Приложение 1: Избрани цитати за звездите от Рудолф Щайнер
Следващите цитати са само част от обширното познание на Рудолф Щайнер за звездния космос, от много гледни точки. Възможно е да се появят привидни противоречия или различни гледни точки. Това само показва сложността на космоса и преплитането на живота на съществата, които го обитават. Това изисква от нас да възприемаме нещата с очите на Имагинацията и да слушаме с Инспирацията, а не да прилагаме обвързаното с мозъка ни предметно съзнание в опити да създадем подредена "таблица" за това какво "означават" звездите. Въпреки това, навлизайки в тези сфери, ще можем да започнем да усещаме как това, което може да изглежда като противоречие, произтича от една и съща реалност, погледната от различни гледни точки.
Джонатан Хилтън
Общо за звездите и зодиака
Що е звезда?
Да се говори за "физическа" звезда всъщност не е правилно. Защото какво е звездата? Физиците си представят, че в небето се извършва горене на газове или някакъв подобен процес. Но, както казах, ако можеха да стигнат дотам, щяха да се учудят, че не откриват никакъв горящ газ в Слънцето, а всъщност една лакуна, една празнина в пространството, намираща се в състояние, безкрайно по-разредено от това, в което въобще някога биха могли да се намират частиците земна материя. Всичко е Дух, чист Дух. Нито пък другите звезди са просто куп тела от нажежен, горящ газ, а нещо съвсем различно. Граничещ с тази Земя, с нейните физически вещества и физически сили, е универсалният Космически етер. Ние сме в състояние да възприемем Космическия етер, защото когато се взираме в него, зрителното ни поле бива спряно и околният етер ни се вижда син. Но да вярваме, както правят материалистичните мислители, че физическите вещества се реят там горе из Космоса, е просто детска фантазия. Никакви физически вещества не се движат наоколо, защото на мястото, където се вижда звезда, има нещо съвсем различно. Най-далечните предели на етера се прострат навън и отвъд Космоса, в сферите, обитавани от Боговете. Представете си сега нещо като вътрешна връзка, която може да съществува между един човек и друг човек и която получава физически израз. Представете си го съвсем нагледно. Някой, който ви обича, ви гали. Усещате ласката, но би било детинско да я свързвате по какъвто и да е начин с физическата материя. Ласката изобщо не е материя, тя е процес и вие я изпитвате вътрешно, в душата си. Същото е и когато погледнем навън, в сферите на Етера. Боговете в своята любов галят света. Но тази ласка продължава дълго, защото животът на Боговете обхваща огромни периоди от време. Всъщност звездите са израз на любовта в Космическия етер; в тях няма нищо физическо. И, от космическа гледна точка, да видиш звезда означава да усетиш ласка, която е породена от любов. Да гледаш звездите означава да осъзнаеш любовта, идваща от божествените духовни същества. Това, което трябва да се научим да осъзнаваме, е, че звездите само бележат присъствието на Боговете във Вселената. Физическата наука има още много да учи по пътя си от илюзията към истината! Но хората няма да постигнат самопознание, нито ще разберат истинската си същност, докато тази физическа наука не се превърне в духовна наука за световете отвъд Земята. (Кармични връзки GA 239 , том VII, лекция 2)
За звездните същества
Третият аспект представлява границата на видимото пространство: това е аспектът на звездите. Но звездите не изглеждат така, както изглеждат за физическото зрение. За физическото зрение звездите са точки на сияние на границата на пространството в посоката, към която гледаме. Ако сме придобили способността за интуитивно познание, звездите ни разкриват присъствието на космически Същества, Духовни Същества. И с помощта на Интуицията ние съзираме в духовната Вселена вместо физически звезди, колонии от духовни Същества на местата, където според нашите представи се намират физическите звезди. (Кармични връзки GA 239, том V, лекция 5)
За Зодиака и културните епохи
Всяка отделна културна епоха, що се отнася до връзката й с еволюцията на съзнанието на всеки народ, е свързана с движението на Слънцето през зодиака. Знаете, че времето на прехода от третата към четвъртата културна епоха е представено със знака на Овена или Агнеца. Вавилонско-асирийската епоха събрала в знака на Бика всичко, което било важно за нейното време. Предишната персийска епоха е обозначена от съзвездието под знака на Близнаците. А ако отидем още по-назад във времето, ще стигнем до знака на Рака при санскритската култура. Тази епоха, в която Слънцето се намирало в Рака по време на пролетното равноденствие, е била повратна точка за човечеството. Атлантида била потънала и това е началото на първата Под-раса [културна епоха] на петата Велика епоха. Тази повратна точка е белязана от Рака. Следващата културна епоха започва по същия начин, с преминаването на Слънцето в знака на Близнаци. Следващият етап от историята ни отвежда към културата на Мала Азия и Египет, когато Слънцето преминава в знака на Бика. И с по-нататъшния ход на Слънцето през зодиака, започва четвъртата културна епоха, която е свързана в гръцките легенди за Овена или Агнеца (сагата за Язон и търсенето на Златното руно). А самият Христос по-късно, в ранните християнски времена, е представен от Агнеца. Той нарича Себе Си Агнец.
Проследихме времето от Първата до Четвъртата културна епоха. Слънцето напредва през небето и сега навлизаме в знака на Рибите, където самите ние се намираме в критичен момент. После [в бъдеще], по времето на шестата епоха, ще настъпи моментът, когато човекът дотолкова ще се е пречистил вътрешно, че самият той ще се превърне в храм на божественото. По това време Слънцето ще влезе в знака на Водоносеца. Така Слънцето, което всъщност е само външен израз на нашия духовен живот, напредва в небесното пространство. Когато Слънцето влезе в знака на Водоносеца, по време на пролетното равноденствие, тогава за първи път то ще бъде разбрано напълно ясно. Така е протекла Високата меса, от която били изключени всички непосветени. На тези, които останали, било разяснено, че християнството, започнало от семе, в бъдеще ще даде нещо съвсем различно като плод и че под името Водолей се разбира Йоан [Кръстител], който разпръсква християнството като семе, сякаш е синапово зърно. Водолей или Водоносец означава същото лице като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското огнено кръщение. (Легендата за храма, GA 93, Лекция 12, Берлин, 22 май 1905 г.)
Слънце и Зодиак: Центърът се появява отново в периферията;
свързано с космическата вълна
Материята се приближава все повече и повече към един център и странното е, че в този център материята изчезва. (вж. Вили Зухер за Космическата вълна) Представете си, че имате парче от нещо, което се свива все повече и повече към своя център. В центъра си то изчезва. То не се изтласква към другата си страна, а абсолютно изчезва в нищото в собствената си централна точка! Така че можете да си представите как, с постоянното свиване на материалните части към центъра, един ден цялата Земя ще изчезне в тази централна точка. Но това не е всичко: в същата степен, в която тя изчезва в централната точка, тя отново се появява в периферията. Там, в пространството, тя се връща отново. В една точка на пространството материята изчезва и се появява отново в друга. Там, отвън, тя се появява отново. Веществото изчезва на едно място и отвън се връща отново. Но тя се връща по такъв начин, че носи със себе си всичко, което съществата, работещи на планетите, са отпечатали върху нейната субстанция; естествено, не в сегашната ѝ форма, а във формата, която тази трансформация ѝ е придала. По този начин, виждате как Кьолнската катедрала се връща от другата страна, а материалните ѝ частици са изчезнали в центъра. Нищо, абсолютно нищо от това, което е било постигнато на една планета, не се губи, всичко се връща отново от другата страна. Това, което се е случило в началото на нашата еволюция, преди развитието ни на Сатурн, трябва да бъде търсено извън, отвъд Зодиака. Древната мъдрост го нарича Кристалното небе и в това Кристално небе се събирали всичките дела на Същества, преминали през предишна еволюция. Те образували, така да се каже, основата, от която да започнат да творят новите Същества. (Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят, GA 110, Дюселдорф, април 1909г.)
За Слънцето и Михаил
Ако говорим от гледна точка на истинското звездно познание, можем да кажем: в епохата, в която навлязохме през седемдесетте години на миналия век (19в. бел.пр.), духовните сили, излъчвани от Слънцето, са тези, които трябва най-много да оказват влияние върху всичко в психическия и физическия живот, в науката, религията и изкуството. В нашата епоха влиянието и дейността на Слънчевите сили трябва все по-широко да се разпространяват.
За тези, които притежават истински познания, Слънцето не е газовото кълбо, описано от съвременната физика, а съвкупност от духовни същества. А най-важните духовни същества, които излъчват духовното така, както слънчевата светлина излъчва физическото и етерното, са групирани около едно Същество, което в съответствие с древната християнско-езическа или християнско-юдейска терминология може да бъде наречено Съществото Михаил. Михаил въздейства от Слънцето. Духовните влияния от Слънцето могат да бъдат наричани и влияния на Михаил и неговите ангели.
В епохата, предшестваща нашата, не слънчевите, а лунните сили са били движещите сили в човешкия живот, дейност и търсене на знания. Лунните сили са били движещите сили на епохата, продължила три или четири века и приключила през 1870-те. (Истински и фалшиви пътища в духовното изследване, GA 243, Лекция 7, 18 август 1924 г., Торки)
Планетни сфери
За йерархиите и присъствията в планетите
Това може да бъде разбрано само когато го свържем с един друг факт. Казвал съм ви, че множеството звезди в небесата са само външни знаци на колонии от богове. Там, където звездите блестят на небето, в действителност се намират колонии от духовни същества. Но не бива да си въобразявате, че съзнанията на тези богове са само във Венера, или само в Слънцето, или в Меркурий, или в Сириус. Тяхното основно жилище, центърът на тяхното съществуване, се намира в тези няколко сфери и това важи за всички духовни Същества от космоса, които имат нещо общо със Земята. Но за тяхното съществуване в космоса не може да се каже, че те имат свое обиталище само на Марс, само на Венера и т.н. Колкото и парадоксално да изглежда, все пак съм длъжен да кажа, че Божествените същества, които принадлежат на Земята и които населяват Марс, Венера, Юпитер или някоя друга от планетите - също и Слънцето – щяха да бъдат слепи, ако обитаваха само една от сферите. Те щяха да живеят, щяха да бъдат активни по същия начин както ние можем да ходим и да хващаме неща, дори и да нямаме очи, но нямаше да виждат - имам предвид, разбира се, по начина, по който Божествените същества "виждат" - нямаше да имат конкретната способност да възприемат случващото се в космоса. Но това, скъпи мои приятели, ще ви накара да се запитате: Къде тогава се намира окото на боговете, къде е техният орган за възприемане? Този орган на възприятие се осигурява от Луната, нашата съседка в космоса, в допълнение към всички други нейни функции. Очите на всички божествени същества, принадлежащи към Слънцето, Венера, Меркурий, Марс, Юпитер, Сатурн, са в Луната и едновременно с това те се намират в Луната. (Кармични връзкли, GA 236, том II, Лекция 8, 10 май 1924 г., Дорнах)
Съвпади между Сатурн и Юпитер
...когато в космическия съдбовен час, в живота на човека се установи определена връзка между Юпитер и Сатурн, в човешката съдба проблясват онези прекрасни моменти на просветление, когато чрез мислене се разкриват много неща, свързани с миналото. Ако потърсим в историята случаи от времето на Ренесанса (1400-1600 г.) – особено през късния му период - когато е имало голямо обновление на древните импулси на мъдростта, ще открием, че това е било пряко свързано с определена връзка между Юпитер и Сатурн. (Духовните индивидуалности на планетите, GA 228, 27 юли 1923 г., Дорнах)
Планетни сфери и йерархии
...че многото звезди в небето са само външни знаци на колонии от богове. Там, където звездите блестят на небето, в действителност се намират колонии от духовни Същества. Но не бива да си въобразявате, че тези богове имат своето съзнание само във Венера, или само в Слънцето, или в Меркурий, или в Сириус. Те имат своето основно жилище, фокусната точка на своето съществуване в тези няколко сфери и това важи за всички духовни Същества от Космоса, които имат нещо общо със Земята. Но за тяхното съществуване в космоса не може да се каже, че те имат за свое обиталище само Марс, само Венера и т.н. (Кармични връзки , GA 236, том II, Лекция 13, 30 май 1924 г.)
Луна, Мекурий, Венера
И така, както виждате, преминаваме през сферите на Луната, Меркурий, Венера и Слънцето. Във всяка сфера срещаме, като начало, това, което съответства на вътрешните сили, които носим със себе си. Нашите емоции, пориви, страсти, чувствена любов ни свързват със сферата на Луната. В сферата на Меркурий срещаме всичко, което е породено от моралните ни несъвършенства; в сферата на Венера - всички наши религиозни недостатъци; в сферата на Слънцето - всичко, което ни откъсва от чисто човешкото. (Живот между смъртта и прераждането, Мюнхен, GA 140, 15 декември 1912 г., Берн)
За Сатурн и еволюционния цикъл
Земя, Луна, Слънце, Сатурн. Ангели, Архангели, Архаи. Сатурн - царство на невидимата топлина. Хераклит. На Сатурн вътрешната топлина се превръща във външна топлина. Производство и разпадане на топлина; вдишване и издишване на топлина - издишването като огън; сходство с разширяването и свиването при дишането. Учението на Ришите: огънят, всмукан, се превръща в Егото на архаите. Архаите, които започват да оставят издишаната топлина отвън, без да я вдишват отново, водят до мъжко съзнание, обективно съзнание и съзнание за себе си. Сатурн бива разграден от Престолите. Пралая или нощ. Кармата на Архаите от Сатурн води до появата на древното Слънце. Топлината се разделя на светлина и дим или въздух. Архангелите се появяват на Слънцето и си осигуряват дом. Те имат вътрешно тяло от топлина, наследено от Сатурн, което се разделя на вътрешно тяло от светлина и външно тяло от дим. Издишването е денят на Слънцето, а вдишването - нощта на Слънцето. На Слънцето се излюпват Сатурновите яйца от топлина и от това се създават картини с вътрешен живот, които са били най-плътните тела, използвани от Архангелите. (Духовните йерархии и отражението им във физическия свят, GA 110, лекция 3, 13 април 1909 г.)
Яйцата от топлина на Сатурн са били създадени от мисълта на Архаите; в наши дни мисълта не стига по-далеч от астралното. Еволюцията е система, която е започнала с вземане и даване. На Сатурн Престолите са давали собствената си топлина на Архаите, подобни на копринени буби. Архаите придали личност на топлината. Разширяването на Архангелите. Те са посрещнати от Херувими. По време на Слънчевите нощи, когато в атмосферата светлината е напускала въздуха, във въздуха Херувимите хвърляли отражение на фигурата, която се превръща в зародиш на животинското царство. Зодиакът. (Духовните йерархии и отражението им във физическия свят, GA 110, лекция 4)
Старият Сатурн е бил с размерите на кълбо, с център днешното Слънце и простиращо се чак до сегашния Сатурн. Еволюция от Сатурн до Вулкан. Серафимите, Херувимите и Престолите произхождат от по-ранна слънчева система. Те са били в близост до най-висшето от всички божества, а именно Троицата. Серафимите получават идеите на Троицата, Херувимите размишляват върху тях, Престолите ги превръщат в действия. Те се наричат Първата тричленна Йерархия. Описана е дейността на втората тричленна йерархия. Духовете на Мъдростта превърнали стария Сатурн в старото Слънце и сгъстили Сатурн до такава големина, че когато той се превърнал в Слънце, бил с размери, които имали център в сегашното Слънце и достигали до сегашния Юпитер. Планетите са границите на древните светове. Духовете на движението кондензирали старото Слънце до водно кълбо, наречено Луна, чийто размер, със сегашното Слънце като център, би достигнал до сегашния Марс. Създаването на Луната се различавало от останалите, то предвиждало по-късното разделение на две кълба, така че Слънцето се свило и било заобиколено от друго тяло, в рамките на орбитата на сегашния Марс и в периферията на първоначалното единично тяло. Произходът на Злото и Битката на Небето. Планетоидите. (Духовните йерархии и отражението им във физическия свят, GA 110, лекция 5)
За Меркурий и Венера
После стигаме до Меркурий. За разлика от другите планети. Меркурий не се интересува от физическите, материални неща като такива, а от всичко, което може да бъде координирано. Меркурий е владение на майсторите на координираното мислене; Юпитер е обиталище на майсторите на изпълненото с мъдрост мислене.
Когато човешкото същество слиза надолу от пред-земния живот към земното съществуване, импулсът на Луната е този, който осигурява силите за неговото физическо съществуване. Венера осигурява силите за основните качества на сърцето и темперамента. Но Меркурий осигурява силите за способностите на интелекта и разума, особено на интелекта. Владетелите на силите на координираното познание и умствената дейност имат своето местожителство в Меркурий. (Духовните индивидуалности на планетите, GA 228, Дорнах, 27 юли 1923 г.)
Човешкото същество във връзка с планетите
И така, ще разберете, че човекът всъщност е микрокосмос. Той е свързан с онези неща, които никога не възприема с нормалното си съзнание. Но той не би могъл да оформя или подрежда живота си, ако лунните сили не бяха активни в него от раждането до седмата му година. По-късно той схваща естеството на тяхното влияние. Той не би могъл да пресъздаде преживяванията си между седем и четиринадесет години, ако мистериите на Меркурий не бяха активни в него; нито пък би могъл да пресъздаде преживяванията през годините между четиринайсет и двайсет и една - периодът, когато в него се вливат мощни творчески сили, ако е кармично предразположен да ги приеме - ако не беше вътрешно свързан със сферата на Венера. И ако не беше свързан със сферата на Слънцето, не би могъл да развие зряло разбиране и опит в света между двадесет и две и четиридесет и две години - периодът, в който преминаваме от ранна възраст към зрялост. (Истински и фалшиви пътища в духовното изследване, GA 243, Торки, Девън, август 1924 г.)
За речта, ходенето, мисленето; За Марс, Юпитер и Сатурн;
За морала в етерното царство
Ходенето, говоренето и мисленето тук, на Земята, имат своите съответствия в духовния свят: в ориентацията сред Йерархиите, в звученето на Космическото Слово и във вътрешната илюминация на Космическите Мисли. (Човекът и светът на звездите, GA 219, Лекция 1, Дорнах, 26 ноември 1922 г.)
За Сатурн спрямо Луната
Там, разбира се, те представляват нещо съвсем различно от мъничките, незначителни, синкави лъчи на Сатурн, които могат да бъдат видени от нас тук, на Земята. Там те са духовни лъчи, излъчващи се във Вселената - дори престават да бъдат пространствени; те се излъчват в област отвъд пространството. Те ни се явяват по такъв начин, че между смъртта и прераждането поглеждаме назад с благодарност към най-отдалечената планета от нашата земна планетарна система (защото Уран и Нептун реално не са земни планети - те са добавени на по-късен етап). Ние сме наясно, че от тази най-външна планета струи светлина не само към Земята, но и към далечните пространства на Космоса. И на духовните лъчи, които той излъчва в Космоса, дължим факта, че сега сме облекчени от земната гравитация, от физическите сили на речта, от физическите сили на мисълта. Сатурн, който излъчва в космическото пространство, всъщност е най-големият ни благодетел между смъртта и новото раждане. Разглеждан от духовна гледна точка, в това отношение той представлява самата противоположност на лунните сили.
Духовните Лунни сили ни задържат на Земята. Духовните сили на Сатурн ни позволяват да живеем в необятната Вселена. (Човекът и светът на звездите, GA 219, Лекция 1, Дорнах, 26 ноември 1922 г.)
Сатурн, Юпитер, Марс
Сатурн е подпомаган от Юпитер и Марс, които имат да изпълняват специални функции, за които ще говоря в бъдеще - следователно, докато човекът е под влиянието на Сатурн, Юпитер и Марс, той е същество, което не се стреми да ходи, да говори или да мисли в земния смисъл на думата, а да намери своята ориентация сред духовните Същества, да усети как Логосът отново звучи в него, как Космическите мисли светят в него. И с тези вътрешни цели и намерения духовното семе на физическия организъм в действителност се изпраща на Земята. (Човекът и светът на звездите, GA 219, Дорнах, 26 ноември 1922 г.)
Слънце, Меркурий, Венера във връзка с външните планети и
ходенето, мисленето, говоренето
Човешкото същество, което се спуска от духовните светове на Земята, няма ни най-малка склонност да се излага на земната гравитация, да ходи, нито да привежда в движение органите на речта, за да може да звучи физическа реч, нито пък има някаква склонност да мисли с физическия си мозък за физически неща. Той не притежава нито една от тези способности. Той ги придобива едва когато, като физическо духовно семе, бъде изпратен от сферата на Сатурновите сили на Земята, когато премине през Слънчевата сфера и след това навлезе в другите планетарни сфери - сферите на Меркурий, Венера и Луната. Сферите на Меркурий, Венера и Луната трансформират космическата предварителна нагласа за духовна ориентация, за изпитване на Логоса и вътрешно запалване на Космическите мисли, в елементарните способности за ходене, говорене и мислене. А същинската промяна се извършва от Слънцето, т.е. от духовното Слънце.
Чрез факта, че човекът навлиза в сферата на Луната - а лунните сили се подпомагат от тези на Венера и Меркурий - чрез това небесните предразположения за ориентация, за преживяване на Логоса и за Космическата мисъл се трансформират в земни способности. (Човекът и светът на звездите, GA 219, Дорнах, 26 ноември 1922 г.)
Превод: Ати Петрова
Следва!