5. Духовните причини за личните
и общите човешки болести
Като цяло можем да считаме личното заболяване на даден човек за следствие от кармични причини. От духовната наука знаем, че предразположеността към развиването на дадена болест е отражение на последствията от определено поведение или дейност от предишен живот. И все пак не бива да пропускаме факта, че болестите не са ни изпратени от противостоящите сили. В действителност, ние самите си ги причиняваме, а добрите божествени духове са тези, които превръщат кармичното ни поведение през предишен живот в специална „задача“ в настоящия ни живот, за да ни дадат възможност чрез тази задача да растем. Личните заболявания на човека - дали ще е грип или сърдечно заболяване, - са причинени от моралната му биография през предишната му инкарнация. Т.нар. рискови фактори, които наистина могат да предшестват заболяването, просто ни показват кои са инструментите, „помощниците“, които причиняват появата на кармичната болест в този живот, за да се постигне здравословно равновесие в душата.19 Така че личната, свързана със съдбата болест, винаги е и акт на любов от страна на добрите духове. Всеки е изпитвал това как някоя болест му е позволила да узрее, дала му е един вид възможност в един съвсем различен от физическия свят. Следователно индивидуалните болести винаги протичат на фона на кармата и много добре можем да си представим, че успешното лечение на лекуващия лекар изисква правилно и подходящо познаване на цялата същност на пациента и неговата кармична биография. Антропософската медицина се опитва да покрие тези изисквания. Едно такова изчерпателно лечение обаче едва ли би могло да се проведе, докато западната и европейската медицина продължават да отричат духовното схващане за човека. За да се случи това, цяла една култура ще трябва да развие волята да се образова в това отношение.
Но има и болести, които не могат да бъдат обяснени с индивидуалната съдба, например епидемиите - болести, които засягат големи групи от хора и дори нации, и потенциално включват хиляди и милиони хора. Ако приемем индивидуалните болести за кармична необходимост, тогава същите болести, поразяващи мнозинството, трябва да са резултат от споделена кармична необходимост. Тогава вече не става въпрос за съдбата на индивида, а за тази на хората или дори на човечеството. Защото съществува и карма на човечеството, а тя също трябва да бъде решена. (Затова, засегнатият от епидемия човек не е непременно пряко отговорен за нейното избухване. Ако е поразен от нея, той помага за разрешаването на кармата на човечеството чрез своята жертва. Всъщност нещо подобно са и природните бедствия, при които хора, които по никакъв начин не са кармично свързани с това, пострадват от обща съдба, от същата смърт.)
Рудолф Щайнер казва, че епидемиите са свързани с минали неправди, извършени от някой народ. Те са „нещо недовършено, което бива преместено от вътрешността към външното.“20 Несправедливостта, с която западните и европейските народи са се обременили през последните поколения, е пренасянето на материалистическия си мироглед от деветнадесети век в двадесетия, вместо да одухотворят мирогледа си, което щеше да разкрие историческата задача на човечеството в края на деветнадесети век.
Епидемиите или чумата могат да засегнат и други съставни части освен физическото тяло и следователно те не се разпространяват от бактерии или вируси, а могат също така да се пренасят и от конкретни психологически състояния, чиито резултати се простират до „външната анатомия и физиология“.
В този смисъл и ако приемем сериозно забележките на Рудолф Щайнер относно епидемиите като резултат от минали народни неправди, тогава болест като деменцията също би могла да се нарече вид зараза. Това, че западният свят и неговата наука не считат деменцията за епидемия, е резултат от фокусирането им върху физическата страна на здравето, която се превърна в също тъй материалистическа наука като всяка друга. Твърдението, че човек се разболява физически, защото е „генетично предразположен“, може да бъде оправдано само ако имаме предвид, че генетично обусловената аномалия е израз на кармични причини, т.е. на психическо-духовен процес, при който генетичната предразположеност отново е „само“ инструмент за появата на заболяването. Това се отнася както за индивидуалната съдба, така и за съдбата на един цял народ. Защото – както бе описано по-горе – съществува не само индивидуална карма, но също така и народна карма, и дори карма на човечеството.
Много от болестите, засягащи европейците днес, са типични културни болести на западния свят, а не на изтока. Много хиляди хора в Европа са засегнати от деменция, едно явление (като епидемия), което води началото си от Северна Америка. 21 Това е най-вече резултат от факта, че задачата на Европа не е разбрана, не е извършено никакво балансиране на преобладаващите ариманични импулси. Вместо това, Европа се е ориентирала към една култура, която почти изцяло съди за света чрез долните сетива. Следователно Европа е засегната от деменцията в епидемична форма. А една епидемия или чума не засяга само възрастните хора. Това е симптом на едно човешко бедствие, което може да засегне всички възрасти. Резултатите от последните изследвания показват, че всъщност деменцията вече е започнала да поразява 30-ет и 40-годишните, и промените в мозъчната тъкан, които водят до усилване на симптомите на деменция, са били диагностицирани в хора, които са все още с началните й стадии на развитие.
Рудолф Щайнер казва, че здравословният морален импулс, т.е. духовната природа, трябва да се разглежда като база за здравата физическа, материална природа:
Който има способността да разбира тези неща, няма разбира се да ги използва за повод да се противопоставя на модерната медицина, с нейните външни лекарства. Но ние никога няма да постигнем реален напредък чрез тези външни методи. Това, което предстои да се случи по-късно, винаги се може да се предвиди чрез езотерични познания. Това означава, че трябва правилно да се разбере, че настоящата моралност ще доведе до по-добро здраве в бъдеще.22
Тази гледна точка ни дава поне някакво оправдание да опишем деменцията като човешка епидемия или поне като цивилизационно заболяване. Понятието „деменция“ – „де-менс“, „без дух“ – е точно описание на състоянието на западната ни цивилизация.
Когато подобна бездуховна култура се практикува известно време, евентуално ще започнат да се появяват последствия. Духът, т.е. азът - структурата, която организира и „затяга“ долните съставни части на нашето същество - започва постепенно да се оттегля от останалите съставни части. Когато това се случи, астралното тяло започва да броди като „скитник“.
Тези, които живеят или общуват с хора, страдащи от деменция, сигурно за изпитали това, за което става дума. Роднините или приятелите на човек, страдащ от деменция, усещат как личността се променя – сякаш вече не е „господар в собствения си дом“. Онази тяхна страна, която е свързана с чувствата, кара напред – понякога пробиват изрази или импулси, които по-рано са ни били непознати. Ако отново разгледаме този процес, от гледна точка на познанията ни за човека, ние си даваме сметка, че тази промяна се дължи на факта, че азът, най-висшата ни съставна част, вече не контролира по-нисшите съставни части, например душата, защото е отслабнал и постепенно се е оттеглил от тялото.
Осъзнаването на спомените-представи, записани в етерното тяло, които се състоят в напреднала възраст, сега става посредством астралното тяло. Когато една представа бъде извадена от паметта, тя излъчва чувство. Самата представа обаче вече не се обработва от аза, така че веднага се забравя. Но чувството, предизвикано от спомена, не изчезва веднага защото, за разлика от спомените-представи, чувствата са устойчиви. Астралното тяло остава активно. Следователно представите, които не са станали съзнателни поради оттеглянето на азовата структура, се проявяват под формата на поведение, изпълнено с чувства, които, тъй като възникват от субективните представи на засегнатия човек, могат да се сторят ирационални на другите. В най-напредналите стадии на деменция обаче, дори чувствата замират, защото и астралното тяло започва да се оттегля от останалата организация на тялото.23
Рудолф Щайнер обяснява, че по време на мисловния процес в човешката глава имаме разпадане на материята, което освобождава етерното, и това прави представите ни съзнателни. Етерното се освобождава също и в сетивните органи по време на възприемане. Ако се наруши този процес, както в случая с деменцията, можем да си го представим по следния начин. Етерното тогава не може да се отдели по време на сетивното възприемане, в следствие на което човек не може да осъзнае своите представи. Това може да предизвика мания за преследване, например - нещо, което често се случва с хората с деменция, защото при тях безконтролно избухват несъзнателни представи, които не съответстват на действителността.24
Освен това, Рудолф Щайнер казва, че при сетивните възприятия у нас се отнема материя. Можем да си представим конкретно този процес. Веднага щом си позволим сетивно възприятие, в чието възникване участва азът, физическо вещество се разпада, унищожава. Така се появява нещо като „дупка“, която води до усещане за глад. 25 Но човек може да запълни празнината, създадена от унищожаването на материята, чрез мисленето си. Когато се отдаваме на изкушенията и на примамките на сетивния свят, това води до разрушаване на материя, и е предизвикано от намесата на луциферичните сили. Ако само се преработват сетивни усещания, което Рудолф Щайнер нарича също така „мъртво мислене“, това ще предизвика сгъстяване на материята – материализация – и е резултат от намесата на Ариман (според Рудолф Щайнер).26
Метафорично казано, ние непрекъснато запълваме дупките, причинени от луциферичната намеса, с мъртви мисли, които водят до материализация, която е ариманична намеса.
Човечеството би могло безкрайно да съществува така, ако това не водеше до един бавен, но неумолим процес на физически разпад, както споменахме по-горе. Следователно имаме нужда и от „живи“ съзидателни мисли, освен „мъртвите“, за да може физическото в човека да бъде одухотворено и да продължи да ни е полезно като инструмент.
Нека отново да опишем накратко трите духовни импулса, като първо поставим импулса на Луцифер в опозиция на импулса на Ариман, и накрая изкупителния принцип, Христовия импулс, между тях:
Луцифер: Рушене на материята;
Христос: Съживяване/одухотворяване на материята (възкръсналото Тяло на Христос, което се издига от гроба сутринта на Великден, бе изтъкано от одухотворена материя);
Ариман: Натрупване на материя;
Процесите на рушене на материя и на натрупване на материя се държат в нормално състояние на равновесие от балансиращата сила на Аза. Едва когато азът вече не може да поддържа равновесието на взимане и даване, един от принципите надделява и целият процес спира.
Превод: Ати Петрова
ВСИЧКО ОТ ЮДИТ ФОН ХАЛЕ