ОБЩИ БИОГРАФИЧНИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ
Човешката биография може да се раздели на три главни етапи:
1. От 1 до 21 години, когато се отделя много енергия за растежа и физиологичното узряване на тялото.
2. От 21 до 42 години, когато душата се развива и узрява.
3. От 42 до 63 години, когато се състои духовното развитие.
Както е описано в една уводна книга 2, трябва да се разглеждат три основни страни на човешкото същество: духовната, физическата и душевната.
(2. Виж Гудрун Буркхард Вземи живота си в ръце. )
Духовният елемент е този, който представлява индивидуалността на всеки човек и който внася в земния живот потенциални сили и цели, резултат от опита ни през предишни животи. Тази индивидуалност, космическа по своя произход, постепенно потъва във физическото тяло и го преструктурира в продължение на първите двадесет и една години, но особено в периода от 1 до 7 години цялата наследствена телесна субстанция бива подменена. В етапа от 21 до 42 години се осъществява една дълбока връзка между Аза и физическото тяло – по това време постигаме повече резултати във външния свят, от гледна точка на силите на физическото тяло. През третия етап, от 42 години нататък, Азът лека-полека се отделя от физическото тяло, което вече се намира в процес на изхабяване и стареене, но пък именно благодарение на този процес постигаме разширяване на съзнанието и по-добро духовно зрение.
Да преминем сега към душевната страна на човешкото същество. Душата и нейните три способности – да мисли, да чувства и да проявява воля – се развива едновременно с узряването на телесния инструмент на човека, който е съставен от нервно-сетивната система (нервната система и сетивните органи), ритмичната система (белите дробове и сърцето) и метаболитно-двигателната система (храносмилане, крайници и полови органи).
След пълното узряване на физическото тяло на 21-годишна възраст душата може сега да се развива напълно и да бъде оформяна от действието на Аза, което се случва най-вече през етапа от 21 до 42-годишна възраст, определен като етап на развитие на душата. На този етап мисленето, чувствата и волята трябва да бъдат хармонизирани. Това е периодът, в който душата се извайва като скъпоценен камък чрез срещите с други хора и в който преживяваме най-интензивните си взаимоотношения.
Крива на развитието на душата с три възможни положения след 42-годишна възраст: а) духовен възход; б) оставане в средната степен на живота, със същото темпо като преди; в) упадък, в крак с биологичния ритъм.
По време на растежа биологичният процес на узряване протича, така да се каже, от главата към краката. През първия седемгодишен период узрява нервно-сетивната система (главата и сетивните органи), през втория седемгодишен период - ритмичните органи (сърцето и белите дробове), а през третия седемгодишен период протича процесът на инкарниране, който постепенно свързва Аза с физическото тяло и който се провежда в органите на метаболизма, в крайниците и в половите органи.
Процесът на екскарнация, при който Азът постепенно се отделя от физическото тяло, започва на 42-годишна възраст, в обратна посока от тази на процеса на инкарнация, т.е. от краката към главата. От 42 до 49 години протича отделянето от метаболитно-двигателната система (крайници, полови органи и органи за храносмилане), от 49 до 56 години от ритмичната система (сърце и бели дробове) и от 56 до 63 години от нервно-сетивната система (глава и сетивни органи).
Ако разгледаме някои аспекти на сексуалността, като вземем под внимание разликите между качествата на мъжките и женските органи, виждаме как в пубертета – на четиринадесет години, когато инкарнацията на аза в половите органи е най-силна – споменатата система узрява и, посредством хормоните, се получава едно по-ясно разграничаване между мъжа и жената. По-рано, независимо от генетичната определеност и различните физически характеристики, душевният елемент е бил едно не особено диференцирано цяло.
Това разграничение, започнало в пубертета, стига до своята връхна точка в периода на развитие на душата, между 21 и 42-годишна възраст. Оттеглянето на силите на сексуалната сфера от 42 до 49-годишна възраст води до менопауза при жените и до андропауза при мъжете, на около 56 години. От този момент нататък женските и мъжките хормони намаляват и това се проявява като един обратен хормонален процес: при мъжете се увеличават женските хормони поради намаляването на мъжките хормони, а при жените става обратното.
След тези промени отново се наблюдава тенденция към единство: разграничението между мъжа и жената намалява и човешкото същество отново става по-хомогенно. Така, разглеждайки целия процес, имаме единство, разделение и отново единство.
За по-доброто разбиране на тази книга си заслужава сега да се отклоним, за да изясним смисъла на някои от термините и понятията в антропософията, които са от съществено значение за по-нататъшното четене.
Нашата терминология включва понятията „Аз“, „астрално тяло“, „жизнено или етерно тяло“ и „физическо тяло“. Тези термини се отнасят до образа на човешкото същество, даден от антропософията, в който човекът се състои от четири члена:
„Азът“, духовното ядро на човешкото същество, който притежава една част, наречена „Азова организация“, потопена в биологичната структура, и отговаряща за клетъчната индивидуализация, и друга, свободна, част, която да му позволи да постигне съзнание за себе си и за света. „Азовата организация“ дава характерните черти на индивида и реализира личната му биография по време на една земна инкарнация.
Астралното тяло е елементът, който има общо с животинското царство. То е отговорно за съзнанието, движението и метаболитните функции; освен това е място на чувствата, въжделенията и страстите. На него се дължи износването на човешкия организъм.
Етерното или жизнено тяло, чрез което имаме общо с растителното царство, е носител на паметта, отговаря за регенерацията, жизнеността и паметта.
Физическото ни тяло е сходно с минералното царство и е видимата част на човека, която му придава твърда телесна структура. То е изцяло пронизано от трите същности, споменати по-горе.
Превод: Ати Петрова