ПРИКЛЮЧИ ПЪРВИЯТ ЕТАП ОТ КУРСА ПО
АНТРОПОСОФСКА БИОГРАФИЧНА РАБОТА (1)
Скъпи приятели,
Първият етап от курса по антропософска биографична работа завърши. Той започна в дните около Пролетното равноденствие и продължи до дните на Лятното слънцестоене. Ще се срещнем отново около Михаиловия празник, в края на септември и в началото на октомври, за да продължим заедно.
Антропософската биографична работа е практически насочено направление от Антропософската медицина, като то се практикува от антропософски ориентирани психолози, психиатри, социални терапевти и лекари. Може да бъде както под формата на индивидуална работа с пациент, така и като групово-общностна работа. Тук значително място заемат антропософските идеи, дадени ни от Рудолф Щайнер и Антропософията, както и работата с изкуства, но не като се търси задължителен естетичен краен резултат, а се наблегне на процеса, на преживяването.
Сформирахме три групи – една онлайн, тъй като част от участниците не са от София, и две присъствени. Групите не надвишават повече от 4-5 човека поради естеството на работата. Срещите се провеждаха ритмично, през две седмици, в събота или неделя, в удобно за всички време. С участници, които поради неотложни ангажименти пропускаха среща, наваксвахме с индивидуални онлайн срещи през седмицата. Важен е импулсът да започнеш нещо, правейки решителна крачка към него, да осъзнаеш смисъла му за самия теб, да разбереш мястото му точно в този момент от живота си, и да имаш волята да продължиш по пътя на саморефлективното осъзнаване, разбиране и промяна.
Защо акцентирам върху целия този процес? Защото често в нашата работа ставаше въпрос именно за тези моменти от живота ни, в които уж сме забравили много факти от миналото си, уж те нямат вече значение за нас, уж сме ги „преодолели“, а всъщност сме ги „замели“ някъде дълбоко в нас, заглушили сме ги, но това изобщо не означава, че те не продължават да дълбаят в нас и да достигат дори до физическо изразяване, понякога даже с болестни симптоми. Да, рутината, нямането на време за себе си, за самовглъбяване, за самоанализ, за „спомняне“ и на доброто, и на „лошото“, връщането до годините на най-ранното ни детство, до буйните години на „бунта“ на младостта, до първите ни любовни трепети и т.н., за всичко това нямаме време в динамичния живот, в който живеем.
А всъщност и душата ни, и тялото ни, искат да си спомним. Това са събития в живота ни, които са каквато е храната за физическото ни тяло. Тази емоционална, събитийна и душевна „храна“ трябва да бъде съзнателно, правилно и здравословно „сдъвкана“, „преглътната“ и усвоена от съществото ни. Особено, когато това не се е случило „някога“, поради ред причини като липса на житейски опит, на мъдрост, на подкрепящо рамо.
И така – в следващата споделена статия участници от този курс ще разкажат с думи, с поезия, с рисунки, какво се случваше не само на нашите срещи, но и как в тази общностна работа душите се разтварят и разцъфват в доверие и взаимна подкрепа. Имаше много, много силни моменти, в които душите се докосваха, разбираха, обогатявахе една друга. Всеки даряваше на другите, както и получаваше от тях. Всяка човешка съдба е уникална – низ от събития, преплетени житейски нишки, житейски откровения. Чувството беше, че период след период, когато преминаваме през собствената си биография, когато я наблюдаваме внимателно и задълбочено, и я описваме, сякаш не само се връщаме в миналото си, но и го „поканваме“ в настоящето чрез случващите се сегашни срещи и събития в живота ни – за да ни се даде пореден шанс да осмислим случилото се във факти, чувства и действия. Човек се учи да прощава – не само на другите, а най-вече на себе си, да се обича и да се харесва, да бъде смел в изборите си и безстрашен в действията си, въпреки „грешките“, въпреки „несполуките“.
Благодаря Ви за доверието!
С обич и благоговение пред всяка една човешка душа,
срещната по Пътя ми,
Дорина Василева (клиничен и социален психолог, педагог,
антропософски социален терапевт, филолог)
Началната снимка е рисунка от участничка в курса.