Зодиакът
Тропическият зодиак и точката на пролетното равноденствие
(Vernal point)
<Видео: Въведение в астрософията: Сесия 4>
Да разгледаме зодиака или всъщност, зодиаците, множествено число. Вероятно всички сте запознати със слънчевия си знак. Всички говорят за това – „Аз съм Овен.“, „Аз съм Телец.“, „Аз съм Скорпион“. Това се базира върху традиционната астрология, при която всеки знае, че Слънцето му се намира в определен зодиакален знак. Но какво означава това?
Нека първо да видим какво се използва в голяма част от традиционната астрология. Разбира се, вече имаме най-различни подходи в астрологията, особено в сидералната астрология, които притежават различни точки на зрение. Ще навлезем малко и в това, но бих искал да вметна предварително, че ние изхождаме от традициите и историята на една западна звездна мъдрост, водеща своето начало от 3000г.пр.Хр. Разбира се, съществуват голям брой древни звездни карти от Китай и ведическата индийска астрология. Тези митологии и тези зодиаци всъщност произхождат от времена, предшестващи онзи вид съзнателно развитие на човечеството, което започва в Халдея, и от което възниква нашата собствена астрология. Така че в този курс няма да се занимаваме с онези древни източни възгледи. Те принадлежат към съвсем друг вид съзнание и традиции.
Да започнем с традиционния зодиак в астрологията, който се нарича също така тропически зодиак. Той започва със знака Овен, в началото на пролетта, продължава с Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и завършва с Риби – големият кръг на дванадесетте.
Нашият пространствен свят – биосферата, в която живеем, се определя, бихме казали, от числото четири, четирите елемента, четирите посоки на компаса и пр. 12-кратният зодиак, бихме могли да кажем, представлява утроена четворка, три по четири, а на по-високо ниво притежава и елемента пространство. Тези неподвижни звезди на зодиака винаги остават в една и съща връзка помежду си. Те се движат, но много, много постепенно, и не достатъчно, че да се забележи. Така че това задържащо присъствие на дванадесетте – зодиакът - представлява един вид одухотворено пространство.
Ако обърнем поглед към тропическия зодиак, той реално не се определя от действителните звезди. Това е свързано с цялата еволюция на съзнанието, за която говорихме в първото видео, и която ще разгледаме по-късно. Тропическият зодиак е тропически, т.е. свързан с тропиците, които определят нашите сезони, а по този начин е свързан с движението на Слънцето и пътят, който изминава през годината, спрямо Земята. Така че тропическият зодиак се определя от сезоните. Знакът на Овена започва с преминаването на Слънцето през точката на пролетното равноденствие на 21-ви март. Оттам всеки знак се измерва с по 30 градуса по пътя на Слънцето като есенното равноденствие е на 180 градуса на противоположната страна и бележи началото на знака Везни. Тропическият зодиак всъщност не е свързан със самите звезди. Той е просто едно разделение – по 30 градуса за всеки знак – въз основа на пролетното равноденствие като отправна точка. Въпреки това, имало е време, когато тропическият зодиак е бил свързан със звездите, и това е било по времето когато тропическият зодиак е получил своето определение и имена, а именно по времето на гърците. По гръцко време този зодиак, определен от Пролетната точка, точката на пролетното равноденствие, е имал връзка със звездите. Сега обаче той няма такава връзка със звездите, действителните звезди от дванадесетте съзвездия на зодиака.
И така, какво означава това? Точката на пролетното равноденствие е пресечна точка в небето. Тя е реална изчислима точка, определена от Земята. Това е точката, в която се пресичат две равнини – две космически равнини. Всички знаем, че Земята е наклонена под ъгъл. Линията между северния и южния полюс е наклонена под ъгъл. Ние не сме перпендикулярни на зодиака, а сме наклонени под ъгъл от 23 градуса. И така, поради това можете да си представите този голям кръг на зодиака наоколо и Земята в средата, поне от начина, по който го разглеждаме геоцентрично, (за коперниканството ще стане дума друг път). От тази гледна точка на астрологията, Земята е в центъра на този голям зодиакален пояс, който е видимият път на слънцето. Това е пътят, който Слънцето изминава в хода на една година. Този пояс има за център наклонената земя. Земята също има пояс, който е нашият екватор и който е наклонен спрямо равнината на зодиака, която се нарича равнина на еклиптика. Екваторът на Земята, ако разширим тази равнина, ще пресече зодиака в две точки – една през пролетта и една през есента. Така че този разширен екватор се нарича небесен екватор и пресича еклиптичната равнина на пътя на слънцето в тези две точки.
По гръцко време, Пролетната точка, пресечната точка на небесния екватор и равнината на еклиптика, се е намирала в началото на звездите на Овен. Но тази точка, с която всички сме запознати от уроците по гимназиална астрономия, а днес може би още от началното училище, не стои просто на една позиция, а се движи. Можете да добиете представа ако си представите въртящ се пумпал и забележите как с намаляването на скоростта на въртене можете да видите как пумпалът се клати. По същия начин, в космически мащаб, полюсът на нашата Земя също има подобно колебание, веднъж около цялата окръжност, образувайки един вид малък конус на Север, в небето. Това лъкатушене предизвиква изместване на цялата пресечна точка на екватора с пътя на Слънцето. Така, тази пресечна точка на точката на пролетното равноденствие бавно се придвижва назад по равнината на еклиптика, така че Пролетната точка се придвижва по отношение на същинските дванадесет звезди на зодиака, които не се движат. Движи се със скорост 1 градус за 72 години. Наистина е прекрасно да се навлезе в числата, а има връзка между това 72-догишно придвижване на точката на пролетното равноденствие и продължителността на човешкия живот, както и с човешкия пулс, който е средно 72 пъти в минута. Това са велики космически връзки между човека и макрокосмоса на вселената, но това е друг разговор. И така, тази точка на пролетното равноденствие се придвижва назад с 1 градус на всеки 72 години, така че, всъщност, ако днес слънцето ви се намира в Овен, ако можехте да погледнете зад Слънцето на небето, ще видите не звездите на Овен, а звездите на Риби.
Тази точка на пролетното равноденствие, която се придвижва с 1 градус на всеки 72 години, може да се умножи по 30-те градуса в един знак, което дава 2160 години за преминаване на точката на пролетното равноденствие през едно съзвездие. Това по същество е продължителността от време на една културна епоха. Част от удивителната работа на Рудолф Щайнер относно еволюцията на съзнанието и епохите на културите, които са се развили на Земята, показва как можете да видите тези променящи се епохи и тяхната връзка с движението на точката на пролетното равноденствие през звездите на зодиака, от древноиндийската епоха, през халдейската и египетската епоха, гръцката и римската епоха, до нашата съвременна епоха и, разбира се, следващата епоха, епохата на Водолея.
Това означава, че във времето на Древна Индия точката на пролетното равноденствие се е намирала в зодия Рак, през древна Персия в Близнаци, в Египет и Халедея се е намирала в Телец; във времето на гърците и римляните е минала през звездите на Овен; в нашите времена, т.нар. модерни времена, се движи през звездите на Риби и в бъдеще ще премине в съзвездие Водолей.
Тази връзка на точката на пролетното равноденствие със съзвездията е от дълбоко значение за главните еволюционни културни периоди от време, през което човечеството е имало определени задачи, ръководени от съответната област на зодиака. Когато навлезем в значението на съзвездията, ще можете да си обясните какво означава ерата на Риби или какво означава ерата на Водолей.
Така че това обяснява накратко разликата между това, с което започнахме, с тропическия зодиак – традиционния зодиак в астрологията – и действителните звезди в зодиака. Знам, че ще бъдете ужасно разочаровани като откриете, че всъщност не сте Овен, а Риби, но знаете ли, трябва да оставите настрана повърхностните работи и да се гмурнете на дълбоко. Ще навлезем по-подробно в това малко по-късно. Мисля, че за вас ще бъде много по-вълнуващо ако усложним още малко нещата.
Сидералните зодиаци и домовете
<Видео: Въведение в астрософията: Сесия 5>
Имаме тропическия зодиак, който, така да се каже, е сезонен зодиак. По принцип той се определя от връзката между Слънцето и Земята, от тази връзка, която вае живота през сезоните.
Тропическият зодиак, от известна гледна точка може да се каже, че е всъщност зодиак на живота. Онзи, другият зодиак, на съзвездията, дванадесетте групи от фиксирани звезди, които не се движат, не се клатят, не търпят никакви промени - те са светът на това, което Рудолф Щайнер описва като времетраене, вечност.
Тези звезди образуват т.нар. сидерален или звезден зодиак.
А сега нека погледнем една лека вариация, свързана със сидералния зодиак. Отварям тази тема защото днес има цяло движение в сидералната астрология, свързано с работа със съзвездията. Съществува сидерална астрология и сидерален зодиак, в който съзвездията са също 30 равни градуси. Това води своя произход от вавилонско време, халдейско и вавилонско време, ранните дни на развитие на астрономията и астрологията. Този равен сидерален зодиак е бил създаден на базата на наблюденията и разбиранията на вавилонците.
Сега, нека се върнем отново към идеята за еволюцията на съзнанието. Не става дума всички да са се занимавали с изчисления и да са гледали нагоре към звездите, след което да са изчислявали всичко – имало е така наречените по онова време мистерийни школи, храмове, в които учениците били обучавани тайно, изкарвали са особен вид подготовка, която да ги насочи към вид инициация или един вид пробуждане на духовните им способности.
Тези посветени са били водачите на човечеството. В древни времена кралете са били посветени, свещениците са били посветени, а в ония времена тези посветени са били способните да разчитат звездите. Така че звездите, от които е съставен зодиакът, не са били просто наблюдения на базата на математически изчисления, а са възникнали следствие от задълбоченото разбиране за естеството на зодиака от духовна гледна точка.
Този зодиак се е базирал на четири по-ярки звезди в небесата, които всички можем да видим. Имаме Алдебаран, звездата наречена „Окото на бика“, „окото на Телец“. Тази звезда е бележела точката на пролетното равноденствие през халдейската епоха. Тези звезди били наричани четирите „Кралски звезди“ или „пазителите на небесните порти“. Алдебаран е била пазителят на изтока, на пролетта. А там, в съзвездието Лъв, се намира звездата Регулус, която била пазителят на севера – лятната точка. А срещу Алдебаран се намирала звездата Антарес, сърцето на Скорпиона и пазителят на Запада, а срещу Регулус - звездата Фомалхаут, която представлява риба, приемаща в устата си водата, която се излива от стомната на Водолея.
Тези четири звезди образуват основата – тук отново имаме една четворка в пространството – основата на вавилонския зодиак. Тогава, всеки знак се определял от 15-те градуса от двете страни на тези четири Кралски звезди и по този начин бил начертаван сидералният зодиак. Така 30-те равни градуси си остават, но се основават на тези четири кардинални звезди.
Сега, имаме тропическия зодиак, базиращ се на точката на пролетното равноденствие. Имаме сидералния зодиак от Вавилон/Халдея, базиращ се на четирите кардинални звезди. Но имаме също така и зодиака от съзвездия, който е съвременният зодиак, признат от астрономията и който е наричан неравният сидерален зодиак или астрономическият зодиак, тъй като при реално наблюдение на съзвездията, те не са еднакви по големина.
Сега преминаваме през еволюцията на съзнанието на съвременната наука, която в действителност сега, на основата на чисто научно наблюдение, поглеждайки нагоре към звездите, разграничава съзвездията, които първоначално са били определени от древните – на Лъва, Девата и пр. и изчислява размера на тези съзвездия. И така, тези неравномерни сидерални съзвездия наистина са действителните съзвездия, както бихме ги схванали със съвременния ни начин на определяне.
Вили Зухер и Елизабет Врееде са работили с тези неравни съзвездия. Убеждението и опитът на Вили бяха, че ако наистина искаме да преодолеем материализма на съвременната епоха, за да достигнем до истинска духовна перспектива, не можем да пренебрегваме това, което научната общност е представила със съзвездията, а трябва да отправим поглед през това, да вървим отвъд това.
И така, имаме трите зодиака: тропическият, вавилонският равен сидерален зодиак и неравният съвременен астрономически сидерален зодиак, на който се базира астрософията, развита от Вили Зухер.
Имаме и четвърти зодиак, който само ще спомена тук, но няма да разглеждам подробно. Това е, така да се каже, зодиакът на домовете. Макар и домовете да се изразяват с числа – първи, втори, трети дом и т.н. до дванадесетия, те имат и връзка със зодиака. Първият дом е домът на Овена, вторият дом е домът на Телеца и т.н. Този зодиак не се базира на сезоните, нито на звездите, а се базира на Земята, физическата Земя, и се определя от момента на раждане.
Това е така, защото зодиакът на домовете има за свое начало източния хоризонт в момента на раждането. Така че ако застанем на Земята в момента на раждане на някой човек и плъзнем поглед по земята, по плоскостта на хоризонта на изток и видим звездите, които изгряват в този момент, това е, което наричаме Асцендент в астрологията и астрософията, и той определя първия дом. Има различни традиции по отношение на домовете, но основно Асцендентът е определящ за първия дом, дома на Овена, след което продължава надолу под хоризонта и нагоре и наоколо, като образува отрязъците на дванадесетте дома.
Така че това е картината на четирите зодиака. Тук ще работим главно с неравния сидерален зодиак и ще се докоснем донякъде и до тропическия зодиак. Но когато мислим за спускането надолу към раждането, минавайки през звездите, през небесата, и движенията на планетите по отношение на зодиака, ще работим с неравния сидерален зодиак.
<Видео: Курс 1: Зодиаците, Сесия 1>
Сега ще добавим малко смисъл към някои от нещата от Курса по хороскопи, които бяха основно технически уроци за това как се съставят хороскопи. Разбира се, имаше и въведение в астрософията и ние навлязохме малко в някои от значенията, в някои от по-дълбоките духовни въпроси, свързани с астрософията и с различните хороскопи, които разгледахме. (Макар че курсът по хороскопи е №4 в онлайн видеоклиповете и в тази работна книга, той беше записан първи.)
Но не сме се задълбочавали в значението на планетите и зодиака като начален процес, който да ни помогне в евентуалното тълкуване на значението на събитията в хороскопа. Например, какво значи когато Юпитер застане в Скорпион? Какво означава когато Марс е в Овен?
И така, бих искал да започна с разглеждането на зодиака от различни гледни точки. Да започнем от периферията, зодиака, а после в бъдещи сесии ще се вгледаме повече в планетарните сфери.
Да започнем съвсем просто, с разглеждането на тези загадъчни символи, представляващи дванадесетте зодиакални знака. Всеки ги е виждал в астрологията – тези малки фигурки, които през вековете са били предавани като символи на дванадесетте знака на зодиака. Някои от тях може би имат смисъл дори погледнати само визуално. Други са по-загадъчни. Както съм казвал преди, цялата работа в астрософията се състои в това да се застане зад образа, зад материалното тяло, да се отиде зад буквата, така да се каже – до смисъла зад буквата. И така, нека започнем с разглеждането на зодиака от гледна точка на символите, които се използват по традиция за дванадесетте знака.
Като начало нека просто си представим една сфера – един вид първично начало: сферата. След това си представете, че имаме някакво събитие и нещо прониква в сферата. Имаме една посока, едно движение на навлизане, проникване в сферата, за да се извърши някакво действие, да се постави начало на нещо. Бихме могли да кажем, че именно това представлява символът на Овена. Всъщност, ако погледнете рисунката и видите тази сфера, то сякаш самата сфера се гмурка към центъра си, за да създаде тази инициация, този акт на поставяне на начало.
Някой би казал, че този символ е свързан с рогата на овена. Наистина, но също така можем да си представим този символ като очертанието на веждите на човешка глава и надолу в средата към носа. Тази извивка и дъга на лицето също е образ на символа за Овена. Овенът е първият знак, началото на зодиака. Той също така е тясно свързан и с мисленето и с „Аз съм“, тъй като именно „Аз съм“ поставя началото.
Ако продължим нататък, имаме символа на Бика – Телец. Както виждате на чертежа той е един малък кръг с два дълги рога, които тръгват нагоре от по-малкия кръг. Бихме могли да видим в него имагинация на рогата на бика. Всъщност, в неподвижните звезди на съзвездие Телец можете да видите тези две точки като двата рога на бика, да се отправят към небето.
Може би има и друг начин да погледнем на тези символи от гледна точка на еволюцията на сферата - или еволюцията на обкръжаващата среда. Можете да си представите също така това малко кръгче с двете криви, които се издигат от него и да продължите извивките на тези криви докато образуват друг кръг над малкия кръг. Това е изображение на етапа след инициацията на Овена, след началото или проникването в единството на единичната сфера. Тук имаме началото на едно отделяне навън и по-малката сфера, като отделна клетка, започва да се оформя извън по-голямата сфера, която е над нея, но все още са прикрепени. Така че все още съществува един вид връзка с голямата единна сфера или, бихме казали – с божествения свят, божественото единство, но имаме и началото на отделяне в малката сфера.
После ако продължим със символите, стигаме до символа за Близнаци. Какъв е този символ? Нещо като колона, а след това две извити дъги в двата края на колоната. Още веднъж, ако вземем тези две малки криви и ги продължим, можем да си представим още една сфера отгоре и друга отдолу, свързани с колоната.
Тук имаме по-нататъшна еволюция на отделянето. По-рано световете започваха да се отделят, от общото бе започнала да се образува независима единица. В символа на Близнаци вече имаме отделянето на двете, но все още свързани една с друга, все още с връзка между тях. Всъщност, бихте могли да си представите колоната по средата като един вид мост, свързващ този висш свят горе с по-нисшия свят долу. Съзвездието Близнаци и самите близнаци представляват един вид полярност. Ако погледнем мита за Кастор и Полукс, научаваме че един от тях е трябвало да остане долу, този който е бил смъртен, а един остава горе – безсмъртният. И все пак единият жертва божествената си природа, за да спаси брат си, смъртния близнак. Също можем да се обърнем и към скандинавската митология и приказката за моста Бифрост – мостът, който свързвал Асгард с Мидгард – светът на боговете със света на хората. Така че при Близнаците имаме, в самия символ, картината на горното и долното, на една йерархия, горният свят в едната сфера и светът долу, но все още свързани.
После преминаваме нататък към Рак и тук нещо се променя.
Зодиакални знаци: Рак – Скорпион
<Видео: Курс 1: Сесия 2>
Когато продължим към Рак, нещо се променя. Има коренна разлика в символиката. Имаме една извивка в една посока и извивка в другата посока, а по средата има празно място. Двете дъги или заврънкулки не са свързани. Можем да си представим това като картина на положението, при което мостът е разрушен. Имаме хаос и разделяне. Двете сфери вече не са свързани, а са се разделили, с това празно място по средата на Рака. Прилича донякъде и на символа Ин-Ян, но ако продължим мисълта за степените на развитие на едното единство, едната сфера – инициацията, началото на разделянето, моста - сега стигаме до един разрив.
Ако сега продължим нататък с темата за еволюцията на сферата, стигаме до знака на Лъва, който прилича малко, бихме казали, на сърце. Това е малък кръг с опашка, която се завърта и извива навън към периферията, като изтичаща от центъра кръв.
В имагинацията си за развитието на съществото от единна сфера, можем сега да си представим как сме стигнали до разрива в Рак, когато сферите на горното и долното, на божественото и земното, са се разделили. След тази раздяла съществото идва към себе си в центъра, с малката сфера в средата и тази извита опашка. Можем да си представим, че краят на опашката е свързан с по-широка окръжност около него, с периферията. Сега възниква възможност за център, който има една хармонична, плавна връзка с периферията – по-големия кръг.
Вече не е прикрепено към по-голямата сфера, вече не е нито над, нито под нея, а между тях има един вид дишаща връзка, също както сърцето с белите дробове, с които е свързан Лъвът, в човешкия организъм. Можем да наблюдаваме тази дишаща връзка в образа на новия център с кривата навън към периферията.
Разбира се, в това може да се наблюдава и двойственост, която често срещаме при Лъва. Съществото е дошло в своята сърцевина, но би могло и да заседне в своя център, без поток навън към периферията, без връзка с периферията, по-голямото цяло. Тук може да се появи един вид егоизъм или егоцентризъм, който е негъвкав и се забива в центъра. Другият вариант в тази картина е човек да намира в по-големия кръг усещане за общност, усещане за свързаност с по-голямото цяло. Тази здравословна връзка на плавна свързаност с общото, на признаването на „Аз съм“ на общността около мен, която ме оформя и формира – както духовния по-голям кръг, така и човешката по-голяма общност – и едновременно с това да мога винаги да се върна обратно в собствения си център. И така, това е жестът на Лъва, идеалният жест на Лъва, който носи в себе си тази плавна полярност на признаването на по-широката общност към центъра.
Преминавайки сега към Девата напускаме еволюцията на сферата. С Лъва сме стигнали до центъра на аза и сега азът започва да си прокарва път. Традиционният символ на Девата наподобава донякъде буквата М с накъдрена форма (вж.картината). Вили Зухер разви тези нови зодиакални символи като начин да ни помогне да разберем значението на съзвездията. Той промени или обогати този символ на Девата. Сега М се превръща в трите порти на инициация, през които се минава, за да се срещнем със змията на мъдростта. Следователно, това е инициацията в мистериите на мъдростта, на живота, в Девата. Фактически, Девата, а човек може много да каже за Девата, е самата тя представителка на божествената Небесна кралица, София, великата египетска Изида, Земната майка Деметра – все велики божествени изображения на женския елемент в света на живата мъдрост.
Преминаваме към Везни, знакът на везните, и сега преминаваме един праг. Традиционният символ на Везни прилича малко на символ на везни. Вили Зухер го доразви и предлага просто да се начертае права линия, която да минава през средата на кръг или сфера. Това обозначава, че се извършва преход. Това е важен преход от висшия към нисшия свят – от тайните на мъдростта към Скорпиона, към който ще преминем по-нататък. Но символът на Везните представлява най-вече един вид граница, преграда или праг между два свята – картината на низходящия път на човешката еволюция. Това, разбира се, е знакът, който настъпва по време на есенното равноденствие, което също е праг или граница, която Слънцето пресича от над небесния екватор към поднебесния екватор и към тъмната част на зодиака.
Ако вземем тези картини и ги разширим по-скоро в картини на душевни преживявания, на природата на човешкото същество, това ще ни приближи към качествата, които произлизат от тези съзвездия. И така, след трите порти към мистериите на мъдростта на Девата и преминаването отвъд прага при Везни, сега стигаме до Скорпион. И този символ традиционно наподобява един вид М, но със слизаща надолу малка стрелка. (вж. изображението). Можем да вземем и този символ и да добавим към него. Тогава отново имаме формата М като трите порти на инициацията, но този път в мистериите на смъртта. И така, след портите, поставяме кръст. Това не са просто мистериите на смъртта, а след събитието на Голгота, това са също и мистерии на възкресението. Скорпионът носи дълбоката среща със смъртта, както и предизвикателството да си пробием път до възкресението – срещата с перспективата за смърт в живота, от което да успеем да открием силите за възкресение.
В древни времена това съзвездие е било разглеждано като орел. Бихме могли да си представим орела като едно великолепно небесно същество, използвано като символ в много култури, което се носи над света и вижда всичко. Това е образ на старото ясновидство, на едно време, когато човешкото съзнание се е реело над света и е можело да вижда с духовен взор. После, с помръкването на това съзнание, орелът пада и се превръща в скорпиона с неговото смъртоносно жило. Смъртта се превърнала в раздяла, в нещо будещо страх. Това е картината на преминаването на човека надолу към раздялата и свободата, но също така и на загубата на бившето естествено ясновидство.
Вили Зухер казва, че новият символ на Скорпиона няма да е завръщане към орела защото вече сме минали през фазата на трансформация в орелски вид. Той предлага нов вид птица за превъплъщението на Скорпиона – в нов образ, на гълъб. За тези от вас, запознати с библейските приказки, гълъбът е символичен по различни начини – един, като птицата, която кръжи над съществото на Исус, когато бива покръстен в р.Йордан. Той символизира Светия дух.
Е, това ни води до въпроса какво е Светият дух? Но можем да си представим гълъбът като символ за това какво се случва с човешката душа щом силите на смъртта биват преобразени и възкресени. Каква е духовната природа на човека веднъж щом силите на смъртта са преобразени? Гълъбът е нов вид птица, която представлява различен стадий на виждане, на познание. Скорпионът е свързан и с Феникса, птицата, която е погълната от пламъците и наново се ражда от пепелта, което също е картина на възкресението.
Зодиакални символи: Стрелец – Риби
<Видео: Курс 1: Зодиаците: Сесия 3>
Ако продължим нататък, преминали вече през Везните, надолу до трите порти към мистериите на смъртта и възкресението. Продължаваме към съзвездие Стрелец.
Тук можем да се върнем към образа на сферата. След като е извървял този мистериен път, човекът в известен смисъл се обръща в посока навън, за да тръгне напред към света, да осъществи истинската си човешка същност. Преминаваме към долния човек - света на волята и на връзката със Земята. В Стрелец имаме един символ, който наподобява лък и стрела. Това е права линия с насочена стрела и един вид извивка пресича стрелата сякаш стрелата е изстреляна с лък. Това е символът за съзвездие Стрелец.
Но можем, също така, да си представим как, ако продължим кривата на лъка, ще се образува сфера. И така, преди имахме нещо като миналата история на човешкото същество, което се е въплътило в себе си – едно разбиване на сферата. А сега имаме по-скоро сферата на Земята, от която човекът се насочва към бъдещето.
И всъщност, този митологичен символ на Стрелеца представлява една великолепна картина. Той е един вид архетипен образ на човешкото същество. В образа на Стрелеца имаме долна половина във формата на кон, Кентавър, от който човешкото същество е горната половина, но човекът притежава лък и стрела, насочени към бъдеща цел. Имаме троичния елемент на човешкото същество, което от по-ниската си природа се издига в човек и после се цели в бъдещето, в по-висшите си духовни цели.
При Стрелеца също намираме един вид полярност, връзка с противостоящото му съзвездие, Близнаци. Обаче полярността при Стрелеца е по-скоро вътрешна двойственост, тази на човека, който се опитва да се справи сам с горното и долното. При Близнаци имаме едно раздвоение, което е по-скоро външно историческо събитие, горното и долното на световете, от които сме слезли и старата йерархична връзка с божественото.
Минаваме към Козирог. При Козирог и Водолей, в известен смисъл навлизаме леко в мистерията на непознатото, дори в бъдещето на пътя на инициация. При Козирог са използвани няколко подобни символи. Някои наподобяват остър ръб с малка спираловидна заврънкулка надолу. Може би това е някаква абстрактна версия на това, което бихме нарекли Козата-Риба, което е митологичният образ на Козирога. При Козата-Риба имаме втвърдяване и имаме и течен елемент. Ако вземем само символа, както се вижда на диаграмата, на кривата нагоре към рога и къдрицата надолу, пак ще можем да образуваме сфера. Това е картина на продължаващото еволюиране на връзката на човешкото същество към този сферичен свят – би могло дори да се каже, и земния и духовния свят. Има някакво движение и гъвкавост, приспособимост в това как се отнасяме към света.
Сега ако преминем към Водолей, към Носача на вода, символът съдържа нещо, което по традиция се приема като водните вълни на Носача на вода. Вили го измени малко, за да се състои от вълна и, отново, сферата, която се носи над вълната. Това е картина на нещо, което се носи над вълните на живота, един вид овладяване на жизнените сили - което ни насочва към бъдещото състояние на човека. Сферата вече е преминала през известна метаморфоза, издигайки се от по-долния до истинския човек, развивайки способността да бъде гъвкав по отношение със сферите на духовно висшия свят и на земния – и после един вид носене над жизнения елемент, водите.
Накрая стигаме до Риби. Както виждате, символът тук представлява основно две криви, които се свързват с лента или линия. Отново не е много трудно да си представим как тези две криви продължават и образуват две свързани сфери. Това представлява интересна метаморфоза, която трябва да бъде разгледана. В "Близнаци" също имахме две сфери с връзка, но това беше връзка от горе надолу. Можете да я видите като йерархична връзка - боговете горе ръководят хората долу.
В "Риби" се е извъртял пълен кръг. Сега стоим един до друг. Светът на хората и божествения свят, като братя/сестри. Звездите на сегашната ни епоха, Рибите, в този символ на двете сфери, свързани една до друга, изобразяват целта към братство/сестринство на човека с човека, на човека с природния свят и на човека с божествения свят - свързани рамо до рамо, в крайна сметка не като деца, а като приятели, като съавтори.
Зодиакът и историческите епохи
<Видео: Курс 1: Зодиаците: Сесия 4>
Ако погледнем зодиака от гледна точка на тези символи или глифи и вложим малко въображение в тях, какво подсказват тези форми? Какво всъщност изобразяват те? Какво ни казват те за природата на самите съзвездия и за силите, които струят от съществата, творческите същества на тези дванадесет съзвездия?
Да се върнем към това, но нека сега го разгледаме от гледна точка на различните културни епохи, за които споменах в предишна сесия. Сега ще се движим през знаците в обратна посока. Стана дума за точката на пролетното равноденствие и за движението на тази точка назад през зодиака с по един градус всеки 72 години. Следователно, ако имаме грубо 30 градуса за всяко зодиакално съзвездие и умножим 30 градуса по 72 години, се получават 2160 години, което е приблизителното времетраене на всяка голяма културна епоха.
Нека се върнем назад и да помислим за точката на пролетното равноденствие. В предишна сесия казах, че точката на пролетното равноденствие се е намирала в Бика по време на Халдейско-египетската епоха. Нека се върнем към първата културна епоха от нашата по-голяма историческа епоха, наричана следатлантска епоха. Онази първа епоха във времето, известна като Древната индийска култура. Това е била култура на неизмерима мъдрост, от която днес е останал само отзвук във Ведите и Бхагавад Гита. Това възвишено „познаване“ на духовния свят давало усещането, че си у дома си в духовния свят, с боговете. Но с напредването на епохата, в резултат от помръкването и отслабването на това усещане за единение, се засилвал копнежът по това единение. Появило се усещането за загубата на тази връзка, която някога била толкова отчетлива.
Точката на пролетното равноденствие по време на древната индийска епоха се е намирала в съзвездие Рак. И така, ако се върнем назад и разгледаме това изображение, по-рано говорихме за двете сфери, които са се разпаднали. Това е изображение, в известен смисъл, на преживяването на Древно-индийската култура. Това разкъсване на единството, тази загуба на моста, на връзката, което те някога са изпитали.
Всъщност, когато погледнем Духовното рождество при съставянето на хороскопи, виждаме, че сред дванадесетте философии на зодиака, Ракът има връзка с философията на материализма и еволюцията на материализма в света. Той е свързан също така с процеса на материалното въплъщаване.
Епохата след Древно-индийската епоха е онази, при която точката на пролетното равноденствие се премества в съзвездие Близнаци. Не забравяйте, че точката на пролетното равноденствие се движи обратно на посоката на зодиака. Досега следвахме изображенията и глифовете в посока напред, но сега се движим в другата посока.
По време на Великата персийска ера, следваща Индийската ера, (това не е времето на Вавилон и Халдея, а персийската ера преди това), тогава имало един вид признаване на двата свята и усещане за сътрудничество между двата свята. Именно тогава великият посветен на Слънцето, Заратустра, е говорил за тези две същества: Слънчевото същество, Ахура Маздао и съществото на мрака, приковано към Земята, наречено Ариман.
По това време възниква духовно познание за взаимната връзка между Слънцето и Земята, както и необходимостта тези два свята да се обединят по някакъв начин, тъй като били разделени – единият горе, а другият долу. Така че, това била култура с духовност, която признава разделението, но също така и връзката между двата свята. Това е темата на тази култура. Истинското земеделие тръгва от тази култура. Какво друго е земеделието, освен система за проникване в тъмнината на земята, за да може светлината да проникне и да отгледа растенията. Това е култивирането на взаимопроникването на Слънцето и Земята, за да има живот.
Точката на пролетното равноденствие се придвижва нататък, както споменахме по време на други сесии, към звездите на Бика. Това е картина на следващия стадий в развитието на човешкото съзнание, със засилването на връзката на хората със Земята. Бикът притежава един вид тежест, едно тежест така, както е застанал на Земята. Всъщност, именно по време на тази култура се зараждат мистериите на култа към Митра, свързани с убиването на бика. Но също така, погледнете архитектурата на храмовете от този период. Имаме тези големи пирамиди в Египет и в Халдея – стъпаловидните пирамиди. Какъв израз на, от една страна, силната връзка със Земята в основата, обаче на върха имаме ориентация към звездите, божественото ръководство отгоре. Това са храмовете, откъдето били напътствани докато вървели надолу към развиването на боравенето с материята. По това време се поставя началото на писмеността, на наблюдаващата астрономия, на системите за измерване и изчисление. Всичко това отразява приемането на връзката със Земята, когато точката на пролетното равноденствие била в Бика.
После точката на пролетното равноденствие се придвижва в Овен, по време на гръцката и римска епоха. Тук, в Овена, имаме образа на главата, на мозъка. Зараждането на мисълта по нов начин, както и пробуждането на „Аза“, това е темата на гръцката и римската култура. Имаме велики философи, мисълта на Платон, Аристотел, Сократ, Питагор и Буда. Имаме за пръв път понятието за „гражданин“ в Рим, както и понятието за „себе“ или за „аз“ – вече не като племенна народност, а като индивид. Разбира се, именно в тази епоха се въплъщава Христос, истинското "АЗ СЪМ". Цялата епоха е израз на тези сили, описани чрез жеста на символа на Овена - на АЗ СЪМ и развитието на мисълта, както и на новото начало.
Сега преминаваме в настоящата съвременна ера с преминаването на точката на пролетното равноденствие в Риби. В тази епоха хората се учат на това какво означава да сме братя и сестри със света. Колкото това да ни се струва трудно, част от задачата на нашата епоха е да установим братски отношения с нашите ближни човешки същества, със Земята и с божествения свят. Както го описва Рудолф Щайнер, в епохата на Рибите човечеството се учи да „застава на собствените си два крака“.
И така, това са само някои мисли, които да възприемете и обмислите като начин да вникнете малко по-дълбоко в значението на тези съзвездия. Как тези символи се превръщат в букви от една азбука, които ни говорят и ни разказват още за това, което се крие зад тези символи?
Зодиакът и човешката форма
<Видео: Курс 1: Зодиаците: Сесия 5>
По време на тази сесия ще продължим разглеждането на зодиака от друга гледна точка в опита си да открием тайните на тези дванадесет съзвездия.
Като начало, ще ви помоля да се изправите за малко и да помислите за тялото си, за човешката ви форма. Помислете за закръглената форма на главата ви, поставена отгоре върху тялото. Помислете как стоите изправени и направете връзка с гръбнака. Помислете за лявата и дясната ви страна и симетрията между двете. Помислете за тялото, гръдната кухина и всички дейности, които се развиват в нея.
Помислете за тазобедрените стави, тази главна част на таза и как са свързани с нашето движение и равновесие. Помислете за горната част на ръцете и за бедрата си и за ставите, лактите и коленете. Помислете за долната част на ръцете и подбедриците и се замислете особено за ръцете и ходилата. Всички тези неща са общи за нас като човешки същества, колкото и разнообразни да са, и са нашата уникална човешка форма.
Когато се занимаем с пре-наталната епоха в курса по изграждане на хороскопи, ще споделя един цитат от Щайнер за духовния зародиш на физическото тяло. Именно този духовен зародиш на физическото тяло е дълбоко свързан с човешката ни форма, тази форма, която ни прави хора. Няма да се спирам подробно на това по време на този курс, но Рудолф Щайнер изгражда едно чудесно разбиране за това как тази човешка форма е по същество израз на аза. Тази форма, като единственото общо нещо, което всички ние споделяме, произлиза от зодиака. Периферията се превръща в духовния зародиш - формиращите сили на дванадесетте.
И така, да разработим това като разгледаме съзвездията едно по едно, за да разберем не само човешката форма, но и какво идва откъм всяка отделна посока на дванадесетте при създаването на тази форма. Това ще бъде още един ключ към разбирането на тайната на естеството на тези съзвездия и на дейността, която те пораждат.
Ще представим това в една диаграма, която ще изградя за вас. (вж. видеото). А накрая ще имаме пълна картина на човешката форма в символи. И отново, както в предишната сесия, нека започнем със сферата и да си представим главата си като сфера - началото. Сега отново започваме с Овена, първият знак. Образува се жестът на очертанието на челото надолу до носа. Овенът има връзка с главата в жеста на веждите, но зад тази физическа проява, силите на Овена в човешката форма са израз основно на ориентацията към изправеност. Помислете за желанието на малкото дете да се изправи, какво изживява когато се изправи - радостта, която изпитва, като се изправи. Това е наистина началото на преживяването "Аз съм". Всъщност това е дейността на аза в човешкото същество, която го тласка към тази ориентация към изправяне, за разлика от всички други същества. Само човешкото същество притежава тази естествена ориентация към Земята. И така, в Овена имаме първо тази картина на линията на веждите и главата, ако ще изграждаме човешката форма, и нейната връзка с ориентацията към изправеност и "Аз съм", който дава тласъка към тази изправеност.
Ако продължим рисунката си, ще имаме кръглата глава и сега откриваме сферата на Телеца в гърлото. Двата „рога“ на знака Телец се извиват нагоре, може да се каже, в ушните канали. (виж илюстрацията). В Телец имаме ориентация към само-изразяване или говор.
Нещо важно, което трябва да запомните, е, че във всички тези описания ще говоря за динамична формираща сила, която с течение на времето се проявява във физическото ни тяло. Така че, въпреки че ще свържа формата с физическа материална част от тялото или с физикализирания аспект на формата, не бива да забравяме, че това е израз на архетипна форма, а не на материя. Това е творческа, формираща динамика, от която възниква човешката форма и това е дейност на най-възвишените духовни същества от зодиака.
Например, в Телец, разбира се, имаме връзката с ларинкса, физическият орган на говора, но в Телец имаме като цяло ориентацията към само-изразяване, ориентация към словото, не само когато говорим за словото, но Словото като творческа сила на само-изразяването. Това, че рогата се извиват нагоре към ушните канали, е свързано с факта, че разбира се, говорът и слухът ни са взаимосвързани.
Да минем сега към Близнаците. Тук имаме двете криви и вертикалната колона по средата. Можем да го нарисуваме в нашата форма в издължен вид и тогава получаваме тази дълга средна колона с кривата на таза долу и кривата горе при раменния пояс (виж картината). Тук може да се види нещо като гръбначна форма, една дълга средна линия в посока на нашата изправеност. Това е дейността на Близнаци, която е ориентирана към симетрия. Имаме ляво и дясно, които се получават от тази черта тук по средата. Носител на ориентацията към симетрия са силите на Близнаци.
Ако сега преминем към Рак, то в този символ имаме жеста на двете криви, които се извиват навътре. При Рака имаме ориентация към затваряне в себе си. Тази ориентация към затваряне в себе си се проявява физически в гръдната кухина или, може да се каже, в „дома“ на вътрешните органи на човека. Ракът е формата на гръдния кош, тази затваряща форма като черупка, която съдържа и защитава тайните на вътрешните органи, на живота вътре. И така, в Рака имаме ориентация към затваряне в себе си.
Преминавайки към Лъва, бихме могли да кажем, че вътре в къщата на Рака, която виждате на рисунката, изобразяваща формата на Рака, имаме център, който се движи спираловидно навън и после обратно навътре. Това е истинско изображение на сърцето или на цялата ритмична система на кръвта и дишането, на сърцето и белите дробове.
В силите на Лъва имаме ориентация към едно отношение към света подобно на вдишване и издишване. Това е ориентация, която ни свързва и вътрешно и външно, за която говорихме в предишната сесия. Това е областта на онова, което Щайнер нарича „активните вътрешни органи“, което означава онези органи, които са вътрешни органи, но всъщност зависят от и са дълбоко свързани с външния свят в своята дейност и функциониране. С белите дробове, разбира се, ние поемаме въздух от околната среда. Вдишваме кислород, за да живеем, и издишваме въглероден двуокис в околната среда. Кръвта всъщност бива поддържана жива и зависи от тази връзка с дишането. И така, този флуиден, активен вътрешен свят е това, което възниква от силите на съзвездие Лъв.
<Видео: Курс 1: Зодиаците: Сесия 6>
Продължаваме към Девата. Виждате в диаграмата, че имаме къщата (Рак) и сърцето (Лъв), а отдолу се намира символът за Девата. С това стигаме до онова в човешката форма, което се нарича „истинска вътрешност“. Вече говорихме за Девата и мистериите на мъдростта. А сега можем да помислим за истинската вътрешност, истинското ядро, внесено в човешката ни форма от звездите в Дева. Разбира се, именно в тази област се намират физическите органи на трансформация, особено в храносмилателната система и червата – тези виещи се змиеобразни форми. Тук се извършва и най-тайнственото от събитията – преобразуването на материята в живот. Тук откриваме истинските тайни на мъдростта и живота, нашата истинска вътрешност.
След Девата стигаме то Везни. Везните се проявяват във физическа форма в таза – великата тазобедрена става, която води до равновесие в тялото. Помислете за тази област по отношение на горната част и долната част на тялото и как се навеждаме напред, назад, наляво и надясно. И така, отново имаме образа на един истински праг, но сега изразен физически. Везни, изразени в тази форма, са границата между мистериите на истинската вътрешност и обръщането навън и изразяването му в земния свят – преходният праг.
Преминавайки от Везни нататък, тръгваме в доста различна посока и област на преживяване. Сега, представете си, като следвате рисунката на формата, как в горната част, от Лъв нагоре до Овен, се намира това, което всъщност е ориентирано към външния свят: ориентацията ни към изправеност, симетрия, себеизразяване, активните вътрешни органи. Те постоянно се движат все по-навътре към Дева. После при Везни - равновесието в човешката форма – започваме отново да се насочваме навън, надолу към Земята.
И така, стигаме до звездите на Скорпиона, които са свързани със силите за размножаване, съзидателните сили на размножението, да сътворяваме извън себе си. Това е свързано и с Телец, който се намира срещу тях. Тук виждаме връзката между Бика и говора, и Скорпиона и половото развитие. Помислете само за пубертета и промяната в гласа при мъжете, което съпровожда половото развитие. И така, при Скорпиона човешката форма се ориентира към размножаването и, макар че няма сега да се занимаваме с това, това има дълбока връзка с падналите сили за сътворение и връзката със сексуалността.
Преминаваме към звездите на Стрелеца. В Стрелец имаме ориентация към придвижване навън в света. Това е изразено, във физическото тяло, в бедрата и горната част на ръцете. Това са крайниците, които изразяват волята, началото на движението напред към света, онова движение, което тръгва от бедрото и горната част на ръката.
Продължаваме към Козирог. Козирог е свързан, за което говорихме малко по-рано в сесиите, със срещата с околната среда по гъвкав начин, което се проявява физически в лактите и коленете на крайниците. Можете да си представите каква щеше да е волята ни, ако нямахме стави! Как щяхме да се придвижваме в света с крайници, които да не се сгъват гъвкаво.
Така че в ставите имаме физически израз на динамиката, произтичаща от Козирог, а именно способността за гъвкавост при посрещане на околната среда. В Стрелец имаме движение навън към околната среда, ориентация към движение напред. В Козирог имаме ориентация към гъвкаво посрещане на околната среда. При Козирог съществува също така тенденция, която може да се превърне в скованост – да не посреща гъвкаво околната среда.
Продължаваме после нататък към Водолей. Във Водолей, подобно на това, за което говорихме в предишната сесия, имаме среща с периферията. Просто помислете за това като за динамика. Капацитетът, ориентацията да се срещнем с периферията, каквото и да означава тази периферия в материален или динамичен план. Тази динамика на човешката форма от физиологична гледна точка се изразява в ръцете под лактите и в прасците. Ако се замислите, ръцете под лактите и прасците са частите на тялото, където кръвта е най-близо до кожата, или може да се каже, че там кръвта се среща с периферията на тялото, с кожата. Не знам дали това продължава да се прави, но през 50-те години жените проверяваха температурата на бутилката с мляко на ръката под лакътя си, където кожата е много чувствителна към топлина. И така, във Водолей имаме среща с периферията, а физическото проявление е в ръцете под лакътя и прасците.
Накрая стигаме до края на дванадесетте с Рибите. Тук стигаме до онези две велики свойства на човешката форма, които вероятно са „най-човешки“ от всички – ръцете и ходилата. В човешката форма динамиката и при двете има ориентация към поемане и работа с периферията. Това е различно от Водолей, където срещаме периферията. Сега поемаме периферията като хора. Тук наистина човекът се разграничава от животното с различните функции на своите ръце и ходила. В ръцете и ходилата имаме цяла една специална категория. Самите ръце представляват забележително изследване на живота. Какво чудо са ръцете! Именно с ръцете оформяме, поемаме, моделираме и създаваме света. Именно с краката изживяваме или вървим по пътя на съдбата си. Чрез стъпалата си посрещаме света по различен начин. Те ни отвеждат на места, където правим избори, срещаме съдбата си, вървим в посоки, срещаме кармата си. И така, кулминацията на тази човешка форма в ръцете и краката се състои всъщност в това захващане или поемане, или ангажирането ни със света. Във Водолей е срещата с периферията, а в Риби поемаме периферията, поемаме околната среда и я трансформираме.
И така, виждате че на диаграмата е представена тази невероятна човешка форма. Това е нещо като зодиакален „човек от чертички“. И така, това е един вид сух образ, но с разговора си за него се опитахме да го „поуплътним“. Надявам се, като го гледате да можете да видите чудото, което представлява зодиакът и това, което имаме тук под формата на нашето тяло, което е поело материя, за да служи на сегашната си еволюция. Въпреки това, творческият архетип на тази форма се намира в дванадесетте съзвездия - едно истинско отражение на макрокосмоса в микрокосмоса.
Всичко, което представих тук произтича почти директно от работата на Рудолф Щайнер. Има един лекционен цикъл, „Човекът в светлината на окултизма, теософията и философията“, в който той развива тази човешка форма. Тук той говори много за нея, като навлиза и в тройната човешка форма и колко тясно те са свързани помежду си.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева