1. Какво представлява човешкото същество?
Който има желанието да се занимава с методи за лекуване на деменцията, като я изучава и добива знания, може да постигне положителни резултати и без медицинско обучение. Това може да ни се стори чудно или съмнително, защото деменцията е сред болестите, които все още се считат за нелечими, и за която редовната медицина не е успяла да направи нищо особено досега. Тази книга има за цел да покаже, че действително е необходимо да се заемат с деменцията хора, които не са лекари, както и че нарасналият напоследък брой на случаите изисква познания за развитието на нашето съзнание и естеството на човешкото същество.
Едно такова разбиране за човешкото същество - за истинската ни вътрешна и външна природа - може да бъде придобито, ако започнем да изучаваме собствената си същност с методите на антропософската духовна наука. Всеки може да практикува антропософска духовна наука. Не се изискват никакви особени квалификации. Да си човек е достатъчна квалификация. Защото задачата на антропософската духовна наука съвсем не е да изследва духа, а чрез духа да изследва света и човечеството. Фактът, че този дух е на разположение на човешкото същество, означава, че ние сме – без никаква специализирана подготовка – много добре екипирани за антропософска изследователска работа, стига наистина да го желаем.
Наистина можем да постигнем по-висше познание чрез антропософската духовна наука, също както с всяка научна дейност. Но антропософската духовна наука може да бъде упражнявана от всеки, защото в нея е са включени всички възможни области, от които може да се интересувате, а за това винаги се започва с нещо, което всеки – включително тези без научна подготовка – може да прави: да наблюдава. Точното наблюдение на всички явления и събития, без прибързани заключения за това, което бива наблюдавано, е предварителното изискване за всяка сериозна научна дейност.
Всеки може да се упражнява в наблюдение на заобикалящите го предмети и събития, като започне от дребните и най-познати неща, от процесите на растеж и гниене при цветята до явления, които все още не сме срещали, като например хода на болестта при пациенти с деменция. Както уж отдавна познатото, така и това, което никога по-рано не сме виждали, изискват внимателно наблюдение. Защото ако наблюдаваме тихо отдавна познати процеси, без обичайната прибързана оценка или преценка, ние ще открием много неща, които по-рано не сме знаели – ще заприличат на напълно непознати явления.
Посредством подобно точно наблюдение, при което се опитваме да ограничим прибързаното ни (умно) знание за това, което наблюдаваме, изведнъж ще се разкрият връзки, от които ще ни стане ясно, че всички наблюдавани предмети и събития са обект на постоянна промяна, независимо дали тя е бърза или бавна, която, макар и невидима, съществува и трябва да е изпълнена от процеси и сили. Постепенно стигаме до убеждението, че успоредно с познатия, видим земен свят, трябва да съществува и един невидим духовен свят, откъдето се излъчват тези действия и сили – като например стимулът за растението да расте или да гние, или невидимите, но неоспоримо силни чувства на любов или на омраза.
Единствено при провеждането на такива прости, но сериозни упражнения за наблюдение, ще признаем този духовен свят за вездесъщ, защото именно с него е пропит материалният ни, видим външен свят. И ще осъзнаем, че всичко, което долавяме във външния свят със сетивните си органи, е одухотворено от него.
Така че антропософската духовна наука се заема първо със задачата да наблюдава естеството на света и на човешкото същество такива, каквито са, а именно външната им природа и вътрешните им духовни отношения, а след това и да ги разбере. Антропософската духовна наука изследва същите неща както природните науки, само че не в „епруветка“, а с помощта на фин духовен начин на наблюдение.
За едно задълбочено изследване на връзките между външния свят и духовния свят обаче са необходими други органи за възприемане, освен сетивните. Прости упражнения, подобни на упражнението за наблюдение, което вече споменах, водят до постепенното трениране на тези органи за възприятие чрез това, което става в душата по време на чистото наблюдение.1 Струва си да се отбележи, че развиването на над-сетивни органи, следвайки същите ясни правила, протича по същия начин както развитието на сетивните органи. Откритията в резултат от използването на над-сетивни органи също трябва да бъдат сравнявани едни с други, както и резултатите и откритията, които правим чрез използване на сетивните ни органи. Също както двама рационални души няма да спорят дали небето по принцип е синьо, а не зелено, така и двама души с над-сетивни органи няма да спорят за това дали има живи същества без тяло в над-сетивния свят, към който принадлежат и човешките същества, когато са без тела и живеят в духовния свят във времето между смъртта и новото раждане.
Когато разглеждаме човешкото същество от антропософска гледна точка възниква известно разминаване с подхода на много от учените в областта на естествените науки – антропософската духовна наука разглежда човека като духовно същество. Това духовно същество има за свой дом духовния свят и се свързва, когато се инкарнира, с физическото тяло, което му служи за инструмент, чрез който да живее във физико-материалния свят и да работи в него, започвайки от утробата след зачатието. Следователно човешкото същество е част от този духовен свят и това продължава да е така и след раждането. Може да се каже, че земното човешко същество е поне толкова духовно същество, колкото и физическо – в действителност отношението е три към едно. Защото всеки, който проучи и опише човешкото същество по духовно-научен начин, ще стигне до заключението, че то се състои от четири съставни части, само една от които е физическо-материалното тяло, което виждаме в огледалото.
Първо имаме познатото ни материално, физическо тяло, което всички можем да усетим и пипнем. В него се съдържат нашите органи, които дегенерират, когато са засегнати от някоя болест, и могат да бъдат лекувани оперативно. Само че това материално тяло е приело същите характеристики като минералното царство. То представлява материя, която, ако не беше пропита от нещо съвсем различно, щеше да е също толкова твърда и безжизнена като камъните. Обаче, освен физическо тяло, човешкото същество притежава и друго, което в антропософската духовна наука се нарича „жизнено тяло“ или „етерно тяло“. Това тяло, невидимо за сетивните органи, действа като духовна животворна сила върху органите на физическото тяло и ги прави функционални. Ние притежаваме такова жизнено – или етерно тяло, наравно с растителния свят. Растенията също имат материално тяло, което можем да докоснем, както докосваме камъните, но те растат, цъфтят и после увяхват. В тях действа сила от „етерно“ естество и тя дава живот на мъртвата материя. Но човешкото същество, освен физическо и етерно тяло, притежава и още една съставна част в своето същество – това, което обикновено наричаме „душа“. Тази съставна част, която според антропософската терминология се нарича „астрално тяло“, действа основно в нервната система, като предизвиква чувствата, които усещаме в себе си, и на които често се оставяме да ни водят. С тази си съставна част се намираме на нивото на животинския свят. Животните, за разлика от растенията, имат за своя най-развита съставна част астралното тяло. Те изпитват чувства, които могат да изразят. Но накрая човешкото същество притежава и един четвърти елемент, който го издига над животинското царство: това е Азът.2 Чрез своя аз човешкото същество има ясно съзнание за себе си – той е способен мислено да схваща себе си в света. Този Аз може да бъде наречен също така „дух“. Когато боравим с деменцията, ние се занимаваме именно с този дух, защото думата деменция включва в себе си думата дух (mens).
Днешната медицинска наука трескаво се занимава с търсене на лечение за деменцията и нейните причини. Вярно, постигнати са някои малки успехи в откриването на начини да се забави дегенеративния процес на деменцията. Но всъщност процедурите на конвенционалната медицина и естествените науки не са ни помогнали нито да открием кои са точните причинители на тази болест, нито как да бъде лекувана. Дегенеративните процеси се изучават, но дори когато материалните процеси могат да бъдат описани точно, въпросът „защо“ си остава. Между впрочем, това се отнася до повечето болести и най-вече до всички неизлечими болести. Защо клетката дегенерира и се развива рак? Разбира се, има рискови фактори, но хора умират от рак дори когато никой от рисковите фактори не се отнасят за тях. Защо един човек се заразява от грип, а друг, който е бил в същата среда, не? Защо при даден човек той избухва в определен, а не в друг ден? „Заклетите“ учени биха отговорили, че това зависи от определени материални предпоставки. Но тогава можем пак да попитаме: Защо тези предпоставки важат точно в този ден?
По отношение на подобни въпроси „защо“, можем да си спомним типичната картинка в училище по време на урок по физика, когато ни се обясняваше въртенето на планетите около Слънцето, използвайки предмети във вода, които се задвижваха с помощта на пръчица или лъжица. Това изобразяване на центробежните сили може да изглежда като много добра илюстрация, но някой наивен (в добрия смисъл на думата) ученик може и да попита – кой е отговорен за импулса в планетарното пространство? Кой държи пръчицата или лъжицата? Много от учителите се позовават на т.нар. теория за големия взрив, а учениците може да предпочетат да си премълчат, когато отново в тях възникне въпрос: А кой е отговорен за големия взрив? Ето защо не е никак странно, че великите учени в областта на природните науки и най-вече физиците, накрая стигат до идеята за Бога. Откриваме идеята за Бог едва когато разберем, че невидимият дух е причината за материалните явления.
Който стигне до една по-добра и точна представа за човешкото същество, каквато става възможна чрез антропософската духовна наука, бързо ще се убеди в правдоподобността на това да се взимат предвид и духовните връзки, когато се съди за физически явления. Доказано е, че учените, които вярват, че човешкото същество е просто продукт на „случайна генна лотария“3, а не психо-духовно по своята същност, и които считат, че материалното разпадане е причинено случайно, надали ще могат да открият причините за болест като деменцията. Ако не се взимат пред вид духовните съставни части на човека, нямам представа как ще намерят причините – ще могат да се лекуват само симптомите, а това не води до излекуване. Много от стандартните методи, базиращи се на едно изопачено виждане за човека, постигат единствено потискане на симптомите. Това е подходяща дума за процесите, които протичат в пациента, когато го лекуват с такива средства. Същината на болестта, нейната причина, както и духовната й причина и цел, вместо да бъдат лекувани, биват насилствено тласнати навътре в по-дълбоките слоеве на човешкото същество, а съдбата или кармата, които е трябвало да бъдат осъществени чрез боледуването, са избутани напред, към един по-нататъшен момент в живота, или дори към бъдеща инкарнация. Естествено е, че подобно потиснато заболяване ще се прояви при следващия удобен случай по много по-тежък начин. Разпознаването на духа в човека и вселената обаче е доста трудно за съвременната ни култура. Който говори за такива неща, често само ще бъде осмян от мъдреците на науката. В това отношение има един прост, всекидневно наблюдаем пример, който показва как духът съживява материята и че материята никога не би могла да съществува без дух: това е смъртта. С нищо друго не може да се илюстрира толкова нагледно истинският импулс на духа. Всеки ден някой в непосредствена близост до нас се отказва от физическото си тяло. Който е стоял до смъртно легло, е станал свидетел на този велик момент: човекът, когото сме познавали, изоставя телесното си жилище. Тук ни става пределно ясно, че не сме обичали физическия човек, а че физическото тяло на този човек всъщност е било само земният облик, който истинският човек е приел; и сега на смъртното ложе лежи само физическата съставка, но тя вече не е истинското човешко същество. Истинското човешко същество, а именно духовното, е отишло на друго място, в друг свят, в който не се нуждае от физическо тяло. По принцип всеки би трябвало да може да разбере това: когато духът на човека присъства във физическото му тяло, той го изпълва, работи в него, така че физическото тяло да може да се разхожда. Ако духът бъде премахнат от физическия инструмент, той остава да лежи - неподвижен и вкочанен.
Нещо подобно се наблюдава при спящия човек. Когато спим духът и душата, т.е. азът и астралното тяло, напускат физическото тяло и се преместват в духовния свят. Жизненото тяло обаче остава свързано с физическата съставна част, тъй като дейността на органите остава незасегната по време на сън. Независимо от това, докато човешкия дух е в духовния свят по време на сън, човек не може да се движи, а само да лежи в кревата. Веднага щом духът се завърне обратно във физическата съставна част, той отново може да стане и да ръководи крайниците си из стаята. Когато човешкото същество прекрачи прага на смъртта, духът му не се завръща в телесната си част. Но той не изчезва. Той живее в истинския си духовен дом, докато един ден се завърне в нова инкарнация и придобие ново физическо тяло. Тази мисъл обяснява тайната на Христовия импулс. „Аз съм възкресението и животът“, казва Христос на Марта.4 Христос е „АЗ СЪМ“, който е даден на всеки от нас. Този аз, четвъртата съставна част на съществото, е духовният човек – нашата истинска личност. А тази истинска личност не се разлага – тя е безсмъртна. Следователно азът е „възкресението“, тъй като той превъзмогва смъртта с това, че се издига от разлагащото се материално тяло и влиза в духовния си дом неповредено, а това е „животът“.
Затова човешкото същество е духовно същество, което, през периода на земната си инкарнация, живее в материално тяло, което е построено от по-висши духовни същества.5 Когато разглеждаме човека като съществото, което наистина е, а именно като съставено от четири различни части, тогава е възможно да говорим антропософски за това същество, дори и човек да не е получил никакво медицинско обучение. Посредством антропософската духовна наука, например, можем да придобием познания за физическата природа на човешкото същество, без да правим дисекция на тялото му.
В примера със спящото състояние можем да наблюдаваме как различните съставни части на човека мога да минават през различни стадии, за да може целият човек да бъде „подвижен“. В случай на заболяване различните съставни части също са в движение – нещо необичайно става в него. Ако приемем, че човешкото същество е пропито с духовни импулси и следователно бива укрепвано от тях, тогава сме направили истински научен принос към познанието за човека. От друга страна, разбираемо е защо стандартната медицина, въпреки всичките й постижения, с които допринася за добруването на човека, в много отношения не напредва и не може да отговори на много въпроси относно причините за болестите. Ако се заемем с истинските причини за болестите, в много от случаите лечението не би трябвало да остава на етапа на лекуване на симптомите.
При положение, че човек е духовно същество с физическо тяло, очевидно причините за заболяването няма да бъдат намерени в контекста на физическото, а по-скоро физическото разстройство ще бъде прието като проява на импулс на духовни причини и тези причини би трябвало да се търсят сред духовните съставни части на човешкото същество.
Превод: Ати Петрова