2. Човекът, неговото развитие
и връзката му със зодиака
Много се заблуждават онези, които бъркат духа или интелекта с душата. Не по-малко сe заблуждавaт и онези, които бъркат душата с тялото. От съюза на духа с душата се ражда разумът, от съюза на душата с тялото се ражда страстта. От тези три елемента Земята дава тялото, Луната дава душата, а Слънцето дава духа, и чрез тях праведният човек, осъзнаващ всички тези неща, само веднъж през физическия си живот е обитател на Земята, Луната и Слънцето.
Плутарх
В тази уводна глава ще се опитаме да обясним – от антропософска гледна точка – някои от понятията, които използваме в тази книга, като например: физическо тяло, жизнено или етерно тяло, астрално тяло и Аз, като последните три се считат за „свръхсетивни членове“ на човешкото същество.
Физическото тяло на човешкото същество е онзи член, който има общи свойства с минералното царство. На него му въздействат единствено законите, принадлежащи на това царство: физическите закони - главно гравитационните и химическите. След смъртта физическото тяло е върнато обратно на минералното царство и бързо започва да се разлага. По време на живота физическото тяло е проникнато от останлите свръхсетивни членове, които променят тези закони.
Жизненото или етерно тяло е това, чрез което човешкото същество има общо с растителното царство. То е отговорно за растежа, регенерацията и възпроизводството на организма. Жизненото тяло на растението превръща абсорбираните минерални вещества в жизнени вещества; то кара растението да расте в посока, обратна на гравитацията, и когато бъде подрязано, да възвърне първоначалната си форма благодарение на голямата си регенеративна сила. В растението четирите елемента: земя, вода, топлина и светлина въздействат отвън, придавайки му различни характеристики. Когато се поемат от човека, тези четири елемента активират различни процеси в организма му. Планетите и звездите от зодиака също въздействат отвън на растенията и придават на всяко едно различна форма и качества. В човека етерното тяло е отговорно за жизнеността на организма и е дълбоко свързано с физическото, образувайки с него едно цяло, което би могло да се нарече „биологично тяло“. На третия ден след смъртта на физическото тяло, етерното тяло се разпръсва в космическия етер.
В животинското царство зодиакалните сили оказват въздействие върху външната форма на всеки животински вид. Тези сили биват изразходвани най-вече за енергията на тялото, за плътта на животното, за неговата особена природа и инстинкти. При животните душата и биологичното тяло са дълбоко свързани, затова животното може да действа само водено от инстинктите си. При човека астралното тяло има същите функции; то е проникнато от Аза, който е духовен по природа, както и от нуждите и инстинктите на биологичното тяло.
Астралното тяло или душата (от латинското ánima) е тялото, чрез което човешкото същество има общо с животинското царство. То ни дава съзнание, усещания, движения, желания, инстинкти, но всичко това води до износване и девитализация на организма. Затова е необходим метаболизмът, който стимулира анаболизма (регенерацията) и катаболизма (износването) и, следователно, необходимостта от елиминиране на токсините, които са резултат от продуктите на катаболизма. В животинското царство за първи път срещаме вътрешни органи, малки енергийни центрове, които съответстват на овътрешнените планетарни сили. Например: сърцето е едно вътрешно Слънце; половите органи са вътрешна Луна и т.н. Азът и астралното тяло образуват едно цяло, те са взаимосвързани и по време на сън се отделят от физическо-етеричния комплекс, за да позволят регенерацията на организма по време на сън. След смъртта астралното тяло служи като субстрат на Аза за съзнателното осмисляне на земните преживявания и му помага да избере кармичните си цели, балансирайки миналите действия с бъдещите. След този етап, който трае около една трета от земния живот, то се разтваря в космическия етер.
Нашият Аз, който е духовен по природа, е велик учител. Той е господарят на астралното, етерното и физическо тяло, прониквайки най-дълбоко дори до всяка клетка или до всеки отпечатък на пръст, който е белег на нашата индивидуалност. Благодарение на него имаме самосъзнание и чисто човешки качества като изправената стойка, говора, мисленето и пр.
„Духовният индивид“ (Азът) продължава след физическата смърт и носи със себе си плодовете от дейността си по време на земния си живот (с помощта на астралното тяло). С помощта на Небесните йерархии, той се конструира наново, за да започне нов път на развитие на Земята, еволюирайки към своето бъдещо съвършенство. [Виж „Окултната наука“ на Р. Щайнер] По този път на саморазвитие, индивидуалността (Азът) е подпомаган, от времето на тайната на Голгота насам, от силата на Христос.
Човекът е единственото същество, което чрез своето духовно Аз има достъп до Космоса и Духовните йерархии, които стоят над него. Изправената му стойка му позволява с горната част на тялото си (главата, седалището на мисълта) да проникне в тази небесна сфера. От друга страна, с краката си (долната част на тялото), той стои здраво на Земята и е единственото същество, способно да я преобрази чрез дейността на своите членове. Той е цар на минералното, растителното и животинското царство, и той решава дали да се грижи за тези царства или да ги унищожи. Неговият Аз го превръща в свободно същество, което се издига над инстинктите си и го отличава от животните, които са предопределени от физическото си тяло. Достигайки чрез своя Аз духовните светове, той може да се вдъхнови от дълбокия космически морал, да се включи в космическата хармония на сферите и в съгласие с тях да направлява своите действия. Средната му част (гръдният кош и ритмичната система), седалището на чувствата, позволява на човека да взаимодейства с други същества, да узрява и да расте в своето душевно или психическо развитие.
ФИГУРА 1. Човекът като микрокосмос. Минералът е мъртвият образ на Космоса; растението е неговият жив образ, то живее в звездното пространство. Животното е одухотвореният образ на Космоса; то носи в себе си звездите и Луната като огледало на макрокосмоса. Човекът сам по себе си е духовен космос; той носи Космоса в себе си.
(От книгата „Наука за храненето“ на Рудолф Хаушка).
Зодиакалните сили, също както и планетарните, действат върху различните части на човешкото тяло; например, на нивото на физическото тяло, те дават форма на тялото. Те действат всички заедно - от главата (Овен) до краката (Риби), а не едностранно, както при животните. Азът обединява тези сили, придавайки им характерната човешка форма.
Сетивните органи също са формирани от дванадесетте зодиакални сили. На нивото на етерното тяло те му придават качествата на огън, въздух, вода и земя - според знака на индивида. На нивото на душата те придават различните характерни душевни качества според преобладаването на един или друг знак. Тези сили са най-податливи на промяна и трансформация чрез работата на нашия Аз и ще бъдат основната тема на нашето проучване. На нивото на Аза можем да кажем, че той бива проникнат най-вече от една или друга зодиакална сила и по този начин се получават дванадесетте философски гледни точки.
Когато искаме да опознаем себе си или някой друг, не е толкова важно да изучаваме жестовете, начина на ходене, физиономията, телосложението, гласът и т.н., а от особено значение е да изучим биографията, която е съставена от Аза, с всичките му метаморфози в хода на живота. Рудолф Щайнер разделя различните етапи от живота на седемгодишни периоди (септении), преходни периоди от един период към друг, по време на които се извършват трансформации и метаморфози. Тук ще се опитаме да включим само тези, които са от пряк интерес за нас.
През първите седем години се изгражда индивидът, телесното обиталище. В момента на физическото раждане индивидуалността завладява наследеното тяло (подготвено в утробата на майката по време на бременността) и преструктурира телесния си инструмент в течение на целия този период. Азът е архитектът на тялото, там той строи своя дом в съответствие с кармичните си нужди в земния живот. Именно през този период се осъществява индивидуализацията на сомата, където всяка клетка придобива индивидуален белег, а старата наследствена субстанция постепенно бива заместена от нова.
Признаваме основно три различни конституции:
• Първата, където преобладава невросензорната система (Ернст Кречмер я нарича астенична).
• Втората, в която преобладава метаболитната система (пикничен тип).
• Третата, в която преобладава ритмичната система (атлетичен тип).
Може да има и четвърти тип, при който трите сили са в равновесие.
Раждането на индивидуалното етерно тяло настъпва около седмата година; преди това етерното тяло е свързано с майчиното тяло чрез фини жизнени сили (ако майката е болна, това може да бъде причина за девитализация на детето). Преходът от първото към второто седемлетие е периодът, в който детето достига училищна зрелост, напуска дома и започва училище. През този период се развива ритмичната система (сърце и бели дробове) и започва развитието на чувствата. Взаимоотношенията между детето, света и другите хора започват да се преживяват по начин, подобен на дишането. На този етап Азът действа като художник, давайки различни цветове на жизненото тяло в съответствие с кармата си. Това е периодът, в който темпераментът се проявява в най-чиста форма в живота на индивида (темпера-цвят). Тук имаме връзка с четирите елемента и преобладаването на един или друг от тях придава различни характеристики:
- Огън (червен): холеричен темперамент.
- Въздух (жълт) сангвиничен темперамент.
- Вода (зелен) флегматичен темперамент.
- Земя (син) меланхоличен темперамент.
Именно през това второ седмолетие едностранчивостите в темперамента могат да бъдат коригирани посредством образованието.
На четиринадесет години се ражда индивидуалното астрално тяло. Дотогава детето все още зависи емоционално от родителите си, но през второто седмолетие то зависи от астралността на обкръжаващата среда. Сега, с раждането на астралното тяло, започва половото съзряване на органите за размножение, както и узряването на органите за действие – крайниците – и на цялата метаболитна система. Това е етапът, когато, както казва Рудолф Щайнер, придобиваме земна зрелост.
От четиринадесет до двадесет и една години – третото седмолетие – се състои изборът на професия. „Какво е отношението ми към живота?“ „Дали съм изследовател?“ (Сатурн), „или мислител?“ (Юпитер), „или реализатор?“ (Марс), „грижещ се?“ (Венера), „възстановител?“ (Меркурий), „консерватор?“ (Луна) „или ходожник?“ (Слънце). Във всяка професия ще извършваме различни дейности в зависимост от нашето отношение, което зависи от преобладаващото в нас планетарно качество.
Индивидуалната душа или астралното тяло може да вибрира, когато се ражда, в седем различни тона, като музикалната гама. Азът тогава се превръща в музикант и смесва музикалните тонове, създавайки асонанси или дисонанси. В юношеството образованието трябва да се погрижи за баланса на планетарните качества, а не толкова за темпераментите. С навършването на пълнолетие, на 21 години, Азът приключва с работата си по структуриране и узряване на органите, и тези сили се освобождават и могат сега да се използват за развиване на едно по-висше съзнание. От този момент нататък зодиакалните знаци оказват по-дълбоко влияние върху личността.
В четвъртата лекция от курса на Рудолф Щайнер за свещеници и лекари той говори за действието на зодиакалните сили. В периода от 21 до 28 години споменава как обновяването на веществата в организма зависи от космическото влияние. След двадесет и осем години това обновление вече не се осъществява чрез космическите сили, а от Аза. В тази лекция кризите, свързани с талантите, които се преживяват през двадесет и осмата година, се разглеждат от нов ъгъл.
Важно е да се разграничават отделните слоеве на личността, която всъщност е нещо доста сложно. Например, да вземем едно атлетично телосложение в комбинация с холеричен характер. В юношеството се забелязва промяна, тъй като тогава се появяват планетарните качества, които се наслагват върху темперамента. Да кажем, че даден индивид е сатурнов или меркуриален тип, тогава тези планетарни качества ще смекчат холеричния темперамент. Ако като зодиакална характеристика имаме, например, Водолей (сатурнов тип), неговият холеричен темперамент ще бъде смекчен. От друга страна, холеричният темперамент се засилва от планетарните качества на Марс и зодиакалните качества на Телец, които подчертават холеричните черти.
Става ясно, че самопознанието на личността е нещо много сложно, тъй като включва много слоеве на личността ни. Въпреки че това е предизвикателство за цял живот, едва като разберем себе си, ще можем да разбираме по-добре другите, и едва тогава ще можем да работим върху себе си, за да дадем своя принос към човечеството и Земята.
Рудолф Щайнер изброява следните етапи:
• от 21 до 28 години „сетивна душа“ или емоционална;
• от 28 до 35 години „рационална и разсъдъчна душа“;
• от 35 до 42 години „съзнателна душа“.
Следователно на 21 години започва работата на Аза върху „зодиакалните качества на душата“, като ги използва и преобразува.
От 21 до 42 години е големият слънчев етап на индивида, където кармичната детерминация от миналото постепенно се превръща в бъдеще. Това е периодът на реализация на индивидуалността. Чрез социалния контакт с другите хора душата ни се полира като скъпоценен камък, като все повече проявява космическата си светлина. Това е големият етап от душевното или психичното развитие на човека. Човешкото същество се насочва все повече в посока към свободата си и същественото по този път е Азът да надрастне зодиака, тъй като структуриращите сили на зодиака са сили от животинското царство.
Като човешки същества ние ги надрасваме – трябва да отидем отвъд зодиака… С нашето астрално тяло сме оставени на милостта на макрокосмоса. В астралното тяло всичко е структурирано според волята на звездите. С нашия Аз сме отвъд звездите, извън зодиака. [Р. Щайнер: „Връзката между микорокосмоса и макрокосмоса“ 18.04.1920 г.]. Само оттам нататък свободата става възможна.
След 42-годишна възраст износването на физическото тяло вече е по-голямо от възобновяването, което води до стареене на биологичното тяло и успоредно с това до възможността за нарастване на интереса към духовното развитие и мъдростта. Както казва китайската поговорка: „Нужни са ни двадесет години, за да се научим, двадесет години, за да се борим, и двадесет години, за да станем мъдри“. За разлика от животните, които когато започнат да стареят, вече не са годни за работа и затова биват изоставяни (прочетете приказката на Грим „Бременските музиканти“), човекът може да се освободи от упадъка на биологичното си тяло и да продължи духовното си развитие.
В книгата си „Светла старост“ Норберт Глас описва връзката на дванадесетте сетива с дванадесетте добродетели. В хода на годините дванадесетте сетива (дванадесетте врати към света) започват да се затварят – очите не виждат така добре, започваме да недочуваме, храната става безвкусна и пр. Това е една действителност, от която не можем да избягаме, но вътрешното развитие на тези дванадесет добродетели може да балансира и да извиси качествата на сетивните органи.
На тази възраст мъдростта се състои в намирането на нов ритъм на живот, който е в съгласие с намаляването на биологичните сили и който отваря пространство за духовно развитие или нова креативност във всяка област. Това е есенният период в живота, когато плодовете узряват, само че тези плодове не са за нас, а за другите. Това е великият етап на даряване на човечеството, където едностранчивостта на темперамента, на планетарните и зодиакалните качества трябва да бъде преодоляна след дълбоко приемане на същите, като по този начин се получават най-добрите им дарове, вече не за нас, както в средния етап на живота, а за другите. Научаваме се да използваме всички зодиакални качества, не само най-характерните за нашия темперамент, и да ги балансираме. Като велик художник, който използва всички цветове от палитрата, нашето Аз е великият диригент на незавършената симфония, която е нашият живот, свирещ на всички инструменти, за да композира своята велика симфония.
Превод: Ати Петрова