Евритмията и връзката с четирите тела на човешкото същество

Submitted by admin 2 on Нед., 06/08/2017 - 10:02
Евритмия

Можем да гледаме на Лечебната евритмия като на една метаморфоза на Художествената евритмия. През 1912 г. бе поставено началото на това ново, създадено и наречено от Рудолф Щайнер - Изкуство на движението.

Евритмията е един видим говор и по това се различава от танца и мимическото изкуство. Елементите на речта, гласните и съгласните, които се създават в ларинкса и прилежащите му органи, се превръщат /транспонират в движения и по този начин стават видими. Както нашия говорен организъм прави точно определени жестове когато изговаря едно „А“ или едно „U“, или когато формира някои съгласни с устните или с небцето, така и жестовете в евритмичното движение са определени, закономерни, принадлежат на точно определен звук, и могат да изразяват само него. Формите на движение не са произволни, а дават на художественото изобразяване широка свобода на действие, също както прави нашият говор.

Речта, с която е надарен човека може да звучи само от него навън, тъй като божественото творящо Слово така е изградило човешкия организъм през многото развития на Земята, че микрокосмическото Слово може да звучи от него като отговор на макрокосмическото. Така говори също и в Евритмията творящото Слово чрез човешката фигура и нейните двигателни възможности. Евритмичното изкуство, както бе създадено чрез Рудолф Щайнер, е едно духовно творение, което води към хората, защото има като инструмент самия човешки организъм. У хората се разкриват двигателни сили и двигателни форми, които също могат да се намерят навсякъде във Вселената, а също и в природата, които обаче са скрити за нашите физически сетива, тъй като принадлежат на етерните светове, и в тях се разкрива творческата дейност на думите.

 

Евритмия

 

Когато обхвнем с поглед човешките двигателни възможности в тяхната цялост, ние можем поначало да ги разделим на съзнателни и несъзнателни движения. Съзнателните движения извършваме с напречната мускулатура на скелета. Несъзнателните движения са свързани с гладката мускулатура. Движенията на нашите вътрешни органи, на стомашно-чревния тракт, на съдовете, принадлежат към несъзнателните движения. Следователно нашия двигателен мир не е еднакъв.

С нашите крайници ние се движим по Земята, изпълняваме нашите действия, даваме израз на нашите усещания в жестове на симпатия и антипатия. Всички действия, които се излъчват навън като израз на нашата вътрешна същност в желанията и чувствата използват тези движения на крайниците като средство за изразяване.
Когато вървим или стоим, седим или лежим – ние се потапяме в земните сили, например в силата на земното притегляне или на тежестта. Всички механични закономерности са израз на този земен свят, в който ние се включваме с всяко движение на крайниците.

„Човек се свързва с някои земни сили като ориентира своя организъм вътре в тези сили. Той се научава да стои изправен и да ходи, учи се с ръцете и дланите си да застане в равновесие със земните сили. Сега тези сили не са такива, които действат към него от космоса, а са просто земни сили“(35)

 

Евритмия

 

Друго е отношението към несъзнателните движения. Те са от космично естество. Те са нашето съзнателно преживяване и поради това ни изваждат /лишават ни/ от произволните ни действия. В книгата „Основи на едно разширение на лечебното изкуство чрез познанията на духовната наука“ силите на тежестта, които действат от земята са наречени „излъчващи се от нас “, а тези, които действат от всички страни на обкръжението ни - „струящи към нас“ сили. Сега този свят на движения, който действа от периферията на излъчващите се сили и живее/съществува не в силата на тежестта, а в подемната сила, трябва да си го представим в цялото му разнообразие като съвкупност от нашите физически видими движения. Ние не виждаме тези космични движения, обаче ги установяваме по тяхното въздействие в протичането на соковете в растенията, в кръвообращението, във всички вътрешни движения на органите и богатството на тези невидими живеещи в земното обкръжение движения. Рудолф Щайнер ни показва и ги прави видими за нас чрез евритмичните жестове на звуковете, и преди всичко на съгласните.

Колкото повече се свързваме с внимание и осъзнатост с отделните звукове, толкова повече се разкриват пред нас формите на движенията, в основата на които лежи органически живата природа. Обвиващия жест на „В“, извиращата растежна сила на „L“, търкалящото се вибриращо „R“, са творящото слово на стоящия зад втвърдения свят на сетивата приливно-отливен (приливащ и отливащ се) свят на Етерното.

Двигателният импулс на гласните, в които човека сам говори, произлиза от света, който е родина на нашето Астрално Тяло – как стои сега той спрямо описаните досега два свята - Физическия и Етерния?

Астралните светове, от които звучат към нас гласните намират своя видим израз в звездите, които блестят в тъмното нощно небе и които са като прозорец, през който световните сили от другия край на пространството проникват към нас. В ембриологията тези обвиващи отвън сили са ни извесни при образуването на гаструлата. Тези обвиващи сили на астралните светове са тези, които прииждат, текат към нас в нашия Физически и Етерен Свят и създават една вътрешна същност, която се противопоставя на външната. Вътрешният свят на органите, който още не може да се намери в растителния свят, който първоначално се проявява при животните и човека, е един отпечатък на звездния свят – една „вътрешна световна система“ – както я описва Рудолф Щайнер в „Окултна Физиология“ - нашата душа живее в ритъм с тези вътрешни и външни звездни светове и този ритъм възниква само за да бъдат свързани един външен с един вътрешен свят. Как гласните се свързват поотделно с органите в нашата вътрешна световна система ще видим по-късно. (Глава VII)
Следователно ние имаме като трета двигателна сила тази, която струи от астралните светове, която създава у нас собствено движение и ритъм.

 

Евритмия

 

За тези три сили се казва: „Струящите навън/изливащи се сили са земни, струящите навътре (вливащи се) сили са тези от земното обкръжение; в астралните се съдържа нещо, което е по-важно от другите две сили. Те правят Земята самостоятелна, на първо място, като мирово тяло, като „звезда“. Чрез физическите сили тя се обособява навън от Вселената, чрез етерните тя остава Вселената да работи върху нея; чрез астралните сили тя ще стане една самостоятелна индивидуалност във Вселената (3, Глава IV). В същата степен казаното за Земята се отнася за животните и за човека.”

Досега ние характеризирахме естеството на трите вида движения - физическото, етерното и астралното. Четвъртият двигателен импулс идва от силите на нашия Аз. Азовата сила действа като движение само при човека. Изправеното движение, възможността да се стои отвесно между небето и земята е проявата на Аза в човека. Чрез изправеното азово движение се променят също всички други движения.

В непрестанно творящата дейност на Равновесието възниква изправеното ходене на човека. При всяка крачка Азовата организация влиза в отношение със силата на тежестта и се запазва/задържа в Равновесието. Между подемната сила и силата на тежестта Азът успява да създаде равновесие в областта на Плавния човек. В областта на Въздушния човек ще бъдат доведени до ритмично равновесие душевните прояви и вълнения на Астралното тяло, там където се срещат кръвообръщението и дихателния ритъм.

 

Следва!

 

Oткъс от "ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ЛЕЧЕБНАТА ЕВРИТМИЯ"
Д-р мед. Маргарете Кирхнер Бокхолт

 

Превод Росица и Димитър Левашки