Хомеопатия и антропософски ориентираната медицина - близост и различия

Submitted by admin 2 on Пет., 04/08/2017 - 15:31
Антропософска медицина

През 1790 год. лекарят Самуел Ханеман (1755 -1843) разви способ за приготвяне на лекарства, който по-късно стана известен като хомеопатия. Принципът на хомеопатията - подобното трябва да се лекува с подобно - изхожда от това, че определени субстанции като извлеците от растения, например, предизвикват определени явления, които са подобни на някои болестни картини; това е така нареченият пробен образ на лекарственото средство. Когато пред нас стои една такава болест, тогава човек дава съответната субстанция, която при здрав индивид би предизвикала същото явление, но в най-малки количества, в много големи „разреждания", и с това излекува болестта. Ето защо при хомеопатията болестта и лекарственото средство са идентични. За познавача и за можещия човек това означава, че с диагнозата на болестта той същевременно има и лечението. Той изхожда от съответния образ на симптома и знае, че този симптом отговаря на едно определено лекарство. И все пак това лечение е всичко друго, но не и едно симптоматично лечение; то е противоположност на симптоматичното лечение, защото схваща цялостното разстройство в болестта, което стои зад симптомите, а не схваща директно симптома. Той е само лайтмотив, а не обект на атака.

Понятието „хомеопатия” се прилага днес в общата езикова практика спрямо лекарствените средства, които са произведени с методиката на потенцирането (виж по-долу). Принципът на „лекуване с подобно", който е съществена част на хомеопатията, все пак стои в основата и на много други лечебни мероприятия. Така например, за да постигне човек едно подобно оросяване с кръв на крайник, то той може за известно време да стегне този крайник с маншета. Когато се махне маншетът, тогава като реакция настъпва едно по-добро оросяване с кръв, което е по-силно оросяване от преди да се сложи маншетът (така нареченото пристягане по Биир). Този метод идва от професор Аугуст Биир, един виден хирург, който живо се застъпва за хомеопатията. (Професор Аугуст Биир е един от най-значимите хирурзи на всички времена, автор на шесттомника „Ръководство по хирургически болести", което е претърпяло няколко десетки издания, и се счита за един от капацитетите в тази област; „Учебник по оперативна хирургия” Биир, Браун, Кюмел., бел. на прев.)

Говорейки по принцип, към хомеопатичните методи принадлежат също всички раздразващи тялото лечения и много мероприятия, които пренастройват организма, защото те в повечето случаи означават малки натоварвания и имат за цел да го активизират, а също така чрез надделяване да го направят по-силен.

Навремето „подходящо" лечебно средство се покрива напълно с болестната картина. На организма се дава като лекарство точно неговата болест в една преобразена форма. Ако лекарството се дава в една масивна форма, то би засилило болестта. Но дадено в специална и потенциална форма, то може да лекува. Това, което се прилага в случая не е вече субстанция на лекарството, а е едно „действие на силата".

Това силово въздействие показва на организма в образна форма неговата „грешка" или една липса и т.н., във всички случаи обаче показва на организма принципа на неговата болест и го подбужда към победа над болестта. Това означава, че организмът специфично прилага своите сили за тази цел. Когато организмът е готов за това, тогава знае точно какво да развие, за да победи болестта и развива това, което му липсва. За тази цел е необходима една определена готовност на организма, която е независима от мисленето или от волята, и която естествено е като споменатите по-рано сили на самоизлекуване. Същественото тук е, че се касае за подканване на организма и също към неговите жизнени „етерни сили", а не се касае за една принуда. Чрез това болестта не се отнема на организма, а той се подканва самичък да работи за нейното преодоляване.

Тази е съществената противоположност спрямо по-горе споменатата химиотерапия, която сама се намесва в развитието на болестта, независимо от това дали организмът желае тази намеса или не. На това почива сигурността на въздействието. Таблетките за сън действат „абсолютно смъртоносно". Въпрос „само" на дозировка е дали насила изтръгнатият сън ще премине в смърт. Едно хомеопатично лекарство за сън, напротив, по никакъв начин не действа „сигурно", то обаче при правилен избор може да научи организма как сам да намери съня.

Ханеман е дошъл до откритието си чрез това, че е прилагал върху самия себе си кори от хинин, бидейки здрав. Чрез прилагането на хининови кори върху себе си, той е изпаднал в състояние, при което стъпалата, върховете на пръстите и т.н., са ставали студени, пулсът е ставал по-бърз, настъпвали са сърцебиене и чувство за немощ във всички крайници. Той тълкувал това състояние, което му било известно по правилния начин като болестните явления, които иначе настъпват при периодична треска. От това той заключил, че медикаментът предизвиква едно състояние, което иначе е налице при болестта. Следователно човек трябва да може да лекува едно болестно състояние именно със субстанцията, която точно произвежда това състояние, без съмнение в една отслабена форма.

Също така важи положението, че трябва да се намери съответствието между болестта и субстанцията. В хомеопатията това става чрез опитните изследвания на лекарствените средства върху здрав човек и това довежда до „образа" на лекарственото средство. В течение на двеста години са изследвани стотици растения, минерали, животински отрови и техните лечебни свойства.

Този начин на действие при изнамирането на лекарства е едно понятие за изкуството при хомеопатията; другото е приготвянето на лекарството. Ако човек би приложил съответния на едно болестно състояние медикамент в концентрирана форма и с това предизвиква това болестно състояние, тогава то би довело до влошаване на състоянието .

Гениалната концепция за изкуството на хомеопатията се състои в "това да се приложи точно медикаментът, който да е в състояние да предизвика болестното състояние, но да не се дава този медикамент в една масивно-субстанциална форма, а да се дава специално приготвен, „потенциран".

Как става тази процес, т.е. как от една субстанция се прави едно лекарствено средство?

Методът на приготвяне на такава изходна субстанция Ханеман нарича потенциране, например един минерал като сярата, или извлек от растение (Беладоната), или животинска отрова. При това една част от изходната субстанция се разрежда или втрива с девет части „медиум", който е вода, алкохол или млечна захар. От нея се взема също една част и отново се разрежда с девет части медиум. Повтаря се съотношение на разреждане от 1:10 много пъти. Така възникват децималните потенции (от латински децем, което означава десет). Означението на съответното разреждане на лекарството е с буквата Д.

На разреждане Д-1 отговаря концентрация от 10%, На разреждане Д-2 отговаря 1%, на Д-3 отговаря 0,1%, на Д-4 отговаря 0,01% и т.н. Когато човек вземе една част от изходната субстанция и я разреди с 99 части медиум, то това разреждане ще съответства на 1:100 (на латински центум). Това приготвяне се нарича центиземално потенциране и се обозначава с латинското С. Във Франция е обичайно да се прилагат С-потенции, докато в Германия се предпочитат Д-потенциите.

На Ханеман му беше напълно ясно като на лекар и като на всеобхватно образован естественик, че решаващото е не „разреждането", а „динамизацията", както той я наричал, разгръщането на силите или освобождаването на силите, което става при потенцирането. Той говори за „динамични сили, които имат влияние предимно на жизнения принцип”.

Хомеопатичното лечебно изкуство развива като своя особена цел вътрешните, духовните лечебни сили на суровите субстанции... Тук става въпрос не само за малкото евентуално останали в наличност молекули от изходната субстанция, а за това, че „благодарение на все по-високите и по-високите динамизации, тези малко останали молекули накрая сублимират и се превръщат напълно в духовни лекарствени сили" (Самуел Хаанеман, Органон на лечебното изкуство, шесто издание, параграф 270)

 

Хомеопатия

 

Човек чувства трудността на изразяването в оригиналния текст, с което Хаанеман се бори. На него му беше напълно ясно, че оскъдното количество от изходната субстанция, която би могла да е налице в едно голямо разреждане (потенция), няма повече нищо общо с въздействието на лекарственото средство. На Ханеман очевидно му е липсвало подходящото понятие да опише това, което той наистина е открил. Това, което действа при медикаментите, са сили, а не субстанции. Той ги нарича „сили от духовен порядък", а това означава, че те не са директно Дух, но също така не са и повече субстанции. Той нарича процеса на освобождаването на Духа „динамизация", „потенциране", което човек би могъл да преведе приблизително като „разгръщане на сили".

Ханеман по никакъв начин нямаше предвид, че „разреждането" е решаващо. Разреждането е само средство към целта, но тя не зависи от разреждането: „Човек чува все още всекидневно, че хомеопатичните лекарствени средства се наричат само чисти разреждания и че те освен това са и противоположното на нещо, което трябва да бъде съвременното изискване, едно истинско разтваряне на вещества и едно откровение на скритите в тях и заложени лекарствени сили. Тези хомеопатични лекарствени средства действат чрез втриване и чрез разклащане, при което се взема на помощ един нелечебен медиум-разредител, който се явява като съпътстващо условие. Самото разреждане ... тук става чиста вода; готварската сол изчезва при разреждането с вода и никога тя не става чрез това лекарствена готварска сол, но чрез нашите добре приготвени динамизации повишава своята сила до степен, предизвикваща възхищение." (забележка към параграф 269; курсивът е в оригинал).

По отношение на действието на хомеопатичните лекарства Ханеман пише: "Това, което действа в тези динамизирани лекарствени средства не са материални атоми..., а една специфична лекарствена сила, която е станала... свободна от лекарствената субстанция... и която динамично действа на целия организъм и наистина действа толкова по-силно, колкото по-свободна и по-нематериална е станала чрез динамизацията". (забележка към параграф 11).

Хомеопатичното лекарствено средство не действа директно в смисъл на една молекулярно-химическа реакция, а „по един духовен начин" върху жизнения принцип в областта, която е подчинена на реакцията на веществата! Казано по друг начин: хомеопатичното лекарство е един апел към организма за мобилизиране на онези сили, които са разстроени при дадена болестна картина. То не действа вместо собствената реакция на телесния организъм на човека, какъвто например е стремежът при химиотерапията; хомеопатичното лекарство действа на цялостния организъм, тоест този организъм не се изключва, а се включва в процеса на оздравяването.

Когато днес все още се повдига възражението, че при високите потенции (по-точно казано потенциите над Д-23) вече наистина „в лекарството няма повече нищо", т.е., че няма нито една единствена молекула от изходната субстанция, това не противоречи на нещата. Да се прави заключение от това, че вследствие на разреждането не може да има и никакво действие на медикамента, е следствие на предразсъдъка, който смята, че само материалните вещества могат да имат действие. В действителност при високите потенции се касае за въздействия на сили, които са станали свободни от изходната субстанция чрез потенцирането. Без съмнение, тези сили не се намират в мъртвата, физически измерваема област, където материалистичният начин на мислене напразно се опитва да ги проектира, а тези сили са от „духовно естество", както Ханеман сполучливо ги нарече, и те са действени в областта на живота.

Днес са налице твърде голям брой изследвания, които са доказали по безупречен начин действието на високо потенцирани субстанции по хомеопатичен начин не само от лекари, а също и при опити с растения с оглед на растежа им, както и при опити с животни, и това е доказано включително и със статистическите методи.

На това място особено могат да се посочат работите на Вилхелм Пеликан /става дума за трудовете на Вилхелм Пеликан и Георг Унгер - „Действието на потенцираните субстанции", философско-антропософско издателство, Дорнах, 1965г., както и книгата на В.Пеликан - „Потенцирани лечебни средства", бел.прев./, в които е изследвано влиянието на потенцирано сребро, съответно оловен нитрат, върху растежа на пшеничени кълнове, както е изследвана и разликата в действието между потенцираните и разредените разтвори. Чрез тези работи експериментално е доказано следното:

1/ В кривата на растежа се образува един типичен почерк, който зависи от потенцираната изходна субстанция (сребро, съответно олово). От значение е разликата между максимума и минимума на отделните потенции.

2/ Това, което е реално и истинно, е потенцията, а не разреждането. Касае се за числото на преминатите степени на потенциране при всеки отделен случаи, а не е важно останалото количество от субстанцията, както не е важна и „концентрацията" или „силата" на изходната субстанция.

 

ЛЕКАРСТВАТА НА АНТРОПОСОФСКИ ОРИЕНТИРАНАТА МЕДИЦИНА

Една нова и напълно независима от споменатите до тук концепции за изнамиране на лекарствени средства е основана от д-р Рудолф Щайнер. Тази концепция се отнася до всеобхватния образ на човека, който се добива от Антропософията чрез духовнонаучно изследване.

Едно от основните познания на антропософската Духовна наука гласи, че човекът и природата са минали през едно съвместно и обозримо развитие и следователно между човека и природното царство съществува познаваемо родство по същина. В хода на еволюцията прадедите на човека постепенно са отхвърляли природните царства като степени на човекоставането и това е мировозрение, което принадлежи към най-древните дарове на човечеството, така както показват митологиите на всички народи. Това мировозрение се намира също и при Гьоте, Окен, Карус и други. Изследването на тези взаимоотношения стана възможно по модерен начин чрез делото на Рудолф Щайнер. Може да се изследва същността на едно растение, на едно животно или на един минерал също така, както се изследва един човек, при което се прониква през техните прояви и свойства и се достига до духовното им съдържание, защото духовното им съдържание е това, което стои в основата на всяко материално явление. Не съществува материя и съвсем няма жива субстанция без да съществува в основата им една духовност, която от своя страна е диференцирана точно толкова, колкото е диференцирана и материята.

 

Вала - приготвяне на препарат

 

„По този начин може да изходи човекът по отношение на чистото изпробване и експериментиране дали едно вещество или препарат помагат. Човек вниква през човешкия организъм по отношение на равновесието на неговите органи, човек вниква през природата по отношение на разграждащите и на изграждащите сили, и по този начин прави от лечебното изкуство нещо, през което трябва да се прозре истината, нещо, където едно лекарство не се прилага само защото статистиката го е установила, тоест в толкова и толкова много случаи то действува полезно, а става така, че чрез духовното прозрение на човека и на природата, се узнава как точно и екзактно в отделния случай естественият процес в един продукт може да се преобрази в лечебен фактор, тоест по отношение на разграждащите и изграждащи сили на човешкия орган." (Рудолф Щайнер - „Какво може да спечели лечебното изкуство чрез едно духовно-научно наблюдение?" Издателство Рудолф Щайнер, 1958 год.)

Когато човек изучава природата по този начин, тогава на него му се откриват отношения между определени растения, минерали или метали, и човешките органи и процеси. Човек може например да се запита как става така, че от една яйцеклетка се развиват толкова различни органи? В основата на диференциацията стоят различни импулси, които действат реално и са свръхсетивни сили, които човек може да разпознае също и в природата. Те действат в сферата на живота и са обозначени като етерни растежни сили; те са сродни с Ханемановите сили от „духовно естество". Когато тези сили действат вътре в човека, възниква един орган, когато те действат в природата, тогава възниква едно растение, съответно един метал, или минерал. Някои от тези взаимоотношения бяха известни от най-древни времена до Средновековието, например взаимната връзка между златото и сърцето, или между желязото и жлъчката. Но също бяха известни и взаимоотношенията между растенията и органите, като например глухарчето и черния дроб и т.н. Този начин на познание е изгубен и може да бъде отново намерен само по един нов начин. Тези взаимоотношения могат да бъдат разбрани в цялост исторически-еволюционно, защото образуването на съпринадлежащите си един към друг органи и растения или субстанции, е ставало по едно и също време. Човекът наистина се е отделил от природата чрез своя собствен и необходим процес на индивидуализация, и все пак той е останал сроден с нея в едно съотношение, което може основно да бъде опознато. Човекът като микрокосмос е едно отражение на макрокосмоса.

Въз основа на познаването на етерните сили в природата и обусловената от тези етерни природни сили взаимосвързаност между процесите в човешкия организъм и природните процеси, съответно взаимосвързаността между човешките органи и субстанции, става възможно човек с едното да въздейства на другото. По този начин е възможно да се подбудят жизнените процеси в човешкия организъм, съответно оздравителните процеси. На един увреден орган може директно да му се заговори чрез действащите в природата сили, които примерно живеят в едно равновесие и могат да бъдат подбудени неговите оформящи процеси. Самопонятно е, че по този начин се има предвид отношението между природата и човека, и природните субстанции. Синтетичните субстанции, които могат да имат дори едно интензивно действие, не притежават вътрешно отношение и родствена връзка с един организъм, нямат такава връзка с човека. Ето защо тяхното косвено въздействие не може по никакъв начин основно да бъде обозряно, а може да бъде констатирано. На това основание не може да се предскаже действието на такива субстанции и поради това те се изпробват върху животни. Резултатите от изследванията върху животни не могат принципно да се пренасят върху хората, а в най-добрия случай могат да се отнесат към отделни симптоми.

Изнамерените лекарствени средства, които са в съзвучие със свързаността, която съществува между природата и човека, подбуждат основни процеси в човешкия организъм или отделни органи в него. Такива лекарствени средства не са насочени срещу отделен симптом, те не са насочени срещу възпаление, бактерии и т.н., а съответстват на един орган или на функцията на целия организъм в техния праобраз. Това лекарствено въздействие никога не може да бъде разбрано от изолирания орган, а може да бъде разбрано изхождайки от целия човешки организъм.

 

Антропософски препарат

 

Също така въздействието на едно растение не може действително да бъде разбрано чрез изградено по комплициран начин „действащо вещество", а действието му може да бъде разбрано само на основата на характерния образ на съответното растение, които свободно се отпечатва чак навътре в субстанцията. Самото растение представлява единство, един организъм. Всяка клетка и всяка субстанция е изградена от този организъм и е негов израз.

Една изолирана субстанция не може да обхване целокупността, същността на растението, наистина обаче един правилно произведен извлек, например една „есенция", която съдържа същността на растението, може да направи това (виж по-горе).

Не може да се постигне направата на едно лекарство чрез простото събиране на две или повече субстанции от различен характер. Едно лекарство е много повече от сумата на действащите вещества, едно лекарство е един организъм сам по себе си, едно произведение на изкуството, което фармацевтът трябва да съхрани преди всичко по такъв начин, както го е създала природата, но също така и да го направи съвършено чрез подходящи мероприятия. При произвеждането на лекарството трябва да се изхожда от органичното естество, а не от „съставните части".

 

НОВИ ПЪТИЩА ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА

За да се разтворят по съответен начин въпросните изходни субстанции: минерали, растения, органи или животински отрови, за да се направят техните сили използваеми и за да се доближат те до процесите в човешкия организъм, са създадени различни фармацевтични методи, които се присъединяват към познатите днес способи като екстракция, отвара и т.н.

Методите, които са насочени само към материалното явление на „обогатяването" или на изолирането на „действащи вещества", могат да бъдат разширени чрез методи, които са насочени към динамиката и към действието на силите на едно растение.

От древни времена са изполвани различни топлинни степени, за да се преработят лечебните сили на едно растение. Така например един студен извлек (мацерация) е по-благоприятен при пресни растения, докато изсушените корени или кори изискват една отвара. При това обаче не се касае само за „вещественото съдържание" на растението и един съответно висок „добив" от него, а се касае за това да се отдаде също чрез начина на приготовление едно направление към органната система на човека. Това е особено възможно при завишените топлинни процеси, именно печенето, овъгляването и опепеляването. Касае се всъщност за алхимични процеси, които могат да бъдат разбрани, само когато се опознае основно тази база. По този начин пепелта не е нещо като сглобяване на различни соли, а е една цялост от вещества, които са преминали през определен процес. Това, което съответства в човешкия организъм, е дихателният процес. Там става нещо подобно на цялостното изгаряне. Ето защо с препарати от пепел може да се въздейства на съответни процеси в човешкия организъм, особено на дихателната система и на белите дробове. По този начин могат да се постигнат резултати с насочването на съответния растителен препарат към органната функция, чрез избор на съответна топлинна процедура.

Един фармацевтичен метод, който се връща назад до началото на столетието и е предложен от Рудолф Щайнер, е разтварянето на минерал или метал, което разтваряне „преминава" през дадено растение. Растенията се наторяват със съответната метална сол и по-късно се компостират (стават градински тор). Този процес се повтаря няколко пъти. По този начин металите могат не само да се активират, т.е. да се приближат до жизнените процеси, но те се насочват чрез растенията като „вегетабилизирани метали" към мястото или към органа, към които растението има отношение. Лекарствените препарати от този тип са например Уртика диоика, ферро култа; Цикориум стано култум. Изборът на растението се насочва съобразно с това, доколкото има вътрешна връзка към метала, който трябва да бъде разтворен.

 

Коприва

 

Копривата е известна като желязосъдържащо растение. Тя съдържа относително много желязо. Но не за това става дума. Много по-важна е функцията, която една субстанция има да изпълни в растението. Може напълно да се касае за натрупани и отделени субстанции при едно растение, които да са без значение за веществообмяната и да нямат стойност също и за лечението. Да се прозре това в светлината на истината е възможно чрез изучаване на същността на съответното растение. Копривата фактически е в състояние особено умело да влиза в съотношение с желязото. Тя не само приема желязото вътре в себе си, но го довежда до състояние, което да съответства на нейните импулси; копривата е изцяло оформена от същността на желязото и изцяло носи неговия отпечатък, а оттам е нейният парещ, агресивен характер, израз на войнствения Марсово-железен импулс.

Желязото има извънредни разнообразни функции в човешкия организъм. Една от тези функции е изграждащата. Ако човек иска да подбуди тези функции, то той може да направи това с препарата Уртика ферро култа. Днес се знае, че различните железни соли могат да действат много различно. Колкото по-активно и по-разтворено е желязото, толкова е по-лесно за организма да го възприеме. Тук се касае обаче не само за желязото като субстанция, а преди всичко за способността на организма да може да влезе в общение с желязото. Това може по особено добър начин да направи копривата. Човек използва копривата поради тази способност за влизане в общение с желязото. Именно тази способност за влизане в общение с желязото е, която може да се повлияе в човека със съответното растение. При това се касае не за материално снабдяване с желязо, а за една подбуда, за динамиката, при влизане в общение със субстанцията, която тук е желязото.

Импулсът за образуване на жлъчката обаче също е силно зависим от желязото. Но как може да се „каже" на желязото, че то не трябва да отива за изграждане, а трябва да отиде за образуване на жлъчка? Един от начините е да се вземе лечебното растение, което от своя страна има отношение към жлъчката, какъвто е случаят при Хелидониума /Това е новото наименование на антропософския препарат, старото наименование е Ферум пер хелидониум, бел. на прев./ Когато човек третира Хелидониума по съответния начин с желязо, той може да насочи силата на желязото към процеса на образуване на жлъчката. Съответствуващият препарат е Хелидониум ферро култум.

 

Хелидониум - Змийско мляко

 

Образуването на черния дроб зависи по особен начин от силите на метала цинк. Силите на цинка обаче могат да действат по много различни начини. Тези сили отново могат да бъдат насочени през едно лечебно растение. Извънредно силно действа на изграждащите процеси на черния дроб радиката (на латински тараксакум, на немски език: лъвски зъб). Тези изграждащи сили могат да бъдат засилени, когато човек третира по съответния начин растението с метала цинк. По този начин се получава препаратът Тараксакум станно култум.

 

Радика - Глухарче

 

Едно „по-късно" подобрение във времето на дейността на черния дроб може да се постигне със синята жлъчка (цихориум интибус), която в противоположност на радиката постига връхната точка на своя растеж в късното лято и есента, и цъфти в синьо, а не в жълто. Такива „сигнатури" са от голямо значение. Проблем на школуването е тези отличителни знаци (сигнатури) да могат правилно да се четат. Примитивни заключения по аналогия, например листа с форма на сърце са добри за сърцето; с форма на бъбрек - за бъбреците и т.н., показват едно пълно неразбиране на нещата. Касае се преди всичко за това, чрез тези феномени да се разбере същността на растението и да се намери неговото съответствие в човешкия организъм. Така със съответно произведения препарат - Цихориум станно култум - се подтиква не толкова изграждащата (асимилационна) деятелност на черния дроб, а много повече се подтиква отделителната деятелност, която е като продължение на цялостната дейност на черния дроб.

 

Синя жлъчка

 

В антропософски ориентираната медицина многократно се изполва процесът на потенцирането, което води началото си от Ханеман, но не става винаги при всеки случаи. Ако методът на потенцирането не намира приложение в общоприетата фармация, нито даже й се обръща внимание, това идва от положението, че човек мисли само в химичен, съответно субстанциално-молекулярен смисъл, а в този начин на мислене не може да се намери разбирането за един друг начин на действие.

Когато съвременната медицина не одобрява хомеопатичните медикаменти, то това произлиза от гореспоменатия предразсъдък: хората се опитват да отхвърлят очевидните лечебни действия на потенцираните субстанции, като ги наричат плацебо-ефекти, сугестивни въздействия и дават някои други авантюристични „обяснения" за тях. Съвременното понятие за субстанция именно не достига, за да се разбере процесът на потенцирането, защото там не се вижда конкретно взаимодействие между Дух и материя. Без съмнение модерният човек с право изисква да разбира това, което той прави, и все пак начинът на лечение не трябва да бъде стеснен от индивидуално различаващата се ограничена възможност на едно разбиране. Задачата на модерния човек, особено на изследователя, е много повече да си изработи понятия, които да съответстват на действителността.

С относително малък опит е вече възможно да се убедим в отчасти фрапантните действия на високите потенции. Действия от такъв род са предимно твърде продължителни, а това означава, че те представляват лечебни смеси, които иначе не могат да бъдат постигнати с никакво друго медикаментозно средство от подобен род, както и с друг метод на въздействие. Една от трагедиите на съвременната медицина, която е във вреда на пациентите, е че такива хомеопатично приготвени медикаменти съзнателно и напълно се отхвърлят.

Без съмнение е безусловно необходимо тези медикаменти да се дават при правилно поставени индикации (показания), защото иначе те са бездействени, което в основни линии важи за всички медикаменти. Въздействието е толкова по-отчетливо и също бързо, колкото по-точно е поставена индикацията и колкото съответствието е по-пълно. Тогава организмът е напълно съзвучен с този медикамент или е специфично чувствителен към него. Тук обаче идва и трудността за правилното приложение, което трябва да става така, че да съответства на образа на хомеопатичното лекарствено средство, или да съответства на хомеопатичния му образ, така както той се получава от духовнонаучното изследване. Когато имаме медикамент, който наистина има напълно типично отношение към женския организъм, особено в климактериума, и го „изпробваме" преди всичко при млади мъже, както е ставало, тогава можем лесно да „докажем”, че този медикамент е недействен. Това несъстоятелно и абсолютно ненаучно „изпробване" на едно хомеопатично лекарство е пример за пристрастността, с която човек може да се доближи до проблема и да вярва, че може да прецени всичко от собствена гледна точка - а всъщност това е грешка на всеки, който е квалифициран в собствената си специалност изследовател.

При антропософски ориентираната медицина се касае за разширение на лечебното изкуство, което включва всичко налично и което прилага съответното средство от гледна точка на отношението към човека - и за това съзнателно по отношение на някои неща. Индикациите и прилагането на тези антропософски лечебни средства става не на основата на подобието с характера на лекарственото средство, както е при хомеопатията, а става на основата на характерния и съответстващия образ, който се добива от изучаването на субстанциите, съответно на растенията и на болестните процеси.

Д-р Ото Волф, из "Антропософски ориентираната медицина и нейните лечебни средства"