представлява все по-голямо физическо бреме. [...]
Връзката на Елизабет Данк със земята я води към изтънчено и одухотворено разбиране за всички хранителни вещества, както и за всички съединения и препарати от земни вещества както за болни, така и за здрави хора. [...] Д-р Колиско канеше фрау Данк да изнася лекции за храненето и благодарение на нея много хора за първи път разбираха какво означава да осигуряват на хората, за които се грижат, стимулираща и духовно подходяща храна.
„Аз не съм ерудирана“ – казват, че се оплакала веднъж на д-р Щайнер – „така че как бих могла да изнасям антропософски лекции?“
„Твоята задача е да отваряш вратата пред човека на улицата,“ отговорил той. По-късно тя обичаше да казва, че „човекът на улицата“ си останал популярен израз между нея и д-р Щайнер. И тя умира именно насред тези „хора на улицата“ – неизвестни, обеднели пациенти в гигантска Ню-Йоркска болница.
И така, Ита Вегман започва начинанието в Гнаденвалд именно заедно с тази отличаваща се личност. Запазената кореспонденция показва, че Ита Вегман е направила възможен ремонта и е контролирала инвестициите за един или друг необходим разход. От Арлесхайм тя дава указания за организирането на санаториума и избора на персонал. През 1927 г. по инициатива на Вегман, Елизабет Данк изготвя книгата "Кулинарното изкуство на Изтока и Запада. Рецепти от клиниката и терапевтичния институт в Арлесхайм" 128 и в продължение на пет години ръководи санаториума в Гнаденвалд, сякаш е родена за работа в хотел.
Също като Вегман, тя е притежавала здрави нерви и достатъчно талант за организиране и импровизиране, за да управлява успешно санаториума, който често е бил пълен до преливане през летните месеци. Още през първата си година Гнаденвалд посреща шестстотин гости.
До сто души били настанени в седемдесет и петте стаи. С помощта на Карл Ланг зеленчуковата градина и фермата преминали към био-динамични земеделски методи. Семейство Ейдлицен, които живеели там, приготвяли земеделските препарати. Имало крави, прасета и кокошки, а гостите можели да яздят коне. На територията на имението се празнували летни фестивали и сватби, а в къщите се провеждали концерти и лекции, както и антропософски „събрания на клоновете“.
Успоредно с интереса й към духовната наука, Елизабет Данк имала особено хоби, което карало хората от земеделските околности да се отнасят към нея с доверие и уважение: отглеждането на прасета. През май 1930 г. тя пише на Мадлен фон Девентер в Арлесхайм:
Вчера беше големият ден: дойде комисията по свинете от Кьорунг и ние преминахме с отличен успех. Получихме най-много точки от цялата асоциация в категорията на видовете и второ място като цяло в северен Тирол. Развъдчикът, който бе по-добър от нас, бе мащабната, финансирана от държавата лудница в Тирол, която е около десет пъти по-голяма от нас и от много години управлява известно предприятие за отвъждане на свине. Нищо от това няма особено да ви впечатли вас, градските хора – вие нямате никаква представа какво означават за нас броят на точките! В областта на свиневъдството това е равносилно на изключителни постижения.
След като Карл Кьониг отказва поканата на Ита Вегман да поеме медицинското управление в Гнаденвалд, след тежко боледуване Норберт Глас се премества там през лятото на 1928 г. Скоро след това Мария Глас – също лекар и обучен терапевт по евритмия – успява да прехвърли практиката си във Виена на друг и се премества в Гнаденвалд. Там двамата лекари заедно управляват антропософския санаториум в продължение на десет години, за голямо удовлетворение на Ита Вегман, докато не ги принуждават да бягат при анексирането на Австрия през 1938 г. 129
"Гнаденвалд" от самото начало е и популярно място за възстановяване на антропософите. Скоро сред лекарите се разпространява информацията, че в този регион силно се стимулира т. нар. "лек метаболизъм". Ето защо Вегман обичала да изпраща пациентите си там. Целият район е богат на метални жили; на север главно сребро, олово, мед и цинк, а на юг – предимно злато, желязо, антимон и арсен (чак до Цилертал). Следователно Вегман може да използва благоприятните аспекти на "географската медицина" за своите пациенти и колеги, които се нуждаели от възстановяване. Когато, по време на активния сезон, Елизабет Данк се оплаква от проблематичната клиентела от Дорнах, големия брой безплатни места и многото гости, които се ползват с намаления – и дори отказва да приеме виден член от Арлесхайм, Вегман й пише следното:
Скъпа Фрау Данк Арлесхайм, 29 октомври 1928г.
Днес изпратихме телеграма с молба да размислите и все пак да приемете г-ца А. Поставена съм отново в невъзможно положение след острият отказ на д-р Глас. Няма смисъл да ви казвам колко невъзможно е това положение, защото ще се наложи да навлизам в прекалено дълги обяснения. Просто искам да кажа следното: за мен е от огромно значение г-ца А. да бъде приета – и то по сърдечен начин – защото иначе подобни работи със сигурност ще доведат до проблеми в Обществото, за които след това ще бъда обвинена единствено аз. Можете да погасите разходите си като ги извадите от заплащанията, които ни дължите.
Колкото до това, което писахте за г-ца Б., трябва да изтъкна, че не може всичките желания да идват все от ваша страна, едностранно, без да се вслушвате в желанията на [медицинската] секция. Не можем да продължаваме да работим така, защото тогава вместо да изграждаме общност, която споделя радостите и страданията, ще имаме само задоволяването на егоистични желания на базата на факта, че всяко учреждение ще приема само хора, които му допадат. И аз очаквах най-вече Вие да имате разбиране за тези неща и искам да подчертая, че нямам никакво намерение да се съглася с това, което става. И почти ми се иска да Ви предложа, фрау Данк, вместо това да дойдете тук за разнообразие, както и д-р Глас, а д-р Каелин и главната сестра ще отидат в Гнаденвалд. Нали съвместната работа би трябвало да се основава на готовността на всеки да вижда какво е необходимо, но като част от цялостния контекст. Видите ли, аз имах намерението Гнаденвалд да се превърне в място, където евентуално бих могла да работя и аз. Е, апелирам към цялата топлина на сърцето ви и към целия ви здрав разум да работите единно с мен, защото в противен случай нещата няма да се получат. Виждам това от примера с г-ца А.: в момента, когато пристигна писмото на д-р Глас, ми стана ясно, че това е невъзможен отговор, и че нещата са се усложнили. 130 […]
Сърдечни поздрави [И.В.]
В друго писмо тя пише:
Скъпа фрау Данк, Арлесхайм, 9 февруари 1929г.
Пристигнах у дома едва преди два дена и затова досега нямах възможност да отговоря на писмата Ви. Този път не можах да откликна на молбата ви [аз] да мина през Гнаденвалд, понеже пътуванията ми – този път до Берлин, Хамбург, Бремен и Есен – не бяха във вашата посока. Пътуването ми до Гнаденвалд ще трябва да почака. Пишете, че сте на загуба първата година и аз го разбирам, тъй като там се появиха невероятни трудности, така че не очаквах нищо друго. Но съм натъжена, разбира се, да ви чуя да казвате, че цялото мероприятие ще може да продължи само ако идват хора, които могат да плащат добре, отнемайки по този начин възможността за възстановителна почивка за всички онези, които не могат да плащат, включително нашите колеги, разбира се. Няма как да споделям подобно виждане, което едва ли е социално. Никога не съм имала намерението да ръководя институт, който да лекува само хора, които плащат добре, а да оставя останалите на произвола на съдбата. До известна степен, едно предприятие трябва винаги да се управлява така, че да позволява да бъдат носени някои хора, особено тези, които се разболяват следствие от или по време на работа. Къде ще идат колегите ни, ако не ги приемаме в собствените ни заведения? И тук в клиниката редовно имаме двама-трима, които не плащат, които трябва сами да носим. Може би трябва да повишим малко цените, а може би и да рекламираме по-добре, за да дойдат повече външни [на нашите институции] хора, които да могат да плащат по-добре. Това че хер фон Леер е поискал счетоводните книги е, разбира се, просто израз на интереса му към учреждението. Той преглежда и [сметките] в нашата клиника, но в нашия случай по-скоро е в ролята си на член на финансовата комисия [на Гьотеанума], докато в Гнаденвалд го прави по-скоро като приятелски съветник, понеже той винаги си мисли, че може да се справи по-добре с това, отколкото всичките ние накуп. Най-голямата му мечта, както ми е казвал, е да бъде управител на всичките ни институти. Ако това означава, че той иска да се опита да се справи с всичките ни дефицити, тогава това може само да ме радва. Но тъй като надали ще се случи, това негово желание може да се окаже смесена благословия за нас. Не знам какво да ви посъветвам – да изпратите сметките или не.
Надявам се сега отново да имате достатъчно пациенти и хора, нуждаещи се от възстановяване и макар и тук да сме доста пълни, не можем да ви изпратим никой, защото все още повечето пациенти трябва да бъдат тук. През пролетта искам да се откажа от Фигино, така че всичките пациенти, които искат да отидат на юг, ще имат, надявам се, възможността да бъдат изпратени в Гнаденвалд. При всички случаи, трябва да започнем да рекламираме Гнаденвалд колкото се може повече през следващия период. […]
Скъпа фрау Данк, много горещи поздрави от [И. Вегман]
Бизнесът в Гнаденвалд скоро започва да оперира без дефицит и под ентусиазираното ръководство на Данк и Глас се превръща в процъфтяващо предприятие, препоръчвано от туристическите бюра в цяла Европа. Когато Вегман идва на гости, работещите там се запознават чрез нея с широкия контекст, в който работят, и с идеалите, които преследват.
Вегман разпалва дълбоко разбиране за света у своите сътрудници. Следващите страници от тетрадката по географска медицина, вероятно от 1929 г., описват област, която вече споменахме няколко пъти и за която тя често е говорила пред своите съвременници:
Географията е една от страните на медицината. В дълбоката древност географското разположение, свързано с подреждането на съзвездията, било определящо при формирането на човешкия организъм. Така например втвърдяването на континентите протича успоредно с втвърдяването на скелетната система. Най-древният аспект на човешкото същество, който е присъствал, е била сетивната организация, в която силицият играе формираща роля. Така че праисторическата геоложка структура на Земята отговаря на сетивните органи по същия начин, по който много по-късните калциеви образувания съответстват на скелета. Човешката нервна система всъщност не е от земен произход, а се е развила, когато космическите лъчи са прониквали в желеобразната атмосфера, която тогава все още е съществувала, създавайки подобни на дървета образувания. По този начин се е развило, от една страна, растителното царство, а от друга, съответно, нервната система. Следователно на вътрешните органи на човешкото същество съответства всичко, което е с животинска форма. И все пак, човешкото същество нямаше да бъде същество, оформено по този разнообразен и многостранен начин, ако отделните планетарни тела не се бяха отделили постепенно, крачка по крачка, от първоначалните планетни формации. В течение на този процес еволюцията е поела в две посоки: долу на земята човечеството се разделило на раси, докато горе, в космоса, се образували различни групи души, които се различавали една от друга по това, че са слизали да се инкарнират в различни моменти на земната еволюция и през различни периоди. Това само по себе си довело до появата на широка диференциация, обхващаща всички възможни вариации, които могат да възникнат, за разлика от нормалната еволюция, която се базира на изоставането или избързването да се предвари развитието. Дори при онези човешки същества, които най-здраво се придържали към нормалния поток в еволюцията, един ненормален аспект оказва своето влияние върху началото и края на живота им. Той довел до това, че човешкото същество се спуснало в раждането по-рано от предвиденото от ръководещите света космически сили и също така е оставало все по-дълго в земния живот. Сега задачата на различните оракули била да намерят еволюционни пътища, подходящи за различните форми на човечеството, а специалната и специфична задача на оракула на Слънцето била да развива основната линия или път. Така е било, например, в древна Атлантида, както и начинът, по който продължават да се развиват в Мистерийните центрове през след-Атлантския период. Посветеният в Мистерията на Слънцето наблюдавал всички Мистерии, виждайки в тях земното отражение на космоса. По този начин той можел да разкрие картата, върху която съдбата посочва мястото на земята, предназначено за всеки човешки тип и подходящо за всеки от тях. Така расите се смесват като народи [?] и в резултат на взаимопроникването на всички тези сили възникват индивидуални импулси. И това все още продължава и в наше време и, ако искат да работят ефективно, лекарите трябва да знаят какво се излъчва от различните географски места на Земята. Цялата земна повърхност е отражение на цялото небе на неподвижните звезди; северното полукълбо съответства на северното небе, а южното – на южните звезди, но това се променя с изместването на полюсите. Обаче има и планетарно съответствие. Лунните сили нямат реално земно местоположение, но действат в цялото човечество като наследство, предавано във времето през поколенията, докато слънчевите сили, чрез последователността на преражданията, формират конкретно вече споменатата основна посока на еволюцията. Силите на Меркурий оказват влияние върху Африка. Силите на Венера действат в Малайския архипелаг, силите на Марс – в Монголия, силите на Юпитер – над Европа, а силите на Сатурн – над Северна Америка. В резултат на това младежките сили на подрастващото човешко същество са разпределени повече на юг, което съответства на вътрешните планети. Силите на средната възраст и старостта се намират повече на север. След това имаме сили на елементите, а елементът земя действа особено там, където е зима. Водата работи там, където е пролет, въздухът – там, където е есен, а огънят – там, където властва лятото. По този начин животът на стихиите обхваща Земята в непрекъснато редуване, като сезонен процес. Същото нещо, макар и в много по-бавен ход, можем да наблюдаваме и в климатичните зони. Северният полюс е по-сух и студен, докато Южният полюс е по-студен и влажен. Районът на екватора е влажно-топъл, докато умерената зона съчетава действието на всички елементи, точно както участва и във всичките сезони. Топло-сухите региони се намират в пустинните пояси. Следователно Земята е едно прекрасно същество, което притежава всичко, което притежават и човека, и космоса, макар и не в толкова структурирана форма като космоса, нито в структурираната форма на човека, а взаимно проникваща се по най-прекрасен начин. Ако някой можеше да наблюдава живота на Земята в продължение на дълги периоди от време, той би усетил пулса на живота – в издигането и потъването на континенти, във взаимодействията и разместването на земя и вода, в хода на умерените зони, – който е не по-малко оживен от този на човешкото същество: пулсът и дишането на това земно същество просто протичат през по-големи периоди, отколкото при човека. И все пак, човекът не е същество, чуждо или различно от Земята. Той се е развил по едно и също време с нея и трябва да пътува заедно с нея. Нейните същества са нейното изцеление, а човекът е еволюционната цел на тези същества. Като описва човека и земята по начин, който ни позволява да разпознаем общия, споделен живот и на двете, Рудолф Щайнер ни разкрива истинската природа на човешкото същество.
Невероятните усилия на антропософската общност, в годините след смъртта на Рудолф Щайнер, да довършат сградата на Гьотеанума – едно начинание, което е изисквало големи финансови жертви от страна на сравнително малкия брой членове – и чувството сред много антропософи, че тази сграда е техният „духовен дом“ на земята, допринася за проявата в рамките на антропософското движение на известно подценяване на усилията в по-външната, обществена сфера, които по това време се предприемат на национално ниво, в други страни, в полза на новата наука за духа. Към тях принадлежи и т.нар. "Световна конференция за духовната наука и нейните практически приложения" – публична конференция, която се провежда в Лондон от 20 юли до 1 август 1928 г. Тази конференция предизвиква голям интерес в Англия. Пресата реагира положително и с интерес, а на различните събития присъстват общо две хиляди души.
Идеята за серия подобни световни конференции, първата от които да се състои в Лондон, произлиза от Даниел Дънлоп, Генералния секретар на Антропософското общество в Англия. Още през 1923 и 1924 г. Дънлоп обсъжда плановете си с Щайнер, който обаче по това време смята, че подобен проект все още е твърде преждевременен – може би поради разочароващия опит от мащабния "Конгрес Запад-Изток" във Виена (1922 г.). По това време Щайнер увеличава усилията си за консолидиране на Обществото и все повече се отказва от идеята за мащабни публични антропософски събития. Въпреки това през 1924 г. Дънлоп успешно реализира идеята си за "Световна конференция на властта".131 Той предвижда да организира подобни публични "световни конференции" в европейските столици на всеки две години, за различни области на антропософската работа и изследване. Той бил добър в организирането на нещата, имал е отличен и добре окомплектован секретариат и като основател на Британската асоциация на производителите на електротехника и електроапаратура е имал лични връзки по целия свят, а освен това е бил задълбочен, мислещ човек, преминал през окултна школа. Още през есента на 1926 г. той предлага на Форщанда в Дорнах да се проведе такава световна конференция в Лондон през 1927 г. и помолва Алберт Щефен за разрешение да постави неговата пиеса „Хирам и Соломон“ в английски превод. Но това не бил благоприятен момент за такова предложение – в Дорнах само Вегман и Врееде му обърнали внимание. И двете знаели за намеренията на Дънлоп и колко много го е ценял Щайнер; и виждали необходимостта да се култивира каузата на антропософията в Англия.
Черновата на Дънлоп за „Конференцията“, изготвена през есента на 1926 г., показват основната му идея: той търси диалог със съвременния свят и вярва, че антропософските сфери като образование, изкуство, медицина, наука, лечебна педагогика, земеделие и възобновяване на религията, са имали вече достатъчно какво да предложат на британската общественост и с това да докажат убедително ползотворността на антропософията. Ита Вегман горещо приветства плановете му от самото начало и подкрепя Дънлоп и английските му приятели по всички възможни начини, както става ясно от кореспонденцията й с Джордж Кауфман, „дясната ръка“ на Дънлоп. На 3 юни 1927 г., преди конференцията в Гарелох, тя му пише следното:
Наистина е много важно това, което Западът ще предприеме – например точно това Лятно училище в Шотландия – да бъде успешно, тъй като движението в Англия определено трябва да се развива. Трябва да се създадат центрове в Англия, Шотландия, Ирландия – навсякъде на Запад. Защото сега Антропософското движение трябва да получи активна помощ откъм западния елемент, ако иска да изпълни задачата си за човечеството. Цялото политическо положение го показва много ясно и няма особена полза тук в Швейцария да имаме голяма сграда и тя да не бъде подкрепяна от достатъчен брой хора на Запад. И как може да бъде подкрепена, ако в Англия не тече трескава антропософска дейност. Д-р Щайнер казваше това достатъчно често; и в политиката сега отново виждаме, че Германия не може да изпълнява духовно възложените й задачи по начина, по който всъщност бихме очаквали от нея. Тя се проваля и кой знае какви тъжни работи предстоят да се случат в бъдеще, ако Западът не поеме задачата. Ето защо е толкова важно в момента да се проведе Лятното училище [в Гарелох], както и да се състои Световната конференция, която наистина исках да проведа още през октомври [8 месеца по-рано, отколкото беше] – което на края не можа да стане. Ето защо трябва всичко да направим тези неща да успеят и защо в никакъв случай не бива да има каквито и да било разногласия в малкото общество в Англия такова, каквото е сега. Или поне хората, които притежават щедрата черта да разпространяват антропософията, да се обединят и да положат неуморни и енергични усилия това да се осъществи. Времето вече наистина е много малко и ние трябва сериозно да побързаме.
На 8 юни тя пише до същия получател:
Също така сме много заети с подготовката на Лятното училище. А сега бих искала да ви попитам дали няма да е възможно, преди началото на Лятното училище, да се изнесат няколко подготвителни лекции – например в Единбург – изнесени може би от Вас или от г-н Дънлоп, или г-ца Мерри, не мога да кажа кой би бил най-подходящ. Така ще дойдат членове от самата Шотландия, ако нещата бъдат добре организирани. Успехът на Лятното училище ще означава и успех за Световната конференция и ще окаже огромна подкрепа на дейността в Англия. Така че искам още веднъж да подчертая колко е важно тези неща да бъдат популяризирани достатъчно, както и да се гарантира, че не само заможни англичани ще могат да посетят Лятното училище, но и младите хора – например, студентите – да имат възможност да отседнат в евтини квартири и да присъстват. Моля, пишете ми и ми кажете как вървят работите. Мога само да повторя това, което Ви писах миналия път: че е важно духът да се наложи на Запад, да проникне навсякъде.
Сърдечни поздрави
Вашата д-р И. Вегман
От отговора на Кауфман виждаме, че в основата на „Световната конференция“ се подготвя духовна конфронтация с традиционната английска култура:
Скъпа фрау д-р Вегман,
46 Gloucester Place, London W.I, 17.6.1927
Г-ца Меланд днес пътува за Дорнах (тя е на по-дълго пътешествие) и ще вземе това писмо със себе си. Може би ще успее и да разговаря с вас.
Отговорих съвсем накратко на двете Ви предишни писма, откликвайки на съдържащите се в тях спешни въпроси. Сега бих искал да отговоря на по-важното им съдържание, свързано със структурата на цялата ни работа тук, особено що се отнася до импулсите зад Световната конференция.
Първо искам да ви попитам относно следното: „Групата за човешка свобода“(г-н Дънлоп) ме покани да изнеса лекциите за следващия срок (Архангеловден до Коледа) на вечерните срещи в клона им, за която цел тази група ще се събира заедно с другите две групи, които водя понастоящем (Емерсън и Карлайл). Тогава трите групи ще работят заедно, а не поотделно, което, вярвам, ще бъде много благоприятно за тукашната ни работа.
Тази година, в групите Емерсън и Карлайл обсъдихме обществените и световните въпроси в контекста на лекционните цикли 52, 42 132 и „Документи за историята на еволюцията“, 133, както и във връзка с други лекции на д-р Щайнер. Бихме искали да продължим да изучаваме и тях.
Сега, за смесените три групи предложих следното: наред с други неща, да прочета лекцията, която д-р Щайнер изнесе в Дорнах след „Френския курс“ (септември-октомври 1922 г.) – за пред-Християнските и след-Християнските пътища на познание (йога, култовете към египетските мумии,…), за „мумифицираното“ продължение на древните култове в модерни времена (Литургията, Масонството) и за възможността те да бъдат „съживени“ чрез участието на надарени с Христос души (например, Гьоте като масон). За „мумифицираното“ мислене на съвременното човечество.
Във връзка с това бих искал да прочета няколко лекции, споменати от д-р Щайнер по време на лекциите, които изнесе тук – Дорнах, ок. 20 ноември 1919г. – за Михаил-Йехова (древният път на инициация, сетивата, чистото мислене, светлинния етер).
Правя това със следната идея: първо, в лекциите, които изучавахме (циклите 42, 52, и т.н.), се съдържат много негативни неща за влиянието на окултните братства и католицизма, като се описва как те пречат на еволюцията чрез влиянието на древните духовни сили и как дори разпалват войни и други подобни.
Цялата световна ситуация днес е свързана с тези неща. От друга страна, обновените, или нови, Михаилови мистерии (тъй като те са в основата например на движението за троичен социален ред), са все още слаби наченки в човешкото съзнание. Наша задача е да ги култивираме и укрепваме в себе си. Освен всичко друго, няма какво да се противопостави на реакционните сили – освен духовната пустош на Болшевизма, който ще ни тласне още по-скоростно към бездната.
Гореспоменатите лекции от 1922 г. са особено полезни за правилното оценяване на начина, по който – както за добро, така и за лошо – древните духовни контексти се намесват в настоящето.
Накрая, бих искал да се опитам да пробудя едно Михаилово съзнание в протежение на целия цикъл от лекции, във връзка с общото световно положение, както и конкретната позиция на Запада. Подобно съзнание у членовете, култивирано по време на събранията на клоновете, ще стимулира правилната енергия за изпълняването на великата задача на Световната конференция.
Знаете ли и за други лекции, които не са ми известни, и които да са подходящи в този контекст?
Г-н Дънлоп се съгласи, когато му казах всичко това. Той иска сега да създам учебната програма за семестъра, за да можем да известим членовете по-отрано. Но аз исках първо да Ви пиша, понеже може да искате да отговорите. Мислите ли, че това е правилният начин да действаме?
Дънлоп също предложи да изнеса публичните неделни лекции в Зала „Рудолф Щайнер“, по време на първия зимен семестър (окт. до дек.) – един по-дълъг, свързан лекционен курс. След дълго обмисляне, изпълнителният комитет го прие. Темата ми е „Христос и земята“. Ето защо МОЯ е задачата да представя този конкретен аспект на Антропософията, като се опирам на циклите от лекции за Евангелията. Все още не съм изяснил как точно ще структурирам тези беседи, но си го представям така: представяне на антропософията в стила на лекциите на д-р Щайнер от последните години (т.е. ян.-февр.1924 г.), а след това вплитане на съдържанието, на живите образи от Евангелията. Имам чувството, че материалът ще оживее в мен покрай усилията, които ще трябва да положа при събирането на казаното от д-р Щайнер в лекциите му от различните периоди (или също: ранните лекции и Водещите мисли). Особено ми се иска да говоря за етерното в природата и да събудя съзнанието за една нововъзникваща, проникната от Христос наука. Това отразява и въпросите, които засягат целия свят (индустриализация, електрификация, „от природата към под-природата“; противопоставящи се на: познанието за етерните сили, импулса Христос-Михаил, троичния социален ред, медицината…). Така че и тук би могло да се пробуди съзнанието в подготовка за Световната конференция.
Най-вече, на мен ми се струва важно да обединя духовно работата в публичното пространство с вътрешната работа на клоновете.
Бих се радвал да знам дали считате, че вървя в правилна посока… и всичко друго, което бихте искали да добавите. Искам да изготвя програмите през юли – за работата в клоновете, както и за публичните лекции.
Другите две групи от клоновете (Карлайл и Емерсън) все още не са дали официално съгласие. Ще ги поканя заедно другата седмица. Няма да е съвсем лесно, но съм сигурен, че ще се случи.
С най-сърдечни поздрави
Ваш Джордж Кауфман
Така че английските антропософи са подготвяли Световната конференция дълго и грижливо. Самата конференция предложила богат избор от различни събития в рамките на дванадесет дни. Успоредно с тридесет и петте специализирани лекции за живота и делото на Рудолф Щайнер, троичния социален ред, народна психология, медицина, изкуство, астрономия, история, образование, обновяване на религията, лечебна педагогика и земеделие, изнесени от лектори като Рителмайер, Унгер, Хан, Вегман, Шиклер, Кьониг, Зейлманс, Вахсмут, Врееде, Пфайфър, Е. и Л. Колиско, Щайн, Барфилд, Полцер, Хейдебранд, Харвуд, Карл Шуберт, граф Кайзерлинк, Леинхас и Рьошл, са се провеждали ежедневни представления и демонстрации на евритмия. Посетителите са имали възможност да се запознаят с различните сфери на дейност чрез шестте изложби – например, училището по изкуства на Гьотеанума, континентални Валдорфски училища и издателски къщи, които предлагали множество допълнителни демонстрации на различните практически приложения. Например Вегман организирала концерти на лира с Е. Прахт, както и демонстрации на терапия с евритмия с група ученици с увреждания от Зоненхоф, Лауенщайн и Пилграмсхайн, за което те специално пътували до Лондон. Лекциите на Карл Шуберт правят особено впечатление на английските участници с интерес към лечебната педагогика. Следват много срещи, разговори и дискусии. Беседата на Карл Алксанер Мирбт за био-динамичното земеделие води до това, че той бива поканен да се засели в Англия (от 1929 г.).
Засилващите се конфликти в германското антропософско общество и в Дорнах възпрепятстват по-нататъшното провеждане на световни конференции с други европейски столици, както е възнамерявал Дънлоп. Вегман била сериозно упрекната, че е одобрила и подкрепила голямо публично събитие „в периферията“ толкова скоро преди откриването на новата сграда на Гьотеанума (през есента на 1928 г.).
Сравнението на това събитие с конференцията за откриването на (новия) Гьотеанум малко след това (от 29 септември до 7 октомври 1928 г.) ни дава ярка представа за различните възгледи, които са съществували сред антропософите по онова време. Тази конференция била достъпна само за членове на Обществото. Около две хиляди и шестстотин участници се били записали да участват и понеже голямата зала едва побирала хиляда и триста, всички събития и представления е трябвало да се провеждат по два пъти. Връхна точка било първото цялостно изпълнение на първите две Мистерийни пиеси на Рудолф Щайнер. Имало е и няколко изпълнения на евритмия и речеви хор. Сигурно е било огромно усилие за някои от двадесет и шестте лектори (тринадесет, от които били изнесли лекции на конференцията в Лондон) да изнесат една и съща лекция два пъти последователно. Не е поставен никакъв акцент върху антропософските области на работа, а това пък е заемало централно място в Лондон. Впечатляващата встъпителна лекция на Алберт Щефен „Гьотеанумът като духовен дом“ представлявала за много от участниците сбъдването на най-дълбоките им духовни копнежи.
Лекцията на Ита Вегман по време на тази конференция (на 2 и 6 октомври) сякаш не предизвиква почти никакъв отзвук. Сега, обаче, можем да разберем значението й: тя съдържа описание на това, което Вегман е считала за свой „духовен дом“. Тя публикува обобщение на тази лекция четири месеца по-късно в Натура (година 3, бр.6-7, декември 1928г. – януари 1929г.), под заглавието „Част от историята на Мистериите във връзка с разширяването на медицинското изкуство чрез духовната наука“. Внимателното сравнение с публикуваните трудове на Рудолф Щайнер на тази тема разкрива стойността на този труд: в едно чудесно обобщение тя предава картината на мястото на Ефеските мистерии през 5 век пр.Хр., сякаш е присъствала по това време, и описва дейността на учителя Кратил. (По-подробно за това се говори в глава 7.) Проучването на историята на антропософията тук трябва да изтъкне това, че Ита Вегман изнася тази лекция през есента на 1928 г. по повод откриването на новия Гьотеанум. Тя съдържа част от „познанието за кармата“: (също и за собствената й индивидуалност), чието значение несъмнено е било схванато по онова време само от шепа хора.
Превод: Ати Петрова